№ 6870
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100510463 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 11807/06.07.2023 г. по гр.д. № 2161/2022 г. на СРС, 38 състав,
съдът осъдил ЗАД „ОЗК З.” АД да заплати на ЗАД „А.Б.” АД на основание чл. 411 КЗ
сумата от 11 301,46 лева, представляващи изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 23.12.2020 г. в гр.
София, на кръстовището на бул. „Мадрид” и ул. „Данаил Николаев”, между
застрахования с „Пълно каско” при ищцовото дружество товарен автомобил марка
„Шкода”, модел „Йети”, рег. № СВ****КН, и застрахования със застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество трамвай с модел „Т4Д-М”, рег. №
4034, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2022
г., до окончателното изплащане на дължимата сума. Със същото решение СРС е
отхвърлил предявения от ЗАД „А.Б.” АД срещу ЗАД „ОЗК З.” АД иск по чл. 411 КЗ за
горницата над 11 301,46 лева до пълния предявен размер от 11 524,08 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е осъдил ответника
ЗАД „ОЗК З.” АД да заплати на ищеца ЗАД „А.Б.” АД сумата от 1921,96 лева –
разноски в производството пред СРС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил
ЗАД „А.Б.” АД да заплати на ЗАД „ОЗК З.” АД сумата от 11,98 лева – разноски в
производството пред СРС.
Срещу отхвърлителната част на решението е постъпила въззивна жалба от
ищеца ЗАД „А.Б.” АД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е
неправилно. Поддържа се, че са установени всички предпоставки за уважаване на
иска. Твърди се, че по делото е представено писмо от „Е.А.” ООД, официален
вносител на марката „Шкода” за България, от което писмо е видно, че застрахованият
1
от въззивника товарен автомобил е бил в удължена производствена гаранция към
датата на процесното ПТП, поради което е следвало да бъде отремонтиран в
официален сервиз, за да се запазят гаранционните права. Във връзка с това се
поддържа, че обезщетението следва да бъде определено според цените на официалния
сервиз, а не според средните пазарни стойности. Предвид изложеното се иска отмяна
на обжалваната част от решението на СРС и уважаване на предявения от ЗАД „А.Б.”
АД иск в пълен размер. Претендират се разноски по делото.
Въззиваемият – ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД, оспорва жалбата. Поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно. Твърди, че в хода на първоинстанционното
производство няма представяно удостоверение за удължена гаранция на товарния
автомобил, застрахован от възизвника. В тази връзка се сочи, че автомобилът е бил в
експлоатация повече от три години, като вещото лице изрично е посочило, че на
пазара няма алтернативни части за увреденото МПС, поради което присъденото от
СРС обезщетение е изчислено, като е взета предвид стойността на оригиналните части.
Предвид изложеното моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Софийски районен съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411
КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. За уважаването му ищецът застраховател следва да установи
при условията на пълно и главно доказване: 1/ наличието на валидно застрахователно
правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за
имуществена застраховка „Каско“; 2/ наличието на валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен между ответната страна и водача, причинил процесното
ПТП; 3/ настъпване през периода на застрахователното покритие по двата договора на
ПТП вследствие на противоправното поведение на застрахования при ответната страна
водач; 4/ вид и размер на вредите, причинени на застрахованото от ищеца МПС; 5/
пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; 6/
размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на задълженията му по
договора за имуществена застраховка „Каско”.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Между страните по делото не съществува спор във въззивното производство, че
са налице горепосочените предпоставки по чл. 411 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК З.” АД. Спор е налице единствено за размера
на обезщетението, което застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” на
2
автомобилистите следва да изплати на застрахователя по имуществената застраховка
„Каско”. Доколко въззивният съд действа при условията на ограничен въззив, той
разглежда и се произнася само по оплакванията, заявени във въззивната жалба, респ.
отговора на въззивната жалба. Следователно настоящият съдебен състав следва да се
произнесе единствено за размера на регресното вземане по чл. 411 КЗ.
Видно от протокол за проведено о.с.з. на 13.05.2022 г. /л. 46 – л. 47 от делото на
СРС/ първоинстанционният съд е разпоредил да се издаде съдебно удостоверение на
ищеца ЗАД „А.Б.” АД, което да му послужи пред официалния вносител на увредения
автомобил – „Е.А.” ООД, по силата на което да се снабди с информация за това дали
автомобилът е бил в гаранция към датата на ПТП.
