РЕШЕНИЕ
№ 1263
гр. Бургас, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20232120107054 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „А1 България“ ЕАД,
ЕИК ......................., със седалище гр. С., с която претендира приемане за установено, че
ответникът С. Д. С., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Б., дължи на ищеца
следните суми: 642,26 лева – сборна главница за вземания, възникнали въз основа на
рамков договор, идентифициран с уникален номер № ...................., и сключените към
него приложения и договор за продажба на изплащане, от които 270,56 лева –
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 83,72 лева –
неплатен остатък от продажната цена на мобилно устройство, по договор за покупко-
продажба на изплащане от 04.09.2019 год., 287,98 лева – договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнението му от абоната, съгласно
чл. 54. 12. от ОУ на ищеца, и 180,40 лева – сборна мораторна лихва за забавено
плащане на главниците за периода 01.07.2020-01.06.2023 год., както и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главниците, начиная от 16.06.2023 год. до
окончателното им изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №
2139/25.07.2023 год. по ч. гр. д. № 3643/2023 год. на БсРС.
Ищецът е ангажирал писмени доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски, в т. ч. и тези за заповедното производство.
Исковата молба е пояснена с писмена молба от 31.05.2024 год., на основание
чл. 146, ал. 3, ГПК.
1
Правното основание на предявения положителен установителен иск е чл. 124,
ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, спазен е преклузивният 1-месечен срок.
Ищецът е изложил следните фактически правни твърдения: на 04.09.2019 год.
между страните е бил сключен Договор за мобилни услуги № ....................; на абоната е
открит партиден номер, по който са му начислявани задължения за потребените
услуги; сключено е писмено приложение от 04.09.2019 год. и договор от същата дата,
за продажба на устройство на изплащане – апарат ..........................., което е било
предадено на купувача, съгл. съставен писмен протокол; съставени са приложените
към исковата молба фактури; начислени са и неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, на основание чл. 54. 12. от ОУ на ищеца – поради неизпълнение от
ответника на поети задължения, както и мораторни лихви върху главниците;
ответникът е уведомен за прекратяването на договора, тъй като е бил запознат с ОУ на
ищеца, а и му е изпратено кратко съобщение на мобилния телефон.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът – чрез представителя си по чл. 47, ал. 6,
ГПК, е депозирал писмен отговор, с който е оспорил редовността на исковата молба и
основателността на претенциите; посочил е, че не е ясно как е формирана таксата за
събиране на вземания; неясни са периодите на мораторната лихва; оспорени са
представените сметки, които не представляват счетоводни документи – фактури.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото,
като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника на основание
Договор № ..................../04.09.2019 год., към който е сключено Приложение №
1/04.09.2019 год. (за тел. № ......................, с 2-годишен тарифен план). Между страните
е бил сключен и Договор за продажба на изплащане № ..................../04.09.2019 год., за
мобилно устройство ........................, предадено на купувача съгл. приложения към
договора за продажба приемо-предавателен протокол.
Ищецът твърди, че е изправна страна по процесните два договора, като е
престирал надлежно дължимите услуги и стока и е издал приложените към исковата
молба 4 фактури, на л. л. 21-24 по описа на делото; твърди, че договорът за
електронни услуги е прекратен (развален) едностранно от кредитора, поради
неизпълнението му от длъжника – т. 54. 12. от общите условия на мобилния оператор,
като за бездействието си за плащане на главниците ответникът дължи и договорна
неустойка от общо 287,98 лева, както и обезщетение за забава.
За изпълнение на дължимите суми от общо 822,66 лева е подадено заявление
по чл. 410, ГПК, образувано е ч. гр. д. № 3643/2023 год. на БсРС, по което е издадена
заповед за изпълнение; с Разпореждане № 10420/12.10.2023 год. заповедният съд е
указал на заявителя да предяви иск по чл. 422, ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2,
ГПК.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира иска за
главниците от 132,56 лева и 112,97 лева за основателен. Представеният договор за
електронни услуги и писменото приложение към него, неоспорени по автентичност,
ангажират имуществената сфера на ответника като длъжник за заплащане цената на
2
престираните мобилни електронни услуги за посочения телефонен номер – за достъп
до далекосъобщителната мрежа на „А1 България“ ЕАД. Правилното отчитане на
потребените услуги и фактурирането на стойността им не са оспорени от ответника, не
са наведени насрещни възражения – за липса на потребление, не е подадено и
рекламационно искане до ищеца. Ответникът не е ангажирал доказателства за
извършено частично или пълно плащане на главниците по трите фактури, издадени за
процесния отчетен период – 07.05.-06.08.2020 год. (80,86 лева, 105,89 лева и 80,86 лева,
или общо 267,61 лева). Искът е предявен за по-ниска по размер сборна сума – 245,53
лева, поради което съдът е обвързан от волята на кредитора и намира, че главната
претенция за сумите от 132,56 лева и 112,97 лева следва да бъде уважена.
