Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,…………..
2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV въззивен наказателен състав, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ
ДЕЧЕВ
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Д.Генчева и в
присъствието на прокурора Радка Стоянова като изслуша докладваното от с-я
Ангелов в.н.о.х.д.№ 4 609 по описа за
2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е
по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 07.03.2018г.,
постановена по НОХД № 5 496/15г. по описа на СРС, НО, 109 състав, съдът е признал за виновни подсъдимите Д.Г.Д., Т.Д.Д.
и В.Г.Д.
за това, че на 13.10.2012 г., около 18.15 часа, в гр. София, ул. “*****.,
пред вх.А, в съучастие помежду си като съизвършители,
са причинили на Р.Л.Я.средна телесна повреда чрез нанасяне на удари с юмруци и
ритници по тялото и главата, като телесната повреда се изразява в счупване на
първи горен ляв зъб - резец в областта на корена - до основата на венеца, което
е реализирало медико-биологичния признак - избиване на зъб , без който се
затруднява дъвченето и говореното, явяващо се престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2
във вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като при
условията на чл. 54 от НК на всеки от тримата подсъдими е наложено наказание „„лишаване
от свобода” – за подс. В. Д. – за срок от 1 ( една) година, а за подс. Д.Д. и Т.Д. – за срок от 8 ( осем) месеца, изпълнението на които е отложено на основание
чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок
от 3 ( три) години.
В тежест на подсъдимите, съгласно
правилото на чл. 189, ал.3 от НПК са възложени направените по делото разноски,
като всеки от подсъдимите е осъден да заплати сумата от сумата от 33,33лв. (тридесет и три лева и тридесет и
три стотинки) по сметка на СДВР и сумата
от 26,66 лв. (двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки) в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СРС, както и по 5.00 (пет) лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
От така
постановената присъда са останали недоволни тримата подсъдими, които по предвидения процесуален ред са
предизвикали проверка на първоинстанционния съдебен акт.
В депозираната от
защитника на подс. Д.Д. – адв.
Д.Д. жалба се обжалва първоинстанционната присъда в
осъдителната й част относно обвинението по чл. 129, ал.2 от НК , като се счита,
че е неправилна и се иска нейната отмяна и оправдаването на подс. Д.Д. по това обвинение. В подкрепа на тезата си адв. Д. сочи,
че подзащитният му не е извършил съставомерни
действия.
В депозираната
от защитника на подс. Т.Д. – адв. Б. Ц.
жалба се обжалва първоинстанционната присъда в осъдителната й част относно
обвинението по чл. 129, ал.2 от НК, като се счита, че е неправилна. В тази
насока защитникът намира обвинението за недоказано, като се позовава на противоречивия
доказателствен материал и противостоящите по насоченост гласни доказателствени
средства, депозирани по делото. Оспорва и наличието на съучастие с другите
двама подсъдими, съответно нанасянето на удари с юмруци и ритници. В заключение
защитникът намира, че първоинстанционната присъда почива на предположения,
поради което прави искане за нейната отмяна и оправдаването на подс. Т.Д. по повдигнатото
му обвинение.
В депозираната
от защитника на подс. В.Д. – адв. О. К. въззивна жалба ( и допълнение към нея) се обжалва
първоинстанционната присъда в осъдителната й част относно обвинението по чл.
129, ал.2 от НК, като се счита, че е неправилна и постановена при съществено
процесуално нарушение, свързано с липсата на обсъждане на част от свидетелските
показания. Защитникът намира обвинението за недоказано, като се позовава на
противоречивия доказателствен материал и противостоящите по насоченост гласни
доказателствени средства, депозирани по делото, съответно – фактическите изводи
на СРС за необосновани. В заключение защитникът намира, че първоинстанционната
присъда почива на предположения, поради което прави искане за нейната отмяна и
оправдаването на подс. Т.Д. по обвинението, което му е повдигнато.
В хода на съдебните
прения пред въззивния съд служебно назначения защитник
на подс. Д. Д. - адв. Д. поддържа жалбата си, доразвивайки
посочените в нея аргументи, намира, че СРС е ценил превратно гласните
доказателствени средства и прави искане за отмяна на присъдата.
