Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
30.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на шестнадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело № 1832 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 567793/20.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 83994/2017г. по описа на СРС, 48ми състав, „Ч.Е.Б.“ АД е
осъдено да заплати на Л.М.П. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на
5620 лева, ведно със законната лихва от 30.11.2017г. до окончателното плащане,
представляваща заплатена без основание на 03.04.2017г. сума, като предявеният
от Л.М.П. срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 368 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 03.04.2017. до 30.11.2017г. е отхвърлен като
неоснователен.
Съдът се е произнесъл и по
претенцията на страните за разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е
осъдил „Ч.Е.Б.“ АД да заплати на ищцата сума в размер на 1008.75 лева, а в
полза на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е присъдена сума
в размер на 15.36 лева.
От името на
ответника „Ч.Е.Б.“ АД,
чрез процесуалния му представител, е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен
предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. В жалбата се
излагат съображения за неправилност обжалвания съдебен акт, като се посочва, че
при постановяването му съдът е допуснал нарушения на процесуалния и на
материалния закон. Поддържа се, че по делото е безспорно, че ищецът и ответното
дружество се намират в облигационно отношение, като се подчертава, че
неправилно районният съд е приел, че „Ч.Е.Б.“ АД не е изпълнило задълженията си
по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да предвиди в Общите си условия ред и условия за
уведомяване на клиента в случай на корекция на сметка, тъй като видно от
приложените общи условия на ответното дружество в чл. 17, ал. 2 и чл. 18 е
предвидена процедура за коригиране на корекция на сметки. Посочва се, че е
установен и ред за уведомяване, доколкото съгласно чл. 49, ал. 2 от ОУ
справката се изпраща до потребителя с пощенска пратка на адреса за
кореспонденция на клиента, видно от представените по делото доказателства
ищцата била уведомена и е получила констативен протокол и фактура за корекция.
Като аргумент в подкрепа на становището за предвиден ред за уведомяване в
общите условия на ответника са подчертава, че в чл. 52 от ОУ е предвидено и
възможност за подаване на възражение срещу действията на продавача. Във връзка
с тези доводи е цитирана и практика на ВКС и на други съдилища. Въззивникът
поддържа също, че в конкретния случай е налице обективна отговорност, поради
което не била необходимо да се установява дали потребителят е имал вина за
неточното или непълното отчитане на ел.енергията. С оглед изложеното се моли
обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено нов, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен. Направено е искане и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден
отговор на въззивната жалба от Л.М.П., чрез процесуалния и представител, в който се оспорва твърдението на
насрещната страна. Излагат се съображения, че ответното дружество не е
изпълнило задълженията си да предвиди ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, поради което за него не се е породило правото
да коригира сметката на ищцата за минал период. Посочва се, че предвидения ред
в ПИКЕЕ е извън законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, като се
подчертава, че към момента ПИКЕЕ са изцяло отменени. Взето е становище и по
доводите на въззивника относно характера на отговорността на потребителя, като
се твърди, че не била налице специална законова разпоредба, предвиждаща
обективна отговорност на потребителя на ел.енергия, поради което приложение
намирала нормата на чл. 82 от ЗЗД и по делото следвало да се установи виновно
поведение от страна на ищцата. Предвид това посочва, че по делото не било
установено осъществяването на нерегламентиран достъп до СТИ от потребителя или
от друго лице, но със знанието и съгласието на ищцата. Ето защо моли въззивната
жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение – потвърдено изцяло. Претендира
се и присъждането на разноски съобразно списък по чл. 80 от ГПК, представен в
проведеното открито съдебно заседание пред Софийски градски съд.
