РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. София , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503520 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 4299 от 17.07.2020год., постановено по гр.д. № 8051/20г.,
І-7 състав на Софийски градски съд,ГО, е осъдил „Пик Нюз“ЕООД да запла
ти на С. Г. Д. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщете ние за
неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане в резул тат на
четири статии в Информационна агенция Пик, публикувани на 26.04. 2017г.,
на 27.04.2017г. /две статии/ и на 28.04.2017г., съдържащи обидни и
клеветнически твърдения за ищеца, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 23.06.2017г., като искът е отхвърлен до пълния редявен
размер от 50 000 лв., както и в частта, с която се претендира обезщетение за
вреди от публикация от 26.04.2017г., озаглавена „С.Д. ли плаща за небивалата
реклама на малотиражката „Прас-прес“ по Би Ти Ви? И за про сташките
карикатури на Ц.?“, като неоснователен. Със същото реше ние „Пик
Нюз“ЕООД е осъдено да заплати на ищеца Д. разноски в раз мер на 800 лв., а
последният да заплати на ответното дружество разноски в размер на 2 048 лв.
1
Решението е обжалвано от двете страни, като от ищеца в отхвърлител
ните части, а от ответникът – в осъдителната част изцяло, с подробно изложе
ни съображения за неправилност и незаконосъобразност.
Всяка страна оспорва жалбата на насрещната страна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните
във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от
ГПК, намира следното:
Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и са
срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите съобразно изложените оп
лаквания, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД – претенди
ра се обезщетение за претърпени неимуществени вреди от статии, публикува
ни от ответното дружество.
За да уважи предявения иск за сумата от 10 000 лв. за вреди от деликт –
обидни думи и изрази в четири на брой статии, издадени от ответника в пе
риода 26.04.2017г. – 28.04.2017г., съставът на СГС след подробно обсъждане
и преценка на доказателствата е приел, че са налице елементите от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.49 във вр. чл.45
ЗЗД, като в случая източник на увреждането са обидни твърдения, съдържа
щи се в процесните материали. Прието е, че ответникът „Пик Нюз“ЕООД е
възложител по смисъла на чл.49 ЗЗД на посочените в исковата молба пет ста
тии, в които е коментирана личността на ищеца С.Д.. С изявленията в
процесните публикации, в които се твърди, че ищецът „извива ръцете на
държавата и ни натрапва цени на синьото гориво, каквито нямаше в целия
свят, диктува цените и получава нереално високи приходи, в ущърб на бизне
са и домакинствата“; „ е поискал от обвинител № 1 да въздейства на колеги те
си, за да бъдат прекратени прокурорски проверки срещу него“; „Сянката на
С.Д. прозира зад убийствата на И. П. и Л.“; „ Към Гергьовден 1998г.
„Мултигруп загуби на Московската фондова борса около 200 милиона, което
беше една от основните задачи на С.Д.“ ответни кът е разпространил
клеветнически твърдения за ищеца – неверни и позорни обстоятелства и му
2
приписва извършване на тежки умишлени престъпления от общ характер –
убийства на И. П. и А. Л., както и че е упражнявал неправомерен натиск върху
главния прокурор за прекратяване на водено срещу него разследване. Прието
е, че текстът на изявленията и гръм ките заглавия внушават нравствено
укоримо, неморално и противоправно по ведение, засягащи по недопустим
начин правната сфера на ищеца. Ответното дружество не е ангажирало
доказателства в подкрепа на твърденията, изложе ни в статиите, както и на
твърдението, че изнесеното в четвъртата и пета ста тии са думи на П. Н.,
казани пред „Пик ТВ“. За обидни са приети и думите „храненик на Газпром“,
„интригант“, „ключов интригант“, „завър тял интригата с Ц.“, „верен на
навика да върти интригантски сканда ли“. Установено е също, че статиите са
графично онагледени, съпътствани от снимка на ищеца, оставяйки извън
съмнение читателската аудитория, че съ държанието им касае неговата
личност.
При определяне размера на обезщетението съдът е изходил от характе
ра на клеветническите и обидни твърдения, положението на ищеца на публич
на личност, с изградено име в обществените и бизнес средите и с широка из
вестност в обществото, за която всяка невярна информация се разпространя
ва многократно заради засиления обществен и журналистически интерес, по
ради което и неприятните изживявания са по-засилени; начин на разпростра
няване на клеветите и обидите – чрез средство за масово разпространение и
са станали известни на широк кръг лица; характера и степента на понесените
неимуществени вреди – претърпени интензивни отрицателни преживявания,
установеното въздействие върху здравето /получил е хипертонична криза, на
ложило ползването на медицинска помощ/; въздействието върху социалната
сфера на общуване; обществено-икономическите условия в страната ни към
осъществяване на деликта, включително жизнения стандарт. Публикацията от
26.04.2017г., озаглавена „С.Д. ли плаща на небивалата реклама на
малотиражката „Прас-прес“ по БиТиВи? И за просташките карикатури на
Ц.?“съдържа оценки, които не засягат личното достойнство на ищеца. Дали
определен субект плаща за реклама и изготвяне на карикатури, вкл. и на
главния прокурор, не може да се определи нито за обидно, нито за клеветни
ческо, с което е обоснован извод за неоснователност на иска.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд нами
3
ра следното:
И двете страни обжалват размера на присъденото обезщетение, като ищ
цовата страна жали отхвърлената част за разликата над 10 000 лв. до пълния
предявен размер от 50 000лв., както и в отхвърлената част досежно статията
от 26.04.2017г., а ответникът – в осъдителната част, като алтернативно под
държа завишеност на присъдения размер.
С оглед становищата на страните по делото не се спори, че ответникът
„Пик Нюз“ЕООД е издател на електронното издание „ПИК“, в интернет сай
та ***, негова собственост, както и че в същото са били публикува ни
посочените в исковата молба статии, копия от които са приложени по де лото.
Въззивният състав напълно споделя изложените от състава на СГС
принципни съображения в кои случаи следва да се ангажира гаранционно-
обезпечителната отговорност на съответната медия, като едно изявление е
противоправно само в случай на накърняване доброто име на адресата му в
обществото и доколкото това изявление е вярно. Проявленията на противо
правното поведение в разглеждания смисъл са чрез разпространяване на кле
вета /чл.147, ал.1 НК/ или обида /чл.146,ал.1 НК/, като при обидата деецът
дава своята негативна оценка за личността на пострадалия под формата на
епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание зася гат
честта и достойнството на адресата, докато при клеветата не се дава лич
ностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за
честта му, които не са истински или му се преписва престъпление, което не е
извършил. При преценка основателността на иска, на проверка за истинност
подлежат фактическите твърдения, каквито мненията и оценките не са, освен
ако не се основават на твърдения за конкретен злепоставящ факт. В тежест на
ответника е ангажирането на безспорни доказателства, че изнесеното от него
е истина. В случаите на посочен източник на информация, който е цитиран
или се възпроизвеждат точно изнесените от него твърдения, ответникът нито
дължи проверка на казаното от третото лице, нито отговаря на верността на
твърденията му. Преценката за „противоправно поведение“ следва да се све
де само до посочените от ищеца в исковата молба думи и изрази, които спо
ред него имат обиден и/или клеветнически характер.
По същество на спора за наличието или не на противоправно поведение
4
за всяка статия поотделно, намира следното:
1.По отношение публикуваната на 26.04.2017г. статия със заглавие „Пъ
лен фалш! „Борците“ срещу олигархията Р. и Т. бранят газовия маг нат и
руски храненик С.Д.“ и заявеното на стр.2 „Те не помнят ли, как руснаците и
тяхното протеже С.Д. извиваха ръцете на държавата и ни натрапиха цени на
синьото гориво, каквито нямаше в целия свят. И това бе единствено с цел да
остане посредникът „Овергаз“, който да диктува цени те и да получава
нереално високи приходи в ущръб на бизнеса и домакинст вата“; определен е
и като „храненик на Газпром“, намира следното: Статията е онагледена със
снимки на Т. К., Р. К. и ищеца, като ос новният й акцент е за установени
странности в „дясното“ политическо про странство, представите ли на които,
поименно изброени“, „не спират да се са моафишират, като борци с
олигархията, рязко завиха в услуга на Овергаз и С.Д.“. Прочитът на статията
оставя основно внушение за упрек към споменатите политици за промяна в
афишираните от тях възгледи, като отношението им към С.Д. и фирмата му е
примерът за твърдението, че са променили отношението си към олигарсите.
