Решение по дело №17/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е    №  314

 

05.03.2020 г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав

На  30.01.2020 г.

В публично заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА                            

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА  

                                                                                      ТАНЯ ГЕОРГИЕВА                                                                

 

Секретар: Пенка Георгиева

 

като разгледа докладваното от съдия  ГЕОРГИЕВА в.гр.дело № 17 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.

С Решение № 3985 от 23.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 2733/2019 г. ,  Пловдивският районен съд е осъдил Р.Ц.Ч. от гр.Пловдив да преустанови действията си , с които пречи на Г.П.Ч. *** упражнява притежаваните от него 7/27 идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор 56784.520.* по КК и КР на гр.Пловдив с паркирането на моторни превозни средства върху частите от дворното място, които не са предназначени за паркиране, както и върху разпределенвите с договор от 19.03.2014 г. за реално  ползване на Г.П.Ч. паркоместа с № 6, 9 и 10 съгласно схема, неразделна част от договора. С решението Р.Ч. е осъден да заплати на ищеца сумата от 380 лв. разноски по делото.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от ответника Р.Ч. с оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност и с искане за отмяната му и отхвърляне на иска. Развити са от жалбоподателя съображения за допуснати от съда съществени нарушения на съдопризводствените правила относно непълнота на доклада по чл.146 ГПК и относно преценка на събраните доказателства, както и за нарушение на материалния закон.

В отговор на въззивната жалба ищецът мотивира становище за законосъобразност и правилност на решението и настоява за потвърждаването му.

Страните са заявили присъждане на разноските за въззивното производство.

В с.з. жалбоподателят , чрез пълномощника си адв.Ч., поддържа жалбата и оспорва отговора, а въззиваемият, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.

Предмет на образуваното първоинстанционно производство е иск с правна квалификация чл.109 ЗС ,  предявен от Г.П.Ч. против Р.Ц.Ч..

За да обоснове претенцията си ищецът е твърдял, че е собственик на 7/27 идеални части от ПИ с идентификатор 56784.520.* по КК и КР на гр.Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изп.директор на АГКК с административен адрес на имота гр.П., ул.***. В имота била посторена жилищна сграда, състояща се от 12 апартамента, 3 ателиета, 6 магазина и 10 паркоместа. На 19.03.2014 г. ищецът и останалите съсобственици на поземления имот бил сключен договор за разпределение на ползването на паркоместата в дворното място, по силата на който на Ч. били предоставени за ползване паркоместа № 6, № 9 и № 10. В исковата молба се твърди също, че ответникът е собственик на 35.04/610 идеални части от гореописания поземлен имот , които придобил съгласно Нотариален акт от 29.12.2015 г. и Нотариален акт от 29.12.2017 г. и по отношение на правата на ползване на паркоместата черпел права от праводателя си. Сочи се, че Ч. не се съобразявал с цитираното споразумение и многократно паркирал МПС на паркоместата с № 6, 9 и 10, разпределени за ползване на ищеца, както и на места в имота, които не са предназначени за паркиране. По този начин препятствал възможността ищецът да ползва лично или чрез другиго разпределените му паркоместа. Въз основа на тези фактически твъдения е поискал да бъде осъден ответника да преустанови действията си , с които пречи на ищеца да упражнява притежаваните от него 7/27 идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор 56784.520.* по КК и КР на гр.Пловдив с паркирането на моторни превозни средства върху частите от дворното място, които не са предназначени за паркиране, както и върху разпределенвите с договор от 19.03.2014 г. за реално  ползване на Г.П.Ч. паркоместа с № 6, 9 и 10 съгласно схема, неразделна част от договора.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с две възражения: че не е страна по посочения договор от 19.03.2014 г. и не е обвързан от него, както и че не извършва описаните в исковата молба действия, с които да пречи на ищеца да ползва паркоместата. Поддържа, че като съсобственик в имота, притежава идеални части от правото на собственост върху земята, респ.и от паркоместата и има право да ги ползва.

От фактическа страна по делото е било безспорно, че ищецът притежава 7/27 идеални части от правото на собственост върху процесния ПИ с идентификатор  56784.520.* по КК и КР на гр.Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изп.директор на АГКК с административен адрес на имота гр.П., ул.**** с площ от 610 кв.м., в който е построена многофамилна жилищна сграда в режим на етажна собственост със застроена площ от 210 кв.м. В тази връзка е представен нотариален акт № **, том V, рег.№ 6531, дело № 848/2008 г. по описа на нотариус К* А* с район на действие ПРС за учредяване на право на строеж, според който ищецът, притежаващ 7/27 ид.ч. и още 5 физически лица, в качеството си на съсобственици на поземления имот, си учредяват взаимно право на строеж върху обекти в предвидена за построяване жилищна сграда. Видно е от договора, че в полза на ищеца не е учредено право на строеж върху самостоятелен обект, следователно същият е останал само съсобственик в дворното място.