Съдът намира за основателен и иска за главницата от 83,72 лева – цена на
мобилно устройство – апарат ............................., по договора за покупко-продажба на
изплащане от 04.09.2019 год. Видно от съдържанието на договора и на приложените
към него двустранен приемо-предавателен протокол и гаранционна карта,
договорената вещ е получена от купувача С. С. на 04.09.2019 год. в изправно
състояние. В тежест на ответника е установяване надлежното изплащане (или
позоваване на друг надлежен способ за погасяване) на цената на мобилното
устройство, но делото не съдържа данни за опровергаване твърдения от ищеца
отрицателен факт за липса на плащане на остатъка от 83,72 лева. Съдът следва да
отбележи, че цената на устройството не включва посочената в договора сума за
договорна лихва – в тази част договорът за покупко-продажба е нищожен поради липса
на предмет, тъй като в тежест на потребителя е възложено парично задължение за
възнаграждение на ищеца, при липса на насрещна престация (не е ясно какво
възнаграждава договорната лихва). Въпреки изложеното, ответникът не е установил
каква част от цената на устройството е платил, поради което съдът намира иска за
сумата от 83,72 лева за основателен.
Върху уважените главници ответникът дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва – чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК
до окончателното им изплащане.
Съдът намира за неоснователен акцесорния иск за обезщетение за забава върху
главниците от 132,56 лева и 112,97 лева за периода до подаване на заявлението по чл.
410, ГПК. Договорът между страните не съдържа уговорката им за срока за плащане,
съотв. за падежа на всяко месечно задължение, с оглед установяване деня на забавата –
чл. 84, ЗЗД; няма и данни трите фактури да са били връчени на ответника, поради
което съдът приема, че през процесния период длъжникът не е бил в забава и не дължи
сумите от 38,01 лева и 32,50 лева.
Неоснователен е и искът за обезщетение за забавено плащане на главницата от
83,72 лева. Както бе посочено по-горе в решението, тази сума представлява неплатен
3
остатък от цената на продадено мобилно устройство. Договорът съдържа погасителен
план, уреждащ броя и размера на 23-те остатъчни месечни вноски, но няма яснота
откога започва да тече срокът за погасяване на задълженията. Според т. 6 от договора,
първата вноска се плаща при предаване на вещта, а всяка следваща – в сроковете за
плащане на сумите по месечни таксуващи фактури. Тази уговорка по съществото си не
представлява погасителен план, тъй като не съдържа дати на вноските и обвързва
разсроченото парично задължение на купувача с издаването на фактури, което зависи
от поведението на продавача. По делото са представени три фактури – от 10.06., 10.07.
и 10.08.2020 год., с които са начислени такси от по 5,98 лева – с основание „Вноски за
изплащане на стоки“; а с четвъртата фактура – от 10.09.2020 год., на ответника е
начислена сума от 65,78 лева без ДДС със същото пояснение. За основанието на тези
суми липсва яснота, вкл. дали и за коя от месечните погасителни вноски се отнасят, а
за сумата от 65,78 лева – дали е сборен остатък от цената на устройството и на какво
основание тя се претендира изцяло. Изложеното мотивира съда да приеме, че по делото
не е установена настъпилата на 01.07.2020 год. забава на ответника по чл. 84, ал. 1,
ЗЗД за плащане на остатъчната продажна цена от 83,72 лева, поради което акцесорният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като неоснователен следва да бъде отхвърлен главният иск за сумата от 25,03
лева. Посочената главница се отнася за вземане, едностранно определено от ищеца
като „такса за събиране на дължими суми“ – по т. 27. 1. от общите условия на ищеца.
Договорът между страните не съдържа уговорка за такова задължение, не е ясно как е
формирана сумата и какви разходи е извършил ищецът, за да възникне задължението
на потребителя да го обезщети за разноските или извършената дейност. По делото не
са представени общи условия на ищеца, подписани от ответника-потребител, поради
което съдът приема, че твърдяната от ищеца клауза по т. 27. 1. не обвързва контрахента
С. С.. Представените в заповедното производство общи условия на ищеца не носят
подпис на никоя от страните по процесните договори, поради което не може да се
приеме, че ответникът е бил запознат със съдържанието на тези общи условия и ги е
приел. Изложеното мотивира извода за неоснователност на предявения главен иск за
таксата от 25,03 лева, който следва да бъде отхвърлен, ведно с обусловените акцесорни
претенции за обезщетение за забава за период преди и след подаване на заявлението по
чл. 410, ГПК.