Споменава се включително и за схема на Л. за „точене“ на пари, които са за
сметка на българите. Терминът „хране ник“, с който е квалифициран ищецът,
и то на чужда фирма – руският „Газпром“, разбираемо е прието като обида от
успял човек със самочувствие, с важно, включително управленско присъствие
в този бизнес, тъй като е сведен до зависимост в търговско и финансово
отношение, както и до зависимост от неправомерни търговски практики. За
съжаление, цялата ни държава е в зависимост от внос на петролни продукти,
неминуемо съпътст ван от спекулативни сделки, често и от посредничество,
отразяващо се на це ните на горивата и газта. А, както се знае, управляваната
от ищеца фирма „Овъргаз“ е била сред посредниците в тези отношения.
Заради употребата обаче на израза „храненик“, което се асоциира с представа
за поставяне в пълна зависимост, включително за оцеляване, въззивният съд
споделя извода на състава на СГС, че е са засегнати честта и достойнството
на ищеца, пора ди което ответникът следва да отговаря.
2. По отношение публикуваната на 26.04.2017г. статия със заглавие „С.
Д. ли плаща на небивалата реклама на малотиражката „Прас-прес“ по
БиТиВи? И за просташките карикатури на Ц.?“ и заявеното „Други ят вариант
е небивалият пиар на малотиражката все пак да е подплатен фи нансово и да
5
се „цакат“ пари под масата на редакторите от сутрешния блок. Няма кой друг
да „цака“ в момента, осен газовият олигарх С.Д. – ра ботодателя на
Комарницки. Само той би имал полза покрай рекламата на „Прас-прес“ в
студиото на БиТиВи да се развяват цинични карикатури на главния прокурор
Сотир Ц.“. Тази част е в края на статията, макар че в заглавието се анонсира
плащане от страна на ищеца за реклама за „проста шки карикатури“, намира
следното: От краткия текст на материала става ясно, че същият е насочен към
критикуване на практика по рекламиране от скъпи телевизии на малотиражни
издания и начина на финансиране на скъ пото телевизионно време. Обект на
карикатури в издания като „Прас-прес“, изцяло насочено към политическа
карикатура, е не само главният прокурор, а и множество политици и
общественици. Българското общество като цяло е благосклонно и отворено
към карикатура и шаржове, особено на водещите за деня личности, поради
което възприетото от ищеца като внушение, че плаща при това за реклама на
списание, съдържащо карикатури на главния проку рор, не следва да се
приема за клеветническо, още по-малко, че с това извър шва умишлено
престъпление по Глава осма от НК „Престъпления против дей ността на
държавните органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични
функции“, както твърди в исковата молба. Само по себе си плаща нето за
реклама, каквото е твърдението в случая, е нормална търговска прак тика и не
е обществено укоримо. Следователно дори и изнесеното, че ищецът е плащал
за рекламата на това издание да е невярно, не се касае за позорно или
престъпно обстоятелство, за да се приеме за клевета, като форма на про
тивоправно поведение. Използването на термините „цакат пари под масата“,
„подплатен финансово“ са за подсилване и украсяване на материала, което е
нормална журналистическа практика за издания като това на ответното дру
жество, доколкото не се минава допустимата граница, което в случая не е на
лице. По тези съображения, изводът, че за този материал не следва да се анга
жира отговорността на ответника, следва да се сподели.
3. По отношение публикуваната на 27.04.2017г. статия със заглавие
„Разкритие на ПИК! Ето цялата истина за срещата на С.Д. и Ц. – газовият
олигарх опитал да спре проверките в КЕВР и НЕК, както и за фалшиви негови
инвестиции, заради които скачат цените“ и заявеното в нея, че търговската му
дейност е предмет на прокурорско разследване: „Причина та Д. да потърси
6
връзка с Ц. е изтекла информация от прокурату рата за подготвени
разследвания на увеличените цени на газа, свързани с ин вестиционната
програма на собственика на „Овъргаз“; „.. с признанията на Г. Д. наистина е
бил подготвен с преписка за прокурорските провер ки срещу него и е поискал
от обвинител № 1 да въздейства на колегите си, за да бъдат прекратени“,
както и че е набедил: „ ..главния прокурор за нерегла ментирания контакт с
него и по този начин проверките и разкритията, до кои то те ще стигнат, да
изглеждат като отмъщение на Ц. срещу Д.“, намира следното: Изнесеното е
вариант от интерпретирането на известната като „аферата „ЦУМ-гейт“ среща
на главния прокурор Ц. с ищеца, за която се твърди, че е организирана от Г.,
досежно кой е инициатор на срещата и какви въпроси са обсъждани. Както се
знае, основните негативи и упреци в общественото пространство бяха
насочени към личността на тога вашния главен прокурор, тъй като неговото
участие в среща с бизнесмена, се възприе като нерегламентирано.
Ответникът, чиято е тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства за
верността на изнесеното досежно твърде нието, че ищецът е въздействал на
главния прокурор да съдейства за прекра тяване на проверки срещу него и
фирмата му „Овъргаз“, както и за фалши вите инвестиции на същата, с които
да се обосноват по-високите цени. Пре пятствието на правосъдието е
престъпно действие, като в случая е налице на бедяване, което обосновава
извод за противоправно поведение от страна на ответната медия.
Коментарите по повод на тази среща бяха завладяли изцяло публичното и
медийно пространство, т.е. ответната медия не е единствената, изнесла
информация по случая, което следва да се има предвид при преценка обема на
твърдяните болки и страдания.
4. По отношение публикуваната на 27.04.2017г. статия със заглавие „Из
вънредно в ПИК ТВ! Бившият бос в „Мултигруп“ П. Н.: Сянката на С.Д.
прозира зад убийствата на Л. и И. П.“, с подза главие „Д. завъртя интригата с
Ц., за да създаде привидности за БСП“, както и съдържащите се в заглавието
и многократно в статията изрази „интригант“, „ключов интригант“,
независимо, че са представени като изя вления на трето лице, при положение,
че не е проверена достоверността им, според ищеца представляват
разпространение на клеветнически твърдения и обидни квалификации,
намира следното: Както в заглавието, така и в нача лото на процесния
7
материал е посочено, че същият се гради въз основа на из несена от П. Н., в
качеството му на „бивш бос в „Мулти груп“ и бивш парламентарен секретар
на правителството на Ж. В., информа ция, като няма спор, че е по повод
интервю пред И. Н.. Последното е предмет на съдебно компютърно-
техническа експертиза, възпроизвела също то на хартиен носител,
заключението на която е приета по делото. Прочитът на статията и изнесеното
в интервюто води до категоричния извод, че статия та отразява коректно и
дори на места дословно се цитира казаното от интер вюирания П. Н.. Дори
лисва коментар или квалификации от страна на издателя, включително по
отношение посочените от ищеца като обидни изрази „интригант“, „ключов
интригант“, многократно употребявани от интервюирания. Изключение в
този смисъл е съдържащият се в заглавието израз, че „Сянката на С.Д.
прозира зад убийствата на Л. и И. П.“, каквото съждение липсва в интервюто.
В статията обаче ко ректно е възпроизведено изнесеното от Н. досежно
запознаването и обвързването на ищеца с И. П., последвалите между тях
проблеми, че „И. П. след това се превърна в пречка за интересите му…“,
както и „ …защо преди да убият И., убиха Л.? Защото той напусна парламен
та с идеята да гради велика кариера като шеф на Топ Енерджи и да откраднат
бизнеса „Газпром“, и „колко хора са убити“ във връзка с тези интереси, и
„как се трупат пари - „Труп по труп в Мултигруп“, измислено от С. Д.. Дори
интервюираният Н. да не е имал предвид хвърляне на за подозрение за връзка
между посочените убийства и личността на ищеца, про читът на изнесеното
от него не изключва направената от автора на статията интерпретация в
заглавието, доколкото в статията са коментирани и действия на Д. срещу
икономическите интереси на посочените лица, както и че е автор на израза
„как се трупат пари - „Труп по труп в Мултигруп“. Неза висимо от това, тъй
като изразът създава внушение за макар и индиректно участие в убийството
на Л. и П., съдът приема по отношение на тази част от заглавието, че на
ищеца се преписва извършено престъпление, което неминуемо засяга
правната му сфера, за което ответникът следва да отговаря. По отношение
останалото, изнесеното в процесната статия изцяло се позовава на коректно
посочен и почти дословно възпроизведен източник на информацията, което
изключва противоправното поведение на ответника.
5. По отношение публикуваната на 28.04.2017г. статия със заглавие
8
„Нова интрига със С.Д.! Оставката му се обсъжда в БСК-шефът Б. Д. врътнал
позицията на колегите си“ и изнесеното в статията, че е останал верен на
навика си да върти интригантски скандали, което е обидно, намира следното:
В заглавието се анонсира интрига, разиграна от трето за спора лице, т.е. не
касае ищеца. Статията започва с израза, на който ищецът се позовава, а
именно: „С.Д. остана верен на навика си да върти интригантски скандали,
както разкри пред ПИК бившият му съветник в „Овъргаз“ П. Н.“. Видно от
заключението на компютърната експертиза, снетото интервю с П. Н.,
коментираното по-горе, е в предаване на ПИК ТВ, то намира, че източникът
на информацията е коректно посочен. В стр.6 от интервюто П. Н. е направил
коментар и за това, че по повод срещата с главния прокурор Ц., не е поискана
остав ката на С.Д. в Българска стопанска камара /БСК/ или в Съюза на
издателите, като отново е квалифициран от интервюирания като „интригант“.
При коректно възпроизведена информация и направени квалификации от
посочен източник, не следва да се приеме за установено наличието на проти
воправно поведение от страна на ответника. Следователно, процесната статия
следва да се изключи от обема на причинените от нея на ищеца болки и стра
дания.
В хода на първоинстанционното производство ответната медия е пред
ставила извадки на материали от други електронни медии в подкрепа на твър
дението, че в процесния период и други издания са публикували статии със
сходно съдържание. Издадената от „Блиц“ статия „Фактурджията с бентлито
продължава с интригите! Кога С.Д. ще бъде изправен през закона за схемите с
газа“ е от 21.04.2017г., т.е. преди процесните статии, в която се ко ментират
част от гореобсъжданите факти. Представени са също публикация „Цум-гейт.
Какво пише в трите листа, които С.Д. е дал на Ц.?“ от 02.05.2017г. на сайт
***; публикация със заглавие „С.Д. е искал от главния прокурор да спре
проверки срещу КЕВР“ от 02. 05.2017г. на сайта на *** и др.
В подкрепа на твърдените болки и страдания ищцовата страна е анга
жирала показанията на свидетелките С., работеща в „Овъргаз“ от 15 го дини,
сътрудник на ищеца, и К., лекар, обслужваща фирмата на ищеца като експерт
по медицинските въпроси. Първата свидетелка сочи, че във фир мата има
вътрешна система „Новини“, където се публикуват всички статии, свързани с
„Овергаз“ за колеги и за него, като в края на април имало много статии от
9
ИА“Пик“ по негов адрес с обиди, набеждавания. Бил наричан „ин тригант“,
„руски храненик“, който трупа печалба на гърба на домакинствата и бизнеса.
