Решение по дело №618/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Д. П. И. против заповед № 513з-3810 от 08.04.2024 г. на директора на Столична дирекция на Министерството на вътрешните работи (СДВР), с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в Министерството на вътрешните работи (МВР).

В жалбата се сочи, че директорът на СДВР не е орган по назначаването и не притежава дисциплинарна власт да образува дисциплинарно производство, при което заповедта е издадена от некомпетентен орган. Намира също, че в производството по издаването на оспорвания акт са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, който са съществени и обуславят обявяване на нейната нищожност. Иска се обявяване на нищожност на заповедта и присъждане на сторените разноски.

В проведените съдебни заседания жалбоподателят се явява лично и с адв. И. А., от АК-[област]. Поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи и да се присъдят направените по делото съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – директор на СДВР, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище по жалбата.

Административен съд–[област] в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК приобщените към делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорваната заповед е връчена на Д. П. И. на 10.04.2024 година, а жалба срещу нея е депозирана на 08.10.2024 година. Следователно жалбата на Д. И., е процесуално допустима в условията на чл. 149, ал. 5 от АПК, като насочена към акт подлежащ на съдебен контрол по силата на разпоредбата на чл. 211, ал. 1, предл. второ от ЗМВР с изложени в нея доводи свързани с нищожност на акта. С оглед на това жалбата, следва да се разгледа по същество по искането за обявяване на нейната нищожност.

По фактите:

От данните по делото се установява, че Д. П. И. е назначен като държавен служител – стажант в МВР, със заповед № **** от 01.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи (л. 25 от делото). Със заповед № *** от 04.12.2013 г. на министъра на вътрешните работи, след успешно завършване на курс за първоначално професионално обучение, му е присъдена категория в МВР – категория *, полицай [Наименование]степен.

Със заповед № **** от 09.12.2013 г. е назначен на длъжност „полицай“ във ** група на сектор „Метрополитен“ (по чл. 76, ал. 1 от ЗМВР), към отдел „Охранителна полиция“ при СДВР.

Със заповед № *** от 01.04.2015 г. е преназначен на длъжност „полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ (ООР) на сектор „Охранителна полиция“ (ОП) към ** районно управление (РУ) при СДВР, със специфично наименование на длъжността – „младши инспектор“.

Със заповед № **** от 20.06.2016 г. на директора на СДВР (л. 29 от делото), Д. П. И. е преназначен от длъжност „полицай“ в група ООР на сектор ОП към ** РУ при СДВР, на длъжност „старши полицай“ в група „ООР“ на сектор ОП към *** РУ при СДВР. Тази длъжност жалбоподателят заема и към датата на издаване на оспорваната заповед.

С писмо № **** от 21.03.2024 г. (л. 22 от АД № 10333/2024 г.), младши прокурор при Районна прокуратура (РП) – [област], изпраща на директора на СДВР екземпляр от протоколно определение (л. 23 – 27 от АД № ****/2024 г.) за одобряване на споразумение № 1608**** от 18.03.2024 г., постановено по НОХД № ****/2024 г. по описа на Районен съд (РС) – [област], влязло в сила на същата дата, с което Д. П. И. е признат за виновен в извършването на общо шест умишлени престъпления от общ характер, [жк], ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК); по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр.с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК; по чл. 131, ал. 2, предл. четвърто, т. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК; по чл. 131, ал. 2, предл. четвърто, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК; по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и по чл. 338, ал. 1, предл. първо от НК. Писмото е регистрирано в деловодната система на СДВР с вх. № **** от 25.03.2024 г. и е насочено към началник Отдел „ЧР“ с резолюция от 26.03.2024 г. на директора на СДВР.

С предложение рег. № **** от 02.04.2024 г. (л. 28 от АД № ****/2024 г.), началникът на отдел „Човешки ресурси“ при СДВР, предлага на директора на СДВР да наложи на младши инспектор Д. П. И. – старши полицай в група ООР, отдел ОП, ** РУ към СДВР, дисциплинарно наказание „уволнение“ и да прекрати служебното му правоотношение. Предложението е мотивирано с постъпилите материали с писмо от 21.03.2024 г. на младши прокурор при РП – [област], и във връзка с влязлото в сила протоколно определение за одобряване на споразумение № **** от 18.03.2024 г., постановено по НОХД № ****/2024 г. по описа на РС – [област], с което Д. П. И. е признат за виновен в извършването на общо шест умишлени престъпления от общ характер, за които на основание чл. 23, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и „глоба“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева), като на основание чл. 66, ал. 1 от НПК изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, е отложено с тригодишен изпитателен срок, считано от датата на влизане в сила на споразумението – 18.03.2024 г. Посочено е, че това представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал 1, т. 1, предл. първо от ЗМВР, наказуемо с дисциплинарно наказание „уволнение“.

На 03.04.2024 г. до Д. И. е изготвена покана рег. № **** от (л. 32 от АД № ****/2024 г.) за запознаване с материалите по дисциплинарното производство и за даване на обяснения. Предоставен му е срок от 24 часа след запознаването да даде писмени обяснения и да представи доказателства за твърденията си. Указано му е, че ако не се яви за запознаване с материалите по дисциплинарното производство, както и ако не даде допълнителни писмени обяснения или не направи възражения, това ще бъде считано за отказ от това право по зависещи от служителя причини. Поканата е връчена лично на Д. П. И. на 04.04.2024 г. (л. 33 от АД № ****/2024 г). На същата дата, видно от собственоръчно отбелязване Д. И. е запознат с предложението (л. 30 от АД № *****/2024 г.).

От протокол рег. № **** от 05.04.2024 г. (л. 35 от АД № ****/2024 г.) е видно, че в указания срок Д. И. не е депозирал писмени обяснения.

Със заповед № **** от 08.04.2024 г. директорът на СДВР – главен комисар Л. Н., налага на Д. П. И. дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина - осъждане за умишлено престъпление. Позовава се на предложение рег. № **** от 02.04.2024 г. и на влязло в сила на 18.03.2024 г. определение № ****от 18.03.2024 г., постановено по НОХД № ***/2024 г. по описа на Районен съд – [област], за одобряване на споразумение по чл. 381 от Наказателнопроцесуалния кодекс НПК), с което е признат за виновен в извършени на 23.01.2024 г. шест умишлени престъпления от общ характер, за които на основание чл. 23, ал. 1 от НК на служителя е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и „глоба“ в размер на 2000 лева, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено с тригодишен изпитателен срок, както следва:

- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 23.01.2024 г. в [населено място], [област], в съучастие като извършител с лицето А. Й. (като извършител) по хулигански подбуди, е причинил лека телесна повреда на лицето Д. Н., изразяваща се в охлузвания в областта на шията, повърхностна прободно-порезна рана в областта на горен десен крайник, оток и кръвонасядане на десния горен крайник, охлузване на горен ляв крайник, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

- престъпление по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 23.01.2024 г. в [населено място], [област], в съучастие като извършител заедно с лицето А. Й. (като извършител), е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – младши инспектор Д. В. - полицаи в група ОП към РУ – МВР, [населено място], при ОДМВР – [област], и младши инспектор Д. Т. - старши полицай в група „ОП“ към Р. М. [населено място], при ОДМВР - [област], изпълняващ задължения по опазван на обществения ред, и се отличава с изключителен цинизъм и дързост.

- престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на 23.01.2024 г. в [населено място], [област], е причинил лека телесна повреда на полицейски орган - младши инспектор Д. В. - полицай в група ОП, към РУ – МВР, [населено място], при ОДМВР – [област], при изпълнение на службата му, изразяваща се в удар с крак в областта на дясното бедро, довела до причиняване на болка, без разстройство на здравето.

- престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 23.01.2024 г. в [населено място], [област], в съучастие като извършител с лицето А. Й. (като извършител), е причинил лека телесна повреда на полицейски орган - младши инспектор Д. Т. - старши полицай в група ОП към Р. М. [населено място], при ОДМВР - [област], при изпълнение на службата му, изразяваща се в охлузвания по лицето и горните крайници, довела до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.

- престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за това, че на 23.01.2024 г. в [населено място], [област], без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - марихуана с нето тегло 0.92 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 14.6 теглови %, на стойност 18.40 лв.

- престъпление по чл. 338, ал. 1, пр. 1 от НК, за това, че на 23.01.2024 г. в [населено място], [област], е държал огнестрелно оръжие - 1 (един) брой пистолет „****“, калибър ***, сериен № *** с пълнител и 8 (осем) броя боеприпаси към него – бойни пистолетни патрони **** мм, не е взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции: чл. 98, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, като е съхранявал посоченото огнестрелно оръжие и боеприпаси извън метална каса, неподвижно закрепена и снабдена със секретно заключващо се устройство.

Заповедта е връчена лично на Д. П. И. на 10.04.2024 г..

На 08.10.2024 г. Д. П. И. депозира пред Административен съд – [област]-град, искане вх. № 27863 по описа на съда, срещу заповед № **** от 08.04.2024 г. на директора на СДВР.

С определение № ****от 21.10.2024 г., постановено по образуваното АД № ****/2024 г., по описа на Административен съд – [област]-град, производството по делото е прекратено и жалбата на Д. П. И. е изпратена по компетентност на Административен съд – Перник с оглед правилата на местната подсъдност.

В Административен съд – Перник е образувано АД № 618/2024 година.

В хода на настоящето производство са приобщени материалите от АД № ***/2024 г., както и са събрани документи свързани със заеманата от жалбоподателя длъжност и с компетентността на издателя на заповедта.

Делото е основано единствено на писмени доказателства. Както тези изпратени с административната преписка, така и тези, събрани в производството пред съда не са оспорени от страните. Всички те са непротиворечиви по съдържание, последователни по хронология, като логично представят развилите се събития. Съдът ги прие като годни доказателства, кредитира ги с доверие и въз основа на тях изгражда фактическите си констатации.

По същество:

Въз основа на гореустановените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК в хипотеза на нищожност, достигна до следните правни изводи:

Съгласно теорията и съдебната практика незаконосъобразността на административните актове има две проявни форми – унищожаемост и нищожност, като разграничаването им е поставено в зависимост от интензитета на порока, засегнал административния акт, последиците от проявлението му и способите за тяхното преодоляване.

В настоящото съдебно производство, предвид изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК за валидно оспорване за незаконосъобразност (унищожаемост), съдът дължи проверка само за наличие на основания за обявяване на нищожност на атакувания административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава с обсъждане само на доводите, сочени в искането.

В чл. 146 от АПК са изброени пороците, водещи до незаконосъобразност на административния акт: липса на компетентност, неспазване на установената в закона форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Същественото нарушаване на едно или повече от изискванията за законосъобразност води до порок на административния акт, който от своя страна може да води до нищожност или унищожаемост на същия, като изключително тежките пороци водят до нищожност, а тези, с по-малък интензитет – до унищожаемост на акта.

Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР, дисциплинарните наказания се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 от ЗМВР (т.е. включително за наказанието по т. 6 на чл. 197, ал. 1 от ЗМВР) за служителите на младши изпълнителски длъжности. Според чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, основни структури на МВР са областните дирекции, като според чл. 9, ал. 2 от Правилник за устройството и дейността на МВР, областната дирекция на МВР в [област]-град се нарича СДВР.

От доказателствата по делото се приема, че към датата на издаване на оспорваната заповед – 08.04.2024 г., считано от 19.06.2023 г., длъжността директор на СДВР се изпълнява от главен комисар Л. Н., по силата на заповед № *** от 19.06.2023 г. на министъра на вътрешните работи.

Към датата на издаване на оспорваната заповед Д. П. И. заема длъжност с наименование – старши полицай, със специфично наименование – младши инспектор, като вид длъжност – младши изпълнителска (Приложение № 2, раздел Б, т. 14 към заповед № ****от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 ЗМВР), в група ООР на сектор ОП към ***РУ при СДВР, по силата на заповед № **** от 20.06.2016 г., издадена от директора на СДВР. Следователно атакуваната заповед е издадена от компетентния, съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР орган и не е налице основание за обявяване на нейната нищожност в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.

При извършената съдебна проверка не се установи порок във формата на оспорвания административен акт, такъв, който да води до изначална липса на писмен акт, което на свой ред да обоснове извод за неговата нищожност. Издадена е в писмена форма и е с реквизити, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Мотивирана е, включително с посочване на фактически и правни основания за издаването ѝ. Формулиран е ясен диспозитив (разпоредителна част), разписано е пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, както и е подписана от нейния издател. Следователно липсва радикален порок във формата на оспорената заповед, който да води до нищожност по смисъла на 146, т. 2 от АПК.

Допуснати от органа в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила биха могли да обосноват извод за незаконосъобразност на акта, която води до неговата унищожаемост, но не и до неговата нищожност, тъй като не засяга същността на акта. При това положение нищожност на акта в хипотезата на чл. 146, т. 3 от АПК може да обоснове само особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, такова, което практически е довело до липса на волеизявление, като случая обаче не е такъв.

Проверка за наличие на основания за отмяна на оспорената заповед в хипотеза на унищожаемост, свързано с допуснати в хода на производството съществени нарушения на административнопроизводствените правила не е предмет на настоящото производство, защото такава проверка е преклудирана с изтичането на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК за валидно оспорване на акта вън от основанията за обявяване на неговата нищожност. Ще се посочи, че принципно дисциплинарното производство се образува въз основа на заповед по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, но предвид чл. 208 от ЗМВР в случаите за извършено нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, какъвто е случая заповед може и да не бъде издавана. Всички останали доводи за нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с незапознаване на жалбоподателя с дисциплинарната преписка, с непредставяне на „никакви основания“, както и с непредоставена му възможност да се защити чрез защитник, с неизслушването му от „нито един орган“, не обуславят нищожност, а и не кореспондират с приобщените по делото доказателства, от които се установяват както фактът на надлежно и лично запознаване на 04.04.2024 г. на Д. И. с предложение рег. № **** от 02.04.2024 г., така факта на надлежно и лично връчване на същата дата на покана рег. № **** от 03.04.2024 г., с която на жалбоподателя е предоставена възможност да представи писмени обяснения и възражения, адресирани до директора на СДВР. Следва, че е спазено изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, от която възможност наказаният служител не се е възползвал. Горното мотивира съда да приеме, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Не се установява порок на издадената заповед, обосноваващ извод за нейната нищожност и по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК – противоречие с материалноправни разпоредби. За да е налице нищожност на административния акт на това основание следва да е налице тежко нарушение, представляващо или пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, или издаден акт при липса въобще на правно основание, или издаден акт с такова съдържание, което не почива в нито един закон, или акт, който не може да бъде издаден от нито един административен орган, т.е. да е налице акт, лишен изцяло от законова опора, същевременно засягащ по отрицателен начин своя адресат. Настоящият случай не е такъв.

Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗМВР, тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, е осъждането на държавния служител за умишлено престъпление от общ характер. Т.е. налице е конкретна материалноправна норма, която императивно разписва, като задължава административния орган – ръководител на служба по чл. 37 от ЗМВР, при наличие на визираната в хипотезата на правната норма на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предпоставка – осъждане на държавния служител за умишлено престъпление от общ характер, съставляващо по силата на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и тежко нарушение на служебната дисциплина, да издаде заповед, с която да наложи на държавния служител най-тежкото дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР – „уволнение“. Каквато в случая безспорно е налице.

От приобщените по делото доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспорвания административен акт се приема, че дисциплинарното нарушение е установено с допустими доказателствени средства. Доказано е, че Д. И. е осъден с влязъл в сила съдебен акт - определение № ****от 18.03.2024 г., постановено по НОХД № ****/2024 г. по описа на РС – [област], влязло в сила на същата дата (чл. 382, ал. 9 от НПК), за одобряване на споразумение по чл. 381 от НПК, имащо последиците на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК), за шест умишлени престъпления от общ характер извършени от него на 23.01.2024 година в [населено място], [област], за което му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и глоба от две хиляди лева. Налице е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина - осъждане за умишлено престъпление от общ характер, за което в чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е предвидено наказание „уволнение“. Следователно нищожност по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК не е налице.

При осъществената проверка настоящият състав не установи нищожност на заповедта, тъй като издателят е компетентен по материя и степен административен орган. Не са допуснати и други нарушения на формата и на административно производствените правила, които да имат за правна последица нищожност. Издадена е на правно основание и съответства на целта на закона при съобразяване на личната и генерална превенция, поради което не е налице превратно упражняване на власт. Не са налице основанията по чл. 146 от АПК за обявяване на нищожност на атакувания административен акт. Жалбата е неоснователна и ще се отхвърли.

При този изход на спора ответникът по жалбата има право на разноски. Присъждане на разноски не е заявено от ответната страна поради което и не се дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Д. П. И., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община [област], [област], [улица]против заповед № ****от 08.04.2024 г. на директора на Столична дирекция на Министерството на вътрешните работи.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на [държава] в 14-дневен срок от връчването му.