Решение по дело №2535/2018 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№               /……..05.2020 год., гр. Варна

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ с-в, в публичното заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОМЕО СИМЕОНОВ

 

при секретаря Румела Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2535 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.215 ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на И.В.И., ЕГН: **********, и В.И.В., ЕГН: **********,***, срещу Заповед № Г-228/16.07.2018 г. на Зам.-кмета на Община-Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ІV-670 (ПИ 10135.3505.670), УПИ V-1290 (ПИ 10135.3505.1290) и УПИ ХVІІ-680 (ПИ 10135.3505.680), кв.56 и улична регулация от о.т.502 до о.т.503 по плана на с.о. „Сълзица“, гр. Варна, съгласно приложена към заповедта графична част, както и срещу Решение № 4-23 от Протокол № 03/06.04.2018 г. на комисията на чл.210 от ЗУТ в частта за ПИ 10135.3505.680.

В жалбата се твърди, че заповедта на Зам.-кмета на Община Варна, както и решението на комисията по чл.210 от ЗУТ са незаконосъобразни. На първо място жалбоподателите сочат, че изработването и одобряването на ПУП за даден имот се извършва по искане на собственика му, както и, че не са изразявали съгласие имотът им да бъде включен в разработка на ПУП по процесната преписка, тъкмо обратното – депозирали са писмени възражения в хода на изработване на проекта. По-конкретно жалбоподателите твърдят, че в случая не са били налице предпоставките по чл.16 ал.1 от ЗУТ, тъй като той е неприложим по отношение на уличната мрежа, а се отнася за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и техническата инфраструктура – публична собственост. Сочат също, че с оспорената заповед се уширява на 16 м краят на предвидената задънена улица, стигаща до имота им, което е в противоречие с нормата на чл.81 от ЗУТ и законовите изисквания. С тези доводи се иска отмяна на оспорените административни актове и присъждане на направените в производството разноски по представен списък.

Ответникът – Заместник кметът на Община Варна, чрез пълномощник юриск. П. Н., оспорва жалбата, като счита, че същата е неоснователна и пледира за нейното отхвърляне. Твърди, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните изисквания и в съответствие с материалноправните норми. С тези доводи моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на Община Варна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателите адвокатски хонорар.

Заинтересованата страна Община Варна, чрез пълномощник юриск. П. Н., оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне.

Заинтересованата страна Г.Ц.Г., чрез процесуален представител адв. Т.Н.-С., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателите адвокатски хонорар.

Заинтересованите страни М.Д.Ж. и П.Р.Ж., чрез процесуален представител адв. С.И., оспорват жалбата и отправят искане за отхвърлянето й като неоснователна, с присъждане на разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение. Правят възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателите адвокатски хонорар.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателите И.В.И. и В.И.В. се легитимират като съсобственици на поземлен имот с идентификатор 10135.3505.680 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с.о. „Сълзица“, с площ от 1429 кв.м.

Началото на административното производство е поставено със заявление вх.№ АУ017713МЛ/24.02.2016 г. от М.Д.Ж. и П.Р.Ж. (собственици на ПИ 10135.3505.1290). Със заявлението е отправено искане за допускане на ПУП-ПРЗ в обхват поземлени имоти ид.№ 10135.3505.1290, ид.№ 10135.3505.1100, ид.№ 10135.3505.670 и ид.№ 10135.3505.680 и улична регулация от о.т.503 до 503.

С решение по т.28 от протокол № 8/01.03.2016 г. на ЕСУТ при Община Варна е дадено положително становище по заявлението за допускане на ПУП-ПРЗ в обхват – ПИ 1290, ПИ 590, ПИ 670, ПИ 680 и ПИ 672, на основание чл.124а ал.5 от ЗУТ, чл.16 ал.1 от ЗУТ, при условията на чл.103 ал.6 от ЗУТ и задание по чл.125, вр. чл.124а ал.7 от ЗУТ, при съобразяване с влезлия в сила ПУР на с.о. „Сълзица“. В решението е разпоредено планът да се обяви по реда на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, след което да се внесе в ЕСУТ за приемане.

