Определение по дело №101/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 260038
Дата: 5 август 2020 г.
Съдия: Методи Крумов Величков
Дело: 20191700900101
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                05. 08. 2020г.                             град Перник

 

 

Пернишкият окръжен съд

на 05. 08. 2020г.,

в закрито заседание в следния състав :

                                                                         Съдия :     Методи Величков

като разгледа търговско дело № 101 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

          По съображения изложени в исковата молба, ищецът Гаранционен фонд гр. София, моли да бъде осъден ответникът М.В.Й. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 32 701.51 лева (тридесет и две хиляди седемстотин и един лева и петдесет и една стотинки), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по влязло в сила съдебно решение обезщетение, по гр. д. № 46603/2009г., по описа на СРС, 70 с-в, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.  

          Съдът е приел, че исковата молба е редовна и процесуално допустима и производството следва да се извърши по реда на глава 32 от ГПК „Производство по търговски спорове“.

Процедурата по размяна на книжата е извършена.

Ответникът М.Й., чрез особени си представител адвокат Х. :

Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като присъдената сума от Софийския районен съд е в значително по – малък размер от претендираната с исковата молба, а в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът не е посочил, как е формирана по- голямата искова сума.

Счита, че производството не следва да се развива по реда на глава 32 от ГПК „Производство по търговски спорове“.

Оспорва исковата молба по основание и размер. Счита, че ищецът не е доказал иска си – деликт, виновно поведение на ответника, настъпили вреди е техния размери причинно – следствена връзка между поведението на ответника и и причинените вреди в размер на исковата сума.

Оспорва дължимостта на на лихви за забава в размер на 9865,90лв., включени и в справка за изплатени суми, тъй като по делото липсват доказателства за присъдена лихва в такъв размер.

Оспорва по основание и размер претенцията за заплащане на сумата 7235,61лв. разноски и такси  по принудителното изпълнение на съдебното решение, тъй като Гаранционен фонд е би могъл да изпълни доброволно паричното си задължение по присъденото обезщетение на Д. А. Д.. Счита, че Гаранционния фонд е изплатил задължението си след получаване на призовка за доброволно изпълнение, което е единственото извършено действие, но без да изиска от  ЧСИ Д. справка за задължението по пера за общата сума от 5014,18лв. и в размер, надвишаващ нормативно установените и минимално дължими такива.

Оспорва обстоятелството, че към датата на ПТП – 04. 07. 2005г., МПС с ***, не е имал застраховка гражданска отговорност.

С допълнителна искова молба ищецът пояснява, че решението на Софийския районен съд е била обжалвано и с Решение от 31. 10. 2014г. на СГС, ГО, II-Д състав, по въззивно гр. д. № 9117/2013г., са били присъдени и лихви за забава върху главницата от 15000лв., считано от 17. 06. 2009г. до окончателно изплащане на сумата, поради което приложения към исковата молба изпълнителен лист от 26. 10. 2015г. по гр. д. № 46603/2009г. на СРС изцяло съответства на влязлото в сила решение и възражението за недължимост на платената законна лихва в размер на 9865,90лв. е неоснователно.

Посочил е, че механизмът на ПТП и виновното поведение на ответника са установени със Споразумение по НОХ дело № 576/2005г. на Пернишкия окръжен съд, одобрено в протокол от 16. 12. 2005г.

Твърди, че М.Й. е бил привлечен като трето лице – помагач на Гаранционния фонд в производството по гр. д. № 46603/2009г. на СРС, поради което в настоящето производство особеният представител на същия не би могъл да твърди, че е бил зле воден процес.Твърди, че Гаранционния фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на онова, което е изплатил и за разноските за определяне и изплащане на обезщетението.

Сочи съдебна практика, касаеща нормата на т.26 „Забележки“ т.6 от ТТРЗЧСИ, на която се позовава особения представител на ответника, и твърди, че действието й е било спряно.

Оспорва доводите на особения представител на ответника, че Гаранционния фонд с поведението си бил довел до увеличаване размерите на задължението и излага съображения в тази насока.

С допълнителния писмен отговор особеният представител на ответника, поддържа становището си,  че производството не следва да се развива по реда на глава 32 от ГПК „Производство по търговски спорове“, тъй като не се касае за търговска сделка.

Счита, че представените с допълнителната искова молба писмени доказателства, не следва да бъдат приети, тъй като ищецът е можел да ги представи с първоначалната си искова молба.

Оспорва по основание и размер претенцията за заплащане на сумата 7235лв. разноски и такси по принудителното изпълнение на съдебното решение. Счита, че Гаранционен фонд е можел да изплати доброволно присъденото обезщетение на Д. Д. без да се стига до принудително изпълнение.

Отново навежда доводи, че ЧСИ Д. не е представила сметка по пера  за сумата 5014,18лв.

Оспорва дължимостта на заплатените от ГФ по изпълнителното производство суми, по основание и размер.

