Определение по дело №577/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260180
Дата: 9 декември 2020 г.
Съдия: Дарина Стоянова Маркова Василева
Дело: 20203001000577
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№260180/09.12.20

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на осми декември през двехиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА     

МАРИЯ Х.                                                                                          

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 577 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на НЗОК със седалище гр.София срещу решение № 260019 от 20.10.2020г. по търг.дело № 19/20г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което Националната здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – Силистра“ АД със седалище гр.Силистра сумата 46 053лв. – главница, представляваща стойността на извършена медицинска дейност по клинични пътеки за м.май 3017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска в съда до окончателното и изплащане и сумата 12 485.48лв., представляваща мораторни лихви за забава върху главницата за периода от 28.06.2017г. до 28.02.2020г., както и е осъдена да заплати разноски в размер на сумата 2 543.44лв.

Оспорва извода на съда, че разпоредбите на чл.37 ал.5 от договора, които ограничават финансовите задължения на НЗОК до определени лимити, без да е налице реципрочно лимитиране на възложената на изпълнителя медицинска дейност, противоречи на възмездния характер на сключения договор, поради което се явява нищожна на основание чл.26 ал.1 т.1 от ЗЗД. Твърди че съдът изцяло погрешно интерпретира договорните задължения на болницата, като приема, че изпълнителят по договора е задължен да извърши неограничено количество дейности. Твърди че ограничението на неговото задължение произтича тъкмо от договорните клаузи, указващи че НЗОК ще закупува определен обем, предварително договорен между страните и включен в Приложение № 2, част Б към договора. Твърди че след като за отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ законодателството е установило  договорното начало, то следва да се спазват основните принципи на това договорно начало, част от които е и това, че волята на страните е определяща дали и за какво да се задължат. Сочи че със сключения договор възложителят е изявил желание да закупи определен обем престации от изпълнителя, а твърдението, че той е бил длъжен да закупи по-голям обем или въобще неограничен обем, противоречи на този основен принцип.

Сочи че клаузата на чл.37 ал.5 от договора не е единствената, ограничаваща закупуването на дейности до определени месечни стойности. Твърди че лимитирането е резултат от съвкупното прилагане и на други клаузи от договора – на чл.19, установяващ уговорените цени на клиничните пътеки, както и самото Приложение № 2, съдържащо общите стойности по месечни периоди, а така също и клаузите на чл.34 ал.1 и ал.3, не прогласени за нищожни от съда.

Твърди че прогласявайки нищожността на чл.37 ал.5 от договора съдът не е коментирал коя хипотеза на чл.26 ал.1 т.1от ЗЗД е налице и е пропуснал да направи коментар на чл.4 от ЗБНЗОК за 2017г., който въвежда лимитирането на закупуваните от НЗОК обеми медицинска дейност. Твърди че приетото от първоинстанационния съд че въвеждането на лимитиране на заплащаните от НЗОК дейности е противоконституционно е в противоречие с произнасянето на КС, макар и по текстове в ЗБНЗОК за 2006г. Твърди че ЗБНЗОК за 2017г. урежда по идентичен начин определянето на месечни стойности.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което предявените срещу касата осъдителни искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна „Многопрофилна болница за активно лечение – Силистра“ АД със седалище гр.Силистра, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените за въззивно обжалване разноски и юрисконсултко възнаграждение.

Няма оплаквания във въззивната жалба за допуснати от първоинстнационния съд процесуални нарушения, които да бъдат отстранени от въззивния съд.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

НАСРОЧВА съдебно заседание на 03.02.2021г. от 14.20 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: