Присъда по дело №689/2019 на Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ към присъда по НОХД № 689/2019 година по описа на ВТРС

 

Габровската районна прокуратура е внесла за разглеждане обвинителен акт срещу С.П. ***, за това, че на 20.01.2016 г. в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, с две отделни деяния, като длъжностно лице - изпълнителен директор на "Меркурий П и П" АД, гр. Габрово присвоил чужди пари в големи размери - паричната сума с общ размер на 350 000 лева, собственост на "Меркурий П и П" АД, гр. Габрово, поверени му да ги управлява. Описаното е квалифицирано като престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Прокурорът намира обвинението за безспорно доказано. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и му се наложи наказание 3 години лишаване, като изпълнението му се отложи за срок от 5 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК и да бъде лишен от възможността да упражнява дейност, свързана с представителство и управление на търговски дружества за срок от 3 години.

По делото не е предявен граждански иск.

Защитниците на подсъдимия намират обвинението за недоказано, поради вътрешното противоречие на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и събраните по делото доказателства, от една страна, а от друг поради липса на осъществен състав на престъпление по повдигнатото обвинение на подзащитния им. Претендират доказателствата по делото напълно да опровергават обвинителната теза, както и че са налице такива, които водят до категоричния и неоспорим извод за невиновността на подс. П.. В този смисъл претендират невинен и постановяване на оправдателен акт по повдигнатото срещу П. обвинение. 

Подсъдимият заявява, че разбира обвинението, дава пълни подробни обяснения и не се признава за виновен. Моли за справедлив съдебен акт, който според него може да бъде само такъв, който го оневинява.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

            През 1990 г. било основано СД „Меркурий Проданови, Пеневи и сие” гр. Габрово, като съдружници в същото били двете семейства Проданови  и Пеневи. В края на 2006 г. дружеството било преобразувано в акционерно, като изпълнителни директори били Продан П. и К.П., от двете фамилии по един. След като св. К.П. през 2007 г. станала заместник кмет на гр. Габрово, подс. П. заел нейното място. В тази връзка бил сключен договор за възлагане на управление, приложен по делото. През 2009 г. единият от изпълнителните директори - Продан П. установил, че е неизлечимо  и в тази връзка издал заповед № 48/14.08.2009 г., с която разпределил конкретни функции и управление на конкретно отразени лица. Пеневи следвало да отговарят за дейността на фабриката за пакетирана на храни, а на Проданови фабриката за обувки и фабриката за производство на мебели. През 2010 г. Продан П. починал и през м. септември 2010 г. се Съвета на директорите взел решение на мястото на Продан П. да приемат сина му - св. Б.П..

            През 2007 г. на дружеството се наложило да направи огромна инвестиция във фабриката за мебели, като за целта използвали кредит от банка, който изплатили през м. юни 2015 г. На 13.07.2015 г. св. Б.П. издал заповед № 43/13.07.2015 г., в която били подробно описани начина на плащане, изплащане на възнаграждения, задължения към държавата и задълженията към доставчици. В същата било определено, че единствено Б. П. можел да решава кои плащания да бъдат извършвани в бъдеще. Така се стигнало до края на 2015 г. м. декември, когато следвало да се внесе данък печалба за дружеството от около 250 000 лв. Св. Б.П. забрани на гл. счетоводител по това време св. Н.Б. да извършва това плащане, което се случило. В тази година Проданови пожелали да си продадат акциите за сума от четири и половина милиона лева. За Пеневи това било огромна сума, тъй като самото дружество, приключвайки 2014 г., капиталът му бил 4 400 000 лв. Пеневи /двамата акционери - К. и С./, имали по 25 процента акции. Взели решение да предложат на Проданови, да изкупят акциите им и да станат собственици на цялата компания. От този момент насетне започнали неразбирателствата по между им, поради не постигане на разбирателство почти по всички въпроси. Отношенията, които възникнали се определят от почти всички настоящи и бивши служители на дружеството, разпитани в качеството им на свидетели по настоящото дело като война.

            От фактическа страна не е спорно по делото, че подс. Св. П. като Изпълнителен директор на дружеството, има качество на длъжностно лице промисъла на НК. Не е спорен фактът, че има сключен договор за заем. Спорна е единствено правната оценка на договора за заем. не е спорен фактът, че подс. П. на 20.01.2016 г. е извършил два превода - за 150 000 лв. и 200 000 лв. от "Меркурий П и П" АД по свои лични банкови сметки. Не е спорен и фактът, че сумата от 150 000 лв. е запорирана и със същата до момента на постановяване на съдебния акт подс. П. не е оперирал. Не е спорен и фактът, че сумата от 200 000 лв. е преведена по сметки на снаха му – св. И.П. така, както е установено от вещото лице М.. Не се спори това, че след това една част от тази сума от личните сметки на св. И.П. е преведена на св. К.П. по нареждане на подс. П..

Както вече бе отразено по-горе, безспорно установено е по делото също, че в гр. Габрово от дълги години работи "Меркурий П и П" АД. Последното развивало успешна производствена и търговска дейност. От една страна - в направление храни и подправки, от друга страна - обувки и от трета - дървопреработваща дейност. В периода, когато все още е бил жив един от учредителите, е бил в основата на тези дейности. Св. К.П. и починалият - Продан П. били представители от двете семейства, създали дружеството и разпределили дейността и отговорностите. Години наред те работили добросъвестно, с добра печалба и развиване на дейност, като са обезпечавали работни места на значителен брой лица. Работили са в дух на разбирателство, с взаимно споделяне на отговорностите и с грижата на добри стопани. След смъртта обаче на Продан П., в дейността на дружеството се включили неговите наследници. Съвсем коректно подс. П. и св. К.П. продължили отношенията си, в същия дух, с децата на техния съдружник.

Безспорно е също, че основната печалба в дружеството идвала от ФППХ, в която работили и работят от години, подс. П. и св. К.П..

Добрите отношения започнали да се пропукват когато с част от печалбата, реализирана от фабриката за храни, се изплащал банков кредит, който следвало да осигури нова, модерна техника за производство във фабриката за обувки.

Предприети били действия от страна на св. Б.П. за изкупуване на дяловете на св. К.П. и подс. П. на цена, която била абсолютно неприемлива за Пеневи. Поради това, последвало огледално предложение към св. Б.П. и представителите на семейство Проданови, които да изкупят дяловете на св. К. П. и подс. П., докато се стигнало до есента на 2015 г., когато за член на Съвета на директорите била приета и включена св. Н.Б.. Последната до тогава работила като главен счетоводител и отношенията на всички до този момент били коректни.