Бил наричан убиец, че прозира зад убийствата на Л. и И. П., обвинявали го в
провокации към Ц., че се е опитал да повлияе за да прекрати проверки на
КЕВР и НЕК. Отразило се зле на здравословното му състояние, бил много
притеснен, напрегнат. Повлияло и на трудовия им график, който е много
динамичен. В този период отменили много заседания, дирекционни съвети,
външни котрагенти също отменили срещи. Тези публи кации били сред най-
агресивните, ищецът бил много обиден на всички тези нападки към него.
Синовете и съпругата му звъняли да питат как е. Звъняли и негови приятели,
съученици да питат дали е вярно изнесеното.
Втората свидетелка сочи, че сътрудничката му г-жа С. /първата
свидетелка/ й се обадила, че не бил добре, бил напрегнат. Посетила го някол
ко пъти, бил с повишено артериално налягане. Имал регистрирани заболява
ния – исхемична болест на сърцето, няколко пъти е бил в болница по повод
нестабилна стенокардия, има два стенда на сърцето, вертилен синдром, во
дещ до световъртежи и прилошавания, когато е напрегнат, за които е под по
стоянно наблюдение от 2007 г. В този период не се чувствал добре, бил с по
стоянно високо кръвно налягане, наложило се да му увеличат лекарствата;
включили лекарства за световъртеж. От първата свидетелка знае, че бил пси
хически натоварен от публикациите в „Пик“. При прегледа той също й казал,
че имало поредица от публикации, които го напрегнали, оттам е повишил
кръвното и се чувства зле.
Съдът кредитира показанията при условията на чл.172 ГПК, предвид
обстоятелството, че и двете свидетелки работят за ищеца. Съдът дава вяра на
изнесено, че публикациите са го напрегнали, довело до повишаване на кръв
ното му налягане, особено на фона на хроничните му заболявания. Тези на
първата свидетелка, че това е в следствие най-вече на процесните статии, кои
то били най-агресивни, представлява нейна лична оценка и квалификация, по
ради което в тази част изнесеното от нея не представлява годно доказателст
вено средство.
Въз основа на така установените факти, въззивният съд излага следните
съображения по размера на обезщетението:
10
Първо, следва да се сподели приетото от състава на СГС, че в случая се
дължи едно общо обезщетение за причинените на ищеца вреди от статиите,
публикувани в рамките на три дни. Касае се за противоправно деяние, насло
жено във времето, причинило еднакъв по вид вреди на ищеца, и в съвкупност
са кумулирали общия вредоносен ефект.
Настоящият състав също намира за безспорен факта, че ищецът е пу
блична личност, имащ отдавна медийна известност покрай участието му в ко
ментирани бизнес и взаимовръзки още от деведесетте години на минали век,
а в периода на процесните публикации – участието му в така нар. „афера
„Цум гейт“, обект на сериозен обществен и медиен интерес. Следователно, за
разлика от приетото от състава на СГС, въззивният състав намира, че като по
пулярна личност ищецът следва да има „по-голям праг на търпимост към кри
тики“, особено към т.нар. „жълти“ медии, към които принадлежи и ответната
агенция, публикуваща материали, изнасящи скандални факти за известни
личности, като се знае, че са съзнателно преувеличени, именно с цел сенза
ция и привличане вниманието на читателя, особено със заглавната част. От
друга страна, както се знае, в практиката си Съдът в Страсбург възприема ме
диите като „обществен страж“, като не биха могли да изпълняват пълноценно
и безпрепятствено тази ключова роля по съблюдаване на ценностите на де
мократичното общество, ако им бъдат налагани твърде тежки санкции, тъй ка
то това би имало обезкуражаващ ефект спрямо тях.
След съвкупния анализ на гореустановеното за всяка статия поотделно
и свидетелските показания досежно отражението им върху психиката на ище
ца, намира, че противоправното поведение на ответната медия, за което след
ва да отговаря, е в значително по-малък обем от приетия от първоинстан
ционния съд. Съобразно гореустановеното, само за част от статиите и от изне
сеното от тях, а именно, че е „храненик“, че е искал препятстване на разслед
ване срещу фирмата му по повод срещата с Ц. и че индиректно е свързан с
убийствата на Л. и П., е прието наличие на противоправ но поведение, за
което ответникът следва да отговаря. Тези обаче твърдения и квалификации,
особено, че е в зависимост от руски икономически интере си в ущръб на
българския бизнес и домакинства, както и за нерегламенти раната му среща с
главния прокурор, са коментирани в много други медийни издания и
предавания. От показанията на втората свидетелка също се уста новява, че
11
полученото в процесния период неразположение – повишено кръв но
налягане, е в следствие на множество публикации, споделено й от ищеца,
което съдът намира за достоверно. С оглед гореизложените принципни съоб
ражения, като съобрази интензитета на доказаните болки и страдания, изра
зяващи се в засягане на личното му достойнство и себевъзприемане, причи
нили му притеснения и неудобство, намира, че сумата от 2 000 лв. в случая е
справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД. За да намали съществе
но присъденото от СГС обезщетение, въззивният състав дава значителен пре
вес на обстоятелството, че като известна личност, ищецът следва по-фило
софски да приема подобен род новини и квалификации, като за част от тях се
установи, че не са лишени от истина; обстоятелството, че в част от процесни
те статии са били обсъждани и други личности, най-вече актуални политици,
като практиките на ищеца са коментирани като пример за срастване на биз
неса с политиката, както и обстоятелство, че изнесеното е обсъждано не са мо
от ответната медия, т.е. негативните емоции неминуемо са били по повод и на
други материали. Не се установяват сериозни последици за психиката и
здравето, с изключение на временното неразположение на кръвното наляга
не, което е на фона на други хронични заболявания.
С оглед гореизложеното и поради несъвпадане в изводите на двете ин
станции, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която искът е
уважен за разликата над 2 000 лв. до присъдения размер от 10 000 лв.
При този изход на спора следващите са на ищеца разноски за първоин
станционното производство възлизат на 160 лв., над който размер решението
следва да се отмени. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
допълнително разноски в размер на 409.60 лв., след като съобрази приетата от
състава на СГС прекомерност на адвокатското възнаграждение и редуци раня
размер до 2030лв. на същото. За въззивното прозводство, като съобрази
потвърдената уважена част от иска за 2000лв. спрямо обжалваната, която е за
50 000 лв., следващите се на ищца разноски възлизат на 24 лв., от сторените
такива за д.т. в полза на САС в размер на 600лв. Следващите се на ответника
разноски, съобразно отхвърлителната част от 48 000 лв. спрямо обжалваната
за 50 000 лв., след редуциране на адвокатското възнаграждение до 2030лв.,
възлизат на 2 140.80лв.
12
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4299 от 17.07.2020год., постановено по гр.д. №
8051/20г., І-7 състав на Софийски градски съд,ГО, в частта, с която „Пик
Нюз“ЕООД на основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД е осъден да заплати на С. Г. Д.
разликата над 2 000 лв. до 10 000 лв., представляваща обез щетение за
неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане в резултат на
четири статии в Информационна агенция Пик, публикувани на 26.04.2017г.,
на 27.04.2017г. /две статии/ и на 28.04.2017г., съдържащи обид ни и
клеветнически твърдения за ищеца, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 23.06.2017г., , както и в частта, с която „Пик Нюз”
ЕООД е осъден да заплати на С. Г. Д. Е. разноски над сумата от 160.00 лв.,
вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. Д. срещу „Пик Нюз” ЕООД иск по
чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за разликата над 2 000 лв. до присъдените 10 000лв.,
произтичащи от непозволено увреждане в резултат на статии в Ин
формационна агенция Пик, публикувани на 26.04.2017г., на 27.04.2017г. и на
28.04.2017г., съдържащи обидни и клеветнически твърдения за ищеца, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска – 23.06.2017г., като неос
нователен.
ОСЪЖДА „Пик Нюз” ЕООД да заплати на С. Г. Д. разноски за
въззивното производство в размер на 24.00лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Г. Д. да заплати на „Пик Нюз” ЕООД до пълнително
разноски за първоинстанционното производство в размер на 409. 60лв., за
въззивното производство в размер на 2 140.80лв., на основание чл. 78, ал.3
ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване преписи на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14