№ 1611
гр. Русе, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520102879 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, а в условията на евентуалност
искове по 79 във вр.чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД..
Ищцовото дружество “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция чрез “БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, чрез процесуалния си представител
твърди, че на 26.01.2017г. е сключило Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
14420504 с ответника, по силата на който му предоставило в заем сумата от 20 000.00 лева.
В чл.2 от договора страните договорили, че при подписване на договора кредитополучателят
дава своето изрично съгласие, от общата сума, посочено в поле „Общ размер на кредита” /20
000.00 лева/, кредиторът да удържи сумата от 3 237.78 лева за погасяване задължение на
ответника по договор за кредит № PLUS-01708431, което било и направено. Към главницата
по кредита е била начислена и застрахователна премия в общ размер на 9 000.00 лева, с
която е застраховано вземането по кредита чрез застраховка „Защита на плащанията. В чл.2
от договора за кредит е договорено и че кредитополучателят заплаща и такса ангажимент,
която в случая е 500.00 лева, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на пар.1, т.5 от ЗПК, а таксата се заплаща от кредитополучателя
при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „такса
ангажимент” от общия размер на кредита. Договорът бил сключен при лихвен процент от
9.74% и ГПР в размер на 10.85%, като договорната /възнаградителната/ лихва по него е в
размер на 10 950.80 лева и общата парична сума, който ответникът следвало да върне по
сключения договор за потребителски паричен кредит е в размер на 40 450.80 лева. К. З. на
основание така сключения договор се задължил да върне получената в заем сума на 120
равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 337.09 лева, като крайния
1
срок за погасяване на задължението е на 05.02.2027г. В чл.5 от договора е предвидено, че
при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата. Сумата, предмет на договора било приведена по личната банкова
сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. К. З.
преустановил плащането на вноските по кредита на 05.11.2018г., като към тази дата са били
заплатени само 20 броя от месечните погасителни вноски. На основание чл.5 от договора,
вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи
две или повече вноски,считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска,
която в настоящия случай е 05.12.2018г., и от тази дата вземането по договора е станало
ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е било изпратено
изрично уведомление до длъжника. К. З. дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху непогасената главница за периода 05.12.2018г., когато вземането е
станало предсрочно изискуемо до 16.01.2021г. в общ размер на 3 695.50 лева. Ответникът е
останал да дължи по договора сумите от 18 276.98 лева – главница; 8 454.11 лева –
възнаградителна лихва за периода 05.11.2018г. -05.02.2027г . и 3 695.50 лева – лихва за
забава върху главницата за периода 05.12.2018г.- 16.01.2021г. За тези суми ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, въз
основа на което е било образувано ч.гр.дело № 379/2021г. по описа на РРС. Издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е била изпратена за връчване
на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит,
поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 ГПК и указано на ищеца
да предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите от 18 276.98 лева,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
14420504/26.01.2017г.; 8 454.11 лева – възнаградителна лихва за периода 05.11.2018г. -
05.02.2027г . и 3 695.50 лева – лихва за забава върху главницата за периода 05.12.2018г.-
16.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2021г. до окончателното й
изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 379/2021г. по описа на РРС. В условията на евентуалност, при отхвърляне на
положителния установителен иск поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати горепосочените суми. Претендира и направените по настоящото дело разноски,
както и тези направени по заповедното производство.
Ответникът К. Х. З. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е
открит. Назначеният му особен представител оспорва изцяло предявените искове, като
твърди, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК
– като сключен в противоречие със закона и добрите нрави. Процесният договор за
потребителски кредит съдържа клаузи, които нарушават правата на ответника като
потребител, както и неточности и неясноти, относно основните елементи от договора,
2
представляващи нарушения на ЗПК. В т.2 от договора е посочено, че кредитополучателя
дължи „такса ангажимент” в размер на 500.00 лева, както и че от сумата, посочена в поле
„Общ размер на кредита” кредитора ще удържи сума в размер на 3 237.78 лева за пълно
погасяване на договор с № PLUS-01708431. С посочените суми се намалява размера на
получената от ответника парична сума по кредита и тази сума е различна от посочената в
договора „Общ размер на кредита”. Според допълнителните разпоредби на ЗПК „Общ
размер на кредита” е общата сума предоставена по договор за кредит. В случая тя е по-
малка от посочената в договора и ответника е получил като размер по кредита по-малка
сума от договорената. Налице е нарушение на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК. Според т.3 от договора, е
посочено, че „предоставянето на посочената в предходния член сума, съставлява
изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема ...”, неясно, но по пътя на
тълкуването, отнася се до сумата в поле „Общ размер на кредита”, кредитора не е изпълнил
изцяло своето задължение за предоставяне на кредит в посочения размер 20 000.00 лева, а в
по-малък размер – 16 262.22 лева. Представеният погасителен план е неясен и неточен
относно размера на дължимата надбавка, какво се включва в нея, както и относно размера на
дължимата част от главницата по месеци. Няма яснота и не са посочени точно какви разходи
са предвидени във връзка с определяне процента на ГПР, липсва конкретност относно
начина, по който е формиран посочения ГПР. Неясното определяне на ГПР е основание за
нищожност на договора съгласно чл.22 от ЗПК. „Такса ангажимент” и заплащането на
кредит на покупка на застраховка „Защита на плащанията” се явяват разходи за
кредитополучателя. Не са посочени какви разноски ще бъдат направени от кредитора, които
са включени и ще се дължат от ответника – кредитополучател по представения
потребителски кредит, както и надбавките, които се дължат при предсрочна изискуемост на
кредита. Според т.5 от договора за потребителски кредит № PLUS-14420504/26.01.2017г.
предсрочна изискуемост на вземането на кредитора спрямо кредитополучателя настъпва от
падежната дата на втората непогасена вноска, а именно след 05.2.2018г., ако се вземе в
предвид, че платената сума през месец януари 2019г., съгласно извлечение по кредит PLUS-
14420504 се счита за платена месечна вноска за м.октомври 2018г. Въпреки това е
необходимо кредитополучателя да бъде уведомен, за да има действие спрямо него
настъпилата предсрочна изискуемост на задължението за заплащане на целия кредит, а
данни за това няма по делото. Представената от ищеца „последна покана” от 13.05.2019г. не
е доказателство, че ответника по делото е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита. От момента, в който вземането стане изискуемо се дължи само законна лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост върху непогасената главница. Това е
размера на вземането на кредитора. В случая ищцовото дружество претендира заплащане на
възнаградителна лихва за периода от 05.11.2018г. до 05.02.2027г. в размер на 8 454.11 лева и
заплащане на мораторна лихва за периода от 05.12.2018г. до 16.01.2021г. в размер на
3 695.50 лева. Тези претенции са неоснователни и недължими, и предпоставят обогатяване
на ищеца без основание. В исковата молба е посочено, че към дата 05.11.2018г. са погасени
20 месечни вноски, за които съгласно представения договор и погасителен план към него е
заплатена главница в размер на 2 098.84 лева, като оставащата главница е в размер на
3
17 901.16 лева. От нея трябва да бъдат приспаднати сумите от 500.00 лева „такса
ангажимент” и 3 237.78 лева за погасяване на договор с № PLUS-01708431, които не са
предоставени на ответника – кредитополучател и за които същия не дължи лихви и
връщане, тъй като не ги е получил като част от паричния потребителски заем. Сумата за
главница е 14 163.38 лева, а претендираната от ищеца е 18 276.98 лева.
От фактическа страна:
На 26.01.2017г. е бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
14420504 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и кредитополучателя З.. Съгласно
договора, на ответника е отпуснат паричен кредит в размер на 20 000.00 лева.
Кредитополучателят се е задължил да погаси заема на 120 равни месечни вноски, всяка по
337.09 лева, които съставляват изплащане на главницата по заема, заедно с оскъпяването й с
годишния процент на разходите - 10.85 %, годишния лихвен процент - 9.74 %, такса
ангажимент-500.00 лева и застрахователна премия-9000.00 лева.По делото е представен и
сертификат №PLUS-14420504/л.61/, в който се сочи, че същият удостоверява, че „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ срещу
заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат К. Х. З. по застраховка
„Закрила на плащанията“ в качеството му на кредитополучател. В сертификата са посочени
покритите рискове, начина на определяне на застрахователната премия, застрахователната
сума и срока на застраховката. Сертификатът е подписан от „застрахован“ и „кредитор“.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза,
която съдът изцяло кредитира, предвид специалните знания на вещото лице. В експертизата
е посочено, че по силата на процесния договор, ответника е получил от ищеца на посочена
от него сметка сумата от 16262.22 лева. Остатъкът от отпуснатата главница в общ размер от
20 000.00 лева е удържан от ищеца, съгласно договора, като плащане по друг кредит/3237.78
лева/ и за „такса ангажимент“/500.00 лева/.Ответникът е заплатил по процесния кредит общо
сумата от 6744.71 лева, които са отнесени, както следва: 1983.02 лева-главница, 2996.69
лева-договорна лихва и 1765.00 лева-застрахователна премия. След 01.03.2019г. ответникът
е преустановил плащанията по договора. Вещото лице е изчислило и размерите на
дължимите се към настоящия момент суми по договора, идентични с дължимите се към
момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно:18016.98 лева-главница,
260.00 лева- застрахователна премия, 8 454.11 лева-договорна лихва и 3873.96 лева –лихва
за забава.
От правна страна:
Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било
направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и
съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143-чл.148 ЗЗП.
4
Настоящият състав на съда счита, че договорът за кредит нарушава няколко
разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.
На първо място нарушено е законовото изискване за минимален размер на шрифта, с
който следва да бъде отпечатан договора и преддоговорната информация.В съображение 31
от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити е посочено, че: „За да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит,
този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.“От
една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен
за средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява
лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде
пренебрегнат от страна на потребителя. В тази връзка чл. 10, ал.1 ЗПК изисква всички
елементи на договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се санкциониран с недействителност на
договора за кредит – чл. 22 ЗПК.
След визуално сравнение съдът установи, че договорът е отпечатан с шрифт по-
малък от размер 12, което е в нарушение на изискването по чл. 10, ал. 1 ЗПК и води до
недействителност на договора на това основание. За извършване на подобно визуално
сравняване не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК.
Разпознаването на вид и размер на шрифта на документ не изисква специални знания извън
техническите такива, които притежава всеки магистрат с оглед характера на работата, която
извършва. Сравняването на различни по размер шрифтове на текстове, пренесени на
хартиен носител е лесно установимо посредством визуален анализ и за това не са
необходими специални знания. Дори и да се счете, че е налице възможна грешка при
извършване на сравнението между размера на шрифта в договора, или че отклонението е
незначително, то нарушение на изискването относно размера на шрифта категорично е
налице по отношение на приложените към договора сертификат за застраховка №PLUS-
14420504/л.61/ и ОУ за застрахователна програма „Защита на плащанията“/л.62/, които са
съставени в още по-нечетлив и малък размер шрифт. Както бе посочено, изискването на чл.
10, ал.1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В случая сертификата и
ОУ са подписани от кредитора и ответника и в тях се съдържат уговорки относно
посочената в договора за кредит, включена в погасителната вноска и дължима от ответника
застрахователна премия, поради което настоящият съдебен състав намира, че същите
съставлява елемент и са част от договора, по отношение на който трябва да са спазени
посочените законови изисквания.
На следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
5
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент
ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин -
чл. 10, ал. 1 ЗПК. Това от своя страна е друго самостоятелно основание за нищожност на
договора съгласно чл. 22 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
В исковата молба се признава, че ответника е заплатил 20 месечни вноски, което се
доказва и от заключението на съдебно-икономическата експертиза. С част от тази сума са
погасени задължения за договорна лихва/2996.69./,за застрахователна премия/1765.00 лева/ и
такса ангажимент /500.00 лева/, които както бе посочено не се дължат на осн.чл. 23 ЗПК,
поради което съдът приема, че с платените суми е погасена част от дължимата се главница,
която според вещото лице възлиза на 18016.98 лева. По изложените съображения
установителните искове следва да се уважат само в частта за съществуване на вземането на
ищеца за главница в размер на 12755.29 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.01.2021г./датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното
изплащане, която сума безспорно З. е получил от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД .
Тази сума подлежи на връщане на основание чл. 23 ЗПК, за това в тази част предявеният иск
е основателен, а предвид недействителността на договора, във останалите части искът
следва да се отхвърли.
Ищцовото дружество предявява в условията на евентуалност осъдителни искове за
всички предявени вземания, ако същите не бъдат установени с предявените установителни
искове, но само ако иска по чл.422 ГПК бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК.
Настоящият случай не е такъв, а исковете са отхвърлени частично поради недействителност
на договора и съдът не дължи произнасяне по тези искове.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК и предвид частичното уважаване на предявения
иск, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски, които са в размер на 608.53 лева – заплатена държавна такса за производството по
делото, 100.00 лева-юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, 1442.80 лева-възнаграждения за особен представител и 250.00
лева-възнаграждения на вещо лице. Съобразно уважената/отхвърлена част от иска, З. следва
да заплати на ищеца сумата от 1006.20 лева. Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Предвид изхода на спора, ответника следва да заплати на ищеца сумата от
6
275.90 лева – разноски по ч.гр.д №379/2021г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, по отношение
на К. Х. З., ЕГН ********** от ************ в размер на 12755.29 лева-главница по
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №PLUS-14420504/26.01.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.01.2021г. до окончателното изплащане, предмет на
заповед за изпълнение от 28.01.2021г., издадена по ч.гр.д № 379/2021г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. №
********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сг.14,
представлявано от Димитър Тодоров Димитров за установяване на вземания на
дружеството по отношение на К. Х. З., ЕГН ********** от ************ по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта №PLUS-14420504/26.01.2017г. за сумите: главница над размера
12755.29 лева до предявеният размер от 18 276.98 лева, 8 454.11 лева – възнаградителна
лихва за периода 05.11.2018г. -05.02.2027г . и 3 695.50 лева – лихва за забава върху
главницата за периода 05.12.2018г.- 16.01.2021г.
ОСЪЖДА К. Х. З., ЕГН ********** от ************ да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров
сумата в размер на 275.90 лева – разноски по ч.гр.д №379/2021г. по описа на РРС, както и
сумата в размер на 1006.20 лева- разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7