С решение по т.26 от протокол № 12/24.03.2016 г. на ЕСУТ при Община Варна е отменено решение по т.28 от протокол № 8/01.03.2016 г. на ЕСУТ при Община Варна и е дадено положително становище по заявлението за допускане на ПУП-ПРЗ в обхват – ПИ 1290, ПИ 1100, ПИ 670 и ПИ 680, на основание чл.124а ал.5 от ЗУТ, чл.16 ал.1 от ЗУТ, при условията на чл.103 ал.6 от ЗУТ и задание по чл.125, вр. чл.124а ал.7 от ЗУТ, при съобразяване с влезлия в сила ПУР на с.о. „Сълзица“. В решението е разпоредено планът да се обяви по реда на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, след което да се внесе в ЕСУТ за приемане.

Въз основа на решението на ЕСУТ е издадена Заповед № 130/15.04.2016 г. на Главния архитект на Община Варна, с която на основание чл.124а ал.5 от ЗУТ, чл.16 ал.1 от ЗУТ, в условията на чл.103 ал.6 от ЗУТ и задание по чл.125, вр. чл.124а ал.7 от ЗУТ е разрешено изработването на ПУП – ПРЗ за ПИ № 1290, ПИ № 1100, ПИ № 670 и ПИ № 680, кв.56 по плана на с.о. „Сълзица“, гр. Варна. Заповедта е оповестена по реда на чл.124б ал.2 от ЗУТ чрез залепване на съобщения на таблото в район "Младост" и на сайта на района на 19.04.2016 г.

Със заявление рег.№ АУ091829МЛ/14.10.2016 г. М. и П. Ж. представя проект за ПУП-ПРЗ за УПИ № 1290, УПИ № 1100, УПИ № 670 и УПИ № 680, както и улична регулация от о.т.502 до о.т.503 и моли същият да бъде приет и одобрен. Съгласно заданието за изработване на ПУП – ПРЗ, предвижданията са за отнемане на 49 кв.м. от площта на ПИ 680 (собственост на жалбоподателите), както и на 9 кв.м от площта на ПИ 1290 за прокарване на улица (тупик) от южната страна на имота за осъществяване на достъп до ПИ 1290, собственост на заявителите и заинтересовани страни в производството. Според скицата-предложение, ПИ 1290 и ПИ 680 се регулират по чл.16 от ЗУТ, като собствениците отстъпват съответната площ от имотите в полза на Община Варна за изграждане на социална и техническа инфраструктура.

С решение по т.17 от протокол № 6/21.02.2017 г. на ЕСУТ при Община Варна е съгласуван представения на основание чл.128 ал.8 от ЗУТ ПУП-ПРЗ за УПИ XLVII-938 за жилищно строителство, кв.28 и улична регулация от о.т.519 до о.т.520 по плана на с.о. Пчелина“, гр. Варна, и е решено да се проведе процедура по чл.128 ал.3 от ЗУТ.

С решение по т.9 от протокол № 8/07.03.2017 г. на ЕСУТ при Община Варна е коригирано решение по т.17 от протокол № 6/21.02.2017 г. на ЕСУТ при Община Варна, като следва да се чете: „… ПУП-ПРЗ за УПИ ІV-670, УПИ .І1290 и УПИ ХVІІ-680, кв.56 и улична регулация от о.т.502 до о.т.503 по плана на с.о. „Сълзица“, гр. Варна…“.

Жалбоподателят И.В.И. е уведомен за изработения ПУП-ПРЗ на 04.04.2017 г. и е упражнил правото си на възражение в срок. Възражението е разгледано от ЕСУТ по т.4 от Протокол № 14/18.04.2017 г. и е уважено в частта заснемане на съществуващи огради и едроразмерна растителност в обхвата на новопроектираната улица от о.т.502 до о.т.503, като следва да се направи тахиметрия за имотите. С решение по т.13 от Протокол № 21/13.06.2017 г. на ЕСУТ след представени доказателства по забележки по т.4 от Протокол № 14/18.04.2017 г. е приел обявения на основание чл.128 ал.3 от ЗУТ ПУП-ПРЗ за УПИ ІV-670, УПИ V-1290 и УПИ ХVІІ-680, кв.56 и улична регулация от о.т.502 до о.т.503 по плана на с.о. „Сълзица“, гр. Варна, и е направено предложение да се издаде заповед по чл.129 ал.2 от ЗУТ.