Софийски градски съд след извършена преценка на
представените по делото доказателства и изложените във въззивната жалба и в
отговора доводи, приема следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд
счита постановеното от Софийски районен съд, 48ми състав, решение за валидно и
допустимо, но неправилно. Във връзка
с доводите във въззивната жалба
настоящият състав намира следното:
Между
страните не се спори, че ищцата Л.М.П. е потребител на електрическа енергия по партида с
клиентски номер 310211847319 за обект, находящ се в гр.Банкя, ул. „*****,
представляващ жилищна сграда с гараж в УПИ ХI-147,
кв. 25, кв.Михайлово, гр.Банкя. Във връзка с това от ищцата е представен и
договор за присъединяване на обект на потребители към разпределителната
електрическа мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД ДПЕРМ № **********/22.03.2012г. SPS № IB 31-12-20133,
сключен между П. и „ЧЕЗ Р.Б.“ АД.
По делото е
представен констативен протокол № 1016822 от 24.03.2017г., от който се
установява, че на посочената дата двама служители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД – З.А.Х.и Р.Г.Д.,
в присъствието на двама свидетели – М.С.Б.и Е.А.П.– представители на Федерация
на потребителите, са осъществили проверка на СТИ – електромер с фабричен номер 40017964,
находящ се на адрес в гр.Банкя, ул. „*****, къща, по договорна сметка № 310211847319
на потребител Л.М.П. и абонатен № **********.
В протокола е направено отбелязване, че по време на проверката са уведомени
органите на МВР, като присъствието на служител на МВР е удостоверено с негов
подпис, положен на последната страница от констативния протокол. При извършената проверка е констатирано, видно
от описаното в протокола, че е осъществена промяна в схемата на свързване, тъй
като липсва пломба на щита на ел.таблото, а пломбата на капачката не клемния
блок на електромера е нарушена. В протокола е посочено, че са развити левите
винтове на пластините, свързващи токова и напреженова бобина на фази R, S на електромера, като е прекъсната ел.връзката между
токова и напреженова бобина на фази R, S на клеменния
блок на електромера. При измерване с еталонен уред е установена грешка в
измерването с -89.23 %. Изрично е посочено, че при проверката е възстановено
свързването, като е отбелязано, че констатацията е демонстрирана пред
присъствалите на проверката независими свидетели и пред служителя на МВР.
Към отговора на
исковата молба е приложено уведомление с изх.№ NTZ66014/27.03.2017г.,
адресирано до Л.М.П., в което е посочено, че на 24.03.2017г. е извършена
проверка на обект със средство за търговско измерване (електромер) с фабричен №
40017964, обект, находящ се в гр.Банкя, ул. „*****, за което е съставен
констативен протокол № 1016822/24.03.2017г. от отдел „Нетехнически загуби“ към
„ЧЕЗ Р.Б.“ АД, като на основание ПИКЕЕ ще бъде извършена корекция на сметката
на клиента. Представено е и известие за доставка с посочен адресат на пратката Л.М.П.
и описание на изпратеното – „ув + КП копие“, получено лично от ищцата срещу
подпис на 06.04.2017г., неоспорено от ищцата
Въз основа на
извършената проверка и съставения констативен протокол № 1016822/24.03.2017г. е
изготвено предложение за корекция на сметка, прието по делото, за доначисляване
на Л.М.П. за период от 90 дни – от 25.12.2016г. до 24.03.2017г. на 39496 kWh.
От страна на
ищеца още с исковата молба е представена и фактура № **********/29.03.2017г.,
ведно с приложение към нея, за сумата от 5 620.60 лева с ДДС, дължима по
чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ за клиентски номер № 310211847319 за
обект в гр.Банкя, ул. „*****, с посочено име на получателя Л.М.П. за периода от
25.12.2016г. до 24.03.2017г.
По делото е
представено и писмо с изх.№**********/30.03.2017г., адресирано до Л.М.П., към
което е приложена фактура, ведно с приложение – справка към нея, за начислена
сума в размер на 5 620.60 лева въз основа на извършена корекция. Писмото е
било изпратено до ищцата видно от приложена по делото товарителница, като
същата още в исковата молба изрично заявява, че е получила изпратената и
фактура.