Служебно назначеният ( в хода на въззивното
производство) защитник на подс. Т.Д. - адв. П. поддържа заявеното от адв. Д., като допълва,
че относно подзащитния му липсват доказателства за наличието на причинно
следствена връзка между негови действия и настъпилите телесни увреждания на
пострадалия.
Служебно
назначеният защитник на подс. В.Д. - адв. К. поддържа депозираните въввизна жалбата и допълнението към нея, като прави искане
за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване нова – оправдателна –
от въззивния съд.
В
съдебно заседание представителят на СГП оспорва
депозираните жалби и счита присъдата на СРС за правилна и законосъобразна,
поради което моли за нейното потвърждаване.
В
предоставената му последна дума подс. Д. Д. моли да бъде оневинен.
В предоставената му
последна дума подс. Т. Д. моли да бъде оправдан.
В предоставената му
последна дума подс. В. Д. моли да бъде оправдан.
Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не
представя писмени такива.
Въззивният
съд също не счете служебно за необходимо да допуска провеждането на съдебно следствие и събирането на
доказателства.
Съдът, като
съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата, намира за установено следното:
На първо място следва да бъде
обсъден довода на адв. К. за допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на процесуалните
правила, свързано с липса
на задълбочен съвкупен доказателствен анализ, доколкото
основателността на това възражение предпоставя по –
нататъшните разсъждения на въззивната инстанция по
съществото на делото.
Въззивният съд прие доводът на адв. К. за
неоснователен. Въззивният
съд не констатира противоречивост на
волята на първостепенния съд, вкл.
и липса на задълбочен съвкупен доказателствен анализ в мотивите към
присъдата, респ. липса на мотиви. Напротив – ясно, непротиворечиво и разбираемо
СРС е извел релевантните за правилния изход на делото факти, посочил е на кои
доказателствени източници дава вяра, като липсва несъответствие между приетите
за установени факти и тяхната правна рамка. Гласните доказателствени източници
на интересуваща делото информация са анализирани, като суверенно право на съда
е приеме достоверността на някой/и от тях и да отрече правдивостта на други,
която аналитична оценка подлежи на въззивен контрол и се включва в правомощията
на настоящата инстанция ( чл. 316 от НПК). Същественото на плоскостта на твърдяното
процесуално нарушение е изпълненото от страна на СРС задължение по чл. 305,
ал.3, изр.2 от НПК – при противоречие на доказателствените
материали да се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се
отхвърлят – което неизпълнение съдебната практика приравнява на липса на мотиви
и което в случая липсва.
Неоснователността
на довода за наличие на съществено процесуално нарушение налага разглеждането
на делото по същество.
Фактическата
обстановка по делото е изяснена в съществените си моменти правилно от районния
съд. Установени са по безспорен начин
обстоятелствата, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102, т.т.1-3 от НПК – фактът на извършване на
престъплението, авторството на подсъдимите в него, последиците от деянието,
субективната страна на престъплението, личността на подсъдимите.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд
са направени след анализ на събраните
по делото доказателства – показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели Р.Л.Я., А.А.Я., Б.Р.А., А.В.Д.,
Я.А.А., Г.П.П., Л.Р.Я., К.Б.Б., приетото заключение на съдебно медицинска експертиза,
както и писмените доказателства - трудов договор от
11.10.2017г. , удостоверение за наследници на Р. Я., препис-извлечение от акт за смърт на Р. Я.,
съдебно медицинско удостоверение №С-272/2012г., медицинско направление за Я., медицинско направление за подс. Д. Д., справки за съдимост на тримата подсъдими .
От събраните по делото доказателства от първоинстанционния
съд е установено, че тримата подсъдими са трудово ангажирани, подс. Д.Д. и Т.Д.
са неосъждани, а подс. В. Д. – осъждан (
на наказание „пробация“).
Свидетелят Л.Я. към 2012г. притежавал павилион в гр.София на ул. „Рижки проход”, в който продавал алкохолни и безалкохолни напитки. В съседство ( на около 30-50 метра от него) имало друг павилион, стопанисван от подсъдимия Д.Д.. На 13.10.2012г. в ранния следобед св. Л.Я. се намирал сам в павилиона си, когато бил посетен от подсъдимите Т. и Д. Д.- баща и син. Между тях възникнал конфликт с неизяснена причина, при който двамата подсъдими Т. и Д. Д.нанесли удари на свидетеля Л.Я., а същият им отвърнал. Подсъдимият Д.Д. успял да нанесе удар в лицето на свидетеля Л.Я., при който му нанесъл травматично увреждане, за което последният посетил „Пирогов”. За това научили сестра му свидетелката Б.А.и майка му свидетелката А.Я.а.
