РЕШЕНИЕ
№ 395
град Плевен, 05.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори
юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 462/2021 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Лотус
ойл Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
п.к.5800, Западна индустриална зона, Рафинерия Плама, представлявано от
управителя Г.Г., чрез адвокат Б.Ж. ***, срещу решение от 15.04.2021 г. по НАХД
№ 2294/2020 г. на Районен съд – Плевен, с доводи, че при постановяването му е
нарушен закона и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че във въззивната жалба и депозираната
след последното по делото заседание писмена защита, са развили 12 страници с
основания за отмяната на НП, а въззивния съд не е коментирал нито един от тях
при постановяване на обжалваното решение: не е коментирано възражението им по
отношение датата на извършване на твърдяното нарушение. Посочва, че в диспозитива
на НП се твърди, че нарушението е извършено в периода 21-22.11.2019г., т.е.
процесната цистерна е въведена на територията на данъчни склад в цитирания
период, което не е вярно и не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Моли съда да има предвид, че мястото на предаване на влаковата композиция е
територията на Рафинерия Плама, а не територията на данъчния склад на дружеството
- данъчен склад ИНДС BGNCA004470001 е на територията на Рафинерия Плама, но не
там се извършва приемането на жп цистерни от Лотус Ойл Трейд ЕООД, което се установява
от приложените по делото доказателства. Сочи, че видно от съдържанието на писмо
рег.№ 32-59661 /24.02.2020г. никъде „БДЖ - ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД не твърди, че
е предал на жалбоподателя жп цистерна 31547986175-1 на територията на данъчен
склад ИНДС BGNCA004470001, а се твърди, че цистерните са предадени на клиента в
индустриалния му жп клон на 22.11.2019 г. и това, че същите са предадени на
цитираната дата не доказва датата, на която цистерната влиза за кратко на
територията на данъчни склад, което е видно и от текста на наказателното постановление.
Твърди, че реално в периода 21-22.11.2109г. жп цистерна 31547986175-1 не е въвеждана
на територията на данъчния склад и доказателства за обратното по делото няма.
Сочи, че на датата на извършената от служители на Агенция „Митници“ проверка -
14.01.2020 г. в АУАН и НП изрично е записано, че по време на същата на
територията на Рафинерия Плама АД се намират 36 броя цистерни като само 8/осем/
от тях се намират на територията на данъчния склад на жалбоподателя, което
потвърждава твърдението на касатора, че приемането на жп композиции се
осъществява на територията на Рафинерия Плама, а не на територията на данъчния
склад. Намира, че в този смисъл актосъставителят и АНО е следвало да докажат по
безспорен начин датата на въвеждане на процесната цистерна на територията на
данъчния склад, което не е направено, а въззивният съд е приел посочения в
диспозитива на НП период за извършване на нарушението безкритично, без да
провери доколко събраните по делото доказателства кореспондират с това
твърдение. Навежда доводи, че са нарушени разпоредбите на чл.42, ал.1, т.З,
пр.1 и чл.57, ал.1, т.5, пр.2 от ЗАНН, като по този начин съществено е нарушено
и правото на защита на жалбоподателя, тъй като се твърди, че е извършил
действия в период, в който същият не ги е извършил. Намира, че изложеното представлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП и като не е съобразил това,
PC Плевен е постановил решение при нарушение на цитираните горе разпоредби на
ЗАНН. На следващо място сочи, че PC Плевен изобщо не е коментирал изтъкнатите
доводи по тълкуване на закона и по-конкретно на чл.103а, ал.5 от ЗАДС. Според
касатора, за да се установи дали е налице съставомерност на твърдяното деяние,
следва да се отговори на въпроса какво има предвид законодателят с използваните
в разпоредбата на чл.103а, ал.5 от ЗАДС термини „въвеждане“ и „извеждане“ от
данъчните складове на акцизни стоки, тъй като изрично определение на тези
термини в акцизното законодателство няма, а техния действителен смисъл следва
да се извлече чрез съпоставяне с други относими към случая законови разпоредби.
