Р Е Ш Е Н И Е
№116
гр. Пловдив, 20 януари 2022
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на тринадесети
януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Недялка Петкова и с участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №3119 по
описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182,
ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
И.С.Й., ЕГН **********,***,
офис 12, представляван от адвокат И.Х.- пълномощник, обжалва Решение №1929 от 08.11.2021г.
по Н.А.Х. дело №20215330205536 (5536) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г.,
X-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
Серия К №4050833, издаден от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив,
с който на И.Й., в качеството му на законен представител на “МИЗ“ ООД, ЕИК *********,
е наложена глоба в размер от 600,00 лева.
Претендира се отмяна на оспореното
решение поради неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решение по
същество, с което да се отмени процесният ЕФ, както и присъждане на направените
по делото разноски. В случай, че бъде потвърдено първоинстанционното решение,
то се моли отмяната му в частта за присъдените разноски в полза на ОД на МВР-
Пловдив, тъй като за изпълнение на законово задължение е злоупотреба с право да
се иска и присъжда възнаграждение.
Ответникът в
производството- ОД на МВР- Пловдив, не се представлява в съдебно заседание. В
отговор по касационната жалба, чрез Районен съд- Пловдив е представено
становище от юрисконсулт Гергана Белова- пълномощник, за неоснователност на
касационната жалба; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение;
възразява за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до
размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), при евентуално
уважаване на жалбата. Освен това, на 21.12.2021г. по делото постъпва становище
с Вх.№23158 от юрисконсулт Ивелина Иванова Пенкова- пълномощник, за неоснователност
на касационната жалба; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение;
възразява за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до
размера на минималното възнаграждение по Наредба №1/09.07.2004г., при
евентуално уважаване на жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Росен Каменов, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Предмет на
производството, развило се пред районния съд и приключило с постановяване на
оспореното по настоящето дело решение №1929 от 08.11.2021г., е ЕФ, Серия К №4050833.
Според оспореното
решение, в рамките на извършена проверка от служители на ОД на МВР- Пловдив, на
20.07.2020г., около 09:24ч., в гр. Раковски, на ул. “Шишманско шосе“ до №13, е прието
за установено, че по улицата се движи моторно превозно средство (МПС),
представляващо лек автомобил “СИТРОЕН Ц 5”, с Рег.№***, със скорост от 96
км./ч. (всъщност с 99 км./ч., от която е приспаднат толеранс от 3 км./ч.), при
въведено ограничение на скоростта за движение в населеното място от 50,00
км./ч. с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Движението и скоростта на автомобила
са установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система
(АТСС), представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип “TFR1-M“ №581, като за целта е изготвен клип (снимка)
№19280. Прието е за установено, че автомобилът с Рег.№***, е регистриран като
собственост (всъщност като ползвател) на “МИЗ“ ООД, ЕИК *********, а жалбоподателят
Й. е законен представител на посоченото търговско дружество. Установеното
движение на посочения автомобил със скорост от 96 км./ч. се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП се издава
процесният ЕФ.
Според настоящия състав
на съда, приетите по делото доказателства не позволяват формирането на извод,
че вмененото на касатора Й. нарушение се явява доказано по несъмнен начин, поради
което решението на районния съд е постановено при неизяснена фактическа
обстановка.
Съгласно чл.13, ал.1 от НПК, Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята
компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на
обективната истина.
В случая, наличната по
преписката (по делото) снимка №19280 не предпоставя категоричен извод, че
автомобилът с Рег.№*** е заснет при движението му в гр. Раковски или изобщо в
населено място, за движението в което населено място е в сила въведеното с
нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение на скоростта за движение от 50
км./ч. Съгласно §6, т.49 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон “населено
място“ е застроена със сгради
територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци.
От своя страна, разпоредбата на чл.54, ал.5 от Правилника на прилагане на
Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) установява, че “начало на населено
място“ се обозначава с пътен знак Д11, а “край на населеното място“ се
обозначава с пътен знак Д12.
Също така, видно от
посочената снимка №19280, процесната АТСС, респективно служебен автомобил на ОД
на МВР- Пловдив с Рег.№***, според приетото по делото фотографско заснемане,
или служебен автомобил на ОД на МВР- Пловдив с Рег.№***, според приетото по
делото заверено копие на Протокол за използване на АТСС с Рег.№329р-8055 от
22.07.2020г., в който служебен автомобил е монтирана АТСС, е с позиция в точка,
чиито географски координати са: NL 42°15.5728 (северна ширина), EL 24°56.4761
(източна дължина). Така определената географска точка, според настоящия състав
на съда и съгласно информация, свободно достъпна в интернет[1],
не попада в очертанията на “населено място“ гр. Раковски, а по-скоро попада в
участък от общински път №PDV3234 /III - 565, Шишманци
- Оризово / Белозем - Болярино - Граница общ. (Раковски - Брезово) - Чоба / III
- 666/, съгласно Списък на общинските пътища, утвърден с Решение №236 от
13.04.2007г. на Министерския съвет (необнародвано).
В тази връзка, следва да бъде посочено, че според
приетото по делото заверено копие на писмо с Изх.№11-03-56 от 17.09.2021г. на
кмета на община Раковски, в рамките на града не съществува улица с наименование
“Шишманско шосе“ и няма такава улица, включена в обхвата на общинската пътна
мрежа. По неофициални данни, поземлен имот с идентификатор №62075.75.675 по
кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Раковски,
одобрени със Заповед №РД-18-788 от 06.11.2019г. на изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), представлява “територия
на транспорта“, с начин на трайно ползване (НТП)- “за местен път“, се нарича
(определя) от гражданите като “Шишманско шосе“.
Установяването на
точното място на извършване на вмененото на касатора Й. нарушение е от съществено
значение за правилното решаване на спора, което обстоятелство обаче е останало
неизяснено в рамките на производството пред районния съд. Посоченото
представлява нарушение на процесуалните правила, което не може да се преодолее
в рамките на настоящето производство, предвид установената от закона забрана за
фактически установявания.
Ето защо, оспореното по
делото съдебно решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото,
районният съд следва да осигури събирането на всички относими към предмета на
спора доказателства, включително и назначаването на експертиза, ако прецени за
необходимо, с цел изясняване на фактическата обстановка.
Най-сетне, съгласно чл.226,
ал.3 от АПК, районният съд следва да се произнесе и по исканията на страните за
присъждане на разноските, включително и за претендираните по настоящето
производство.
Така мотивиран и на
основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1929 от
08.11.2021г. по Н.А.Х. дело №20215330205536 (5536) по описа на Районен съд-
Пловдив за 2021г., X-ти наказателен състав, вместо което постановява:
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Пловдив, при
съобразяване с указанията, изложени в мотивите на настоящето решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………