Издаденото съдебно удостоверение се намира на л. 57 от делото на СРС.
С молба от 01.09.2022 г. ЗАД „А.Б.” АД е представило поисканото
удостоверение от „Е.А.” ООД – оторизиран вносител за марката „Шкода” в България.
Видно от удостоверението /л. 72 от делото на СРС/ товарен автомобил „Шкода Йети”,
рег. № СВ****КН, е предаден на собственика на автомобила на 04.07.2017 г. От тази
дата е започнала да тече двугодишна основна гаранция, без ограничение на пробега.
Автомобилът обаче е разполагал и с удължена гаранция, която е подлежала на
прекратяване при изтичане на пет години или при достигане на пробег от 100 000 км.
Съгласно издаденото удостоверение няма специални изисквания, които да трябва да се
спазят, за да се ползва удължената гаранция.
В протокол от о.с.з. от 26.09.2022 г. /л. 85 от първоинстанционното дело/ СРС е
указал на вещото лице при изготвяне на експертизата по делото да съобрази
писмените доказателства, приложени към молба от 01.09.2022 г.
Следователно съгласно представеното удостоверение от „Е.А.” ООД удължената
гаранция от пет години е била за периода до 04.07.2022 г. В хода на производството не
са събрани никакви доказателства, че към датата на ПТП, настъпило на 23.12.2020 г.,
процесният товарен автомобил „Шкода Йети”, рег. № СВ****КН, е достигнал пробег
от 100 000 км. Тоест следва да се приеме, че удължената гаранция е продължавала да
съществува към датата на процесното ПТП.
Предвид горното неоснователно е възражението на въззиваемия ЗАД „ОЗК З.”
АД, че по делото не е представен документ, удостоверяващ наличието на удължена
гаранция.
В случаите, когато автомобилът е в гаранция – основна или удължена такава,
собственикът е длъжен да извършва ремонт в оторизиран за марката сервиз с нови
оригинални части, произведени от завода-производител на самото МПС. Само така се
запазват гаранционните права. Ремонтът в неофициален сервиз води до предсрочното
прекратяване на гаранционното споразумението. В приетата по делото автотехническа
експертиза инж. Другански също е посочил, че „в срока на гаранционните условия
автомобилът следва да бъде възстановен във фирмен сервиз”.
Следователно водачът, причинил ПТП, респ. застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжен да възстанови изцяло
причинените от ПТП вредоносни последици. Тоест, ако имуществените вреди са
причинени на автомобил в гаранция, то обезщетението следва да се определи
съобразно с цените за ремонт в официален сервиз, а не съобразно със средните
пазарни цени.
Обстоятелството, че в приетата по делото експертиза е посочено, че ремонт в
друг сервиз също ще се извърши с нови части, тъй като на пазара няма предлагане на
необходимите за ремонта алтернативни части, е ирелевантно. Това е така, защото за
запазване на гаранционните права се изисква не просто да се ползват нови оригинални
3
части, а и ремонтно-възстановителните дейности да са осъществени от служители,
приети от търговеца, предоставящ гаранцията, за квалифицирани да осъществят
ремонта.
Предвид изложеното дотук се налага изводът, че в случая размерът на
обезщетението следва да се определи в размер на 11 509,08 лева. Според приетата по
делото експертиза, както и според приложената към исковата молба Фактура №
**********, издадена от „Е.А.” ООД, това е стойността на ремонта на причинените
вреди по „Шкода Йети” в официален сервиз. Безспорно по делото е, че цялата сума по
цитираната фактура е изплатена от ЗАД „А.Б.” АД на „Е.А.” ООД, поради което в
полза на ищеца (настоящ въззивник) е възникнало регресно вземане към
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на
виновния водач. В случая регресното вземане е в размер на 11 524,08 лева, включващо
11 509,08 лева обезщетение за ремонт в официален сервиз и 15 лева ликвидационни
разноски.