Счита, че под термина въвеждане законодателят няма предвид физическо
преминаване на акцизни стоки в режим отложено плащане на акциз през физическия
вход на данъчния склад, а постъпването на тези стоки в складовите вместимости –
резервоари, както и че постъпването на акцизни стоки в регистрираните
вместимости на данъчния склад се отчита от средствата за измерване и контрол,
което следва от разпоредбата на чл.28, ал.4, т.6 от Правилника за прилагане на
закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Твърди, че процесният продукт никога
не е бил разтоварван на територията на данъчния склад на касатора и доказателства
за обратното по делото няма, а ако продуктът е бил разтоварен от процесната
цистерна, тогава би могло да се говори за „въвеждането му“ в данъчния склад,
съответно за отчитането му от средствата за измерване и контрол. Навежда
доводи, че за да установи въвеждане или извеждане на акцизни стоки, акосъставителят
е следвало да установи постъпвал ли е реално /физически/ процесният продукт във
складовите вместимости на данъчния склад и отразен ли е същия в дневник
складова наличност /документите, с които се води отчетността в склада/ и че ако
е било установено, че процесният продукт е постъпил в складовите вместимости на
данъчния склад, но не е бил отчетен от средствата по чл.103а, ал.5 от ЗАДС,
тогава фактическия състав на разпоредбата, по която е наложено наказанието, е
щял да бъде осъществен. Твърди обаче, че такава проверка изобщо не е била
извършена, което сочи, че актосъставителят не е провел проверката по
всеобхватен и пълен начин. Посочва, че единствената безспорна констатация от
извършената проверка е, че процесният продукт никога не е напускал
транспортното средство, с което е бил превозван, а именно жп цистерна
31547986175-1, съответно не е постъпвал в складовите вместимости на данъчния
склад на касатора, а описаното в предходното изречение, би могло да бъде
осъществяване на фактически състав на друго нарушение - чл.28, ал.5 от
Правилника за прилагане на закона за акцизите и данъчните складове. Счита, че след
като не е бил въведен/заприходен в склада, не е възникнало и задължение за
отчитането му от средствата за измерване и контрол, още повече, че тези
средства са така монтирани, че е невъзможно въвеждане на продукти в складовите
вместимости, без съответните продукти да преминат през тях. На следващо място
оспорва твърдението на актосъставителя, изложено в осз, че жалбоподателят е
нямал право да допуска дори на територията на данъчния склад процесната стока,
т.к.в глава седма от ЗАДС - „Ограничения и забрани“, изчерпателно са изброени
забраните и ограниченията, които трябва да спазват задължените по закона лица.
Счита, че единствената разпоредба, която е относима към изложените в осз от
актосътавителя твърдения, че жалбоподателят е нямал право на територията на
данъчния склад да вкарва стоки, които не фигурират в издадения му лиценз, е чл.
91а ал.1 от ЗАДС - „ Забраняват се производството и складирането в данъчен
склад на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз /РОПА/, които не са
включени в обхвата на лиценза.“. Твърди, че видно от разпоредбата, наистина
съществува такава забрана, но само за стоки, които са под режим РОПА, а процесната
стока не е под такъв режим, като нито в АУАН, нито в НП се твърди обратното, т.е.