С договор от 19.03.2014 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 795/19.03.2014 г. по описа на нотариус Р. *** действие ПРС съсобствениците към онзи момент на поземления имот, между които ищецът притежаващ 7/27 ид.ч., М. В. П., притежаваща 1/6 ид.ч., Н. В. Р., притежаваща 1/6 ид.ч. , П. С. М., притежаващ 1/3 ид.ч. / според горецитирания нотариален акт/, т.е., притежаващи повече от половината от правото на собственост,  разпределят реалното ползване на паркоместата в незастроената част от недвижимия имот, отразени в одобрения Архитектурен от 2008 г. , на осн.чл.32, ал.1 ЗС. Според съдържанието на договора на ищеца са разпределени за ползване паркоместа с № 6, 9 и 10, отразени в схема, неразделна част от договора.

Не е било спорно по делото, че ответникът е придобил право на собственост върху 35.04/610 идеални части от гореописания поземлен имот , с договори по Нотариален акт от 29.12.2015 г. и Нотариален акт от 29.12.2017 г. , от някое от горепосочените лица, сключили договора от 19.03.2014 г.  Действително по делото не са представени доказателства за правата на ответника, както и относно установяване на праводателя му, но доколкото тези обстоятелства не са били оспорени, то и за съда не е съществувало задължение да даде указания по смисъла на чл.146, ал.2 ГПК.

От изслушаните свидетелски показания пред първоинстаницонния съд е установено, че ответникът е използвал паркоместата под № 6, 9 и 10 , като е паркирал МПС. В тази насока са показанията на свид.К. и Т., които споделят преки впечатления от тези обстоятелства. Установява се също от показанията на свид.К., че схема на местата за паркиране с означени номера на паркоместата е поставена на таблото на жилищната сграда. Показанията на свид.Ч. , който заявява, че не е виждал ответника да паркира автомобилите си на местата на Ч., не опровергават горните обстоятелства, тъй като съдържат твърдения за отрицателни факти . Освен това следва да бъдат ценени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК предвид вероятната заинтересованост на свидетеля поради факта, че същия е осъден с влязло в сила решение по иск на настоящия ищец с идентичен предмет / гр.д.№ 16713/2016 г. на ПРС, като към делото са приложени съдебните актове на въззивната и касационната инстанция/. Поради това показанията в тази им част не се кредитират.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи. Съсобствената вещ се ползва и управлява по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта, ако не се постигне общо съгласие, или по решение на съда съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗС. С договор съсобствениците могат да разпределят ползването помежду си при условия, каквито намерят за добре, като договорът ги обвързва докато трае съсобствеността, но може да бъде изменен от тях във всеки момент по взаимно съгласие. Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица само по себе си не прекратява действието на постигнатото споразумение, тъй като разпределението не се извършва с оглед личността на съсобственика. Следователно, дори и да не е бил страна по договора за разпределение на ползването, ответникът като частен правоприемник на съсобственик, който е бил страна по договора, е обвързан от така постигнатото споразумение от 19.03.2014 г. до неговата отмяна или до ново разпределение на ползването по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от собствеността или по съдебен ред при наличие на основание за това. Следва да се посочи, че действието на договора от 19.03.2014 г. не е прекратено с представения от ответника констативен протокол от 20.01.2016 г. Според неговото съдържание, същият е съставен от част от съсобствениците на поземления имот, които са изразили съгласие да отпаде договора от 19.03.2014 г. до ново решение на всички съсобственици. Липсват данни за това каква част от съсобствеността притежават общо лицата, съставили протокола, респ.дали те съставляват мнозинство по смисъла на чл.32, ал.1 ЗС, което може да вземе обвързващо останалите съсобственици решение относно ползването на съсобствената вещ.

При наличие на постигнато между съсобствениците съгласие за разпределение на ползването на дворното място неоснователни по смисъла на чл. 109 от ЗС биха били онези действия на някой от съсобствениците, с които се извършва ползване на дворното място по начин, различен от уговорения. Съсобственикът има правото да ползва съответната част от дворното място в рамките на притежавания дял от съсобствеността и съобразно постигнатото съгласие за разпределение на ползването. В този случай действия, които му пречат да упражнява правата си в този обем могат да бъдат преустановени по реда на чл. 109 ЗС. В разглеждания случай действията на ответника по паркиране на местата, разпределени за тази цел на ищеца, съставляват неоснователни действия, които следва да бъдат преустановени по реда на чл.109 ЗС.

До същия извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, ще се потвърди.

При този изход на делото на въззиваемия ще се присъдат направените от него разноски за настоящата инстанция, които се констатираха в размер на 600 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3985/23.10.2019 г. по гр.д.№ 2733/2019 г. по описа на РС Пловдив.

ОСЪЖДА Р.Ц.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.П.ч. с ЕГН ********** *** сумата от 600 лв.разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пре ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:……….…………

 

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:1………………….

 

 

 

                                                                                         2…………………..