Решение по гр. дело №757/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 август 2025 г.
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20241110100757
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15671
гр. С, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110100757 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, срещу Р. Д.
Ц. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к Д 2, бл.273, вх.В, ет.7, ап.75, с която са предявени
по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата 1802,38 лева
(хиляда осемстотин и два лева и 38 стотинки), представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к Д 2, бл.273, вх.В, ет.7, ап.75, аб.№273982, ведно със
законна лихва от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 242,90 лева (двеста
четиридесет и два лева и 90 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 03.07.2023 г., 58,21 лева (петдесет и осем лева и 21 стотинки),
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 11,27 лева (единадесет лева и 27 стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 15.08.2020 г. до 03.07.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39896/2023 г. по описа на СРС,
118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
1
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за битови нужди, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата.
Третото лице помагач „Д“ ЕООД с ЕИК ****** не взема становище по исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
В хода на процеса ответницата навежда твърдение, че е изплатила всички задължения,
за които е образувано производството. Видно от представения фискален бон от 12.05.2025 г.
ответницата е заплатила на ищцовото дружество сумата 1860,59 лева – главница, сумата
254,17 лева – мораторна лихва, сумата 85,60 лева – съдебни разноски, 446,25 лева – законна
лихва. Ищецът признава, че е получил изпълнение именно на претендираните в настоящото
производство задължения от ответника, като посочва, че претендира единствено
юрисконсутско възнаграждение.
Плащането е извършено в хода на висящото производство, поради което на основание
чл. 235, ал.3 ГПК това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда. Следователно
предявените искове се явяват неоснователни поради настъпило в хода на процеса погасяване
чрез плащане на вземанията, включително за законна лихва от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до датата на плащането.
По разноските
Доколкото ответницата е дала повод за завеждане на исковете – задълженията са били
изискуеми преди подаване на исковата молба, същата дължи на ищеца сторените разноски в
размер на 42,30 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и в размер на 42,30 лева за държавна такса и 100 лева за
юрисконсутско възнаграждение за исковото производство. Предвид направеното от ищеца
признание пълно плащане на разноските за държавна такса, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати дължимото юрисконсултско възнаграждение в определените от съда
размери. Неоснователно е възражението й, че не дължи разноски за същото, защото с
поведението си – неизпълнение своевременно на задълженията и подаване на възражение
срещу заповедта, същата е станала повод за производствата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради плащане в хода на процеса предявените по
реда на чл. 422 ГПК от „Т С” ЕАД, ЕИК ****** срещу Р. Д. Ц. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж.к Д 2, бл.273, вх.В, ет.7, ап.75 искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
2
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца, за сумата
1802,38 лева (хиляда осемстотин и два лева и 38 стотинки), представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Д 2, бл.273, вх. В, ет.7, ап.75, аб.
№273982, ведно със законна лихва от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 242,90
лева (двеста четиридесет и два лева и 90 стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 03.07.2023 г., 58,21 лева (петдесет и осем лева и 21 стотинки),
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 11,27 лева (единадесет лева и 27 стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 15.08.2020 г. до 03.07.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39896/2023 г. по описа на СРС,
118 състав..
ОСЪЖДА Р. Д. Ц. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к Д 2, бл.273, вх.В, ет.7, ап.75
да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ****** сумата 100 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство поч.гр.д. № 39896/2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Д“ ЕООД с ЕИК
******.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3