Решение по дело №3057/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 103
Дата: 27 януари 2022 г. (в сила от 27 януари 2022 г.)
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20213100503057
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Варна, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Мая Недкова

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100503057 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Бажлекова в.гр.д.№3057 по описа на ВОС за 2021г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Образувано по жалба, подадена от Д. Г.
Т., длъжник в изпълнителния процес, срещу отказ на ЧСИ Даниела Петрова –Янкова, рег.№711 по
изп.д. №20117110400699/2011г. да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. В жалбата се твърди, че атакуваният отказ е незаконосъобразен. Излагат се доводи,
че са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. След образуването на изпълнителното
производство от страна на взискателя е поискано извършване на справки за имущественото
състояние на длъжника и са извършени изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на
възбрани върху недвижими имоти, запори върху банкови сметки, опис, оценка и публични
продани на имоти. След извършване на последното изпълнително действие, изразяващо се в
налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в продължение на две години не са
извършвани изпълнителни действия, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по силата
на закона изпълнителното производство е прекратено. Посочва, че на 25.06.2019г.
ЕОС“Матрикс“ЕООД е депозирало молба с искане да бъде конституирано като взискател, в
качеството му на частен правоприемник на първоначалния взискател, въз основа на договор за
цесия от 25.06.2019г., като жалбоподателят не е бил уведомен за цесията, поради което и всички
поискани и извършени изпълнителни действия от страна на „ЕОС Матрикс“ЕООД са
недействителни. Навеждат се и възражения за погасяване по давност на вземането на взискателя.
Моли за отмяна на обжалвания отказ, като незаконосъобразен.
Постъпило е възражение по жалбата от взискателят „ЕОС Матрикс“ЕООД, ЕИК *********, с
което е изразено становище цза недопустимост , евентуално неоснователност. Излага съображения
за неосъществяване на предпоставките по чл.433, ал.1 т.8 ГПК и се твърди, че не е настъпила
перемция. Позовава се на наложените по делото запори на банкови сметки, както и на постъпващи
от същите суми по делото, посочване на нови изпълнителни способи, за прекъсване на
погасителната давност за вземането и на срока на перемцията.
ЧСИ Даниела Петрова –Янкова е изготвила мотиви в съответствие с чл.436, ал.3 ГПК, в
които е изразила становище за неоснователност на жалбата.
1
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
Жалбоподателят е длъжник в изп.процес и на осн. чл.435, ал.2 от ГПК разполага с правото
да обжалва отказ за прекратяване на изпълнителното производство. Жалбата е подадена в срока по
чл.436, ал.1 ГПК, изпълнени са изискванията на чл.436, ал.2 и ал.3 ГПК и е допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
От материалите по изпълнително дело №20117110400699/2011г. по описа на ЧСИ Даниела
Петрова –Янкова, се установява, че изпълнителното производство е образувано на 20.09.2011г. по
молба на „Обединена Българска банка“АД, за събиране на вземане от Д. Г. Т. по изпълнителен
лист , издаден на 19.09.2011г. от ВРС, на основание заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
13457/201г. по описа на ВРС, в размер на 343714,84 евро, представляващ сбор от неиздължена
главница по договор за кредит от 28.05.2008г. в размер на 287 735,47 евро; договорна лихва,
считано от 15.05.2009г. до 13.09.2011г.- 54705,12 евро; 1305,25 евро-наказателна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2011г. до окончателното изплащане, както и
разноски в размер на 13446,01лв.
С разпореждането от 20.09.2011г. СИ е наложил възбрана върху недвижими имоти,
собственост на длъжника, находящи се в гр.Варна: ПИ № 2374, местност „Бялата чешма
Дъбравата“, ведно с изградената в имота жилищна сграда; ПИ № 2375, „Бялата чешма и
Дъбравата“, ведно с изградената в имота в груб строеж двуетажна еднофамилна жилищна ;
насрочен е опис и оценка на имотите. Извършени са описи и оценки на имотите, проведени са
няколко поредни публични продани, които са обявени за нестанали; След успешно провеждане на
публична продан, с протокол от 14.12.2012г. за обявяване на наддавателни предложения и на
купувач на ПИ № 2375 и изградената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда е обявен
АПИМП-ГП Прима Медика“ООД. След доплащане на цената, имотът е възложен на купувача с
Постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в сила на 14.01.2013г. ; след успешно
провеждане на публична продан, с протокол от 05.09.2013г. за обявяване на наддавателни
предложения и на купувач, за купувач на ПИ № 2374, ведно с изградената в него двуетажна
еднофамилна сграда е обявен Жанина Йорданова Иванова. Имотът е възложен с постановление,
влязло в сила на 03.10.2013г. С постановление от 13.10.2011г. е наложен запор върху трудово
възнаграждение на длъжника, получавано от „Димитър стил“ООД; от 10.11.2011г. до 06.12.2019г.
ежемесечно по делото са постъпвали суми от запора върху трудовото възнаграждение.
С молба от 25.02.2020г. „ЕОС Матрикс“ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател
по делото, въз основа на договор от 25.06.2019г. за прехвърляне на вземане между „ОББ“АД и
„ЕОС Матрикс“ЕООД.
На 01.04.2021г. длъжникът е депозирал по делото възражение с искане за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, което е оставено без уважение.