Между страните
не се спори, че ищцата е депозирала молба с искане за предоставяне на копие от
констативния протокол и разяснения за дължимата сума.В отговор на това от
ответното дружество е било изпратено писмо с изх.№ **********/21.04.2017г.,
адресирано на П., в което ищцата е уведомена, че е била извършена проверка на
обект в гр.Банкя, ул. „*****, представляващ къща, като резултатите от
проверката са били обективирани в протокол, съгласно който е отчетена грешка на
измерване – 89.23 %, поради промяна на схемата на свързване, като на основание
чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ е извършена едностранна корекция на
сметката на ищцата. Към писмото е било приложено и копие от констативния
протокол.
От ищцата са
представени и фактури с № **********/12.01.2017г. за сумата от 347.99 лева,
фактура № **********/11.02.2017г. за сумата от 428.58 лева и фактура №
**********/10.03.2017г.за сумата от 323.78 лева, като всичките са за начислени
суми за потребена ел.енергия от ищцата за клиентски номер 310211847319 за обект
в гр.Банкя, ул. „*****, къща. Приложени са и фактури за начислени суми за
потребена ел.енергия и след датата на проверката за същия обект, а именно
фактура № **********/10.11.2017г. за сумата от 527.60 лева, фактура №
**********/11.10.2017г. з сумата от 371.57 лева, фактура № **********/11.09.2017г.
за сумата от 248.65 лева.
По делото е
представено и доказателство за осъщественото на 03.04.2017г. от П. плащане на
начислената и с фактура № **********/29.03.2017г сума в размер на 5620.60 лева,
а именно разписка за извършено плащане № 2000000123915044/03.04.2017г. с
посочено основание за плащане номера на процесната фактура.
Пред Софийски
районен съд е разпитан свидетелят Р.Г.Д., който заявява, че е служител на „ЧЕЗ Р.Б.“
АД и с колегата си Христов са извършили рутинна проверка в гр.Банкя, кв.
„Михайлово“. Спомня си, че са констатирали нарушена пломба на капачката на
клеменния блок и електромерът не отчитал коректно преминаващата през него ел.
енергия, но непомни таблото да е било разбивано. Свидетелят разяснява, че
клеменният блок има една врата, от която собственикът би трябвало да има ключ и
втора врата, от която ключ имат единствено служителите на
електроразпределителното дружество, но не помни дали втората врата е била
компрометирана. Д. свидетелства, че с колегата си са направили замерване с
еталонен уред, който е отчел голямо разминаване между това, което електромерът
отчита и това, което реално се консумира към момента на проверката. Според
заявеното от Д. двете деривационни пластини, които свързват токов и напреженова
верига на първа и втора фаза били с развити винтове – имало промяна в схемата
на свързване. Свидетелят твърди, че проверката е била извършена в присъствието
на двама свидетели от Федерацията на потребителите, като са потърсили потребителя
и от адреса се появила жена, която присъствала на част от проверката. На
проверката свидетелят си спомня, че са повикали да присъства и полицай, а след
проверката схемата на свързване на електромера била възстановен от тях.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетеля,
доколкото същият не е заинтересован от изхода на спора, а заявеното от него е
логично, последователно и непротиворечиво. Обстоятелството, че свидетелят е
служител при ответното дружество не води непременно до извод, че същият е
преднамерен. Нещо повече казаното от него съответства на описаното и в
съставения констативен протокол, който е подписан и от независими свидетели и
представител на МВР.
Съгласно
заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е била
извършена проверка на обект – къща, чието ел.табло се намира на бетонов стълб
от уличната разпределителна мрежа срещу къщата на ищцата и съдържа един
електромер, като монтирания в него електромер след проверка на място експертът
е посочил, че отговаря на посочения в констативния протокол. Вещото лице е дало
заключение, че процесния електромер е проверен на 03.03.2016г. и отговаря на
метрологичните характеристики. Вещото лице – инж. Н.Б., е посочило, че
констатациите, направени в констативния протокол, водят до извода за промяна на
схемата на свързване на електромера. Експертът подчертава, че съгласно
констативния протокол е осъществен нерегламентиран достъп до електромера, с
което консумацията на фази S и R не се
измерва и се препятства правилното измерване на количеството ел.енергия,
консумирана в обекта. В заключението е констатирано, че общото количество
ел.енергия неточно отчетено от СТИ за период от 90 дни е преизчислено съгласно
правилата на чл. 48,ал. 1, т. 1 б. „а“ от ПИКЕЕ, като за периода до 90 дни
преди 24.03.2017г. за същия обект няма данни за извършване на други
проверки, а извършеното от ответника
изчисление при корекцията на сметката е математически правилно и съответства на
одобрените цени за процесния период. В съдебно заседание вещото лице е
разяснило още че таблото се отключва с ключ, който е в служителите на ответника
и друг ключ, който е в потребителя, като при проверката си на място е
констатирал, че бравата са в добро състояние, не е разбивана.
Въззивният съд
кредитира изцяло заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза по
реда на чл. 202 от ГПК, тъй като същото е изготвено от специалист, притежаващ
необходимите професионални знание и квалификация, въз основа на събраните по
делото доказателства.
С оглед приетите факти по делото въззивният съд
намира от правна страна следното:
За да бъде
уважен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, следва да бъде установено наличието
на следните два кумулативни елемента от фактическия състав на правната норма, а
именно – ищцата да е заплатила на „Ч.Е.Б.“ АД сума в размер на 5620 лева, а ответното
дружество да е нямало основание да я получи. Между страните не се спори, че
ищцата е заплатила процесната сума по сметка на ответното дружество, като това
обстоятелство се доказва и от представената по делото разписка за извършено
плащане. Между страните не се спори, че ищцата е заплатила процесната сума по
сметка на ответното дружество, като това обстоятелство се доказва и от
представената по делото разписка за извършено плащане. Предвид това, съобразно
правилата за разпределение на казателствената тежест по чл. 154 от ГПК, ответникът
следва да установи при условие напълно и главно доказване, че негова в полза е
възникнало потестативното право за едностранно извършване на корекция в
сметките за потребена електроенергия от ищеца, т.е „Ч.Е.Б.“ АД следва да докаже
съществуването през процесния период между страните на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия, наличието на
предпоставките за извършване на едностранна корекция и дали правилно е
извършено преизчисляването на сумата.
Наличието на
първата от посочените предпоставки, а именно съществува на валидно
правоотношение между страните за продажба на електрическа енергия за обект,
находящ се в гр.Банкя, ул. „*****, е безспорно, като за възникване на
облигационната връзка между страните не е необходимо сключването на писмен
договор, доколкото съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията действаща към
исковия период, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, които по аргумент от чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ влизат в сила
за клиентите, без изрично писмено съгласие. Същевременно липсват твърдения и
доказателства за възражение и приети специални условия по отношение на ищеца
съгласно чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ, поради което настоящият състав приема, че за
уреждане на отношението между страните приложение намират Общите условия на „Ч.Е.Б.“
АД.
От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е
обществен доставчик на електроенергия за територията на гр.София и че П. през
процесния период е потребител на ел.енергия в обект, находящо се в гр.Банкя,
ул. „*****, като за имота е открита партида по клиентски номер 310211847319.
Въззивният
съд намира, че по делото е установено и обстоятелството, че за ответното
дружество са били налице предпоставките за извършване на едностранна корекция
на сметката на ищеца. Аргументите на съда в тази насока са следните:
В чл. 48, ал. 1
от ПИКЕЕ, действащ към датата на извършване на проверката – 24.03.2017г., е
предвидена възможността при наличието на определени предпоставки операторът на
съответната мрежа да изчисли количеството електрическа енергия за период не
по-дълъг от 90 дни до датата на извършената проверка. За да възникне това право
обаче е посочено, че следва да бъде установено по надлежния ред, че липсва
средство за търговско измерване или при метрологична проверка да се установи,
че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата. Мнозинството от въззивния състав счита, че разпоредбите на чл.
48-51 от ПИКЕЕ са издадени от компетентен орган - ДКЕВР въз основа на законова
делегация съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, поради което доколкото те
действат занапред след датата на влизането им в сила – 16.11.2013г., т.е и към
датата 24.03.2017г., отношенията между страните по договора за продажба на
електроенергия се регулира и от тези правила. Ето защо следва да се приеме за
неоснователно възражението на въззиваемата, че за ответното дружество не е
съществувало законово основание за извършване на едностранна корекция на
задължението, в случай на установено неточно измерване. Нещо повече, в своята
константна практика (решение №111/17.07.15г. по т.д.№1650/2014г. на ВКС, I
т.о., решение № 115/20.05.2016г. по гр.д.№ 4907/2014г. на ВКС, ІV г.о., решение
№173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на ВКС, II т.о. и решение
№203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на ВКС, I т.о.) Върховният касационен съд
приема,че с изменението на Закона за енергетиката от 2012г. вече съществува
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако е
изпълнил задължението си по чл.98а ал.2 т.6 и по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за
предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
Неоснователни са
доводите на Л.П., че разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ не следва да се
прилагат, доколкото с решение от 06.02.2017г. по адм.д.№ 2385/2016г. по описа
на ВАС, петчленен състав, са отменени ПИКЕЕ с изключение на цитираните норми,
които са останали в сила единствено поради оттеглянето на касационната жалба, а
не защото са законосъобразни. По аргумент от чл. 195 от АПК, а и съобразявайки
дадените разяснения в мотивите на Тълкувателно решение № 2/19.11.2014г. по
тълк.д.№ 2/2014г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд намира, че законът не отрича
действието на подзаконовия нормативен акт до момента на съдебното му обявяване
за нищожен или унищожаем по реда на АПК, т.е до постановяването с окончателен
съдебен акт за прогласяване нищожността на
разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ за нищожни или унищожаеми, същите
намират приложение, като отмяната им няма обратно действие. Ето защо
независимо, че решение № 2315/21.02.2018г. по адм.д.№ 3879/2017г. на ВАС, ІV
отделение, с което се отменят чл. 48-51 от ПИКЕЕ, е влязло в сила на
23.11.2018г., тази отмяна действа само занапред и не влияе на
законосъобразността на извършената корекция на сметката на ищеца през 2017г.
Към датата на
извършване на проверка разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ вече е била отменена, но
настоящият състав отчита, че възможността за извършване на корекция на сметките
на потребителите не е била предвидена в чл. 47 от ПИКЕЕ, а в чл. 48 от ПИКЕЕ,
който е действал към 24.03.2017г. Отменената през исковия период разпоредба на
чл. 47 от ПИКЕЕ, е уреждала единствено задължението при извършване на проверка
от оператора да се съставя констативен протокол, като са посочени реквизитите,
които следва същият да съдържа. Следователно правото за извършване на корекция
на сметките не се регламентира от отменената разпоредба на чл. 47 от ПИКЕЕ.
От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, и в частност от представения
констативен протокол № 1016822, събраните гласни доказателства и приетото по
делото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, се установява,
че при извършена на 24.03.2017г. проверка е констатирано неточно отчитане на
потреблението на електроенергията минус 89.23 % и че тази неточност се дължи на
промяна на схемата на свързване, доколкото е установено, че е прекъсната
връзката между токова и напреженова ел.измервателна верига на СТИ. Цитираният
констативен протокол е изготвен
съобразно изискванията на императивната разпоредба на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ,
подписан е от служителите на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД и двама независими свидетеля, като е
съставен в присъствието на служител на МВР и подписан от него. Същият се ползва
с обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото представлява
официален свидетелстващ документ. В този смисъл е и решение № 104/16.08.2016г. по гр.д. №
1671/2015г. на ВКС, І т.о. За да се приеме, че този констативен протокол
представлява официален свидетелстващ документ от значение е това дали е
подписан от служител на МВР, в присъствието на когото е извършена проверката, а
не дали е отговарял на изискванията на отменената към тази дата разпоредба на
чл. 47 от ПИКЕЕ. Описаното в протокола, а именно че по време на проверката е
присъствал служител на МВР и същият е подписал констативния протокол, се
потвърждава и от показанията на свидетеля Д..
За неоснователно настоящият състав приема и твърдението в отговора на
въззивната жалба, че ответното дружество е следвало да докаже виновно поведение
на ищцата. Напротив, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши
едностранно корекция на количеството доставена енергия, не е обусловено от
доказването на виновно поведение на потребителя. Това е така, защото целта на
корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно
поведение. Друг аргумент за този извод е обстоятелството, че не всяка от
причините за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия се
дължи на виновно поведение на потребителя. За извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена съответната
причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и
спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура. В този смисъл и решение № 115/20.09.2017г. по т.д.№ 1156/2016г. на ВКС, ІІ
т.о.
Относно
твърдението на въззивника, че по делото е доказал, че е спазил процедурата за
осъществяване на корекция, тъй като е уведомил потребителя за извършената
корекция, въззивният съд намира следното:
С разпоредбата
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) е предвидено, че общите условия на крайния снабдител на електрическа
енергия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Подобно
изискване е предвидено и в чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ. Безспорно с така въведената
законова регламентация е установено задължение за доставчика на електрическа
енергия да предвиди в публично известните си общи условия предварително
оповестен ясен и конкретен ред, по който потребителите на доставяната от него
електрическа енергия ще бъдат уведомявани за извършените корекции на техните
сметки в съответствие с предоставеното правомощие по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
вр. с чл. 48 ПИКЕЕ. Цитираната законова разпоредба предвижда задължение за
предвиждане на ред за уведомяване на клиента, не и някаква специална процедура
под формата на извънсъдебно рекламационно или друго производство. Целта на
разпоредбата е клиентът да бъде уведомен, за да може да упражни своевременно
законоустановените си права и да организира защитата си, в случай че счита корекцията
за неправилна. В този смисъл мнозинството от настоящия съдебен състав намира,
че в чл. 17, ал. 2 от общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД е уредено задължението на
дружеството да изготви справка за дължимите суми по корекцията и да уведоми
клиента в седемдневен срок за сумите, които последният дължи или ще му бъдат
възстановени със следващото плащане. В чл.49, ал. 2 от Общите условия е уреден
начинът, по който снабдителното дружество и потребителите разменят помежду си
„всякакви документи, включително съобщения, уведомления и други, свързани с
тези Общи условия“, като по отношение на потребителя това е адресът му за
кореспонденция, посочен в заявлението за продажба. С оглед събраните
доказателства по делото, въззивният съд намира, че с изпращането на писмото с
изх. № NTZ66014/27.03.2017г. с приложен към него констативния
протокол, получени от П. на 06.04.2017г., видно от приложената по делото
обратна разписка, е изпълнено изискването за уведомяване на потребителя.
Установено по делото е и обстоятелството, че до ищцата е била изпратено и писмо
с приложена към него фактура за сумата, начислена на потребителя въз основа на
извършената корекция, за което е направено признание в исковата молба от
ищцата, което съдът кредитира по реда на чл. 175 от ГПК.
Ето защо въззивният съд приема, че по делото е
доказано наличието
на предпоставките за извършване на едностранна корекция. Предвид това следва да
се установи и дали правилно е извършено преизчисляването на дължимата от потребителя
сумата.