С оспорената в настоящото производство Заповед № Г-228/16.07.2018 г. Заместник кметът на Община Варна е одобрил ПУП-ПРЗ за УПИ ІV-670 (ПИ 10135.3505.670), УПИ V-1290 (ПИ 10135.3505.1290) и УПИ ХVІІ-680 (ПИ 10135.3505.680), кв.56 и улична регулация от о.т.502 до о.т.503 по плана на с.о. „Сълзица“, гр. Варна, съгласно приложена към заповедта графична част.

Със заявление № ОСИСД18002751ВН/25.04.2018 г. М.Д.Ж. е поискала от комисията по чл.210 от ЗУТ разглеждане на експертна оценка за ПИ 1290, ПИ 670 и ПИ 680, като с Решение 3-23 от Протокол 03/26.04.2018 г., което също се оспорва в настоящото производство, са приети определените пазарни стойности, като отговарящи на изискванията на КНОБ за ПИ 1290, ПИ 670 и ПИ 680, преди и след урегулирането им, предмет на проекто-ПУП-ПРЗ, съгласно изискванията на чл.16 ал.4 от ЗУТ.

По делото е назначена и изслушана СТЕ, заключението по която е изготвено от вещото лице арх.Б.К., неоспорено е от страните, и се преценява от съда като дадено компетентно и безпристрастно. При изработване на експертизата вещото лице е установило, че оспорения план е съобразен с действащия към момента на одобряването му ОУП в относимата територия. Посочило е, че ПУП-ПУР на с.о. „Сълзица“, разработен на основание чл.16 ал.7 от ЗУТ, е одобрен от Общински съвет – Варна с Решение № 3410-7(35)/22,23 и 29.06.2011 г. Същият е влязъл в сила, но не е приложен, тъй като предвидения тупик (от о.т.346 до о.т.344) не е попълнен в КК и не изпълнява условията на §22 т.1 б.“б“ и б.“в“ от ЗУТ. Вещото лице е посочило още, че процесният ПУП-ПУР променя уличната регулация между о.т.502 и о.т.503, с което удължава улицата – тупик, с цел осигуряване на достъп до ПИ 1290 за сметка на ПИ 680, ПИ 1290 и ПИ 1100, като в съответствие с ОУП/2012 г. предвижда процесните имоти в устройствена зона „Жм2“ (жилищна устройствена зона с ниско застрояване, с допълнителни специфични изисквания). Процесният ПУП е разработен върху актуална кадастрална основа. В Приложение 3 към заключението вещото лице е илюстрирало друг по-икономично осъществим и целесъобразен вариант на улична и дворищна регулация, съгласно чл.108 ал.5 от ЗУТ. Посоченият вариант запазва засегнатостта на ПИ 680, каквато е била заложена в ПУП-ПУР от 2011 г., отчита извършената доброволна делба на ПИ 10135.3505.671 в ПИ 1298 и ПИ 1290, при която новообразуваният ПИ 1290 е останал без обслужване и при съобразяване с влязлата в сила и приложена регулация на УПИ VІ-1289 от север по Заповед № Г-193/27.06.2018 г. В допълнение вещото лице е посочило, че към настоящия момент достъпът до ПИ 1290 се осъществява през ПИ 1100 (общинска собственост), а жалбоподателите са изтеглили оградата си от към улицата-тупик с около 3,5 м. Посочва също, че при издаване на оспорения акт не е извършено обследване и/или проучване за необходимите за територията обекти на зелената система, социалната и техническата инфраструктура, т.к. същото е извършено при проектиране на ПУП-ПУР от 2011 г.