От доказателствата по делото се установява, че малко след като била включена в Съвета на директорите, св. Н.Б. променила отношението си към св. К.П. и подс. П.. В дейността си, като член на Съвета на директорите и като главен счетоводител, който оперирал със сметките на дружеството - "Меркурий П и П" АД, подкрепяла изцяло действията и указанията на представителите на фамилия Проданови и в частност на св. Б. П.. В тази посока са налични доказателства и доказателствени средства. Свидетелят Б.П. започнал да издава заповеди, отнасящи до всички разплащания, а именно, че можели да се извършват единствено и само, след като бъдат одобрени лично от него, в качеството му на изпълнителен член. За тези му действия, управлението на дружеството да е единствено под негов контрол и подс. П. да не може да осъществява правомощията си в пълен обем,  като изпълнителен орган, свидетелстват издаваните от самия св. Б. П. заповеди - Заповед № 43/13.07.2015 г. и Заповед № 46/23.07.2015 г. /приложени по ДП/, с които правомощията на подсъдимия П. като изпълнителен директор били значително ограничени и то в разрез с Устава на дружеството. Според Устава на дружеството, последното се управлявало от Б.П. и С.П., заедно и поотделно. Съобразно издаваните заповеди само св. П. можел да одобрява разплащания на дружеството към доставчици или да определя заплащането на допълнителни материални стимули на служителите. В тази посока са показанията на св. К.П. и обясненията на подс. П., според които издаваните от св. П. заповеди неимоверно затруднявали дейността на дружеството, включително и на Фабриката за пакетиране на подправки и храни, част от “Меркурий П и П” АД. От съдържанието на тези заповеди се установява, че от началото на 2016 г. нито подс. П., нито св. К. П. са имали достъп до централния офис на дружеството, находящо се на ул. „Орловска" № 60, гр. Габрово, тъй като ключовете и паролите за COT били променени. От доказателствата се установява, че с действията си св. Б. П. се е разпореждал с имуществото на „Меркурий П и П" АД, както и с имущество, свързано с дейността на Фабриката за пакетиране на подправки и храни. В разпита си сочи, че в този период се разпоредил да се превеждат пари по неговата лична сметка и в същия ден, в който се преведат, ги е теглил. Свидетелства, че продавал активи на „Меркурий П и П" АД, че е сключвал договори за наем с активи на „Меркурий П и П" АД и не е бил свикван Съвет на директорите, който да обсъжда отдаването под наем на тези активи или съответно тяхната продажба. Показанията на св. Ю. П. също са в тази посока. Освен това св. К.П. в разпита си споделя, че много трудно се е работило с банковите сметки на дружеството, защото един екип от служители на ул. „Орловска" № 60 прехвърляли всеки един лев, постъпващ в дружеството, в рамките на две – три седмици, по личната сметка на св. Б. П., като тези факти се подкрепят и от обясненията на подс. П.. От приложения по делото хронологичен регистър на „Меркурий П и П" АД, сметка 4996 на името на св. Б. П. и от дневници за покупки на дружеството, договори за отдаване под наем на негово имущество, баланс на дружеството - съконтрахент на „Меркурий П и П" АД, извлечения от счетоводната система, потвърждават и установяват разпоредителните действия на св. П. с имуществото на дружеството. Св. Н.Б. - главен счетоводител на „Меркурий П и П" АД от 2010 г. и член на Съвета на директорите от 2015 г., единствено твърди, че не е знаела и не си спомня за тези разпореждания. Показанията й в тази насока са категорично опровергани от останалите събрани по делото доказателствени материали и като такива на същите в тази им част не следва бъде давана вяра. Самата св. Н. Б. е открила на св. Б. П. сметката 4996. В хронологичния регистър, всички разпореждания на св. Б. П. са включени в счетоводната система от самата нея, в качеството й на главен счетоводител, включително и чрез централния офис на дружеството /разпечатка от счетоводната система на дружеството и всички изслушани експертизи/. Видно от последните, точно на главния счетоводител - св. Н.Б. са били изпратени три броя фактури, ведно с описи на продадени имоти, собственост на „Меркурий П и П" АД. В същото това време, като ответна реакция на посочените по-горе заповеди, издавани от св. Б. П., били издавани заповеди от другия изпълнителен директор - подс. П.. Съдържанието им било в обратна посока, а именно отменял съответните заповеди. Същите са приети и приложени по делото като писмени доказателства и множество други такива заповеди - единият издавал, а другият отменял. Фактите обаче сочат, че св. Н.Б. изпълнявала заповедите на св. Б.П., дори и те да били отменяни в последствие от подс. П.. От този момент насетне, започнали сериозни проблеми в работата на дружеството. Блокирвали се разплащания, касаещи нуждите на ФППХ, част от дружеството “Меркурий П и П” АД, управлявано от св. К.П. и подс. П.. Издавали се заповеди от св. Б. П. и контра заповеди от подс. П., което също нагнетявало обстановката и разбира се не се поддържал добър микроклимат, който съществувал до този момент. Тези факти са установени не само от показанията на св. К.П., а и от обясненията на подс. П., и от показанията на св. Б.П. - "... B периода от есента на 2015 година, от м. септември 2015 година, до началото на 2016 година имаше от моя страна отказ за плащане на доставчици на предприятието за подправки...", “...На всички заповеди, които аз издавах, от страна на П. се издаваха контра заповеди, след което аз издавах също контра заповед... Общо взето главния счетоводител уведомяваше насрещната страна за издадената заповед/. Потвърждават се и от останалите свидетелски показания на - Ю.П., св. В.М. – “... Това, че те отказваха да осчетоводяват нашите документи, ние работим в мрежа и всяко едно осчетоводяване се виждаше при тях. Всичко се вижда при тях. От м. април си останаха документите при нас, тъй като те не искаха по никакъв начин да комуникират с нас, с мен ...”; от показанията на св. Н. Б. – “...Всичко се случваше добре, но от юли 2015 г., след като се получи предложение от 50 процента от акционерите да се преустанови взаимната им работа, нещата започнаха да не се случват така, както бяха до тогава....”; от св. И.П. – “... Друго интересно нещо беше факта, че Б. беше забранил да се извършват разплащания към доставчиците на фабриката. Пуснато платежно нареждане за плащане към доставчик сутринта от П. е отменено в следобедните часове от Б.П. и парите са върнати по сметката на дружеството. .... Това беше, нямам думи да нарека каква беше ситуацията. Това са хора, за които е работено в продължение на 20 години, с добри взаимоотношения – доставчици, партньори и ..... Внасят се пари за плащане на тока, на цялото дружество, в момента, в който се внасят, тези пари отиват в сметката на Б.П..... Б.П. започна да пуска заповед след заповед, с които променяше правилата за финансовата дисциплина. И всяка заповед противоречеше на предната. Когато започнаха проблемите съм виждала скрийн шот на банкирането. Там пише плащане на еди кой си доставчик, с право да бъде отменено, плащане по сметката на Б.П. без право да бъде отменено, по силата на решение на клона на Булбанк. В рамките на ден извлечение от ОББ. Сметката се закрива в 10 часа сутринта, а в 17.30 ч. се открива отново и парите отиват по сметка на Б.П....”. К.П. свидетелства – “... От този момент започна война и един процент, който се ускоряваше по посока разбивка на дружеството. Започна изнасяне на документи извън офиса на дружеството, издаваха се заповеди, че само изпълнителния директор П. може да разполага с паричните средства. Забраняваха се плащания, а за да се извърши плащане от единия изпълнителен директор трябваше да се искат копия от документи от насрещната страна, която ги е издала. Понеже поръчваме стоки от всички части на света, бяхме си извоювали с годините да плащаме срещу документи. Т.е. стоката се поръчва и едва когато документите се намерят в банката, тогава ставаше плащането. Това стана много несигурно като начин на работа. В началото на 2016 г., мисля, че беше 14.01.2016 г. се проведе събрание на съвета на директорите, на което се взе решение, че всички марки, които не са на дружеството, трябва да се преустанови работата с тях. Това затрудни също много разплащанията. Имаше поръчвания на опаковки за търговски партньори и всичко това нагнетяваше напрежение, част от работниците започнаха да напускат...”, ... С банковите сметки на дружеството не можеше да се оперира, защото в офиса на „Орловска” № 60 имаше трима човека, които от един компютър чакаха да пристигнат парите по банковите сметки и те да бъдат отклонени в лична сметка на Б.П....”. Изложеното, налага извод, че с действията си св. Б. П. е поставил в неблагоприятно положение  предприятието за храни и то до степен да води борба за оцеляване, по причина - неразплащане с доставчици. Това означавало липса на средства и суровини, с които е било възможно осигуряването на основната му дейност. Доказателствата по делото сочат, че подс. П., св. П. изгубили възможността си за достъп до централата в дружеството – на ул. “Орловска” № 60 в гр. Габрово. Независимо от факта, че са имали възможност да оперират със сметките на дружеството, те не успявали да извършват разплащания за консумативи на предприятието за храни. Постъпленията, свързани с дейността на същото предприятие за храни, средствата от продажби от продукция на тази фабрика, незабавно след постъпването им в дружеството се превеждали по личната сметка на св. Б. П. /виж показанията на св. Б. П. – “... Единственият начин да се вземат някакви пари, които идваха към „Меркурий П и П” АД, беше да се превеждат към сметка на физическо лице и после от там да се внасят към дружеството. Или същия ден се теглят и се внасят към дружеството, или ги разплащам към доставчици...”, “...Единственият начин да изляза от тази ситуация беше да банкирам единствено в моята сметка, не мога да кажа дали тази сметка е 4996...”/. Това се случвало по разпореждане на св. Б. П.. Тези факти сочат и на личното отношение на подс. П. и св. П. към създаденото от тях заедно и с вече починалия техен съдружник - П. П., а именно да съхранят изграденото до момента. Всеки един факт, свързан с отношенията между двамата изпълнителни директори на “Меркурий П и П” АД, разкрива детайлно мотива/защо подс. П. е предприел конкретно поведение, действия, в качеството си на изпълнител директор и причините, мотивирали го да сключи договор, наименован “договор за заем” с дружеството. Изложените факти са обективни находки в делото, безспорно установени, които поставили пред подс. П. важния въпрос, как да съхрани ФППХ или съответно да приключи дейността му, без възможност за разплащане с доставчици, без заплащане на консумативи и заплати за служители и работници. По делото са приети писмени доказателства установяващи, че св. Б. П. е изпращал на съконтрахентите на дружеството за подправки, които изкупували продукцията му, писма, с които ги уведомявал, че същите следва да прекратят всякакви отношения с предприятието за подправки. Това довело до изискване от страна на търговските вериги, предприятието за храни да си вземе обратно стоката, която вече била платена. За да се случи това обаче, стойността на стоките следвало да бъде върната. Тези факти в последствие оказали съществено влияние върху вземането на решения през 2016 г. от страна на подс. П. да осигури средства - процесните 350 000 лева, сключи договор за заем и договор за влог със св. И.П., с цел да осигури средства от дружеството. Изхождайки от действията на св. Б. П. и по негово нареждане, и със знанието и обработката от страна на св. Н. Б., тези средства – инкриминираната сума  от 350 000 лева, които подс. П. нарежда да бъдат преведени и превежда по негови лични сметки на 20.01.2016 г., с единственото намерение да могат да бъдат използвани за предприятието за храни. За това на 15.01.2016 г. подписва договор заем, като след 5 дни извършва превод по сметките на снаха си - св. П..