Между страните не се спори, че извършените изчисления
при осъществяване на корекцията са математически правилни, но още в исковата
молба от страна на ищцата се излага твърдения за негодност на измервателното
средство, тъй като и преди и след извършване на проверката измереното
количество ел.енергия останало непроменено, във връзка с което са представени
фактури за начислената ел.енергия преди и след датата на проверката. Това
твърдение настоящият състав счита за неоснователно, тъй като вещото лице
изготвило приетата по делото съдебно-техническа експертиза изрично е извършило
проверка и е констатирало, че електромер с фабричен № 40017964 е от одобрения
тип и отговаря на изискванията на българското законодателства, като към датата
на монтажа му, както и към датата на извършване на проверката – 24.03.2017г. е
бил технически годен. Представените по делото фактури за периоди предхождащи
датата на проверката и такива, за начислени суми след 24.03.2017г. не могат да
установят, че процесния електромер е негодно СТИ, доколкото сумите, които се
начисляват ежемесечно зависят не само от годността на СТИ, но и от
потреблението на ел.енергия от потребителя за конкретен месец, което може да
бъде различно и зависи от поведението на самия потребител.
Предвид горните
аргументи, настоящият състав приема, че от страна на ответното дружество е
непротиворечиво установено, че „Ч.Е.Б.“ АД е имало основание да получи
процесната сума от 5620 лева заплатена въз основа на фактура за извършена
едностранна корекция на сметката на ищцата, поради което предявеният от Л.М.П.
следва да бъде отхвърлен, а решение на Софийски районен съд в обжалваната му
част – отменено. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която в полза
на ищцата са присъдени сторените по делото разноски в размер на 1008.75 лева.
По разноските:
Предвид изхода
на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Ч.Е.Б.“ АД има право на сторените
от него разноски пред първоинстанционния съд. От представителя на ответното
дружество пред Софийски районен съд е представен списък по чл. 80 от ГПК с
претенция за присъждане на обща сума в размер на 450 лева – 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 150 лева – депозит за вещо лице, която
настоящият състав намира, че следва да бъде уважена, но при възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева, което съответства на правната и фактическа
сложност на делото. Предвид обстоятелството, че с първоинстанционното решение в
полза на ответника е присъдена сума в размер на 15.36 лева, въззивният състав
приема, че с настоящото решение следва да се присъди допълнително сумата от 234.64 лева.
С оглед изхода
на спора, право на разноски пред въззивната инстанция има въззивника „Ч.Е.Б.“
АД, като от процесуалния представител на дружеството във въззивната жалба е
релевирано искане за присъждане на 137.40 лева – държавна такса и основание чл.
78, ал. 8 от ГПК на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. с чл. 273 от ГПК,
настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена
работа (по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ), като не е
обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово
ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно
нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид
това и съобразявайки, че процесуалният представител на въззивника е депозирал
въззивна жалба и се е явил в единственото проведено открито съдебно заседание
пред Софийски градски съд, присъденото в полза на „Ч.Е.Б.“ АД юрисконсултско
възнаграждение следва да е в размер на 100 лева. следователно въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на въззивника сума в размер на 237.40 лева.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 567793/20.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 83994/2017г. по описа на СРС, 48ми състав, в частта, с
която „Ч.Е.Б.“ АД
е осъдено да заплати на Л.М.П. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сума в размер
на 5620 лева, ведно със законната лихва от 30.11.2017г. до окончателното
плащане, представляваща заплатена без основание на 03.04.2017г. сума, както и в
частта, в която ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на ищцата сума в размер на 1008.75 лева като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.М.П., с ЕГН **********, с адрес ***,
срещу „Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК *****, с адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес център,
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на „Ч.Е.Б.” АД
да заплати на Л.М.П. сумата от 5620 лева,
представляваща платена без основание сума на 03.04.2017г. по фактура №
**********/29.03.2017г. - корекционна сума по констативен протокол № 1016822/24.03.2017г.,
начислена по партида клиентски № 310211847319, за доставка на електроенергия за
обект на адрес: гр.Банкя, ул. „*****, за периода от 25.12.2016г. до 24.03.2017г.
ОСЪЖДА Л.М.П., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, с
ЕИК *****, с адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес център, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сума в размер на 234.64 лева –
разноски, сторени пред първоинстанционния съд и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК сума в размер на 237.40
лева, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
получаване на препис от решението от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено
мнение на съдия Р.
Коджабашева по въззивно гр.д.№ 1832/ 2019 г. на СГС, ГК, ІV- Б въззивен състав /със съдия- докладчик: мл. съдия Св.
Атанасова/:
Не споделям съображенията и изводите на
останалите членове на съдебния състав, че предявеният по делото осъдителен иск
по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщането на платена без основание сума, представляваща
служебно начислена от ответника „Ч.Е.Б.” АД стойност на електрическа енергия е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Извършените
от ответника проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на процесния
обект и корекция на сметката на ищeца са извършени при действието на Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на ДКЕВР от
14.10.2013 г., обнародвани в ДВ- бр.98/ 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.
/понастоящем отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм. дело № 2385/
2016 г. на ВАС- ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г., и Решение № 2315 от 21.02.2018 г.
по адм. дело № 3879/ 2017 г. на ВАС- ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от
23.11.2018 г. /относно чл.48- чл.51 ПИКЕЕ//. Извънсъдебната претенция на
ответното дружество към ищеца- потребител на електрическа енергия, се основава
на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на
корекция в сметката за потребена електрическа енергия, което налага
извършването на преценка относно наличието на такова право и надлежното му
упражняване от ответника.
Тъй като
ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна
корекция на количеството потребена
от ищцата енергия за минал
период- от 25.12.2016 г. до 24.03.2017 г., основният право-пораждащ вземането
юридически факт е установяване наличието на възникнало в полза на ответника
потестативно право да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването
на законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.
Според
съществуващата към настоящия момент съдебна практика на ВКС по приложението на
ЗЕ- със ЗИД на Закона за енергетиката /ЗИДЗЕ, обн. ДВ- бр.54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ,
т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени
правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекцията на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде
правила за измерване на количеството електрическа енергия със съответно на
новата законова уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ- бр.54/ 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./, съдържание /в случая такива са създадени- цитираните по- горе
ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., понастоящем отменени/, и 2/ да създаде общи
условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, т.е. правото за
извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия
при кумулативното наличие на посочените две предпоставки /в този смисъл:
Решение № 111/ 17.07.2015 г. по т.д.№ 1650/ 2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 173
от 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/ 2014 г. на ВКС, II ТО, и Решение № 203/ 15.01.2016 г. по
т.д.№ 2605/ 2014 г. на ВКС, I ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
В случая
ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване
елементите на фактическия състав на претендираното потестативно право да
извърши едностранно корекция на сметката на ищеца като битов клиент на
електрическа енергия, не е ангажирал доказателства в посочения по- горе смисъл.
При прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса
доказване се налага извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неотчитане или неточно
отчитане на потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят не е
изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови
Общи условия или да измени действащите до този момент така, че съдържанието им
да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в
заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД от 2007 г., изменени и
допълнени през 2010 г., не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване
на клиента при наличие на основание за извършването на корекция на сметка.
Клаузата на чл.18, ал.2 ОУ не отговаря на законовото изискване на чл.98а, ал.2,
т.6 ЗЕ, тъй като в нея е предвидено единствено задължение на продавача на
електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка,
но в нея не е разписан редът, по който следва да стане това.
При тези
съображения се налага извод, че ответникът- доставчик на електрическа енергия,
е извършил едностранна корекция в сметката на ищеца- потребител, без да е било
налице законово основание за това, поради което и в тежест на ищеца не е
възникнало задължение да заплати на крайния снабдител цената на неизмерената
електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал
период, което прави предявения осъдителен иск основателен.
СЪДИЯ :