При разпита си в съдебно заседание експертът поддържа заключението си, като допълва, че с предложения от него вариант отнетата площ от ПИ 680 е равна на тази, която се придава от северната му страна, не се засягат дървета, като в същото време се осигурява нужният подход за обслужване на УПИ V-1290. Освен това между имоти 1290 и 680 е налице денивелация 1,5-2,5 м. и там има изграден подпорен зид, който трябва да бъде преодоляван, за да се осъществи предвидения в процесната заповед достъп. Вещото лице уточнява, че до имот 1290 има неофициален достъп на място, тъй като собствениците на имот 680 са изтеглили оградата си доброволно, за да дадат възможност на собственика на имот 1290 да има достъп до имота си. С оспорения понастоящем план е предвидено единствено удължаване на улицита-тупик, която е била предвидена по предходен ПУР.

Установените по делото факти налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лица с правен интерес да оспорват заповедта, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява и като основателна.

Обжалваната Заповед № Г-288/16.07.2018 г. на Зам.-кмета на Община Варна, с което е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на УПИ ІV-670, УПИ V-1290 и УПИ ХVІ-680, в кв. 56 и улична регулация от о.т.502 до о.т.503 по плана на СО "Сълзица" – гр. Варна е издадено с правно основание чл.16 ал.1 от Закона за устройство на територията.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Заместник кметът на Община Варна, съгласно делегираните му правомощия, съгласно Заповед № 4786/25.11.2015 г. на Кмета на Община Варна, в съответствие с чл.129 ал.2 от ЗУТ, както и в предписаната от закона форма.

При издаване на оспорения акт не са допуснати също така и съществени нарушения на административно-производствените правила. Изработването на ПУП е допуснато от главния архитект на Община Варна, в съответствие с чл.124а ал.2 от ЗУТ (в приложимата редакция). Изработеният проект е съобщен на заинтересованите лица по реда на чл.124б ал.2 от ЗУТ, като на същите е дадена възможност за възражения, предложения и искания. Видно от приетите по делото доказателства, жалбоподателите са упражнили това свое право и са депозирали писмени възражения. Изготвеният проект на ПУП е бил разгледан и приет от ОбЕСУТ.

Процесната заповед е издадена обаче в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и в този смисъл се явяват основателни наведените от жалбоподателите доводи.

Съгласно чл.16 ал.1 от ЗУТ, с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура – публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена система и на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

Според доказателствата в преписката, процесните имоти са били обхванати от ПУП-ПУР на СО "Сълзица", който е влязъл в сила, но не е изпълнен. Следователно за имотите е изпълнено едно от условията за прилагане на чл.16 ал.1 от ЗУТ да става въпрос за неурегулирани поземлени имоти. При проверката за законосъобразност на административния акт съдът е обвързан с посоченото от органа правно основание, в зависимост от което определя изискваните фактически предпоставки и съответно, спазването на законовите изисквания. В случая съдът приема, че не са изпълнени условията за прилагане на чл.16 ал.1 от ЗУТ както за ПИ 1290, така и за ПИ 680.

Чл.16 ал.1 от ЗУТ предвижда ПУП с урегулиране на имотите в обхвата на разработката и определяне на необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост. Планът, одобрен с обжалваното решение, не засяга зелени площи, част от зелената система, а определенията за социална и за техническа инфраструктура, предвидени съответно в §5 т.75 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ и в чл.64 ал.1 от ЗУТ, изключват от тези обекти уличната мрежа, чиято регулация към датата на приемане на обжалваното решение се урежда от чл.16а от ЗУТ, тоест урегулирането на ПИ 1290 за изграждане на улица-тупик е следвало да бъде извършено на основание чл.16а от ЗУТ, а не на чл.16 ал.1 от ЗУТ.

Разработката за ПИ 1290 включва урегулиране на този имот и отреждането му "за жилища", каквото също не може да бъде извършено с ПУП по чл.16 ал.1 от ЗУТ. Приложим към този вид разработка е чл.110 ал.1 т.1 от ЗУТ. Цел и предмет на плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ е определяне на площи за изчерпателно изброени обекти, а именно само за обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост. Определянето на урегулиран имот за собствениците на имоти, попадащи в територии по чл.16 ал.1 от ЗУТ, е последица от евентуалните промени в кадастралните граници заради предвижданията за изброените изчерпателно обекти, но не е цел, нито може да е единствен предмет на плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ.

По гореизложените съображения, съдът приема, че в резултат от неправилно квалифициране на вида на проекта, административният орган е приложил неправилно материалния закон при липса на предпоставките, предвидени в правната норма, посочена като основание за заповедта. Това налага отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган по чл.124а ал.2 от ЗУТ за провеждане на административното производство от етапа на разрешението за изработване на проекта за ПУП. При новото разглеждане на заявлението от заинтересованата страна, административният орган следва съобразно целите и обхвата на плана да определи неговия вид, процедурата, в която следва да бъде одобрен, и условията за одобряване в зависимост от приложимата материалноправна норма

На следващо място като допълнение на изложението следва да бъде отбелязано, че съобразно заключението на вещото лице по проведената СЕТ, е налице по-икономичен и целесъобразен вариант на улична регулация, при който освен, че ще бъде запазена площта на ПИ 680, собственост на жалбоподателите, ще бъде запазена едроразмерната дървесна растителност в този имот, както и няма да има нужда да бъде преодоляван изграденият на място подпорен зид. Изложеното сочи на отсъствие на устройствена преценка по чл.108 ал.5 от ЗУТ при одобряване на процесния ПУП-ПРЗ, като административният орган е нарушил задължението си да приложи онези мерки, които са по-благоприятни за засегнатите от акта, доколкото и чрез тях се постига целта на закона. Неспазването на правилата за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията на административния орган по чл.6 от АПК и чл.108 ал.5 от ЗУТ води до материална незаконосъобразност на оспорения акт. Преценката за целесъобразност и икономичност на плана, изискуема по чл.108 ал.5 от ЗУТ, следва да се извършва не само с оглед цялостното устройствено решение, но и при спазване разпоредбите относно отделните имоти и с оглед правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания. Ответникът за всеки конкретен случай е бил длъжен да изследва различно целесъобразните възможности, след което да избере най-икономично осъществимата и най-благоприятната за жалбоподателите, и да мотивира избора си, нещо което в процесния случай не се установява по делото да е направил, поради и което е издал един незаконосъобразен акт.

Съобразно чл.16 ал.4 изр.последно от ЗУТ, решението на комисията по чл.210 от ЗУТ се съобщава на заинтересованите лица заедно с проекта за подробен устройствен план и може да се обжалва в производството по обжалване на акта за одобряване на подробния устройствен план по ал. 1 на същия член. Отмяната на заповедта за одобряване на процесния ПУП-ПРЗ влече отмяна и на решението на комисията по чл.210 от ЗУТ. Това е така, защото решението на комисията по чл.210 от ЗУТ се приема след изготвянето на проект за ПУП, с който се определят границите и площта на имота преди и след урегулирането му, но преди одобряването му, тъй като комисията е компетентна да определи пазарната стойност на имота преди и след урегулирането му, но не и площта му, което следва да бъде предмет на ПУП.

При този изход от производството и направеното от жалбоподателите искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, същото следва да бъде уважено за сметка на общинския бюджет в пълния му размер от 1970 лева (20 лева ДТ, 750 лева депозит за СТЕ и 1200 лева с ДДС адвокатски хонорар за представителство по делото). Съдът намира за неоснователни направените възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на спора и представените доказателства за реалното изплащане на посочената в списъка на разноските сума.

По гореизложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на И.В.И., ЕГН: **********, и В.И.В., ЕГН: **********,***, Заповед № Г-228/16.07.2018 г. на Зам.-кмета на Община-Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ІV-670 (ПИ 10135.3505.670), УПИ V-1290 (ПИ 10135.3505.1290) и УПИ ХVІІ-680 (ПИ 10135.3505.680), кв.56 и улична регулация от о.т.502 до о.т.503 по плана на с.о. „Сълзица“, гр. Варна, съгласно приложена към заповедта графична част, както и Решение № 4-23 от Протокол № 03/06.04.2018 г. на комисията на чл.210 от ЗУТ в частта за ПИ 10135.3505.680.

ВРЪЩА преписката по Заявление вх. № АУ091829МЛ/14.10.2016 г. от М.Ж. и П.Ж. на административния орган за ново процедиране в съответствие с указанията в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на И.В.И., ЕГН: **********, и В.И.В., ЕГН: **********,***, сумата 1970 (хиляда деветстотин и седемдесет) лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: