№ 94
гр. Ловеч, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И. И.
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА
ТЕНЕВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20244300600265 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 10/13.02.2020 г., постановена по НЧХД № 746/2018 г.
Ловешкият районен съд е признал подсъдимия Л. С. Г., ЕГН ********** от с.
*** за невиновен в извършване на престъпления по чл.144, ал.1 и по чл.148,
ал.1, т.1, във вр. чл.146, ал.1 от НК, като го е оправдал по цитираните
обвинения.
Отхвърлил е предявеният от частния тъжител и гр. ищец И. Й. Г. против
подсъдимия Л. С. Г. граждански иск за заплащане на сумата от 1 000 (хиляда)
лева претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди, като
неоснователен и недоказан.
Срещу така постановения съдебен акт в законоустановения срок е
подадена въззивна жалба от адв. В. Н. от ЛАК – служебен защитник на
тъжителя И. Й. Г., в която се твърди, че обжалваната присъдата е неправилна и
моли същата да бъде отменена от настоящата инстанция като бъде
постановена нова присъда, с която подсъдимият бъде признат за виновен по
1
повдигнатите с тъжбата обвинения. Счита, че с оглед анализа на
доказателствата първостепенният съд е следвало да приеме, че обвиненията
против подсъдимия са доказани по безспорен начин, излага съображения в
тази връзка. Моли въззивната инстанция да уважи изцяло предявения гр. иск,
както и да възложи разноските по делото в тежест на подсъдимия.
Срещу цитираната въззивна жалба е постъпило възражение от адв. Ц. Ж.
от ЛАК – служебен защитник на подсъдимия Л. С. Г.. Счита, че така
подадената въззивна жалба е неоснователна и недоказана, излага аргументи в
тази връзка. Предлага на настоящата инстанция да остави жалбата без
уважение като постанови решение, с което да остави в сила присъдата на РС –
Ловеч.
В съдебно заседание, въззивникът И. Й. Г., редовно призован, се явява
лично и с процесуалния си представител – адв. Н.. Заявява, че поддържа
изложеното от своя защитник. Твърди, че от посочените от подсъдимия Г.
свидетели се виждат различни противоречия, особено от свидетеля Б., който
бил познат на органите на реда в затвора и който освен, че е „проявявал
хомосексуални прояви, е доносничел на органите на реда с цел
облагодетелстване, осигуряване на работа и други подобни“. Счита
твърденията на св. Б., че тъжителят му бил обещал майка му да му изпрати
100 лева за неистина, тъй като е било доказано от адв. Д.М. от ПлАК, който му
бил превел 2 800 лева в затвора в гр.Л.. Твърди, че ако той лично е имал такива
намерения, не е трябвало да занимава майка си, а да му вземе един стек
цигари от лавката в затвора и да го приобщя като негов свидетел. Твърди, че
тъй като св. Б. е компрометиран и пред органите на реда, и пред лишените от
свобода, той не съм имал никакви контакти с него. Изтъква, че от показанията
на св. Т.М. е видно, че подсъдимият Г. му е предлагал цигари, предлагал е и на
други лишени от свобода, както и телефонни обаждания, тъй като е разполагал
с апарат в затвора, което води до извода, че тези свидетели са били принудени,
по един или друг начин, да лъжесвидетелстват, което е доказано от събраните
по делото доказателства.
Счита, че присъдата на РС – Ловеч е несправедлива и вярва, че ОС –
Ловеч ще се произнесе в негова полза, базирайки се на събраните по делото
доказателства.
Повереникът адв. Н. заявява, че поддържа жалбата на изложените в нея
подробни аргументи. Изтъква, че в първата инстанция са били събрани
2
многобройни доказателства – били са разпитани над десет свидетели. Обръща
внимание, че от всички свидетелски показания има само един свидетел
очевидец на твърденията, които има И. Й. Г. за нанесените му обиди от страна
на Л. С. Г. и това е свидетелят Т.М.А., разпитан в съдебното заседание на
31.10.2018 година. Твърди, че св. А. ясно и категорично е повторил
отправените реплики от страна на подсъдимия, като е посочил детайлно кога
се е случило това, а именно началото на месец юни. Твърди, че това е
единственият свидетел, който е посочил факта на отправени обидни
квалификации, като е посочил конкретните изрази, с които това е извършено.
Изтъква, че всички останали свидетели всъщност не са били очевидци на това
спречкване, а са коментирали като цяло лошите взаимоотношения между
тъжителя и подсъдимия.
Счита, че по отношение на състоянието на доверителя й също са налице
свидетелски показания от страна на Т.Д.Г., която е била към онзи момент
съпруга на И. Г., а също и свидетелят Г.В.В., който е бил също непосредствено
близо до И. Й. Г. като човек, с който са в непосредствена близост – съседни
помещения. Твърди, че последният е имал непосредствени впечатления от
състоянието на тъжителя, че св. В. е коментирал как се е чувствал зле
тъжителят, който е диабетик. Счита, че това е довело до влошаване на
здравословното му състояние, което се вижда от медицинската документация,
която са изискали по делото.
В заключение моли да бъде преразгледана присъдата на Районен съд –
Ловеч и да бъде уважена тъжбата.
В съдебно заседание въззиваемият Л. С. Г., редовно призован, се явява
лично и със служебният си защитник адв. Ж. от ЛАК. Заявява, че поддържа
казаното от своя защитник и моли да бъде потвърдена присъдата на РС –
Ловеч.
Защитникът счита, че правилно първостепенният съд е постановил
оправдателна присъда и е признал за невиновен подзащитния й по
повдигнатите му обвинения и е отхвърлил предявения граждански иск.
Сочи, че по делото са разпитани две групи свидетели – на тъжителя и на
подзащитния й. Изтъква, че въззивникът твърди, че единствен очевидец на
деянието е бил Т.А. и, че същият е чул как подзащитният й е обиждал
тъжителя, като в същото време е чул и, че тъжителят е обиждал подзащитния
й, но тези негови твърдения са „подкупени“ от самия тъжител предната вечер
3
преди съдебното заседание, и то в присъствието на свидетеля К., тъжителят
му е дал две кутии цигари „Карелия“, за да свидетелства срещу Г.. Твърди, че
такива цигари св. А. е получил и няколко дни преди това, с уговорката, че той
трябва да свидетелства против доверителя й. Счита, че той не е очевидец, а
просто му е указано какво трябва да направи.
Твърди, че конкретни показания за случилото се не дава и св. Г.В., като
последният заявява, че е попитал тъжителя защо не е долу на провеждащия се
турнир по волейбол, като е тренирал и той, на което въззивникът е отговорил,
че не е добре, паднала му е захарта и защото има проблеми с други лишени от
свобода. Твърди, че Г. не е отговорил на въпроса кои са те, когато го е попитал
св. В., а е споделил, че е изпаднал в кома два часа и е зле. Сочи, че от
представеното от затвора досие никъде не е отбелязано, че въззивникът е
търсил помощ, че има сигнал за влошено здравословно състояние, оплакване
или нещо друго.
На следващо място защитата изтъква, че св. Т.Г. - бившата съпруга на
въззивника правилно е заявила, че по всяко време на Г. може да му падне
кръвната захар, без да има причина да се ядоса, защото не си слага редовно
инсулина, развива съображения в тази насока.
Твърди, че всички други разпитани лишени от свобода по един или друг
повод са дали верни показания какво е поведението и отношението на
въззивника му към доверителя й – непрекъснати псувни, закани, независимо
на кое място е, само да го види. Изтъква, че пред свидетеля К. преди
заседанието тъжителят е дал кутиите цигари, но самият К. твърди, че той е
отправил закани и е казал, че само да го види навън, ще му съсипе живота. В
коридора, минавайки пак го вижда след псувни и закани, че замахва да удари
доверителя й, или да поръча на обслужващите да му направят нещо лошо в
работата. Твърди, че всичко това е поведение, което е непрекъснато
отношение на тъжителя към подсъдимия, излага доводи в тази връзка.
В заключение счита, че правилно ЛРС е преценил, че доверителят й е
невинен и моли въззивната инстанция да потвърди обжалваната присъда,
ведно с отхвърления граждански иск.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите жалба и
възражението срещу нея, становищата на страните заявени пред нас и
събраните по делото доказателства от Ловешкия РС, и след като провери
изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено
4
следното :
През месец юни 2018 година въззивникът И. Й. Г. изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора - Ловеч, в зоната с повишени мерки за
сигурност, като от килията, в която се намирал имало пряка видимост към
мястото, където лишените от свобода провеждали престой на открито.
Въззиваемият Л. С. Г. също изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора - Ловеч.
Първоначално взаимоотношенията между двамата били добри.
През периода 2016 - 2017 година въззиваемият Г. поддържал контакт по
телефона и с писма със свидетелката Т.Д.Т. /по настоящем Г./, като за периода
03.10.2016 г. - 17.01.2017 г. последната му изпратила с пощенски записи и
банкови преводи парични суми на обща стойност 370 лева, видно от
приложената към преписка № 2767/2017 г. на РП - Ловеч справка. След това,
св. Г. започнала да поддържа контакти с въззивника, като дори сключили
граждански брак. Въззивникът и св. Г. на няколко пъти се опитвали да накарат
въззиваемия да й върне парите, които по-рано му била изпращала, като
твърдяла, че сумата била по-голяма, за което имало образувани множество
преписки в прокуратурата по жалби и от тримата. Всички те са приключили с
откази за образуване на досъдебно производство. Именно възникналите
спорове за тези суми влошили взаимоотношенията между въззивинка Г. и
въззиваемия Г..
На 08.06.2018 г. въззивинкът бил в килията си, а въззиваемият - на
престой на открито. Между двамата възникнали пререкания, но никой от
разпитаните свидетели, с изключение на свидетеля Т.А., не са чули репликите
между тях.
В тази връзка правилно първостепенният съд не е кредитирал
показанията на свидетеля А. (л.115-116), тъй като същите се разколебават от
показанията на свидетеля Г.К. (л.116), който заявява, че в деня преди
съдебното заседание въззивникът е дал две кутии цигари марка „Карелия“ на
св. А., за да свидетелства срещу въззиваемия Г.. Също така св. К. заявява, че
въззивникът Г. е предложил и на него цигари, за да каже, че Г. го е нападал и
заплашвал, но той е отказал. Обстоятелството, че в деня преди съдебното
заседание на 31.10.2018 г. въззивникът е разговарял с лишени от свобода,
които са били на престой на открито, се потвърждава и от допълнителните
показания на свидетеля Г.В. (л.118). Същият няма конкретен спомен
тъжителят да му е казвал, че някой от другите „колеги“ (лишени от свобода) да
го е обиждал или заплашвал (л.115).
Твърденията в тъжбата не се подкрепят и от показанията на
свидетелката Т.Г. (л.349-352), която не само няма как да е била очевидец на
събитията, но и от проведен телефонен разговор с тъжителя е разбрала само,
че са се карали с Г., но без никакви подробности. Във връзка с възражението
на повереника, че вследствие на инцидента въззивникът е бил с влошено
здравословно състояние за което говори св.Г.В., св. Т.Г. излага, че И. Г.
„..много лесно се ядосва и дори без повод и без видима причина, той може да
5
качи или да свали захар.“ Освен това от здравното досие на тъжителя не се
установява около датата на твърдения инцидент да е търсил медицинска
помощ, поради влошено здравословно състояние и проблеми с кръвната захар.
С оглед събраните и проверени по делото доказателства не може да бъде
споделено становището на въззивника, че обвинението срещу въззиваемия Г. е
доказано по един несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на
закона за постановяване на осъдителна присъда. Напротив, в конкретния
случай е налице очевиден доказателствен дефицит в подкрепа на
обвинителната теза и свързаните с нея факти и обстоятелства обективирани в
подадената тъжба. Единственият безспорно установен факт по делото е, че на
08.06.2018 г. между въззивника Г. и въззиваемият Г. са възникнали пререкания
в сградата на Затвора – гр.Ловеч, където и двамата изтърпявали наказание
лишаване от свобода. Относно показанията на св. Т.А. с пълна сила важи
латинската сентенция „Testis unus, testis nulus“ - „Един свидетел не е
свидетел“, предвид което същите само и единствено не могат да залегнат в
основата на една осъдителна присъда, а и както се посочи по-горе налице са
данни за заинтересованост на този свидетел от изхода на делото. Ето защо,
възраженията на процесуалния представител на въззивника в тази връзка се
явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Изхождайки от разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен, само когато обвинението е доказано по
несъмнен начин, а въззивният съдът счита, че в конкретния случай това не е
така, поради което, приема, че следва да бъде потвърдена като правилна
присъда № 10/13.02.2020 г., постановена по НЧХД № 746/2018 г. от Ловешкия
районен съд.
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10/13.02.2020 г., постановена по НЧХД №
746/2018 г. от Ловешкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7