№ 159
гр. П., 15.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500179 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№9379/07.04.2022г. от ИВ. АТ. ИВ., чрез
пълномощника адв.Н.К., против Определение №797 от 29.03.2022г.,
постановено по гр.дело №839/2022г. по описа на Окръжен съд-П., с което е
прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на
Районен съд-П.. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното
определение, според които с исковата молба е предявен иск по чл.23 от СК,
който е положителен установителен за собственост и родовата подсъдност се
определя по правилата на чл.104,т.3 от ГПК, като цената на този иск,
съобразно чл.69,ал.1,т.2 от ГПК, е данъчната оценка на имота, която в случая
е 63264лв., а не половината от нея – 31632лв., тъй като искът не се води за 1/2
ид.част на ответницата, а за целия имот с твърдението, че той никога не е бил
СИО. По тези съображения се претендира за отмяна на обжалваното
определение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1 във
връзка с чл.121 от ГПК, определение по подсъдността, и откъм съдържание и
приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по
1
същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:
Посредством искова молба вх.№7923/24.03.2022г. Окръжен съд-П. е
сезиран с предявен от ИВ. АТ. ИВ. иск по чл.23,ал.1 от СК за признаване за
установено по отношение на С.Г. И.а, че е изключителен собственик на
апартамент №57 в гр.П., ЖК“Г.-с.“, ул.“Б.“№1, бл.20, ет.12, надлежно
индивидуализиран с принадлежностите му, като придобит през време на
брака им, прекратен с влязло в сила решение по гр.дело №6351/2021г. на
Районен съд-П., с лични негови средства. Като цена на иска е посочена сумата
от 63264лв., съответстваща на данъчната оценка за целия имот, съгласно
приложеното удостоверение.
С обжалваното определение окръжният съд е приел, че родовата
подсъдност по предявения иск с правно основание чл.23,ал.1 от СК, който е
вещен по своя характер, тъй като при уважаването му ще бъде признато със
сила на пресъдено нещо, че ищецът е изключителен собственик на процесния
имот, се определя по правилата на чл.104,т.3 от ГПК и тъй като спорът е за
1/2 ид.част от правото на собственост върху процесния имот – частта на
ответницата, предвид на прогласеното от закона равенство на дяловете на
съпрузите след прекратяване на СИО с прекратяване на брака помежду им, то
цената на иска е 31632лв. – половината от данъчната оценка на целия имот от
63264лв., т.е. под 50000лв., поради което спорът е родово подсъден на
Районен съд-П..
Настоящата инстанция, в унисон с поддържаното от жалбоподателя,
намира, че предмет на спора е собствеността върху целия имот, а не върху 1/2
ид.част от него, тъй като посредством иска по чл.23 от СК се цели оборване
на презумпцията по чл.21,ал.3 във връзка с ал.1 от СК за съвместен принос на
придобитото през време на брака имущество, поради придобиването му
изцяло с лично имущество на единия съпруг, и установяване, че то е
изключителна собственост на този съпруг, а не е придобито в режим на
съпружеска имуществена общност, прекратена с прекратяването на брака.
Тезата, че предмет на спора е само 1/2 ид.част от имота, припадаща се на
ответницата, тъй като другата 1/2 ид.част от него принадлежи на ищеца след
прекратяване на общността с прекратяване на брака, би била релевантна към
общата хипотеза на чл.124,ал.1 от ГПК за установяване на собственически
права, в която ищецът твърди да е придобил същата на правно основание,
2
осъществило се след прекратяване на общността, и не държи сметка, че
оборването на презумпцията за съвместен принос при трансформация на
лично имущество към момента на придобиването на имота през време на
брака е допустимо само по съдебен ред чрез специалния иск по чл.23 от СК.
Ако тя бъде възприета, това би значило 1/2ид.част от имота, която не е
предмет на иска, да остане в режим на СИО, при прекратяването на която
дяловете на съпрузите върху й да са равни – по 1/4ид.част, което не
кореспондира на същността на иска за пълна трансформация и заявения от
ищеца петитум за признаване на изключителна собственост върху целия
имот. При това положение и съгласно чл.69,ал.1,т.2 от ГПК цената на иска е
данъчната оценка на целия имот, надхвърляща в случая сумата от 50000лв. по
чл.104,т.3 от ГПК, поради което родово компетентен да го разгледа е
окръжният съд.
Обсъденото обосновава извода за отмяна на обжалваното определение
като неправилно и връщане на делото на Окръжен съд-П. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №797 от 29.03.2022г., постановено по гр.дело
№839/2022г. по описа на Окръжен съд-П., с което е прекратено
производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен
съд-П..
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-П. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3