По-късно през деня на път към дома си св. Р.Я. ( починал на 29.06.2017г.) научил за нанесения побой над сина му Л.Я. от подсъдимите Т. и Д. Деневи, споделил за това със съпругата си и взел решение да изясни причината за същия. В резултат на това се отправил сам към павилиона на подсъдимия Д.Д., като му поискал обяснение. Последният и подсъдимите Т.Д. и В.Д. - техен роднина, нападнали без да са предизвикани свидетеля Р.Я.. Нанесли му удари в главата и тялото с ръце и крака - ритници, при което го повалили на земята. В резултат на ударите в областта на главата и тялото на свидетеля Р.Я. били нанесени и следните телесни увреждания: разкъсно-контузна рана в лявата челно-теменна област на главата; кръвонасядане по клепачите на лявото око и по лявата очна ябълка; отток и кръвонасядане на горната и долна устни; отток и кръвонасядане на зъбния венец; охлузване по лигавицата на долната устна срединно и отляво; болка - спонтанна и папилаторна по дясното рамо без видими увреждания и счупване на първи горен ляв зъб - резец в областта на корена му, отговарящо на квалификацията за избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето.
Като видели какво се случва със свидетеля Р.Я., съпругата му св. Я.а,
дъщеря му св. А., свидетелят А.Д.- баща на съпругата на свидетеля Л.Я. и други
близки на пострадалия лица се насочили към подсъдимите, за да помогнат на
свидетеля Р.Я., който по това време бил паднал на земята. Част от тези лица
взели дървени пръти, ползвани за подпиране на капаците на прозореца на
павилиона на свидетеля Л.Я.. Възникнало стълкновение, при което неустановено по
делото лице ударило с дървен прът в областта на главата подсъдимия Д.Д., с което му било причинено контузия и разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата,
контузия на 2-ри пръст на дясната ръка и контузия на горната устна на устата.
Свидетелят Р.Я. бил откаран в „Пирогов”, за да му бъде оказана спешна медицинска помощ.
Така
приетата от въззивния съд фактическа обстановка след
самостоятелен анализ на събраните в хода на съдебното следствие пред СРС доказателства
по същество се припокрива с установената от първоинстанционния съд, като
настоящият съдебен състав не констатира нарушения при оценъчната дейност на СРС
на събраните по делото доказателства – както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Констатацията на първата
инстанция за еднопосочност и безпротиворечивост на
доказателствената съвкупност относно част от съществените за правилния изход на
делото обстоятелства се основава на правилна съпоставка на информацията,
съдържаща се в събраните по делото доказателствени средства относно част от
попадащите в предмета на доказване факти – датата и мястото на деянието,
присъствието на подсъдимите и пострадалия на едно и също място и по едно и също време, непосредствено
предхождащите физическия контакт техни взаимоотношения, наличието на физическо съприкосновение между
тях. В тази насока показанията на разпитаните свидетели безпротиворечиво очертават обектните и субектни параметри
на картината на посегателството. Самият механизъм на осъществяване на
уврежданията на пострадалия Р.Я. е изводим от обективните находки – неговите
увреждания, намерили отражение в експертното заключение на приетата по делото
СМЕ, съпоставени с данните в гласните
доказателствени средства – показанията на самия пострадал и тези на св. Я.а, св.А. и св.Д., от съвкупния анализ на които може да бъде обоснована
пряка причинно – следствена връзка между нанесения от тримата подсъдими побой и
съставомерната увреда на Р.
Я..
Относно авторството
на деянието от тримата подсъдими действително по делото е налице противоречие в
гласните доказателствени източници, които с оглед информационната им насоченост
могат да се обособят в оневиняващи и уличаващи подсъдимите Деневи. И двете
групи свидетелски показания изхождат от източници (роднини или приятели) заинтересувани
от изхода на делото с ясно изразена тенденциозност към обвинителната и
оправдателната тези. Първата – състояща се от показанията на пострадалия Я. и
близките му Я.а, А. и.Д., а втората – от
показанията на свидетелите А., П.и Б.. Първоинстанционният
съд внимателно, подробно (стр. 4-12 от мотивите към първоинстанционната
присъда) и с необходимата в такива случаи критичност е анализирал показанията
на свидетелите както с оглед на вътрешната им убедителност ( изводима от
логичността и последователността на разказа му), така и ( най-вече) с обективните
находки - установените травми на св. Л.Я.,
на св. Р.Я. и на подс. Д. Д., като
изводите му относно не/достоверността на гласните доказателствени средства са
основани на правилата на формалната логика и установените в съдебната практика
критерии, поради което упреците, развити във въззивните
жалби относно доказателствения анализ на СРС не се
явяват основателни. Изследвайки именно съответствието на версията, изложена от
групите свидетелски показания ( съответно оневиняващи и уличаващи подсъдимите)
с обективните находки, СРС правилно и законосъобразно е достигнал до извод за доказаност на участието и на тримата подсъдими в нанесения
на пострадалия Я. побой и то именно чрез нанасянето на удари с ръце ( юмруци) и
с крака; също осланяйки се на житейската логика и данните в показанията на
пострадалия, СРС е извел и хронологичното развитие на инцидента, провокиран от
поведението на подс. Т. Д. и Д. Д. срещу
св. Л.Я., водело до „искането на обяснения“ от страна на баща му и пострадал Р.Я.. В този смисъл и СГС изцяло
споделя доказателствените изводи на първата инстанция
касателно авторството на деянието и механизма на
осъществяването му, намирайки за ненужно да преповтаря правилния анализ на
източниците на интересуваща делото информация.
Наличието на съставомерно
увреждане - счупване на първи горен ляв зъб - резец в областта на корена - до
основата на венеца, реализиращо
медико-биологичния признак „избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето
и говоренето“ се установява еднозначно от заключението на приетата СМЕ;
писмените доказателства способстват за изясняване както на получените от св. Л.Я.
и подс.Д.Д. през
инкриминирания ден увреди, така и съдебното минало на тримата подсъдими.
В
обобщение на изложеното настоящият съдебен състав счете, че съвкупността от доказателства, събрани
по делото, несъмнено установява
авторството на подс. Д. Д. , подс. Т. Д. и подс. В. Д. в извършване на
инкриминираното деяние, начинът на причиняване на телесната увреда
и медико-биологичната й характеристика.
Ето защо и след самостоятелен анализ
на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд споделя констатациите на първата инстанция по фактите,
а наведените доводи от защитниците и на тримата подсъдими за необоснованост на атакувания съдебен акт
счете за неоснователни.
На базата на правилно възприетите фактически
обстоятелства районният съд в законосъобразно е заключил, че подсъдимите Д. Д., Т. Д. и
В. Д., в съучастие помежду си като съизвършители,
са осъществили състава на престъпление по вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1, вр. чл. 20, ал.2 вр. ал. 1 от НК.
Несъмнено от обективна страна
подсъдимите са причинили на другиго - Р.Я. , средна телесна повреда, реализираща
медико - биологичния признак „избиване на зъб, без който се затруднява
дъвченето и говоренето” по см. на чл. 129, ал.2 от НК. Причиняването на увредата
е осъществено чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата на Я.,
като между извършените от подсъдимите съвместни действия и причиненият
вредоносен резултат е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
В правно отношение защитата (
адв. П., адв. Д.) оспорва приноса на всеки от подзащитните
си в осъществяването на средната телесна повреда, твърдейки че конкретният пряк причинител е неустановен по
делото. Това възражение е неоснователно, тъй като в подобни случаи – когато
няколко лица съвместно нанасят побой на друго лице - е без значение кой от тях
какви удари е нанесъл; същественото е, че дейността им е част от изпълнителното
деяние за постигане на съвместната престъпна цел и за причиняване на общия
престъпен резултат; т.е. не е важен
конкретният каузален принос на всеки един от съизвършителите
в предизвиканите с общата престъпна дейност общественоопасни
последици, защото престъпният резултат е постигнат не от изолирано въздействие,
а като последица от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние; така,
независимо от индивидуалния принос на всеки един от авторите на процесното деяние, то те носят съвместно отговорност за
настъпилия краен резултат. Такава е константната съдебна практика, обективирана в решения № 8 от 25.02.2015 г. по н. д. №
1728/2014 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС, № 533 от 29.12.2008 г. по н. д. №
554/2008 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС, № 223 от 24.11.2016 г. по н. д. №
1052/2016 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС, № 115 от 15.04.2015 г. по н. д. № 32/2015
Г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС.
