РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 4915
гр. София , 30.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Частно
гражданско дело № 20211110135457 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по подадено Заявление вх. № 16403/21.06.2021 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма” ЕООД срещу
Б. Г. К.. Претендира се заплащане на вземане в размер на 500,00 лева –
главница по Договор за паричен заем № от 24.02.2020 г. сключен с „фирма”
АД, ведно със законната лихва от датата на заявлението – 21.06.2021 г. до
изплащането на вземането, 25,36 лева – договорна лихва за периода
29.02.2020 г. – 16.05.2020 г., 158,64 лева – възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство № от 24.02.2020 г. сключен с „фирма” ЕООД,
27,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране , 41,53 лева –
мораторна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 21.05.2021 г.
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз
основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се
отхвърля, когато „искането е в противоречие със закона или с добрите нрави“
(чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това“ (чл.411,
ал.2, т.3 ГПК).
Заявлението в частта му относно претенцията за възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство е неоснователно, защото се
основа на клауза, която е нищожна поради заобикаляне на закона (чл. 26, ал.
1, хип. ІІ ЗЗД) – налице е заобикаляне на чл.33 ЗПК. Уговореното
1
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, чието
заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения,
представлява заобикаляне на ограниченията на императивната норма на чл.33,
ал.1 и 2 ЗПК и води до оскъпяване на кредита. По този начин кредиторът
постига незаконен резултат, което представлява заобикаляне на закона.
Настоящият съдебен състав счита, че задължението за заплащане на
такса за събиране на просрочени задължения се поражда от неизпълнението
на главните задължения на кредитополучателя да върне на падежа
предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед
посочената обусловеност на задълженията, респ. предпоставките за
възникването на процесното такова за такса, то следва да се приеме, че целта
на последното е да обезпечи срочното изпълнение на основните задължения
на кредитополучателя и да обезщети вредите от тяхното неизпълнение. Т.е. на
практика е уговорена неустойка за забавено изпълнение. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, на която се
позовава заявителят, е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да
изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита,
тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2
ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят
основава процесните вземания и с които съответно е уговорено, че
кредитополучателят дължи възнаграждение по договора за поръчителство и
такси за извънсъдебно събиране, противоречат на горепосочените
императивни законови норми, които ограничават отговорността на
потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По изложените мотиви и на основание чл. 413 ГПК, Софийски районен
съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. № 16403/21.06.2021 г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма” ЕООД срещу Б. Г. К. ПО
ОТНОШЕНИЕ НА сумата 158,64 лева – възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство № от 24.02.2020 г. сключен с „фирма” ЕООД
и сумата 27,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране по Договор
за паричен заем № от 24.02.2020 г. сключен с „фирма” АД.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
2
СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3