С първоинстанционното решение на ЗАД „А.Б.” АД е присъдена само сумата от
11 301,46 лева, включваща обезщетение от 11 286,46 лева и 15 лева ликвидационни
разноски. Следователно първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която искът на ЗАД „А.Б.” АД е отхвърлен за горницата над 11 301,46 лева до
пълния предявен размер от 11 524,08 лева, като се постанови ново решение, с което
претенцията се уважи в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба.
По разноските:
Предвид изхода от инстанционния контрол решението на СРС следва да се
отмени и в частта, в която ЗАД „А.Б.” АД е осъдено да заплати на ЗАД „ОЗК З.” АД
сумата от 11,98 лева – разноски в първоинстанционното производство.
ЗАД „ОЗК З.” АД следва да бъде осъдено да заплати на ЗАД „А.Б.” АД,
допълнително към присъдените от СРС разноски за първоинстанционното
производство, сумата от 37,86 лева.
Право на разноски за въззивното производство има само въззивникът ЗАД
„А.Б.” АД. Същият своевременно е представил списък по чл. 80 ГПК, като е
претендирал заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева с включено ДДС. По делото са представени
доказателства за извършване на посочените разноски, поради което същите са реално
сторени и поначало подлежат на възстановяване.
В установения за това срок въззиваемият ЗАД „ОЗК З.” АД е направил
възражение за прекомерност на дължимото адвокатско възнаграждение.
С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС е прието, че наредба от
националното право, която определя минимални размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101,
§ 1 ДФЕС. СЕС изрично указва, че при установяване на такова противоречие
националният съд е длъжен да откаже да приложи националното право, дори и в
последното минималните размери на адвокатските възнаграждения да отразяват
реалните пазарни цени на услугите в страната.
Тоест присъжданите адвокатски възнаграждениясе определят по преценка от
съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа. В
този смисъл е Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на
ВКС.
Съобразявайки горепосочените критерии, въззивният съд приема, че на
основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемия ЗАД „ОЗК З.” АД следва да бъде
4
осъдено да заплати на въззивника ЗАД „А.Б.” АД сумата от 200,00 лева за
осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Присъжданата сума е съобразена с материалния интерес на спора пред въззивната
инстанция, както и с обстоятелството, че делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, като е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани
доказателства.
Предвид цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не
подлежи на обжалване. Делото е търговско – страните са търговски дружества и се
претендират права, функционално обвързани с абсолютна търговска сделка по смисъла
на чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 11807/06.07.2023 г. по гр.д. № 2161/2022 г. на СРС, 38
състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от ЗАД „А.Б.” АД срещу ЗАД
„ОЗК З.” АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за разликата над 11 301,46
лева до пълния претендиран размер от 11 524,08 лева, както и В ЧАСТТА, в която
ЗАД „А.Б.” АД е осъдено да заплати на ЗАД „ОЗК З.” АД сумата от 11,98 лева –
разноски за първоинстанционното производство, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
гр. София, район „Възраждане”, ж.к. „Възраждане”, ул. ****, да заплати на основание
чл. 411 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД на ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. София, райно „Лозенец”, ул. ****, сумата от 222,62 лева,
представляваща разликата над присъдените от СРС 11 301,46 лева до пълния
претендиран размер от 11 524,08 лева, представляващи регресно вземане за изплатено
обезщетение за ПТП, настъпило на 23.12.2020 г. в гр. София, на кръстовището на бул.
„Мадрид” и ул. „Данаил Николаев”, между застрахования с „Пълно каско” при ЗАД
„А.Б.” АД товарен автомобил марка „Шкода”, модел „Йети”, рег. № СВ****КН, и
застрахования със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ЗАД
„ОЗК З.” АД трамвай с модел „Т4Д-М”, рег. № 4034, ведно със законната лихва върху
допълнително присъжданата главница от датата на подаване на исковата молба –
17.01.2022 г., до окончателното изплащане.
В останалата част решението като необжалвано в законоустановения за
това срок е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
гр. София, район „Възраждане”, ж.к. „Възраждане”, ул. ****, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
гр. София, райно „Лозенец”, ул. ****, сумата от 37,86 лева – разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
гр. София, район „Възраждане”, ж.к. „Възраждане”, ул. ****, да заплати на основание
чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. София, райно „Лозенец”, ул. ****, сумата от 200,00 лева – разноски
за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6