 Представителят на обвинението излага, че този договор не е бил пратен в централата. Този факт е ирелевантен, относно установяване обективните и субективни предели на претендираното престъпление. Освен това от показанията на свидетелите, счетоводните експертизи и компютърна-техническа експертиза се установява, че освен св. Юл. П., св. В. М. и главния счетоводител - св. Н. Б. са обработвали, постъпващите средства по вече учредените сметки както на св. П., така и на подс. П. и са били наясно с цялостното движение по всички сметки на отделните предприятия, част от “Меркурий П и П” АД гр. Габрово. В същата посока са и показанията на св. Д. П.. Тези установени, от свидетелските показания и експертни заключения, напълно опровергават тезата на прокуратурата. В централата не са били изпращани и други договори, още повече, че част от тези, които са били там, св. Б. П. не искал да разплаща по тях, когато постъпвали фактури. Пред подс. П. също не постъпвали договори, сключени от някой член на семейство Проданови, във връзка с дейността на фабриката за обувки и дървопреработващото предприятие, а и не е било нужно и съответно не е имало и основание. Освен това от показанията на св. К.П., се установява, че когато било провеждано заседание на Съвета на директорите през м. февруари е видяла договора за заем, този който прокурорът твърди да не е бил представян в централата. Свидетелите Б. П., Юл. П. и Н. Б. твърдят, че не е им е бил известен този договор, но компютърната-техническа експертиза и счетоводната и двете допълнителни такива, изцяло опровергават показанията в тази посока /вече споделеното по-горе/. Както вече бе споделено по-горе, обстоятелството дали договора е бил или не в централата на дружеството е ирелевантно от правна гледна точка.

От приетите по делото писмени доказателства - като фактури, описи на имоти се установява, че св. Н. Б., поради нестандартната до момента ситуация, която се развила в дружеството, премълчава или заявява, че не си спомня този известен факт, че такъв договор е бил налице и са били запознати. От компютърна-техническа експертиза, счетоводна и двете допълнителни към нея се установява, че името на св. Н. Б., св. Юл. П. и св. В. М. /”natali”, “uliana” и “valia”/ са отразени като лица, оперирали/обработвали, осчетоводявали движението на паричния поток по сметки. като следва да се отбележи, че св. Н. Б. е разкрила такава на името на подс. П. и св. П. /4995 и 4996/. Всички счетоводни операции/отразявания на движения по сметки на отделните предприятия, включени в състава на “Меркурий П и П” АД са били обработвани от тях. От фактическа страна е от значение този договор, доколкото подс. П. е направил превод на парите още същия ден, не както твърди св. Н. Б. на следващия ден. Този съществен факт е опроверган от заключението на вещите лица. В централата са били наясно с извършената операция, която било отразена по надлежния ред, включително е отбелязано, че става въпрос за превод, осъществен по договор, като по надлежния ред е открита сметка на подс. П. - 4995. След това, същата св. Н Б. е започнала воденето на аналогична сметка за преводите на св. Б. П. – 4996. Преводи, които са били от сметката на дружеството по негова лична сметка. Нещо повече , наясно е бил и самият св. Б. П. – “...Същият ден научих, че от него в личната сметка на П. са преведени 200 000 лева. Понеже имаме право заедно и поотделно да управляваме фирмата, кредитът можеше да се тегли, т.е. да се тегли от него само със съгласието на двамата изпълнителни директори. Последният ден, в който течеше стария кредит, мисля, че 20.01.2016 г., подсъдимият П. беше превел 200 000 лева в лична сметка от кредита. Мисля, че за това ми го каза главния счетоводител. Тя следеше движението в банката. Каза ми също, че и 150 000 лева от Булбанк също са преведени по негова сметка....” Това доказва  и че всички в централата са били наясно и са знаели.

            Счетоводството на "Меркурий П и П" АД и на ФППХ е водено редовно и съобразно действащото законодателство към оня момент. В този смисъл, отразява вярно движението и отчитането на средствата. До тези изводи съдът достигна, чрез анализ на следните факти и обстоятелства:

            Съобразно показанията на св. Ив. Цонева /протокол от с.з. на 30.10.2019 г. по делото/ - “... Тъй като, по принцип, това е голяма фирма с няколко производства и има главен счетоводител, който е назначен със съответните задължения, при нашата среща установихме тези обстоятелства и аз поех ангажимента да организираме и водим редовно документите на фабриката за храни, която е обособен обект. Това стана така, тъй като има централно счетоводство и главният счетоводител е този, който трябва и организира документацията и взаимовръзката между различните поделения. Тъй като има поделения за производство на обувки, за мебели, търговски обекти и тази въпросната за храни, не мога да изброя всичките .... софтуерния продукт е “Сонита”. ... Тя дава възможност всеки обект да работи директно в централна база данни, когато се вкарват документите, се виждат от главния счетоводител или от главния администратор. Може да се обособят да работят в локална база и после да се интегрират данните в централната база периодично. Доколкото аз съм имала наблюдения по повод дневниците за покупки и продажби, тези документи се обработват в реално време...”; “.....В рамките на фабриката за храни счетоводните документи са отразявани редовно, доколкото са предоставени от ръководството.

            Известно ми е обстоятелството, че г-н П. има задължение към фирмата. Когато поех ангажимента да работя, това беше отразено в оборотната ведомост, която се черпи като информация от централното счетоводство. В последствие движението на паричните средства, които той е връщал и получавани в касата, на обособеното производство и които са разплащани от касата, е отразено в счетоводните регистри на фабриката за храни и през юли или август, може би юни месец - имам протокол във връзка с нашите дейности, през 2017 г., с който докладвам състоянието и това, което се случва във фабриката и към този момент г-н П. вече е възстановил парите, които дължи на фабриката. Протоколът е от 30.06.2017 г. – доклад от мен като представител на дружеството, във връзка със счетоводната информация за дружеството „Меркурий П и П” АД - обект - фабрика за подправки за периода януари юни 2017 г. Тук съм отразила обстоятелството, че задължението на г-н П. към дружеството е погасено. Към 30.06.2017 г. по партидата на счетоводна сметка 4995 - С.П. няма задължения. Цялата дължима сума е възстановена. Начислени са лихви за времето на ползване на средствата.....”.

            Б.П. свидетелства - „... Имаше система, която обвързваше всички счетоводства в дружеството и всяко отразяване се отразяваше в системата. Счетоводствата във фабриките се занимаваха само със счетоводството на самата фабрика, следяха клиенти и доставчици."

            Според св. Ю. П. - „... Счетоводната система в дружеството е една обща между централата и отделните предприятия. Като се отрази една счетоводна операция, примерно в предприятието за подправки, може да се види тя в централния офис". Свидетелката Н. Б. сочи, че „... Спецификата е такава, че цялата информация се събира в централен офис, но по места има офиси, които работят, и всичко това се синхронизира по интернет и пристига при нас като данни и запис. Не е прецедент, че някой друг е въвел, принципът на работа е такъв.", а свидетеля Д. П. споделя, че в счетоводната система се регистрира всяко едно влизане, потребителско име и час. Всеки влиза с парола, дадена им от ръководството. Затова информация в системата вписва не само главният счетоводител, а и други лица, на които е предоставено това право.