Съдът намира за неоснователен иска за главница от 287,98 лева – договорна
неустойка за предсрочно прекратяване (разваляне) на процесните договори поради
неизпълнението им от ответника. Според обстоятелствената част на исковата молба,
тази сума се дължи от абоната на електронни услуги на основание т. 54. 12. от общите
условия на ищеца. Както бе посочено по-горе в настоящото решение, липсват
доказателства, че ответникът е приел писмено предложените му от ищеца общи
условия, поради което съдът не е в състояние да установи обвързаност на абоната с
4
клаузата по т. 54. 12. Волята си за прекратяване (разваляне) на договора изправният
контрахент следва да изяви и сведе до знанието на контрахента си, което в настоящия
казус не е доказано, поради което не може да се приеме, че е настъпила изискуемост на
вземането за договорна неустойка. Това налага отхвърляне на главния иск, ведно с
акцесорните вземания за обезщетение за забава.
Частичната основателност на претенциите налага в полза на ищеца да бъдат
присъдени деловодните разноски в съответен размер, направени в настоящия процес –
802,40 лева (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).
В изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски от 185,10 лева,
направени в заповедното производство – за адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от вземанията, и за държавна такса.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422,
ГПК, че ответникът С. Д. С., ЕГН **********, с настоящ адрес
..........................................., дължи на ищеца „А1 България” ЕАД, ЕИК ......................., със
седалище и адрес на управление ...................................., сума в размер от 245,53 лева,
представляваща главница за потребени месечни мобилни услуги за периода 07.05.-
06.08.2020 год. по Договор за електронни услуги № ..................../04.09.2019 год., както
и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница,
начиная от 16.06.2023 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват
част от предмета на Заповед за изпълнение № 2139/25.07.2023 год. по ч. гр. д. №
3643/2023 год. на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за сумата от 70,51 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.07.2020-
01.06.2023 год.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422,
ГПК, че ответникът С. Д. С., ЕГН **********, с настоящ адрес
..........................................., дължи на ищеца „А1 България” ЕАД, ЕИК ......................., със
седалище и адрес на управление ...................................., сума в размер от 83,72 лева,
представляваща неплатен остатък от продажната цена на мобилно устройство –
.............................., по Договор за продажба на изплащане № ..................../04.09.2019
год., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената
главница, начиная от 16.06.2023 год. до окончателното й изплащане, които вземания
5
съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2139/25.07.2023 год. по ч. гр.
д. № 3643/2023 год. на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за сумата от 22,94 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.07.2020-
01.06.2023 год.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на
„А1 България” ЕАД, ЕИК ......................., със седалище и адрес на управление
...................................., за приемане за установено, че ответникът С. Д. С., ЕГН
**********, с настоящ адрес ..........................................., му дължи слените суми: 25,03
лева – такса за събиране на дължими суми за периода 07.06.-06.07.2020 год., по
Договор № ..................../04.09.2019 год. и Приложение № 1/04.09.2019 год., и 7,20 лева
– обезщетение за забавеното й плащане за периода 31.07.2020-01.06.2023 год.; 287,98
лева – договорна неустойка за едностранното предсрочно прекратяване (разваляне) от
ищеца на Договор № ..................../04.09.2019 год., с Приложение № 1/04.09.2019 год., и
Договор за продажба на изплащане № ..................../04.09.2019 год., на основание т. 54.
12. от общите условия на ищеца, и 79,75 лева – сборно обезщетение за забавеното им
плащане за периода 07.09.2020-01.06.2023 год., ведно със законната лихва върху
посочените главници, начиная от 16.06.2023 год. до окончателното им изплащане,
които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение №
2139/25.07.2023 год. по ч. гр. д. № 3643/2023 год. на БсРС.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с настоящ адрес ...........................................,
да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК ......................., със седалище и адрес на
управление ...................................., деловодни разноски в размер от 185,10 лева,
направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 3643/2023 год. на БсРС.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с настоящ адрес ...........................................,
да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК ......................., със седалище и адрес на
управление ...................................., деловодни разноски в размер от 802,40 лева,
направени по гр. д. № 7054/2023 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6