От
субективна страна всеки от тримата подсъдими е действал умишлено, при форма на
вината евентуален умисъл, като е съзнавал обективните условия на деянието, а
именно общественоопасния му характер - знаел е, че то е от естество да увреди
здравето на пострадалия, и отражението му върху действителността (общественоопасните
последици, изразяващи се във факта на конкретното причинено увреждане), с което
е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Налице е и волевият момент – подсъдимите
Д.са допускали настъпването на
общественоопасните последици, а именно причиняването на средна телесна повреда
на друго лице в резултат на нанесения му побой, като са се отнасял безразлично
към осъществяването на общественоопасния резултат. Съдът намира, че дейците са действали с косвен (евентуален) умисъл, като
във волеви аспект не са целели пряко настъпването на причинената телесна
повреда ( инкриминираното избиване на зъб ), като в тази връзка съобразява
обективно механизма на деянието - нанасянето на удари с ръце и крака по главата
на пострадалия и обстоятелствата, предхождащи побоя, които действия не водят
неизбежно до причиняване на конкретния вредоносен резултат, но са допускали (съгласявали
са се с) настъпването на
общественоопасния резултат с оглед естеството, интензитетът и броят на ударите
и насочеността им върху конкретно определена част от пострадалия. Налице е
общност на умисъла (и в интелектуалния и във волевия момент) - всеки от тримата
подсъдими е осъзнавал, че не действа сам, а в условията на съвместна престъпна
дейност - с другите подсъдими, с които са нанесли побой на пострадалия, като и тримата са
допускали настъпването на престъпния резултат.
По отношение на наказанията,
наложени на тримата подсъдими, СГС намери, че въззивните
жалби също не се явяват основателни, тъй като липсват основания за смекчаване
на наказателната им отговорност.
Като смекчаващи отговорността на
тримата подсъдими следва да бъдат приети трудовата им ангажираност и периодът
от над 7 години на воденото наказателно производство, несъответстващ на
фактическата и правна сложност на делото, а за подс. Т. и Д. Д.– и
необремененото им съдебно минало. Като отегчаващи отговорността им
обстоятелства следва да бъде отчетено съучастието в извършването на
престъплението ( завишаващо степента на обществена опасност на конкретното
деяние), наличието на още ( леки и
невключени в обвинението и поради което отчетени единствено при определянето на
наказанието ) телесни повреди на Я., а за подс.В.Д. –
и обремененото му съдебно минало.
При така посочените смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимите
обстоятелства, определените от СРС
наказания при условията на чл. 54 от НК се явява законосъобразно – липсват
както изключително, така и многобройни смекчаващи отговорността им
обстоятелства. За подс. Т. и Д. Д.(поради
необремененото им съдебно минало) индивидуализираното наказание „ лишаване от
свобода“ за срок от 8 ( осем) месеца, а
за подс. В.Д. – за срок от 1 ( една) година се явяват справедливи и съответни на
престъплението ( съгласно чл. 35, ал.3 от НК). С оглед размера му и
предвид съдебното минало на подсъдимите (
подс. В. Д. не е осъден на наказание лишаване от свобода по предходните му
осъждания, а на наказание пробация) са налице формалните предпоставки за
приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Тъй като срокът по чл. 66, ал.1 от НК е
определен от СРС в минималния предвиден в закона размер и поради липсата на
съответен протест, обсъждането му се явява безпредметно.
С оглед изхода на делото и в
съответствие с чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите са възложени
направените по делото разноски.
При цялостната служебна проверка
на присъдата въззивният съд не констатира нарушение
на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата.
Воден от
горното и основание чл. 334, ал.1, т.6 и чл. 338 от НПК, Софийски градски съд,
НО, ХІV въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда, постановена на 07.03.2018г. по НОХД № 5 496/15г. по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 109 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.