РЕШЕНИЕ
№ 602
гр. Бургас, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120107100 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р. С. Б. с ЕГН **********,
адрес: гр. Бургас, ж.к. ****, действащ чрез пълномощника си адвокат М. М., против
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София – ***, район ***, ж.к. *** , бул. *****, представлявано от ****, с която се
претендира прогласяването на нищожността на сключения между страните договор за
предоставяне на гаранция № 4278349/04.10.2021г., поради противоречие с добрите
нрави и със закона, както и за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата
от 92,76 лева, с която се е обогатило неоснователно, получавайки я при начална липса
на основание, въз основа на горепосочените нищожни договорни клаузи,
представляваща възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда - 01.11.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД
договор за паричен заем от 04.10.2021 г., последното му е предоставило кредит в
размер на 300 лв., със срок за връщането му от 12 месеца. В съответствие с чл. 4 от
договора за заем, ищецът е сключил с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор за
предоставяне на гаранция № 4278349/04.10.202 1г., по силата на който заплатил на
ответното дружество сумата от 92,76 лева – възнаграждение за поръчителство. Счита,
1
че клаузите на договора за предоставяне на гаранция, в частност и тази за дължимост
на възнаграждение за поръчителство са нищожни, а платеното въз основа на тях
подлежи на връщане, като получено без основание. Излага подробни съображения за
нищожност на клаузите поради противоречие с добрите нрави и императивните норми
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и на чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Поради това и сочи, че
платеното възнаграждение от 92. 76 лева, подлежи на връщане, като платено без
основание въз основа на нищожна клауза. С горните мотиви моли исковете да се
уважат.
Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, вр.
чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, и чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество,
в който са изложени подробни съображения за недопустимост на установителния иск,
предвид съединяването му с осъдителен такъв, поради идентичност на предмета. Така
наведените доводи за недопустимост не се споделят от съда, тъй като с изложените в
исковата молба твърдения ищецът обосновава правен интерес от воденето на исковете,
като безспорно има интерес да установи нищожността на сочения от него договор,
независимо от предяването и на осъдителния иск за връщане на плетеното
възнаграждение. Всъщност аргумент за това е не само обстоятелството, че може да
има различно произнасяне по двата иска, а и поради това, че обявяването на
нищожността препятства възможността да се търси изпълнение на други негови
задължения по договора и въобще възможността на насрещната страна по него да
претендира основателно каквото и да било въз основа на тази договорна връзка.
При условията на евентуалност се излага, че претенциите са неоснователни.
Излага подробни съображения за това, че договорът за предоставяне на гаранция не
противоречи на добрите нрави и посочените императивни норми. Счита, че платените
въз основа на него суми не подлежат на връщане. Сочи и че искането на ищеца за
обявяване на нищожност на договора за гаранция на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП
във връзка с неспазване на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК е неотносимо, тъй като
последиците от неприлагането на разпоредбата касаят само договорите за кредит, а
процесния договор не е такъв. С горните мотиви моли за отхвърляне на исковете.
Също търси присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от данните по делото между ищеца и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД
е сключен договор за паричен заем № 42787349 на 04.10.2021 г., съгласно който
2
ответното дружество, в качеството му на кредитор, е предоставило на ищеца, в
качеството му на заемател, кредит в размер на 300 лева, за срок от 12 седмици, със
седмична погасителна вноска от 26. 27 лева, като падежът на първата вноска е на
11.10.2021 г., а на последната такава на 27.12.2021 г. Посочен е фиксиран годишен
лихвен процент /ГЛП/ от 40 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49.
23 %. В договора на длъжника – заемател е вменено задължение да осигури одобрено
от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки /чл. 4, т. 3/.
Въз основа на тази клауза е сключен и договора за предоставяне на гаранция №
4278349 от 04.10.2021 г. между страните по В договора на длъжника е вменено
задължение да осигури одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което
предоставя гаранционни сделки. Съгласно чл. 1 от договора потребителят /заемателят/
възлага, а гарантът – ответното дружество, се задължава да издаде гаранция за плащане
на задълженията по горния договор за паричен заем в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ ЕАД, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на
потребителя по договора, както и всички последици от неизпълнението. За поемането
на задълженията по чл. 1 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на
92. 76 лв., платимо разсрочено на вноски от по 7. 73 лв., като падежът на първата
вноска е 11.10.2021 г., а на последната такава на 27.12.2021 г., които са платими по
начин, установен в договора за паричен заем /чл. 3, ал. 1 и ал. / Чл. 3, ал. 3 предвижда,
че „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД е овластено да приема вместо гаранта изпълнението
на задълженията на потребителя за заплащането на възнаграждението по този договор.
Не се спори, че ищецът е изплатил уговореното възнаграждение от 92. 76 лв., което е
прието за безспорен факт по делото, срещу което никоя от страните не е възразила.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора,
съдът намира:
При сключването на акцесорния договор за гаранция като част от договора за
паричен заем, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за
индивидуално договаряне, поради което според съдът е налице неравноправност на
тази клауза. Длъжникът е сключил договор за предоставяне на поръчителство с
„Файненшъл България“ ЕООД, което поръчителство е възмездно и за него се дължи
възнаграждение. Още повече, че видно от справката в Търговския регистър се
установява, че юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от
кредитора, се явява и свързано с него лице - едноличен собственик на капитала на
поръчителя е кредиторът на длъжника по договора за заем. Изложеното сочи на
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, както и не
отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на
избор и възможност за индивидуално договаряне досежно поръчителството по
договора му за кредит.
3
Освен това в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е предвидено, че годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения. Цитираният законов текст е насочен към избягване
възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-
точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се
възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. Към датата на
сключване на договора договореният ГПР не може да надвишава 50%, на
приблизително толкова възлиза и договореният размер на ГПР по настоящия договор.
Предвид неразривната и функционална връзка между договора за кредит и договора за
поръчителство, се налага изводът, че вторият договор за поръчителство е негова
функция и двата следва да се тълкуват в тяхната съвкупност, което води до несъмнения
извод за възлагане на допълнителни финансови тежести за потребителя, надхвърлящи
законово определения максимум, а следователно и до заобикаляне на разпоредбите,
уреждащи размера на ГПР по ЗПК. Уговорено е също, че главният кредитор “Изи Асет
Мениджмънт“ АД е овластен да приема вместо гаранта изпълнение на задължението
на потребителя за заплащане на възнаграждението за гаранция. Тази уговорка е във
връзка с погасителния план по основния договор, който предвижда и седмични вноски
по възнаграждението за гаранция. След като вноската за поръчителството се плаща
ежеседмично и то в полза на главния кредитор, налага се извод, че тази вноска
представлява скрита печалба за него и е следвало да се включи в ГПР, което не е
сторено. При горните данни се налага и изводът, че договорът за поръчителство
противоречи на добрите нрави, тъй като единствената му цел е обогатяване на
заемодателя за сметка на заемателя, който е икономически по-слабата страна, без това
обогатяване да е регламентирано в договора за заем като възнаграждение за
заемодателя. С оглед на горното съдът намира, че процесният договор за гаранция е
нищожен, поради което предявеният иск за прогласяване на тази нищожност е
основателен и следва да бъде уважен. Поради това и платеното възнаграждение за
поръчителството подлежи на връщане, като платено без основание въз основа на
нищожен договор.
С горните мотиви съдът намира, че исковете като основателни следва да бъдат
уважени.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски и следва на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК да се осъди ответника да му заплати сумата от 100 лв. за заплатената държавна
такса.
Следва също така ответното дружество да заплати на адвокат М. В. М., вписана в
АК- П., адрес на кантората: гр. П., бул. ****, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата сумата от 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение,
4
определено в минимален размер съгласно чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШИ:
Прогласява нищожността на сключения между Р. С. Б. с ЕГН **********,
адрес: гр. Бургас, ж.к. ****, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София – ***, район ***, ж.к. *** 7, бул. *****,
представлявано от ****, договор за предоставяне на гаранция № 4278349 от 04.10.2021
г., поради противоречието му с добрите нрави.
Осъжда „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София – ***, район ***, ж.к. *** 7, бул. *****,
представлявано от ****, да заплати на Р. С. Б. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас,
ж.к. ****, сумата от 92. 76 лв. /деветдесет и два лева и 76 ст./, с която неоснователно
се е обогатил за негова сметка, поради получаването на заплатено без основание
възнаграждение по сключения между страните договор за предоставяне на гаранция №
4278349 от 04.10.2021 г., с оглед нищожността на последния, ведно със законна лихва
за забава върху горната сума от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 100 лв. /сто лева/ за направените по
делото разноски.
Осъжда „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София – ***, район ***, ж.к. *** , бул. *****, представлявано
от ****, да заплати на адвокат М. В. М., вписана в АК- П., адрес на кантората: гр. П.,
бул. ****, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/ на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5