На 17.06.2021г. взискателят „ЕОС Матрикс“ЕООД е депозирал молба с искане за
извършване на справки за имущественото състояние на длъжника и налагане на вапор върху
вземания на длъжника.
С молби от 09.07.2021г., 25.08.2021г. длъжникът е поискал прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.344, ал.1, т.8 ГПК, които са оставени без уважение,
като ЧСИ е приел, че не са налице предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява,
когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години. Посоченият срок не е давностен, а процесуален преклузивен срок, с изтичанетона който се
погасява само правото на взискателя да продължи започналото изпълнително производство.
Изпълнителните действия, визирани н т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, които прекъсват давността по смисъла на чл.116 б“в“ ЗЗД и са приложими към
фактическия състав на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, са насочване на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършванетона опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване
на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. С посоченото ТР се разяснява също, че задължението на взискателя да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси,
разноски за извършване на изпълнителни действия, изграждащи посоченият от него изпълнителен
2
способ, както и искане за повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагане на нови
изпълнителни способи. В случая не се установява твърдяното от жалбоподателя основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК- неизвършване на
изпълнителни действия за период от две години. Твърденията на жалбоподателя, че в
продължение на две години по делото не са извършвани изпълнителни действия се опровергават
от данните по изпълнителното дело, от които се установява, че в периода от 10.11.2011г.-
06.12.2019г. по делото ежемесечно са превеждани суми от трето задължено лице, въз основа на
наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Извършените действия / преводи
на суми/ следва да се ценят като такива, прекъсващи давността за вземането по смисъла на чл.116
ЗЗД, поради което следва да се счита, че от следващата плащането дата, т.е. от 06.12.2019г. е
започнал да тече двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Изпълнителни действия, прекъсващи
срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са извършвани и от образуването на изпълнителното производство,
както и след 06.12.2019г. Такива са искания на взискателя за предприемане на изпълнителни
способи, налагане на възбрани, запори. Тълкуването на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК
налага категоричен извод, че прекратяване на изпълнителното производство, поради т.нар.
перемция, настъпва по силата на закона, ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години. В този смисъл и по аргумент от разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, самото искане от взискателя за извършване на изпълнително действие съставлява
валидно поискано изпълнително действие, което осуетява прекратяването на принудителното
изпълнение. За да е налице поискано изпълнително действие е достатъчно СИ да е сезиран с молба
от взискателя, в която да се посочва конкретно изпълнително действие, както и предпоставките,
които са необходими за извършването му, или да е овластен ЧСИ от взискателя с писмена молба на
основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Дали поисканото изпълнително действие може реално да бъде
предприето е въпрос от значение за приложимостта на чл.116 б“в“ ЗЗД, а не за чл.433, ал.1, т.8
ГПК. Посочените действия извършени по делото и поискани от взискателя, хронологично
изброени по-горе са били насочени към удовлетворяване на изпълняемото право на взискателя,
поради което и не може да се приеме, че взискателят е бездействал, като е изоставил изпълнението.
Следователно с извършените действия от образуването на делото –последното от 06.12.2019г.
/датата на постъпване на суми от трето задължено лице/ и молбата, на взискателя от 25.06.2021г.
до подаването на молбата с искане за неговото прекратяване на 25.08.2021г. и датата на
постановяване на обжалвания отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК не е изтекъл период от повече от две години, в който взискателят
да не е поискал извършване на изпълнителни действия и такива не са били извършени спрямо
жалбоподателя –длъжник, поради което и изпълнителното производство не е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Възражението на жалбоподателя, че вземането, предмет на изпълнение е погасено по
давност не следва да се разглежда в настоящото производство, доколкото СИ не е възложена
компетентност да се произнася относно материалното право. Оспорването на съществуването на
вземането, следва да се осъществи в отделно съдебно исково производство.
Неоснователни са и наведените твърдения и възражения за недействителност на
извършените изпълнителни действия от страна на взискателя „ЕОС Матрикс“ЕООД, поради това,
че длъжникът не е бил уведомен за договора за цесия. Цесионерът е правно легитимиран да
реализира вземането си по цесията, въз основа на издадения ИЛ на цедента, с оглед представените
по делото доказателства за цедиране на процесното вземане. Уведомяването на длъжника, не е
част от фактическия състав на цесията, която произвежда валидно действие. Освен това от данните
по изпълнителното дело е видно, че длъжникът е уведомен за цесията с изпратените до него
съобщения. Със сключването на договора за цесия, вземането преминава от цедента върху
цесионера /приобретател на вземането/. Значението на съобщението по чл.99, ал.3 ЗЗД е
единствено с оглед обвързване на длъжника от договора и действието на договора спрямо трети
лица. Цесията не води до погасяване на вземането, нито на възможността то де бъде събирано от
кредитора принудително. Несъобщаването на договора на длъжника, дава възможност на
последния той да изпълни валидно на началния кредитор, но не го освобождава от отговорност
към цесионера, до изтичане на давностния срок. В настоящият случай този срок е прекъснат с
предприемането на действия по принудително изпълнение.
По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба е неоснователна, предвид
което следва да бъде оставена без уважение.
3
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата вх. № 23312/14.09.2021г. на Д. Г. Т., ЕГН **********,
длъжник в изпълнителния процес, срещу отказ на ЧСИ Даниела Петрова –Янкова, рег.№711 по
изп.д. №20117110400699/2011г. да прекрати изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4