 

Съдът намира, че предявеният иск е редовен и процесуално допустим. С допълнителната искова молба ищецът е допълнил и пояснил исковата си молба, включително и начина на формирането на  исковата сума.

Воденето на дело срещу Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за причинени вреди от ПТП от водач на автомобил без наличие на задължителна застраховка „гражданска отговорност“, представлява търговско дело, а предявяването на процесния регресен иск е последица от изплащането на сумите по това търговско дело. Следователно исканията на особения представител на ответника производството да не се разглежда по реда на глава 32 от ГПК, се явява неоснователно.  

Съдът намира, че представените с исковата молба писмени доказателства, тези представени с писмения отговор и с допълнителната искова молба,  следва да бъдат приети, тъй като именно това е причината за извършване на двойната размяна. Искането на особения представител на ответника да не се прилогат доказателствата, представени с допълнителната искова молба, се явява неоснователно.

Съдът намира, че следва да извърши доклад по реда на чл. 146, ал.1 от ГПК, както следва :

Обстоятелствата на които ищецът обосновава предявения регресен иск са следните :

Твърдение, че на 04.07.2005 г. в гр. П. в района на Кооперативния пазар в кв. Изток, М.В.Й., управляващ л.а. „Опел Кадет" с *** удря пешеходецът А. Д. А., като резултат на удара настъпва смъртта на А. А.. Ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност".

Твърдение, че виновен за катастрофата, съгласно Споразумение по НОХД №576/2005г. по описа на Пернишки окръжен съд, е М.В.Й., който управлявал л.а. „Опел Кадет" с ДК № РК 7466 АВ, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Твърдение, че Д. Д. е завел гр. д. № 46603/2009г, по описа на СРС, 70 с-в, по което съдът е приел, че в конкретния случай са били налице предвидените в разпоредбата на чл.88, ал.1, т.1, б. "б", пр.1 от 33/отм., действащ към момента на ПТП-то/ предпоставки за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд, поради което е било пресъдено обезщетение в размер на 15 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 17. 06. 2009г. до окончателно изплащане на задължението.

Твърдение, че Д. се снабдил с изпълнителен лист и въз основа на него било образувано и.д № 265/2015 на ЧСИ № 751, като след получената покана за доброволно изпълнение беше изплатена сума в общ размер на 32 101.51 лева, от които: 15 000 лева главница, 9 865.90 лева законна лихва и 7 235.61 лева. разноски и такси по изпълнението.

Твърдение, че с платежно нареждане от 11.02.2016г. е заплатена, дължима сума към СРС, в общ размер на 600.00 лева, представляващи държавни такси по образуваното гр. д. № 46603/2009г, по описа на СРС, 70 с-в, като всичките тези плащания са обобщени в подробна писмена счетоводна справка, приложена към исковата молба.

Твърдение, че ответникът е поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до настоящия момент той не е изплатил нищо.

Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм) сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането

Ответникът оспорва иска изцяло по основание и размер.

Не са налице факти и обстоятелства, които да се признават.

Не са налице факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

Указва на ищеца, че върху него тежи доказателствената тежест да докаже иска си при условията на пълно и главно доказване –  настъпилото ПТП на 04. 07 2005г. в гр. Перник, причинило смъртта на А. Д. А., обстоятелството, че то е извършено виновно от М.В.Й., с лек автомобил „Опел Кадет“ с ***, обстоятелството, че не е била налице задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на увредилия автомобил, присъждането на сумата 15 000лв. обезщетение за неимуществени вреди на неговия наследник Д. А. Д. изплащането от ищеца на общата сума в размер на 31 880,08лв.  – обезщетение, лихви и разноски.

Ищецът е ангажирал доказателства във връзка с доказателствената си тежест, като съдът му указва, че не е ангажирал доказателства за сторените разноски в изпълнителното производство – общо и по отделни пера, както и че те действително се дължат в тези размери.

 Следва да бъде дадена възможност на страните в 7 дневен срок от връчване на определението, с писмени молби да изразят становище по доклада на съда и да направят доказателствените си искания във връзка с него.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание. 

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

На основание чл. 140, ал.1 от ГПК приема и прилага представените с исковата молба, с писмения отговор и с допълнителната искова молба, писмени доказателства.

На основание чл. 146 ГПК, съдът извършва проекто - доклад, така както е отразено в мотивите на определението.

Дава възможност на страните в страните, в седмичен срок от получаване на съобщението да изложат становището си с дадените указания и проекто - доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, като ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по – късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

На основание чл. 140, ал.3 от ГПК, насрочва съдебно заседание за 15. 09. 2020г. от 13.30ч., за която дата и час да се призоват страните.

Указва на страните да постигнат спогодба, или да решат спора си чрез медиация, или чрез друг способ за доброволно уреждане на спора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

 

Съдия :