            От показанията на обсъдените свидетели, безспорно и категорично се установява противното на твърдяното от прокуратурата, а именно, че фабриката за пакетиране на подправки и храни, както и фабрики на дружеството, действително са имали свое счетоводство, които били отделни нямали връзка по между си. Но това не е било така, не е било отделно, а е било неразделна част от централното счетоводство, част от обща счетоводна система. Казано иначе, всяка въведена в счетоводството на фабриката информация /извършена стопанска операция/ автоматично се изпращала и е била налична/достъпна в централното счетоводство на дружеството. Тези факти не могат да бъдат оборени и от обстоятелството, че след началото на 2017 г. за воденето на счетоводството на ФППХ е наета външна фирма /виж показанията на св. Ив. Цонева, договори за счетоводно обслужване/.

            Приетото за установено по безспорен начин, единство на счетоводната система на „Меркурий П и П" АД, се потвърждава и от други доказателства по делото като показанията на св. К. П.. Според същите „.... Ние работим с програмен продукт на „Сонита”. Този продукт позволява в реално време в зависимост от това къде е локацията на всеки счетоводител, да бъдат отразени действията по счетоводните операции, в резултат на което всеки си има парола и чрез нея си влиза в продукта и операциите, които са нанесени по счетоводен път, се отразяват там и сметка 4995 или 4996 са отразени плащанията...”, “... Главният счетоводител има виждане до всички сметки, независимо къде в реално време се извършва обработка на информация, има достъп до тази информация... Чрез счетоводната система в реално време фабриката за производство на храни беше свързана с централния офис и имаше пълна обмяна на данни".         Показанията на св. Ив. Цонева са в същата посока.

            Ревизионният акт № Р-04000716006549-091-001/30.10.2017 г. на ТД НАП - В. Търново, приобщен по делото, сочи че „  В централния офис на „Меркурий П и П" АД на ул. „Орловска" № 60 се е обобщавала и съхранявала счетоводната документация, в това число първични документи и счетоводни регистри на съответните поделения на дружеството - ...Фабриката и обектите за подправки". Твърденията на прокуратурата и на св. Б. П., че за периода след 01.03.2016 г., се явяват в противоречие с констатираните факти и обстоятелства при извършената проверка на счетоводната и търговска документация на Фабриката за пакетиране на подправки и храни. Установено е, че във ФППХ се съхранява счетоводната документация за дейността й. Същата е подредена в папки и кашони в готовност за предаване в архива на Централния офис... Извършен е преглед на оригиналните екземпляри на първичните документи и счетоводните регистри и съпоставка с предоставените в хода на ревизията копия на документи. Констатирано е пълно съответствие на данните от предоставените извадки на счетоводни извлечения и хронологични описи със записите по главната книга и счетоводните регистри. Предоставените разпечатки и извлечения представляват част от редовно водено и заведено счетоводство в поделението на ФППХ и водена отчетност в съответствие с изискванията на ЗСЧ.”

            Настоящата съдебна инстанция не може да сподели фактическите изводи на прокуратурата относно липсата на затруднено положение/състояние на ФППХ, ръководена от подс. П. /Заповед № 48/14.08.2009 г. на изпълнителния директор на “Меркурий П и П” АД – Продан П./ и нуждата от сключването на договор за заем/договор за влог от последния, както и за целите на тези договори. Фактическите изводи на прокуратурата се явяват изцяло опровергани от събраната доказателствена маса. 

От заключението на вещото лице Д. М., по изслушаната допълнителна втора съдебно-счетоводна експертиза се установя категорично, неоспорено и от страните в настоящото производство, че в периода от 12.03.2016 г. до 19.05.2017 г. в касата на ФППХ са постъпили приходи в общ размер на 778 822.63 лв., от които 375 230 лева са внесени от подс. П.. Общо направените разходи за същия този период са в размер на 833 163.44 лева /като в тези разходи са включени такива за ДДС, доставчици, заплати, по фактури и прочее/.

В този смисъл е повече от ясно и категорично доказано, че половината от наличната сума в касата е внесена от подс. П.. Установено е също, че разходите на ФППХ, които са били необходими и реално са били извършени, отново са надвишавали касовата наличност и всички налични суми. Внесените от подс. П. суми са били необходими и са послужили за изплащане. Ясно и категорично втората допълнителна ССч.Е сочи, че за изплатените на подс. П. суми за ДМС, вече са били осчетоводено задължение на дружеството, също са били дължими и е било необходимо да бъдат изплатени. В този смисъл опитът на прокуратурата до се домогне да докаже обективната и субективната страна на претендираното спрямо подс. П. обвинение се оказва напълно неуспешен, респективно изложените фактически констатации опровергани от заключението по експертизата /и от останалите експертизи по делото/. Обясненията на подс. П. са в корелативна връзка с безспорно установеното от втората ДССчЕ. Подс. П. като управител на ФППХ и изпълнителен директор на „Меркурий П и П" АД дава обяснения в следната насока - „.... Имаше неиздължени задължения към доставчици, към 70 000 лева трябваше да се платят работни заплати, имаше обезщетения за отпуски някъде 23 000 лева, обезщетение за съкратен персонал имаше... Имаше текущи задължения за ток, вода. Общо задълженията бяха към 404 000 лева. Като имаше в касата 45 000 лева."; „Сметката ни от 408 000 лева излезе скромна, наложи се още пари да платя. Тези задължения бяха на цялото дружество.... Имаше проблем, че Б.П. започна да тегли пари и отиваха по неговите сметки. Сключих този договор защото имаше разплащане към доставчици. Аз не съм ползвал лично тези средства. Имаше плащане за осигуровки към заплатите и към доставчиците, но лично не съм ползвал нищо. Това беше, за да работи фабриката. Не е имало умисъл от моя страна. ... По договорите към всички тези вериги имаше глоба от 50 000 лв., които трябваше да платим. Винаги имаше закъснели плащания. Тези суми, които внасях след 12.02.2016 г. по сметки на фирмите в четирите банки, бяха точно заради това. Нареждал съм плащания към доставчици... Сумите са нареждани от счетоводството, но не от Н.Б., аз за това ги внасях по банка. Те са близо 200 000 лв. по банките в брой и тези пари точно за това отиваха. За належащи плащания, които имаше към доставчици, ел. енергия, В и К. В сметките имах и мои лични спестявания от дивиденти и от пенсия....”. От обясненията на подс. П. става ясно, че финансовите затруднения на ФППХ не са били от липса на приходи, а от целенасочени действия на св. П. и служителите в централния офис на дружеството “Меркурий П и П” АД, като последните при постъпване на средства незабавно пренасочвали същите към сметката на св. П. /4996/ и към дейността на останалите фабрики, част от АД, както и отказът на св. П. да се разплащат по задълженията на ФППХ. В тази посока са и показанията на св. П., на св. Б. П., който свидетелства, че „ ... Единственият начин да се вземат някакви пари, които идваха към „Меркурий П и П” АД, беше да се превеждат към сметка на физическо лице и после от там да се внасят към дружеството. Или същия ден се теглят и се внасят към дружеството, или ги разплащам към доставчици.... Единственият начин да изляза от тази ситуация беше да банкирам единствено в моята сметка, не мога да кажа дали тази сметка е 4996... имаше от моя страна отказ за плащане на доставчици на предприятието за подправки". Показанията на св. К. П. опровергават тезата на прокурора и са в унисон със заключението на вещото лице по втората ДССч.Е. Според тях „ ..... Забраняваха се плащания, а за да се извърши плащане от единия изпълнителен директор трябваше да се искат копия от документи от насрещната страна, която ги е издала. Понеже поръчваме стоки от всички части на света, бяхме си извоювали с годините да плащаме срещу документи ... В началото на 2016 г., мисля, че беше 14.01.2016 г. се проведе събрание на съвета на директорите, на което се взе решение, че всички марки, които не са на дружеството, трябва да се преустанови работата с тях. Това затрудни също много разплащанията. Имаше поръчвания на опаковки за търговски партньори и всичко това нагнетяваше напрежения, част от работниците започнаха да напускат. Изобщо лавинообразно се създаваше напрежение в дружеството. Наложи се да се консултираме с юристи как да стабилизираме плащанията към доставчиците, защото отивахме към ситуация, в която нямаше да можем да си обслужваме договорите ... От месец октомври 2015 г. все повече се затрудняваха плащанията към доставчиците благодарение на решенията, които взимаше Б.П..", „През есента на 2015 г. - началото на 2016 г. имахме неизплатени задължения към доставчици на предприятието за подправки...тъй като изпълнителният директор Б.П. през юли 2015 г. издаде заповед № 43, че само чрез негово разпореждане, одобрение, ще се извършват плащания, една част от разплащанията той не одобряваше на тази фабрика и затова не се извършваше разплащане...". Показанията на св. И.П. сочат на същите фактчески констатации, изложени по-горе от съда, а именно, че св. Б.П. ".. е бил забранил да се извършват разплащания към доставчиците на фабриката. Пуснато платежно нареждане за плащане към доставчик сутринта от П. е отменено в следобедните часове от Б.П. и парите са върнати по сметката на дружеството. Едно работещо дружество трябва да генерира приходи, но също така трябва да си поеме и разходите. Това дружество до сега винаги си е покривало разходите. Това беше, нямам думи да нарека каква беше ситуацията... Внасят се пари за плащане на тока на цялото дружество, в момента, в който се внасят, тези пари отиват в сметката на Б.П. ..., Януари месец 2016 г. в разговор със С.П., като аз в качеството си на икономически директор, той в качеството си на изпълнител и представената обстановка във фирмата, той ме помоли да приема в сметките си, мои лични сметки, пари взети в заем от фирмата, които да се използват за разплащане... В разговора си с него коментирахме факта, че другите акционери и другия изпълнителен директор, са започнали действия, които на този етап тогава не беше ясно какво ще последва.... Това беше, нямам думи да нарека каква беше ситуацията. Това са хора, за които е работено в продължение на 20 години, с добри взаимоотношения – доставчици, партньори и тогава се съгласих да съдействам да държа тези пари по мои сметки, за да може да успеем да се разплатим..."  Тогава се провел разговор между нея и подс. П.. Същият бил в посока дали снаха му би могла да поеме ангажимент да държи инкриминираните средства от 350 000 лв. по нейните лични сметки и да ги предоставя за разплащане от името на фирмата само по негово нареждане.             Св. Ил. П. "... Мисля, че февруари месец преведоха тези пари по моята сметка. Не съм сигурна дали на един път. Парите постъпиха в моята сметка в Си банк и се наложи да ги прехвърля в друга моя сметка в Райфайзен, защото получих информация, че хора търсят да разглеждат банковите ми сметки и получават достъп до това. Някой служител е давал информацията на Добромир П., който октомври месец 2016 г. ми преведе пари по моя сметка, без да съм му съобщавала моята .... С.П. ми каза, че парите не са за мое лично ползване... моята задача е да ги спася/пазя от... опитите да бъде разрушена фабриката за подправки". В.М. свидетелства в същата посока.

Изложените факти оборват тезата на прокуратурата за липса на финансови затруднения във ФППХ и за намеренията на подс. П. да присвои процесната сума от  “Меркурий П и П” АД.

Описаните и анализирани факти обективно са обусловили и довели подс. П. до необходимостта от сключването на договор между “Меркурий П и П” АД и себе си, в качеството си на физическо лице, именован – договор за заем. Чрез последния е целял да обезпечи разплащанията на предприятието за храни. Приложеният по делото договор е надлежно осчетоводен в дружеството /виж първата ДССч.Е - том 3 ДП – заключението е в посока, че взетият от подс. П. заем от 350 000 лева е осчетоводен в дружеството и до 28.11.2016 г. подсъдимият е възстановил сумата от 369 029 лева. Освен това извършените два превода на средства по негова лична сметка е било в съответствие със закона /отразено както в счетоводството на ФППХ, така и в централното счетоводство, включително е било отразено и в самостоятелната сметка.         

Изложеното от фактическа страна, възприето на основание събрания доказателствен материал, безспорно установява, че ФППХ има свой счетоводен отдел, който е пряко свързан с централния офис, посредством общата за дружеството счетоводна система и ползван продукт “Сонита”. Цялата въвеждана в него информация автоматично се е получавала и отразявала в централния офис, което налага извод за незабавното му осчетоводяване.

Видно от заключението на първата ДССчЕ /том 3 ДП/, сумата в размер на 350 000 лева, изтеглена от сметки на „Меркурий П и П" АД е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 4995 /други кредитори - С.П./ на 20.01.2016 г. с посочено основание „С.П. по договор... ". Според показанията на св. Юл. П., подс. П. е задължен счетоводно с тези 350 000 лв. и е създадена аналитична сметка на негово име, а от свидетелските показания на главния счетоводител - св. Н. Б., по повод двата превода, отнасящи се до подс. П. в общ размер от 350 000 лв. и /предмет на договора за заем/ е заявила, че работейки в централния офис, е открила индивидуална сметка № 4995 на името на С.П., като за основание на преводите е посочила „по договор". В тази посока са и показанията на св. К.П. – “... създадена е сметка 4995 на името на С.П...“, В. М. свидетелства, че личните сметки на подс. П. и на св. Б. П. са създадени в централния офис на дружеството от главния счетоводител.

От приложения по делото ревизионен акт № Р-04000716006549-091- 001/30.10.2017 г. на НАП ТД - Велико Търново също се установява, че е извършен преглед и съпоставка на оригиналните екземпляри на първичните документи и счетоводните регистри, констатирано е пълно съответствие на данните от предоставените извадки на счетоводни извлечения и хронологични описи със записите по главна книга и счетоводните регистри и водена отчетност във ФППХ в съответствие с изискванията на ЗСч. При изготвянето на този ревизионен акт е проверено счетоводството на „Меркурий П и П" АД за 2016 г. , период в който е бил сключен договорът за заем. Липсвала практика в дружеството да се представят сключените договори в централния офис /виж показанията на св. Б. П. и Юл. П./. Практиката била да се съхраняват по места – във фабриките, а не в централния офис. Освен това свидетелите Б.П., Юл. П. и Н.Б. заявяват, че не са виждали договора за заем, но признават, че знаят за извършените по него преводи. Видно от заключението по съдебно компютърна-техническа експертиза последните две свидетелки са били част от служителите, който ползвали съответните ник нейми при обработка на съответните финансови операции с продукта “Сонита” /натали и ю./. А св. К.П. съобщава, че на 20.01.2016 г. главния счетоводител Н. Б. е информирала св. Б. П. за договора за заем, както и че на 22.02.2016 г., когато в централния офис се е провеждало заседание на Съвета на директорите, тя е видяла договора за заем, в деловодството на дружеството. Безспорно установено е, че договорът за заем е надлежно осчетоводен, както вече се описа по-горе и осчетоводяването му е извършено главната счетоводителка св. Н. Б., в централния офис. На следващо място св. Н. Б. и св. Б. П. са знаели за сключването на договора за заем, тъй като е бил предмет на обсъждане на заседанието на Съвета на директорите на 22.02.2016 г. От доказателствата по делото се установи, че практиката в дружеството е договорите да не се сключват и съхраняват в централния офис, а в съответните фабрики и в съответните счетоводни отдели, както вече бе споделено. По делото не са налични доказателства, които да налагат безспорен извод, че е съществувало задължение както за подс. П., така и за другия изпълнителен директор да предоставят физически сключваните от тях договори, в централния офис или да отчитат тези или които и да е други свои действия пред другия изпълнителен директор. Дори св. Б. П. в показанията заявява категорично този факт, включително и за последното свидетелства и приложените по делото Устав на „Меркурий П и П" АД и договор за възлагане на управление. Тези доказателства по делото потвърждават обясненията на подс. П..

На 20.01.2016 г. следвало да бъде подновен овърдрафт, ползван от “Меркурий П и П” АД, но поради създалите се вече нетърпими взаимоотношенията между Проданови и Пеневи личало, че няма да се стигне до разбирателство /по време на проведеното на 14.01.2016 г. заседание на съвета на директорите/ и споразумение Пеневи не успели да занесат протокола от събранието на съвета на директорите. След това св. Б. П. отказал да подпише застраховката, която се следвала по овърдрафта и в този смисъл не би могъл да бъде ползван повече. Заради което подс. П. сключил въпросния договор на 15.01.2016 г. Няколко дни по-късно, уверявайки се, че другият изпълнителен директор няма да подпише изискуемите документи и да се яви в банката, за да бъде продължен договорът за овърдрафт, който изтичал на 20.01.2016 г. В същия този ден гл. счетоводител - св. Н. Б. открила сметка 4995 на подс. П., която не е лична сметка. Тази сметка е заложена в националния сметкоплан за малките и средни предприятия и се открива с цел да се следят паричните потоци, извършвани от съответните длъжностни лица, на съответните предприятия, по отношение на суми, които се теглят като кредит и респективно се връщат обратно. Конкретната сметка е открита 20.01.2016 г., когато прокуратурата твърди да е осъществено присвояването. П. извършил двете транзакции – едната за 150 000 лв. и другата - за 200 000 лв., като след около час и повече, те вече са били известни на гл. счетоводител – св. Н. Б.. Последната незабавно уведомила св. Б. П.. Подсъдимият е бил наясно, че по този начин се контролирали извършените плащания от него към „Меркурий П и П” и от „Меркурий П и П” по отношение на самия него. В тази посока вещото лице Д.М. изрично заявява, че „разликата между лична сметка и сметка 4995 е голяма -едната сметка е, която се открива от търговска банка за целите на движението, докато сметка 4995 е счетоводна сметка и се открива за целите на водене на счетоводството на едно предприятие”. Подсъдимият П. е знаел, че всяка една транзакция, която той извършава е видима от гл. счетоводител на дружеството. Изключително важни от гледна точка на повдигнатото обвинение за длъжностно присвояване са фактите, изложени от свидетелите – К. П., И.П.. К.П., потвърждаващи всички мотиви, които подс. П. изтъкна, защо е предприел стъпка за сключване договор за заем, респективно да извърши превод на сумите на по сметка на св. П.. Важното и значимото в случая е, че св. И.П. е била провела разговор със подс. П. предварително, което сочи от една страна, че той изрично е осмислил мотивите за този заем, обсъдил ги е с икономическия директор на ФППХ св. П., и при така поставените обстоятелства – поведението на св. Б. П., заедно със св. Н. Б., е предприел и превод на парите, след изричното съгласие на И.П. да приеме в свои лични сметки, да пази парите, като само след изрично нареждане на П. да ги предоставя. Цел, която категорично не може да бъде свързана с намерение подс. П. да ползва за лично свои нужди парите, а да има възможност като изпълнителен член на Съвета на директорите да ги ползва за нуждите на фабриката за храни. В тази посока са св. К. П. и на св. И.П., в които изрично заявява, че “.... Януари месец 2016 г. в разговор със С.П., като аз в качеството си на икономически директор, той в качеството си на изпълнителен директор и представената обстановка във фирмата, той ме помоли да приема в сметките си, мои лични сметки, пари взети от фирмата, които да се използват за разплащане. Това беше януари месец, не мога да кажа дали в началото или в средата. В разговора си с него коментирахме факта, че другите акционери и другия изпълнителен директор, са започнали действия, които на този етап тогава не беше ясно какво ще последва.... Тримата акционери си направиха ново дружество, в което си апортираха акциите с оценка на дружеството „Меркурий П и П” АД. Говоря за Б., Добромир и Марийка Проданови. Друго интересно нещо беше факта, че Б. беше забранил да се извършват разплащания към доставчиците на фабриката. Пуснато платежно нареждане за плащане към доставчик сутринта от П., е отменено в следобедните часове от Б.П. и парите са върнати по сметката на дружеството. ...... Това беше, нямам думи да нарека каква беше ситуацията. ....и тогава се съгласих да съдействам, да държа тези пари по мои сметки, за да може да успеем да се разплатим.... Разговорът беше за това дали аз бих могла да поема този ангажимент да ги държа по моите сметки и да ги предоставям за разплащане от името на фирмата – на него ...” . Това свидетелства, че още при първия превод подсъдимият й е разяснил, че сумите, които й е превел не са за нейно ползване, а за да може да се спасят от това, което се случва в дружеството и че ще се ползват за нуждите на предприятието за храни. Събраните по делото гласни доказателства сочат, че свидетели с различно отношение към подсъдимия, както и експертните заключения, налагат категоричния извод за изначална липса на намерение да ползва парите за свои лични нужди. Това му намерение е било  налично изначално да ползва парите за нуждите на фабриката за храни. Приетият по делото договор за заем съдържа всички реквизити на такъв тип договор, както и уговорка за лихва и съответно срок за издължаване. На следващо място показанията на свидетелките К.П. и И.П. за движението на тези 200 000 лева, които минават през сметка на И.П.. Това се потвърждава и от разпечатките на сметките, както и от непосредствено последвало внасяния на суми от подсъдимия, в касата на фабриката за храни. Вещото лице в своята допълнителна експертиза е категорично, че тези четири тегления на суми, за които свидетелите сочат, са предадени на подс. П. веднага след физическото им изтегляне. Те постъпват в касата на дружеството със съответен ПКО. Това се отнася и за сумата от 130 000 лв., която първо бива преведена по сметката на св. К.П..

При договора за заем, заемодателят предоставя дадени вещи - в настоящия казус - парични суми на друго лице, наречено заемател. Целта на заемателя е да ги потребява, да задоволи свои потребности. Тогава логично се поставя въпроса защо един заемател ще получи пари в заем, за да погасява задължение на заемодателя. В този смисъл поставеното на объждане несъгласие на прокуратурата относно договора за заем, сключен между физическото лице П. и изпънителния директор на “Меркурий П и П” АД /П./ определено като прикриване на присвояването е лишено от логика за и несъстоятелно по следните съобржения: Според настоящата инстанция се касае до хипотезата на чл. 257 ЗЗД, а именно - договор за влог. При договора за влог заемодател предава движими вещи, както сочи закона на друго лице – влогоприемател, като последният се задължава да държи вещите и ги предаде на влогозаемателя, когато той му разпореди/поиска. По скоро конкретния казус разкрива характеристиките на договор за влог, сключен между подс. П. и св. И.П. /виж показанията на св. И.П. – протокол от 04.09.2019 г/. Действително такава уговорка между тях съществува и реално бива изпълнена. В този смисъл са показанията на св. К.П., И.П., обясненията на подс. П., както и експертните заключения на вещите лица по ССчЕ и двете допълнители, и съдебно компютърна-техническа експертиза, установяващи движението на паричните потоци по съответните сметки. Постигнатото съгласие и приемане на условията между подс. П. и св. И.П. сочат на прието, от нейна страна, задължение за пазене на чужд вещ. Изправени сме пред неправилен договор за влог. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 575, ал. 2 от ТЗ, според която влогоприемателят може да смесва вложените в склада заместими вещи с други от същия вид и качество, освен ако е уговорено друго.

Дори и да не са възприеме тезата за сключен договор за волг, то твърденията на прокуратурата, касаещи договора за заем, а именно че такъв не съществувал и сумата по същия не била възстановена/върната не намират опора в доказателствената маса, дори напротив събраните доказателства безспорно и категорично установяват това. Категорично установен е фактът на заплащане включително и на уговорената по договора лихва.

Независимо от твърденията на св. Б. П. и св. Н. Б., че не си спомнят или не знаят дали сумите по договора са върнати, последните се явяват напълно опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Св. Юл. П. заявява, че е била наясно , че подс. П. е връщал част от средствата с касови ордери. Това е видяла от счетоводната система, както и след това пак от там й е станало известно, че има периодични постъпления.

Съобразно първата допълнителна ССч.Е /том 3 ДП/, която е изследвала счетоводни документи до 28.11.2016 г. подс. П. е получил пари от дружеството в общ размер на 532 060 лв., а е възстановил суми в общ размер на 362 029 лв., като не бил възстановил на дружеството сумата от 170 031 лв. По делото обаче е назначена, изслушана и приета като компетента и безпристрастна и втора ДССчЕ. Тази втора допълнителна счетоводна експертиза е изследвала допълнителен период от верем, а именно от 03.01.2017 г. до 31.03.2017 г. Вещото лице дава заключение, че видно от ПКО и касовата книга на дружеството – “Меркурий П и П” АД, в този период е отразена като постъпила в брой сумата от - 174 300 лв. Казано иначе към дата 31.02.2017 г. сумата от 170 031 лв., съществуващо задължение към 28.11.2016г., е възстановена от подс. П.. Заключава се също, че са внасяни и дължимите по тази сума лихви.

Всички приети по делото експертизи - основна и допълнителни счетоводни, включително и съдебно компютърната – техническа експертиза установяват по един категоричен начин, че към 31.03.2017 г. подс. П. е възстановил/върнал на „Меркурий П и П" АД цялата дължима от самия него сума от 350 000 лв., ведно с лихвите, включително всички останали суми, които е дължал на дружеството. Експертното заключение по последната ексретиза и констатациите в нея са в корелативна връзка със всички останали събрани по делото доказателства. Последната, разгледана и обсъдена ведно с оборотаната ведомост на “Меркурий П и П” АД и останалите счетоводни експертизи по безспорен начин установява следното: На лист 5 от експертизата се посочва, че в колона кредит, отнасяща се до сметка 4995 са възстановени 362 000 лв. След това са изброени пет сметки „Меркурий П и П” АД - колона дебит, а именно това са - 5032, 5035, 50310, 5031 и 5011. Последните са парични сметки, по които се движат банковите и касовите потоци, в размер на 532 000 лв., които общо са се дължали към посочената дата. След анализ и справка със сметка 4995 - други кредитори, които се отнасят от оборотната ведомост на „Меркурий П и П” АД и срещу посоченото лице С.П. е отразено коректно - в обороти кредит. Казано иначе, това са суми, които са са възстановени към „Меркурий П и П” АД от подс. П. , а именно - 362 000 лв., като към дебит – които все още се дължат от него на дружеството “Меркурий П и П” АД - 532 000 лв. Заключението на вещото лице Щ. и данните от оборотната ведомост на дружеството се оказват напълно тъждествени, съвпаздащи. В тази посока са освен показанията на част от свидетелите, но и констатациите на вещото лице М.. В този смъсъл с абсолютна категоричност се оборват твърденията на прокуратурата и показанията на част от свидетелите - посочени по-горе, чиито показания в тази насока не бяха възприети от съда.

Относно критичните мотиви на прокуратурата за шестте броя ПКО, издадени в периода 12.03.2016 г. до 20.05.2016 г. и извършените кореции от св. В. М., в това число и счетоводител към този период. Действително, на 29.06.2016 г. св. В. М. е извършила корекция и то в поредните номера на шестте броя ПКО, в каечството й на счетоводител /виж показанията на същата/ - „... Случвало се е да променям номерацията на издадени от мен касови ордери. Това стана юни месец, когато правих шестмесечното приключване. Имаше в касовите документи отначалото на годината, в първата част, когато не съм водила аз касата, имаше празни номера и имаше една проверка от офиса, която беше констатирала това и трябваше да направя корекция. Наистина аз лично реших, че трябва да го направя, защото в счетоводството трябва да има хронология и това ми беше мотива. Не знам дали от системата или дали от касиера е станало така...". Корекцията била извършена единствено в преномериране на касовите ордери, но не и по отношение на отразеното в тях основание, сума и дата, категорична е св. В. М.. Изложеното не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства, а напротив - потвърждава се от показанията на св. П. Н. – касиер. Потвърждава се и от допълнителната ССчЕ, изследвала тези приходно-касови ордери, в която е констатирана корекция единствено в техните номера, съобразно изискванията на закона за счетоводството. Същият дава възможност лицето, изготвило счетоводния документ, да извърши поправка на допусната грешка и нанесе корекция, но не чрез поправка, а като изготви нов. Корекцията в шестте ПКО е извършена на 29.06.2016 г., както вече се сподели по-горе, преди счетоводното приключване на шестмесечието. Изложеното обсновава извод за законосъобразно извършени действия от св. В. М.. Същотака законосъобразно извършените действия, били констатирани и от допълнителната ССчЕ. Вещото лице заключава, че в хронологичния регистър по сметка 4995, вписаните номера на приходно-касовите оредери съответстват на оригиналните документи, като в представения от централния офис на „Меркурий П и П" АД хронологичен регистър фигурира и изрично вписване, че на 29.06.2016 г. е извършена такава корекция на въпросните ордери. В тази посока е и констатацията в приложения ревизионен акт № Р-04000716006549-091-001/30.10.2017 г. на ТД НАП В. Търново. Периодът, който обхваща проверката е до август 2016 г. Същият установява пълно съвпадение в представената документация и счетоводната система на „Меркурий П и П" АД , както и изрядно воденото счетоводство, в това число и от ФППХ. В изложения смисъл напълно потвърдено от доказателствената маса се явява фактът на законосъобразност на шестте броя приходно-касови ордера и установеното с последните внасяне на сумата от 200 090 лв. от повдс. П..

С втората допълнителна ССч.Е, вещото лице категорично и безспорно установява, че всички суми, осчетоводени в касовата книга на „Меркурий П и П" АД като внесени в брой от подс. П., за периода от 01.01.2016 г. до 19.05.2017 г., по-късно участвали в изплащане от касата за разходи ФППХ.

Беспорно доказателство за реалното внасяне на суми от повдс. П. са и банковите извлечения, удостоверения и останалите приходно-касови ордери, различни от обсъжданите вече шест броя, както и обсъдени ведно с останалите счетоводни документи, обект на изследване от двете счетоводни ексрептизи и компютърна-техническа експертиза. Експертизите категорично установяват, че освен внесените суми с шестте приходно-касови ордери - 200 090 лв., в периода 12.03.2016 г. до 20.05.2016 г., подс. П. е възстановил на „Меркурий П и П" АД сумата от 161 099 лв. по банков път и сумата от 174 300 лв. - в брой за периода 03.01.2017 г. до 31.03.2017 г. В тази посока са и необорените показания на свидетелите В. М. - счетоводител /споделени вече в изложението до тук/ “ .... Група 49 си я има в националния сметкоплан. Н.Б. си решава, че точно в тази група ще бъдат тези две сметки. Това са други дебитори и кредитори. Точно в 49 се отразяват, в 8 подсметка, когато фирмата предоставя средства на собствениците, а в 9 – когато се връщат парите на фирмата. Факт е, когато се дават тези средства, винаги има уговорка да се връщат. В случая и с договор е обложено това. .. Програмата се казваше „Сонита” – счетоводната програма. Преди аз да започна, със сметките работеха Н.Б. и Юлиана П., и след това аз работех с тях. Всеки си има акаунт и парола за влизане в този програмен продукт. Остават следи кой е ползвал продукта. Погасени са заемите заедно с лихвите, даже се наложи да връщаме пари заради надвнесени лихви. Ю.П. работеше с банката и когато минаваше превод, тя го осчетоводяваше този превод. При нея пристига от банката извлечение, заедно с документи, описани в извлечението. Юлия мисля, че беше нейния никнейм, моят е Валиа, а на гл. счетоводителка Натали. От извадката, която аз съм си правила, са упоменати тези – моето име и техните. Аз имам такава извадка от тази програма „Сонита”. Сметката си има дебит и кредит. Когато е в дебита, аз ви давам кредит, а когато е в кредита, се връща...” Разбира се и обясненията на подс. П. като част от доказателствената маса са в същата посока /протокол от 05.02.2020 г./ и обсъдени в тяхната взаимовръзка с показанията на св. К. П., св. Ил. П., св. Цонева. В тази посока са и частичните показания на св. Н. Б., св. Юл. П.. В този смисъл безспорно докадан се явява факта, че всички, възстановени от подс. П., суми са били разходвани за погасяване на задълженията на ФППХ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка се налагат следните п равни изводи:

Подсъдимият П. не е осъществил състава на вмененото му престъпление нито от обективна, нито от субективна страна - по чл. 202 , ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Действията на подс. П. по сключване на договор за заем, съответно договор за влог със св. Ил. П. не могат да обусловят извод и не представляват изпълнително деяние “присвояване” по смисъла на чл. 201 от НК. Сключения договор за заем е валиден, законосъобразен и напълно отговаря на изискванията на Устава за дейността на “Меркурий П и П” АД. Съобразно чл. 33, ал. 1, т. 9 от същия, Съветът на директорите взема решение за сключване на договори за кредитиране на трети лица. В този смисъл повдс. П. не се явява трето лице спрямо „Меркурий П и П" АД. Подсъдимият е акционер, член на Съвета на директорите и изпълнителен орган на въпросното дружество. Поради това възникналото правоотношение между подс. П., като физическо лице и “Мелкурий П и П” АД не попада в обхвата на сочения от прокуратурата чл. 33, ал. 1, т. 9 от Устава, като също така следва да се отбележи, че и за сключването на му абсолятно не е необходимо решение на Съвета на директорите. Дори да е било предвидено такова задължение в Устава, то липсата на решение от страна на Съвета на директорите не прави договора недействителен. Напротив, договърт е действителен и поражда правните си последици. Този извод се извлича пряко от нормата на чл. 240 б, ал. 3 от Търговския закон. Съобразно посочената норма , включително и при липса на решение на Съвета на директорите, самата сделка – каквато се явява тази осъществена от подс. П. /договор за заем с дружеството/, се явява действителна. Нормата сочи също, че когато лицето , което я е сключило , като е знаело или е могло да узнае, че липсва такова решение, отговаря пред дружеството за причинените вреди, разбира се ако такива са настъпили.

В конкретният казус, от фактическа страна не бяха установени вреди. Цялата сума по заема, включително и лихвите върху сумата, е върната на “Меркурий П и П” АД. С тази сума е било обезпечено коректното плащане на задълженията на търговското дружество и към съконтрахенти, включително и към фиска. По отношение на обвинението спрямо П., в качеството му на органен представител на “Меркурий П и П” АД, а именно – “.... в качеството си на Изпълнителен директор на “Меркурий П и П” АД” съдът прима, че точно като органен представител на дружеството при сключване на договора за заем със себе си като физическо лице , П. пряко изразява волята на дружеството. В този смисъл, тази пряко изразена воля на дружеството не може да бъде ограничена от волята на друг дружествен орган, такъв какъвто се явява Съвета на директорите, в случая. В този аспект ТР № 3/2013 г. на ОСГТК, Решение № 218/10.10.2014 г. по гр.д. № 850/2014 г. на ВКС, III г.о. От безспорно установените по делото факти се установява както законосъобразността на договора за заем, така и неговата действителност. Към дата на сключване на договора - 15.01.2016 г. подс. П. е имал правомощие, точно в качеството си на изпълнителен директор, сам да извършва съответните правни и фактически действия от името на „Меркурий П и П" АД, респективно към 20.01.2016 г. - правомощието самостоятелно да се разпорежда със сумата от 350 000 лв. по сметката на дружеството. Договорът е надлежно осчетоводен, както и всички суми по връщането им, ведно с лихвите. Предвид това законосъобразните действия на П. не могат да бъдат възприети като противоправно разпореждане с имущество на дружеството, като със свое. В този смисъл липсва първият съществен елемент на изпълнителното деяние - противоправност. Нещо повече, независимо, че сумата от 350 000 лв. е върната на дружеството, включително с лихвите, то сумата от 150 000 лв. ,ведно с други суми, намиращи се в същата лична сметка на П. и сумата 204 000 лв. също намираща се там, е запорирана както и в един по–късен етап е преведена на дружеството /виж удостоверени от ЧСИ В. Цонева/. Тези обективни находки , доказателства сочат на единствено възможния извод – липса на противоправно разпореждане в свой или чужд интерес, каквато е константната практика на ВКС. Също така се налагат изводи и за липса на умисъл за своене, за разпореждане в свой интерес. Липсва обективната предпоставка – страна, а и от там не е възможно да бъде обсъждана субективната такава по отношение на конкретната сума.

 Поради тази причина липсата на осъществено от обективна страна изпълнително деяние, което има значение и за умисъл от субективна страна, не може да бъде разкрито в действията на подс. П.. Законосъобразните действия на П. сочат на липса на осъществено изпълнително деяние на вмененото му престъпление “длъжностно присвояване”.

Освен това липсва у П. съзнание, че извършва разпореждане с част от процесната сума като със своя, в този смисъл не е налице умисъл за своене по смисъла на чл. 201 от НК. П. сключва договора със съзнанието, че сумата ще бъде върната на дружеството, както и се доказа по делото, независимо от това дали договорът би могъл да бъде интерпретиран като такъв за неправилен влог или за заем. И в двата случая като действителни и законосъобразни , същите пораждат съответните правни последици.

Установената фактическа обстановка чрез наведените в процеса доказателства и доказателствени средства категорично установяват липсата на престъпен умисъл у подсъдимия П.. Съобразно установената съдебна практика на Върховния съд , за да е осъществен състава на длъжностното присвояване е необходимо длъжностното лице да се разпореди окончателно в свой или/и чужд интерес. Едновременно с това да е налице и намерение за своене и използва не по предназначение, и без намерение да се връща. Подсъдимият по един категоричен и недвусмислен начин е изразил своето отношение към договора за заем и сключения договор за влог. Умисълът му е бил насочен към това, с тези средства да гарантира изплащането на задължения на предприятието за подправки /както е и доказано/. В унисон с приетите изводи могат да се споделят някои решения на Върховния съд - решение в полза на достигнатия извод „Изводът, че е извършено присвояване, е необоснован и незаконосъобразен. Подсъдимите не са имали за цел с получената парична сума да се облагодетелства. Умисълът е бил насочен към осигуряване на средства за извършване на строителството в срок, по какъвто начин ще се обезпечи изпълнението на договорните задължения" – Решение № 173/06.11.1987 г. по н.д. № 381/1987 г. на ВС, I н.о.

Подсъдимият П. е сключил договор за заем между „Меркурий П и П" АД и себе си, като физическо лице по причина – налични, обективни нужди на предприятието за храни, част от дружеството “Меркурий П и П” АД, необходимост от средства за изплащане на задължения и не на  последно място реалната опасност върху дейността на фабриката за храни /ФППХ/ да бъде блокирана, в резултат от някои действия и поведения е на другия изпълнителен директор св. Б. П.. Основната цел е била да се гарантира заплащането на задълженията на ФППХ, част от “Меркурий П и П” АД.

Със свое Решение № 83/12.09.2016 г. по н.д. № 1459/2013 г. на ВКС, II н.о. съдът е приел, че „ ...Своенето се определя с оглед субективното отношение на дееца - дали той има съзнание, че съответното имущество ще бъде възстановено в бъдещ момент, или има съзнание, че то безвъзвратно напуска патримониума на собственика. Затова например, когато става въпрос за отпуснати заеми/кредити със съответните уговорки за плащане на лихви и с уговорени обезпечения, не може да се говори за присвояване. Настоящият казус е точно такъв - П. е сключил договор за заем, в който изрично са предвидени, дължими на дружеството - заемодател лихви. Самият факт на сключване на договор за заем и уговарянето на лихва по него, изключва умисълът за своене у подс. П..

Категорично прието и доказано по делото е, че инкриминираните суми са осчетоводени като задължение на подс. П. от една страна. От друга страна това задължение е било погасено, включително са платени лихви /както е уговорено/ и от експертните заключения на вещите лица се установява и по какъв начин са погасени. Точно както повелява ТР № 50/1980 г. на ОСНК на ВС и Решение № 305/01.03.2017 г. по н.д. № 1147/2016 г. на ВКС, II н.о. Според тълкувателното решение длъжностното присвояване е налице само когато вземането/даването на кредит /заем/ е без намерение за връщане или заместване. Върховния съд в друго свое решение приема, че “Документното оформяне на получаването на средствата, създадените гаранции  за връщането им, дадената гласност за извършеното са обстоятелства , които не сочат за извършено присвояване...". Абсолютно прозрачно и без никакъв умисъл е действал подс. П.. В тази посока може да се сподели следното: сметка 4995 е открита в деня на така нареченото присвояване на 20.01.2016 г. Двете транзакции, които са направени за сумата от 150 000 лв. и за 200 000 лв., след не повече от час, от извършването им, са били известни на св. Н. Б., св. Юл. П. и съответно по признание на първата бил уведомен и св. Б. П.. Подс. П. е бил наясно със съществуването на електронното банкиране в дружеството, със свързаността на счетоводствата на отделните фабрики с централното/главното такова, част от дружеството “Меркурий П и П” АД, най - малкото в качеството си на изпълнителен директор и един от основателите на дружеството. В този смисъл П. не само е дал гласност, но и всички онези лица, ангажирани в процесите по обработка на съответните операции са били наясно, знаели са и си вършили съвестно работата.

Върнатите от суми са били използвани по предназначение, за нуждите на дружеството.

Изложеното категорично обосновава извод за липсата както на обективна, така и на субективна страна на деянието - липса на умисъл за противоправно разпореждане с повереното имущество като със свое, което е наложи признаването му за невиновен , респективно оправдан по повдигнатото му обвинение на основание чл. 304 от НПК.

По изложените съображения съдът постанови настоящата си присъда.

                       

 

Председател: