Присъда по дело №101/2021 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ по Присъда №11/22.04.2021г. по НЧХД №20213530200101
по описа за 2021г.:
Подсъдимият Т. К. Т. от град Т., е предаден на съд по тъжба на К.Н. К. -
И. от град Т. с обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и
т.2 във вр.с чл. 146 ал.1 НК, изразяващо се в това, че на 30.07.2020г.в гр. Т.,
на заседание на Общински съвет - гр. Т., Т. нанесъл на тъжителката публично
обида, разпространена по телевизия TV KISS 13 и в интернет пространството,
като казал нещо унизително за честта и достойнството й : а именно:
Първо: „периодът на отпуските и концертните графици винаги са
съобразени само с нейните предпочитания, пътуване и нужди, без да са
подплатени с никакви професионални аргументи“;
Второ: „премахнати бяха стратегически функции в оркестъра като
водачи на групи и концертмайстор“;
Трето: „изхвърляне на ноти от библиотеката и лични инструменти на
оркестранти – тайно и демонстративно“;
Четвърто: „Госпожа К. си позволяваше да отправя лични обиди и
квалификации не само относно професионализма и образованието ни, а и по
физически признак. Много от нас е наричала с …, не ми е удобно да кажа с
какви думи. Лични думи.“- При покана да каже думите – „клошар,
неграмотник, за килограми“;
Пето: „Последните закупени еднолично от нея инструменти на
оркестъра са най-нисък клас – ученически. Дефектирането им не закъсня и
скоро, още след закупуването им, се появиха първите проблеми в работния
репетиционен процес. Тези инструменти в момента са на склад е оркестъра и
не могат да бъдат използвани. Те просто са за снимки, те не стават за нищо. А
всички тези обществени средства бяха хвърлени на вятъра. Без да се
консултира с никой, лично аз не знаех какъв цвят ми е инструмента, цвета му.
Поне като възпитание някой да ме беше попитал, бе жълти ли искаш,
оранжеви ли ги искаш, остави марка и модел“;
Шесто : „г-жа К. си позволяваше и груби нарушения на трудовото
законодателство. Изготвяше списък на оркестрантите, които идват да работят
по време на полагаемата им лятна отпуска с цел уж усъвършенстване. Освен
това имахме назначен обучител, на който му се плащаше да обучава, но в
рамките на работното време“;
Седмо : „Турнета имахме без командировъчни и имайки предвид, че
командировъчните са застраховки за пътуващите оркестранти. Обясненията
бяха, че Общината не иска да отпуска средства, перманентно ни
манипулираше, изграждайки конфронтация с общинската администрация по
всякакви възможни допирни точки. Няма униформи, няма ремонти, няма
дневни... Все няма и то от името на Общината, а се оказва, че оркестърът
1

връща неизразходвани за дейност средства.“;
Осмо: „Неразрешаване на индивидуален платен отпуск, когато се касае
за ден-два до три, по някаква лична причина и необходимост, категорично се
отказваше с мотива. че нямаме право на това. “;
Девето: „Госпожа К. не зачита демократичните и синдикални ценности.
Първоначално в качеството си на директор и на синдикален секретар
манипулативно включваше всички оркестранти за задължително членуване в
синдикалната организация, което е в противовес с устава на СБМТД. Тя е
демократична тази организация, пожелание. В последствия пък, след смяна на
синдикалното ръководство, правеше обратното - вербуваше един по един
отделни синдикални членове да спрат да плащат членски внос и така
организацията намаля на половина. Тя сама също спря да плаща членски
внос. Надсмиваше се над новото синдикално ръководство, че води преговори
за сключване на колективен трудов договор. “:
Десето: „.Госпожа К. постъпи крайно неуважително с всички
пенсиониращи се колеги, които бяха отдали по 30-40 години от живота си на
оркестъра. Те бяха без никакво изпращане. без нищо. Всеки един от тях, днес
тези колеги са уважавани музиканти в Шуменския духов оркестър, който
просперира „благодарение“ на мениджърските умения на г-жа К..“ ;
Единадесет: „Благодарение“ на мениджърските умения на г-жа К.,
приходите от концертната дейност на оркестъра за последните 5 години са
само 1450лв. Икономиите от „средства за дейността“за последните 5 години
са почти 100% или 52 000 лв. (петдесет и две хиляди лева)!“ Това ни лишава
от концертна дейност, нови ангажименти, нови композиции, нови гост-
солисти, нови инструменти и всичко друго. Винаги беше казвано „пари няма
за нищо“.
Подсъдимият дава обяснения по обвинението, но не се признава за
виновен като изрично посочва, че изказването му, части от което са
цитираните в тъжбата изрази, е направено от името на оркестрантите и със
същото не е целено нанасяне на обида на тъжителката, а основната идея била
да се защити името на оркестъра.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е поставен предявения
от тъжителката срещу подсъдимия граждански иск за сумата в размер на 10
000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени от описаното в
тъжбата престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 и т.2 във вр.с чл. 146 ал.1 НК от НК
неимуществени вреди.
Частният тъжител поддържа обвинението и предявения граждански иск.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
2

Частният тъжител К.Н. К. - И. от град Т. работела като Диригент на
Духов оркестър и заемала длъжността „Директор“ на Духов оркестър,
функция „Култура“към Община Т. до 15.05.2020г., когато била освободена от
тази длъжност. В Община Т. била входирана под №65-00-66/22.01.2020г.
подписка от 18 оркестранти в Духов оркестър – Т. за съгласие с
освобождаването на г-жа Кр.К. от длъжност. Сред подписалите се в тази
подписка бил и подсъдимият Т..
На 30.07.2020г.било проведено заседание на Общински съвет – Т. като в
дневния ред на същото под точка №15 бил включен въпроса: „Искания на
Местна гражданска инициатива за възстановяване на маестра К. К. на
длъжността „Директор“ на Духовия оркестър, функция „Култура“ към
Община Т..“. В заседанието били поканени и участвали тъжителката по
настоящото дело, подсъдимия Т. и свидетелите В.П. и Маринела Динева,
която била и вносител на искането на местната гражданска инициатива.
Общинският съвет изслушал първо представеното от свид. Динева искане, а
след нея и свидетелката Пейчева. Впоследствие било направено изказване от
тъжителката К. – И., а след нея била дадена думата и на подсъдимия. Още в
началото на изказването си същия уточнил, че изразява „другата гледна точка
– тази на колектива….и съм упълномощен от моите колеги да споделя някои
моменти от нашето трудово битие“. В рамките на направеното от подсъдимия
Т. изказване се съдържали визираните в тъжбата изрази: „периодът на
отпуските и концертните графици винаги са съобразени само с нейните
предпочитания, пътуване и нужди, без да са подплатени с никакви
професионални аргументи“; „премахнати бяха стратегическите функции в
оркестъра като водачи на групи …и концертмайстор“; „изхвърляне на ноти от
библиотеката и лични инструменти на оркестрантите – тайно и
демонстративно“; „позволяваше си да отправя лични обиди и квалификации
не само относно професионализма и образованието ни, а и по физически
признак. Много от нас е наричала с …, не ми е удобно да кажа с какви думи.
Лични думи…..Ще кажа. Думите са клошар, неграмотник, килограми.
Последните не мислех да ги казвам, просто някой поиска това нещо.
Последните, закупени еднолично от нея, инструменти на оркестъра са най-
нисък клас – ученически. Дефектирането им не закъсня и скоро, още след
закупуването им, се появиха първите проблеми в работния репетиционен
процес. Тези инструменти в момента са на склад е оркестъра и не могат да
бъдат използвани. Те просто са за снимки, те не стават за нищо. А всички тези
обществени средства бяха хвърлени на вятъра. Без да се консултира с никой,
лично аз не знаех какъв цвят ми е инструмента, цвета му. Поне като
възпитание някой да ме беше попитал, бе жълти ли искаш, оранжеви ли
искаш, остави марка и модел. Г-жа К. си позволяваше и груби нарушения на
трудовото законодателство. Изготвяше списък на оркестрантите, които идват
да работят по време на полагаемата им се лятна отпуска, уж с цел
усъвършенстване. Тук смятам, че имахме назначен обучител, на който му се
плащаше да обучава, но в рамките на работното време“; „Турнета имахме без
3

командировки, имайки предвид, че командировъчните са застраховки за
пътуващите оркестранти. Обясненията винаги бяха, че Общината не иска да
ни отпуска средства. Перманентно ни манипулираше, изграждайки
конфронтация с общинската администрация по всички възможни допирни
точки: няма униформи, няма ремонти, няма дневни... все няма, все няма и то
от името на Общината, а се оказва, че оркестърът връща неизразходвани за
дейност средства.“; „Неразрешаването на индивидуален платен отпуск,
когато се касае за ден-два до три, по някаква лична причина и необходимост,
категорично се отказваше с мотива. че нямаме право на това. Госпожа К. не
зачита демократичните и синдикални ценности. Първоначално, в качеството
си на директор и на синдикален секретар, манипулативно склоняваше всички
оркестранти за задължително членуване в синдикалната организация, което е
в противовес с устава на СБМТД. Тя е демократична тази организация, по
желание. В последствие пък, след смяна на синдикалното ръководство,
правеше обратното - вербуваше един по един отделни синдикални членове да
спрат да плащат членски внос и така организацията намаля на половина. Тя,
самата, също спря да си плаща членския внос. Надсмиваше се на новото
синдикално ръководство, че води преговори за сключване на колективен
трудов договор и че това няма да стане. “; „Госпожа К. постъпи крайно
неуважително с всички пенсиониращи се колеги, които бяха отдали по 30-40
години от живота си на оркестъра. Без никакво изпращане, без нищо. Всеки
един от тях, днес тези колеги са уважавани музиканти в Шуменския духов
оркестър, който просперира. „Благодарение“ на мениджърските умения на г-
жа К. приходите от концертна дейност на оркестъра за последните 5 години
са само 1450лв. Икономиите от „средства за дейността“ за последните 5
години са почти 100% или 52 000 лв. Това ни лишава от : концертна дейност,
нови ангажименти, нови композиции, нови гост-солисти, нови инструменти и
всичко друго. Винаги беше казвано „пари няма за нищо“. След приключване
на дебатите по въпроса ОбС – Т. приел решение за това да бъде възстановена
като Диригент на Духов оркестър - Т. и на длъжност „Директор“ на Духов
оркестър, функция „Култура“към Община Т., К. К. от град Т.. Първоначално в
залата, в която се провело заседанието на ОбС – Т., били влезли и други
оркестранти от Духовия оркестър, но поради спазване на
противоепидемичните мерки те били помолени да напуснат залата, поради
което излезли отвън, където чрез високоговорител слушали изказващите се на
заседанието. Изказването на подсъдимия било направено не по негова лична
самоинициатива, а било предварително подготвено становище от
оркестрантите, които възложили на Т. да изрази същото пред ОбС – Т.. С
казаното пред Общински съвет – Т. подсъдимият изразил пълно и точно
настроенията и позицията на оркестрантите към начина на ръководене на
оркестъра от тъжителката, като целта в случая била не да бъде засегната и
уязвена последната, а да се защити позицията на оркестрантите във
възникналия конфликт. От направеното от подсъдимия изказване
тъжителката се почувствала много засегната, тъй като смятала, че казаното
4

представлява невярна интерпретация на факти. Същата приела болезнено
изказването на подсъдимия и се чувствала предадена, тъй като считала, че
срещу нея се настройват и реагират хора, на които тя е помагала през
годините.
На гореописаното заседание на ОбС – Т. присъствали 30 общински
съветници, кмета на Община Т., заместник – кметове на Община Т., секретаря
на Община Т., други длъжностни лица в общинската администрация,
журналисти и граждани. По изрично решение на ОбС – Т. цялото заседание се
предавало директно по общинската кабелна радиомрежа и се излъчвало
онлайн в интернет сайта на Община Т.. Запис на заседанието бил публикуван
и в интернет пространството. Телевизия „КИС – 13“ предавала на живо
заседанието от 09.00 часа до приключването му и излъчила същото на запис
два пъти – от 20.00 часа на 30.07.2020г. и от 13.00 часа на 01.08.2020г.като и
трите излъчвания били осъществени в пълнота – от началото до края на
заседанието.
Горната фактическа обстановка се установи от събрания по делото
доказателствен материал – писмени и гласни доказателства. Основното
доказателство по делото е заверения препис на протокол №11 за проведеното
на 30.07.2020г. заседание на ОбС- Т., в който е отразено в пълнота цялото
изявление, направено от подсъдимия Т., имащо отношение към предмета на
обвинението по настоящото дело. Разпитаните свидетели потвърждават в
показанията си факта на направеното от подсъдимия изказване. Свидетелите
Стефан Маджаров, Митко Добрев, Иван Иванов и Ивайло Димитров –
музиканти от Духов оркестър – Т., са единодушни, че предварително била
обсъдена позицията на оркестрантите по въпроса, отнасящ се до
ръководството на оркестъра от страна на диригент К., и те били на едно
мнение, което прецизирали и възложили на подсъдимия да направи изказване
от тяхно име пред ОбС – Т. на посоченото заседание. Свидетелите Маринела
Динева, В.П. и Илия Иванов дават сведения за емоционалното състояние и
преживяванията на тъжителката след направеното от подсъдимия изказване.
Относно тези имащи отношение към обвинението въпроси съдът не намира
причини да не кредитира събраните свидетелски показания. Постъпилата в
писмен вид информация от телевизия „КИС 13“ и от ОбС – Т. установява
обстоятелството, че заседанието и направените по време на същото изявления
са станали достояние на широк кръг хора поради излъчването му на живо и на
запис по телевизия, радио и в интернет пространството.
Въз основа на обсъдените и кредитирани доказателства и приета
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Безспорно и установено чрез събраните доказателства е описаното в
тъжбата деяние на подсъдимия, а именно изричането от страна на същия на
всички горецитирани думи. Но за доказване на поддържаното частно
обвинение следва да се прецени съставомерността на това деяние, т.е. дали
5

същото осъществява състава на престъплението обида по смисъла на чл. 146
ал.1 НК. Изпълнителното деяние по посочения състав може да се реализира в
две форми – чрез казване или извършване на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие. В настоящия случай
изложените в обвинението факти визират първата форма – „казване“, т.е.
словесно изразяване на нещо унизително. За да е налице обида по смисъла на
НК, следва с изречените думи деецът да изразява своето презрително и
негативно отношение към личността на засегнатото лице и това да е
направено по начин, който противоречи на общоприетите морални норми и
правила. Казаното следва да се отличава с това, че е неприлично,
непристойно, цинично, грубо, вулгарно и поради това да е неприемливо от
гл.т. на морала. Именно за това и като обиди в практиката се приемат псувни,
ругатни, неприлични определения и сравнения. В конкретния случай, при
преглед на цялото изказване на подсъдимия и конкретно на цитираните в
тъжбата изрази, не се установява употребата на груби и цинични определения
или сравнения по адрес на тъжителката. Наред с това при престъплението
„обида“ не се изследва въпроса за истинността на изреченото по адрес на
засегнатия, т.е.в настоящия случай не е обект на преценка това дали
изнесените от подсъдимия твърдения и данни са верни или не, тъй като и в
резултат на дадените от съда указания до тъжителката последната
категорично се поддържа частното обвинение за нанесена обида, а не за
клевета. При преценката за съставомерността на едно деяние по чл. 146 ал.1
НК следва да се изхожда не от субективните възприятия на засегнатото лице,
а от обективен критерий, който се базира на общоприетите морални норми за
проява на отношение към другиго и за нормално човешко общуване. Именно
на тази база може се преценява налице ли е престъпление или не. Този
обективен критерий е наложителен предвид различната степен на
чувствителност на всеки човек, поради която едно лице може да се засегне
дълбоко от определена казана по негов адрес дума, докато за другиго същата
дума да не предизвика подобно усещане. Именно субективното усещане
представлява определения праг на чувствителност на дадена личност. По
делото са налице доказателства, които установяват, че тъжителката се е
почувствала зле емоционално след направеното от подсъдимия изказване и
съдът приема за доказан факта, че същата е преживяла неприятни усещания,
породени от несъгласието й с чуждото мнение, изразено от подсъдимия, и от
критиката, отправена към нея, на фона на нейната известност в обществото.
Но въпреки това изречените от подсъдимия думи не могат да се определят
като груби, нецензурни, арогантни, цинични и драстично отклоняващи се от
общоприетия морал. С направеното изказване подсъдимият е упражнил
правото си да изрази мнение – своето и това на голяма част от оркестрантите,
които са му възложили това. Разпоредбата на чл. 39 ал.1 от Конституцията на
Р България закрепва конституционното право на всеки човек да изразява
мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук,
изображение или по друг начин. Законодателят е поставил ограничение при
6

упражняването на това право до там, че същото не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго. Разпоредбата на чл. 57 ал.2
от Конституцията на Р България гласи, че не се допуска злоупотреба с права,
както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси
на други. Съвкупният анализ на цитираните конституционни норми налага да
се посочи, че при упражняване правото на мнение има предел, който
ограничава това право до там, от където започва накърняването на доброто
име на адресата. И за да е налице баланс между тези две ценности - правото
на свободно изразяване на мнение и гарантиране достойнството и доброто
име на личността, НК криминализира именно онези груби и крайни форми на
изразяване на оценка, които неминуемо засягат достойнството на личността,
независимо от личната чувствителност на адресата. Относно упражняването
на правото на критика и изразяване на мнение съдебната практика акцентира
на случаите, когато адресатът е публична личност, известна в обществото и
участваща активно в социалния живот. В тези случаи се предполага, че
границите на приемливата критика следва да са по – високи и тези личности
да имат по – висок праг на търпимост към изразената спрямо тях критика. В
този смисъл е Решение от 7.09.2017 г. на ЕСПЧ по делото на Кържев срещу
България, по жалба № 60607/2008 г., Пето отделение, председател Ерик
Мьозе. Обстоятелството, че изявлението на подсъдимия е допуснато
надлежно и направено в рамките на планиран обществен дебат пред
т.нар.“местен парламент“, каквато функция на практика имат общинските
съвети, и фактът, че тъжителката е известна и доказала се с професионалните
си постижения в обществото личност, събраните подписки в полза на всяка
от двете страни в конфликта, показващи големия обществен интерес към
разисквания въпрос, водят до извода, че подсъдимият е упражнил правото си
да изрази в критична форма мнение – своето и това на колегите си, и начина,
по който той е сторил това не може да се определи като унизително за честта
или достойнството на тъжителката, за която отправената критика би могла да
причини емоционален дискомфорт, но същата не преминава границите на
нормалното и общоприето човешко общуване. Посоченият по – горе баланс
между свободата да се изразява мнение и защитата на доброто име и правата
на другите е заложен и в Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, в чийто чл. 10 се утвърждава свободата на изразяване на
мнение: „Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право
включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да
разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и
независимо от границите. Този член не забранява на държавите да въвеждат
разрешителен режим за дейността на радио- и телевизионните компании и
производителите на кинематографична продукция./т.1/; Ползването на тези
свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да
бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са
предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в
интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост,
7

за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на
здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за
предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане
на авторитета и безпристрастността на правосъдието./т.2/“. В т.47 б.“i„ от
Решение от 20.04.2006 г. на ЕСПЧ по делото Райчинов срещу България се
сочи, че „свободата на изразяване съставлява един от основните стълбове на
демократичното общество и едно от основните условия за неговия напредък и
за личностната реализация на всеки индивид. При ограниченията на т. 2 от чл.
10, тя е приложима не само към "информация" или "идеи", които се приемат
благосклонно или на които се гледа като на безобидни или безразлични, но
също и към онези, които засягат, шокират или смущават. Такива са
изискванията на плурализма, толерантността и широтата на възгледите, без
които не съществува "демократично общество". Така, както е установена в чл.
10, тази свобода е подчинена на изключения, които обаче трябва да бъдат
тълкувани стриктно и нуждата от каквито и да било ограничения трябва да
бъде убедително доказана.“. Изказаните от подсъдимия изрази може да са
били смущаващи и шокиращи за тъжителката, предвид свидетелските
показания за начина, по който същата е възприела тези думи, но те изцяло се
вместват в свободата за изразяване на мнение по смисъла на чл. 10 т.1 от
Конвенцията, което мнение е било наложително да се изрази предвид
възникналия конфликт, и по никакъв начин не преминават границата, отвъд
която се накърнява морала, репутацията и правата на друго лице.
Предвид гореизложеното съдът счете, че от обективна страна
подсъдимият не е реализирал състава на чл. 146 ал.1 НК, респ. на
квалифицирания състав на чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.2 във вр.с чл. 146 ал.1 НК, по
който е обвинен. Посоченият състав на НК не е реализиран и от субективна
страна, тъй като подсъдимият не е действал със съзнанието, че с казаните от
него думи ще унижи честта и достойнството на тъжителката, като не е искал
или допускал тези последици. От събраните гласни доказателства –
обясненията на подсъдимия, които синхронизират с показанията на
свидетелите Стефан Маджаров, Митко Добрев, Иван Иванов и Ивайло
Димитров, следва, че с изразеното от подсъдимия мнение от името на
оркестрантите не е целено да се засегне авторитета на тъжителката, а да се
защити позицията на оркестъра във възникналия и добил обществена
известност конфликт. При изложените съждения съдът намери, че деянието, в
което е обвинен подсъдимия, не е несъставомерно и не може да се
квалифицира като обида по смисъла на чл. 146 ал.1 НК.
Съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК, когато не се установи, че
деянието, описано в тъжбата, е извършено, че е извършено от подсъдимия,
както и когато деянието не съставлява престъпление, съдът следва да признае
подсъдимия за невиновен. И след като прие, че извършеното деяние не
съставлява престъпление, съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда
по поддържаното в частната тъжба обвинение.
8

С оглед постановената оправдателна присъда и след като не се установи
виновно неправомерно действие от страна на подсъдимия против тъжителката
с причинени от същото неправомерни последици и вреди за последната, съдът
прецени, че не е налице непозволено увреждане от страна на подсъдимия
срещу тъжителката по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, поради което и отхвърли
изцяло и предявения граждански иск като неоснователен.
Съобразно искането на защитата за присъждане на направените по
делото разноски и постановената оправдателна присъда, съдът осъди
тъжителката да заплати на подсъдимия на основание чл. 190 ал.1 от НПК
сумата от 600 лева, представляваща разноски за платен адвокатски хонорар.
Поради тези фактически и правни съображения и в този смисъл съдът
постанови и настоящата си присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

9

Номер на акта:	11
Дата:	22 април 2021 г. (в сила от 19 юли 2021 г.)
Съдия:	Анета Иванова Петрова

Дело:	20213530200101
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	1 февруари 2021 г.

Присъда по дело №101/2021 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите