№ 722
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000500971 по описа за 2022 година
при участието на секретар Ирена Милкова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение 260337 от 25.01.2022 г. по гр.д. 3828/2020 Софийски градски съд, I
гражданско отделение, 3 състав е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗД „Евро инс“ АД
да заплати на Р. В. П. сумата от 40 000 лева за неимуществени вреди от смъртта на сестра й
при ПТП на 09.03.2019 г. ведно със законната лихва от 17.01.2020 г. до окончателното
плащане, като е отхвърлил иска до претендираното обезщетение от 50 000 лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника-застраховател в
осъдителната му част с оплаквания за неправилност поради недоказване на трайна и
извънредно силна емоционална връзка между двете сестри нарушение на критерия за
справедливост, неотчитане на доказания принос на пострадалата поради непоставен
предпазен колан, както и несъобразяване с трайната съдебна практика.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. От името на ищеца е депозиран отговор, в
който се излага, че всички оплаквания във въззивната жалба са неоснователни, а решението
е правилно.
Страните не са направили доказателствени искания и от настоящата инстанция не са
събирани нови доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, като правилно е
преценено от СГС, че е процесуално допустим. При извършената служебна проверка на
основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от
законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по иск,
предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.
Пред въззивната инстанция жалбоподателят не оспорва, че към датата на ПТП е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, няма въззивни
доводи срещу приетото от първата инстанция, че пътният инцидент е настъпил поради
1
виновните действия на водача на лек автомобил „БМВ“ – движение с несъобразена скорост,
в който се е возила Р. П.-Й.. В резултат на самокатастрофиране на автомобила сестрата на
ищцата е получила несъвместими с живота увреждания, довели до смъртта й.
Спорно пред въззивната инстанция е дали ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
които да подлежат на репариране от застрахователното дружество. Останалите елементи от
фактическия състав на отговорността по чл. 432 КЗ са безспорно установени. Спорна е
приложимостта на параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, както и допринесла ли е
пострадалата за смъртта си.
Предвид разширяването на кръга от лица, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък с ТР 1/2016 на
ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г. въззивният съд излага следните съображения. От значение
са мотивите на ВКС за разширяване на кръга от лица. Най-близките на починалия по
смисъла на Постановление на Пленума на ВС № 4/61 г. и Постановление на Пленума на ВС
№ 5/69 г. се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата
житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от
загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52
ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия
семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са
създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Възможността за обезщетяване
на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г.,
следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са
претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
От посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата,
очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение.
Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка
между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е
налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия
и претендиращия обезщетението е станала изключително силна , т. е. такава, каквато се
2
предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на
Върховния съд.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи
обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и
за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за
наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за
българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между
изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното
родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни
житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за
нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към
връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от
бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите;
работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между
братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на
ВКС, II т. о., решение № 92 от 17.11.2020 г. по т.д. 1275/2019 II т. о. ).
По делото е разпитан М. О. М., съпруг на ищцата. Р. разбрала за смъртта на сестра си
от свидетеля, а той бил разбрал от съпруга на загиналата. Двете сестри били много близки.
Свидетелят познавал Р. от 1994 година, когато станали гаджета. Р. също познавал от тогава.
Те били много повече от сестри. В продължение на две години се опитвал да възстанови
съпругата си от загубата на сестра . За жалост не успял и се отказал преди няколко месеца
и в момента живеел с друга жена. Р. се променила много, като започнала да мисли повече за
децата на Р. как се чувстват и как да им помогне. Изпаднала в тежка депресия, която не
понесла на свидетеля, той дълго опитвал и накрая решил да сложи край на съвместното им
съжителство. Не е посещавала лекар за състоянието си на депресия. След смъртта на сестра
си развила много високо кръвно налягане, започнала да пие тежки хапчета, напълнявала,
отслабвала, загубила желание за живот. Едва след като двамата се разделили, съпругата му
започнала да осъзнава, че трябва да преживее събитието. Р. и свидетелят ходели по
къмпинги от 1996 година, а Р. била навсякъде с тях. Всеки проблем, който имала Р.,
свидетелят и съпругата му го знаели. Р. се обръщала към сестра си за съвет при
отглеждането на децата си.
Въззивният съд кредитира свидетелските показания, тъй като са последователни и плод
на лично възприятие. Тези показания не установяват такава близка, трайна и дълбока връзка,
излизаща извън представите за нормална сестринска близост. За съда е безспорно, че между
двете сестри са съществували отношения на силна взаимна обич и привързаност, които
обаче не излизат извън нормалните за разширеното семейство. Не може да се пренебрегне
факта, че както ищцата, така и загиналата са имали собствено семейство – съпруг и деца,
живеели са на различни места. Съдът не подлага на съмнение, че ищцата е помагала на
покойната си сестра при отглеждането на децата чрез съвети и че двете заедно с компания са
ходели на къмпинги, преди да се омъжат. Тези обстоятелства обаче не обосновават
наличието на извънредно силна връзка.
На следващо място, твърдените действително претърпени болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, също подлежат на пълно доказване от ищеца. Свидетелят описва реакции на ищцата,
които са нормални психологични реакции след такова събитие и не излизат извън рамките
на обичайната голяма скръб при загуба на близък. Безспорно Р. М. страда за починалата си
единствена сестра, но няма вреди, които да надхвърлят по интензитет и времетраене
нормално присъщите за тази родствена връзка. Съдът не подлага на съмнение чувствата на
ищцата и нейната мъка, но доколкото обезщетение за братя и сестри се присъжда само по
3
изключение, установената преди смъртта връзка и неимуществените вреди следва да
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
По тези съображения не подлежат на обезщетение от ответното застрахователно
дружество претендираните от ищцата вреди от смъртта на сестра й.
Приетото прави безпредметно произнасянето по въззивните доводи за противоречие
между параграф 96, ал. 1 от ЗИДКЗ с чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО и за наличие на
принос на загиналата.
Предвид изложеното настоящият състав приема за основателна въззивната жалба на
ответника, което налага отмяна на решението в осъдителната му част и в частта, в която той
е осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 600
лв. и на адв. Я. Д. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 1384 лв.
С оглед променения изход на спора в полза на ответника следва бъдат присъдени още
500 лева разноски за първата инстанция.
За въззивната инстанция следва да се присъдят поисканите разноски от 800 лева за
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260337 от 25.01.2022 г. по гр.д. 3828/2020 Софийски градски
съд, I гражданско отделение, 3 състав в частта, в която на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
ЗД „Евро инс“ АД е осъдено да заплати на Р. В. П. сумата от 40 000 (четиридесет хиляди)
лева за неимуществени вреди от смъртта на сестра й при ПТП на 09.03.2019 г. ведно със
законната лихва от 17.01.2020 г. до окончателното плащане, както и в частта, в която е
осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 600 лв.
и на адв. Я. Д. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 1384 лв.
и вместо това постановява
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. В. П. с правно основание чл. 432 КЗ срещу ЗД „Евро инс“ АД за
заплащане на сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева за неимуществени вреди от
смъртта на сестра й при ПТП на 09.03.2019 г. ведно със законната лихва от 17.01.2020 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р. В. П. да заплати на ЗД „Евро инс“ АД на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ПК
разноски за първата инстанция в размер на 500 (петстотин) лева и за въззивната инстанция в
размер на 900 (деветстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4