твърдението на актосъставителя, че жалбоподателят не е имал право да допуска на
територията на склада процесната стока, е несъстоятелно. На следващо място,
според касатора, от събраните по делото доказателства и твърдения на
акотсъставителя се създава неяснота относно тарифното класиране на процесната
стока според комбинираната номенклатура /КН/. Посочва, че според изготвената от
проверяващите органи МЛЕ № 07_13.02.2020г./09.03.2020г., цитирана на стр. 2 от
НП предпоследен и последен абзац, процесната стока е с код по КН 2707 99 99,
същото твърдение се поддържа и от актосъставителя при разпита му в съдебно
заседание, а в диспозитива на НП се твърди, че стоката е с код по КН 2713 90
90, което е съществено несъответствие във фактическите констатации, мотивиращи
съставянето на АУАН и НП. Счита, че с това съществено е нарушено правото на
защита на жалбоподателя, защото не е ясно за какъв продукт точно става въпрос,
което съставлява нарушение на императивното изискване на 42, ал.1, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН за точно описание на обстоятелствата, при които нарушението е
извършено. Посочва, че от диспозитива на НП и от мотивите към същото не става
ясно за въвеждане или извеждане е наложено наказанието; на коя дата се твърди
въвеждане и на коя извеждане; дали се твърди само въвеждане, което съществено
нарушава правото на защита на дружеството. Освен това намира, че съществен въпрос
е какъв е акцизният статут на процесната стока и дали тя подлежи на предвидения
в чл. 103а от ЗАДС контрол. Сочи, че този въпрос не се разглежда и обсъжда от
актосъставителя, АНО и съда, въпреки че е изрично е повдигнат в депозираните по
АУАН възражения, жалбата и писмената защита. Намира, че отговорът на този
въпрос е от решаващо значение за извършване на преценка дали от обективна
страна е изпълнен съставът на административното нарушение по чл. 114, ал. 1 от ЗАДС, т.е. дали „Лотус ойл трейд“ ЕООД е извършило съставомерно деяние,
подлежащо на административно наказване. Посочва, че процесната стока
представлява остатък от нефтени масла или от масла от битуминозни минерали
(гудрон), чието тарифно класиране е в код по КН 2713 90 90, според касатора и
диспозитива на НП, въпреки че актосъставителя и АНО в мотивите на НП твърдят
друг код КН 2707 99 99. Сочи, че съгласно акцизното законодателство това е
енергиен продукт (чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗАДС), но този енергиен продукт по
силата на чл. 24, ал. 1, т. 4 от ЗАДС е освободен от облагане с акциз. Според
касатора е ноторно известно, че основното предназначение на процесната стока
(гудрон) е като суровина в пътното строителство, а не като гориво и изводът,
който може да се направи по отношение на акцизния статут на процесната стока с
код по КН 2713 90 90, е че това е енергиен продукт, който по силата на закона е
освободен от заплащане на акциз, за него не се прилага акцизният режим РОПА
(видно от разпоредбите на чл. 14 от ЗАДС), респективно не се прилага
предвиденият в ЗАДС акцизен контрол и лицата, които оперират с този енергиен
продукт не са данъчнозадължени лица по смисъла на чл. 3 от ЗАДС. Счита, че главният
факт на доказване в настоящото административнонаказателно производство е
съществува ли задължение за „Лотус ойл трейд“ ЕООД процесната стока да бъде
измерена чрез средствата за измерване и контрол, като доказателствената тежест
изцяло пада върху АНО. Посочва, че както в АУАН, така и в НП твърдяното
нарушение не е описано ясно с всичките му признаци от обективна и субективна
страна и то по начин, който даде възможност да се разбере в какво точно е
обвинено дружеството, поради което счита, че са допуснати нарушения на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Сочи, че административнонаказателната норма, под която е
подведена отговорността на „Лотус ойл трейд“ ЕООД, е структурирана като
хипотеза и диспозиция в чл. 103а, ал. 5 от ЗАДС (ред., ДВ, бр. 101/2013 г.) и
като санкция - в чл. 114, ал. 1 от ЗАДС (ред., ДВ, бр. 101/2013 г.). Навежда
доводи, че РС Плевен в качеството си на въззивна инстанция е нарушил и задълженията
си по чл.314 от НПК, т.к. от мотивите на обжалваното решение става ясно, че
съдът е преразказал подробно съдържанието на НП и без абсолютно никакви
аргументи защо не приема възраженията на жалбоподателя, изложени в повече от 10
страници, е постановил решение, като не е предприел никакви действия по
събиране на допълнителни доказателства във връзка с въведените като спорни въпроси
- датата на която цистерната е въведена на територията на данъчния склад, каква
е причината стоката в цистерната да се сочи под различен код по КН навсякъде в
АУАН и НП - един път с код КН 2713 90 90, друг път с код КН 2707 99 99., процесният
продукт бил ли е под Режим отложено плащане на акциз /РОПА/ или не, какъв е
вида на данъчния склад на жалбоподателя - за съхранение или за производство и
складиране по смисъла на чл.28 от ППЗАДС и др., с оглед взимане предвид
разпоредбата на чл.28, ал.4, т.6 от ППЗАДС. В заключение моли съда да отмени
решението и да постанови друго, с което да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление или да върне делото за ново разглеждане от друг
състав на РС Плевен при изпълнение на дадени задължителни указания.
В съдебно заседание касаторът – „Лотус
ойл Трейд“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адвокат Ж. ***, който
поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание ответникът – Агенция „Митници“ ТД
Дунавска, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да
потвърдите решението на районния съд.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърдено наказателно
постановление № 41 от 07.10.2020 г., издадено от зам.директора на Териториална
дирекция „Дунавска“ на основание ЗАМ-43/32-8734/07.01.2019 г. на Директора на
„Агенция „Митници“, с което на“Лотос Ойл Трейд“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Св.св.Кирил и Методий“ № 18,
управлявано и представлявано от Г.П.Г. с ЕГН ********** /съгласно промяна на
актуално състояние от 29.05.2020 г. – извършено прехвърляне на дружествен дял
на В.Н.Л., с правоприемник Г.П.Г./, за това, че при извършена служебна проверка
в БАЦИС на дата 15.01.2020 г. по безспорен начин е установено, че „Лотус Ойл Трейд“
ООД, по отношение на получената с жп цистерна № 31547986175-1 от търговец Slovnaft a.s., Братислава, акцизна стока с код по КН 2713 90 90
/съгласно митническа лабораторна експертиза № 07_13.02.2020/09.03.2020 г./ и
количество 52 250 кг., въведена на територията на данъчен склад с ИНДС BGNСА00470001, управляван от „Лотус Ойл Трейд“ ООД,
находящ се в гр.Плевен, Западна индустриална зона, на територията на рафинерия
„Плама“, ПИ 73674.204.26, не е изпълнило задължението, предвидено в чл.103а
ал.5 от ЗАДС да не допуска въвеждане и извеждане от данъчния склад на акцизни
стоки, които не са отчетени от средствата за измерване и контрол и в периода от
21-22.11.2019 г. „Лотус Ойл Трейд“ ООД е следвало да отчете чрез средството за
измерване и контрол, находящо се в ТК1 на ДС, акцизна стока с код по КН 2713 90
90 /съгласно митническа лабораторна експертиза № 07_13.02.2020/09.03.2020 г./,
въведена на територията на данъчен склад с жп цистерна № 31547986175-1, и на
основание чл.114, ал.1, във връзка с чл.103а ал.5 и чл.128 ал.2 от ЗАДС е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо, но постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.
Първоинстанционният съд е постановил решение, в което не е обсъдил наведените в жалбата възражения
за незаконосъобразност на АУАН и НП - липса на дата на извършване на
нарушението, място на извършване, статут на стоката, наличие на задължение за
измерване на количеството, доводите относно класифициране на продукта по друг
КН и неяснота относно поставения му код и посочването на КН, а именно КН 2713
9090, който код за стоката не води до задължение за измерване и подаване на
данни. Съдът в решението е възпроизвел
написаното относно фактическата обстановка от НП и е изложил бланкетни мотиви
относно законосъобразност на НП и липса на процесуални нарушения по принцип ,
като е цитирал нормата, която е приета за нарушена –чл. 103, ал. 5 от ЗАДС и
само е посочил, че нарушението е осъществено, като липсва анализ на
установените факти, не са изложени решаващи мотиви по възраженията на
жалбоподателя и не може да се извърши проверка от касационната инстанция за
правилно прилагане на закона.
Допуснатите нарушения на съдопроизводствените
правила са твърде съществени и водят до накърняване на правото на защита на
жалбподателя. В случая е недопустимо при принципно изяснена фактическа
обстановка изводите за материалната законосъобразност на акта за пръв път да
бъдат изложени в касационното решение, като по този начин страната се лишава от
право на съдебна защита на две инстанции.
По изложените съображения решението на РС
Плевен следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 делото
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото
първоинстанционният съд следва да даде отговор на всички изложени възражения на
жалбоподателя и да събере доказателства
с оглед твърденията относно неправилно поставен код по КН на продукта.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 222, ал. 1, т. 1 от АПК,
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Отменя решение № 2601137
от 15.04.2021 г. по НАХД № 2294/2020 г. по описа
на Районен съд – Плевен.
Връща делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд -Плевен
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1. /п/
2.
/п/