№ 22
гр. гр. Добрич , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Калина Т. Димитрова
Атанас М. Каменски
при участието на секретаря Анжела Авр. Никова
в присъствието на прокурора Румяна Димитрова Желева (ОП-Добрич)
като разгледа докладваното от Петър П. Монев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213200600169 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.313 и следващите от НПК.
С Присъда №260010 от 23.02.2021г., постановена по н.о.х.д. №226/2018г. Районен съд-
гр.Добрич е признал подсъдимия Г. П. Г., с ЕГН **********1 за ВИНОВЕН, в това, както
следва:
1. През м.май 2007г. в гр.Г.Т., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1
б.„б“ от НК, в кръга на неговата длъжност – Председател на ***-гр.Г.Т., ЕИК ***, с цел да
набави за себе си имотна облага /парични средства/ възбудил, като му предложил за
продажба и поддържал – че това ще стане след заличаване на договорна ипотека от кредитор
на ***-гр.Г.Т., ЕИК ***, ТБ „Юнионбанк“АД, заблуждение у Ж. С. М., с ЕГН **********,
че ще му продаде търговски обект в гр.Г.Т., ул.„Т*“ №3, собственост на кооперацията и с
това му причинил имотна вреда в големи размери – в размер на 20 000,00 /двадесет хиляди
/лева, поради което и
на основание чл.210 ал.1 т.3 и т.5 във вр. с чл.209 ал.1 от НК и чл.58а ал.1 във вр. с чл.54
ал.1 от НК му ОПРЕДЕЛИЛ наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и
НАМАЛИЛ така определеното наказание с една трета, като НАЛОЖИЛ на подсъдимия
1
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 4/четири/ месеца.На
основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено с
изпитателен срок от 3/три/ години.
2. На 27.09.2010г. в гр.Г.Т., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.
„б“ от НК, в кръга на неговата длъжност – Председател на ***-гр.Г.Т., ЕИК ***, с цел да
набави за себе си имотна облага /парични средства/ възбудил, като му предложил за
продажба и поддържал – че това ще стане след заличаване на договорна ипотека от кредитор
на ***-гр.Г.Т., ЕИК ***, ТБ „Юнионбанк“АД, заблуждение у В. Д. ЯНК., с ЕГН **********,
че ще му продаде търговски обект в гр.Г.Т., ул.„Т*“ №3, собственост на кооперацията и с
това му причинил имотна вреда в големи размери – в размер на 9 000,00/девет хиляди/ лева,
поради което и
на основание чл.210 ал.1 т.3 и т.5 във вр. с чл.209 ал.1 от НК и чл.58а ал.1 във вр. с чл.54
ал.1 от НК му ОПРЕДЕЛИЛ наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест
месеца и НАМАЛИЛ така определеното наказание с една трета, като НАЛОЖИЛ на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година.На основание чл.66
ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от
3/три/ години.
3. В периода от началото на м. юни до 04.07.2011г. при условията на продължавано
престъпление е извършил следното:
- през периода от началото на м. юни 2011г. до първи юли 2011г. , включително, в гр.Г.Т., в
качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.„б“ от НК, в кръга на неговата
длъжност – Председател на ***-гр.Г.Т., ЕИК ***, с цел да набави за себе си имотна облага
/парични средства/ възбудил, като й предложил за продажба и поддържал – че това ще стане
след заличаване на договорна ипотека от кредитор на ***-гр.Г.Т., ЕИК ***, ТБ
„Юнионбанк“АД, заблуждение у Ж. К. П., с ЕГН **********, че ще й продаде търговски
обект в гр.Г.Т., ул.„Т*“ №3, собственост на кооперацията и с това й причинил имотна вреда
в големи размери – в размер на 12 000,00/дванадесет хиляди/лева;
- на 04.07.2011г. в гр.Г.Т., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.„б“
от НК, в кръга на неговата длъжност – Председател на ***-гр.Г.Т., ЕИК ***, с цел да набави
за себе си имотна облага /парични средства/ възбудил, като й предложил за продажба и
поддържал – че това ще стане след заличаване на договорна ипотека от кредитор на ***-
гр.Г.Т., ЕИК ***, ТБ„Юнионбанк“АД, заблуждение у Ж. К. П., с ЕГН **********, че ще й
продаде търговски обект в гр.Г.Т., ул.„Т*“ №3, собственост на кооперацията и с това й
причинил имотна вреда в големи размери – в размер на 30 000,00 /тридесет хиляди/лева,
като общият размер на причинената вреда на пострадалата П. е 42 000,00/четиридесет и две
хиляди/лева и е в големи размери.Поради което и
2
на основание чл.210 ал.1 т.3 и т.5 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и чл.58а
ал.1 във вр. с чл.54 ал.1 от НК му ОПРЕДЕЛИЛ наказание „лишаване от свобода“ за срок от
три години и НАМАЛИЛ така определеното наказание с една трета, като НАЛОЖИЛ на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години.На основание чл.66
ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от
3/три/ години.
На основание чл.23 ал.1 от НК е групирал наложените на подсъдимия Г. П. Г. наказания,
като е постановил да изтърпи най-тежкото наказание - „лишаване от свобода“ за срок от
2/две/ години.
На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното общо наказание е
отложено с изпитателен срок от 3/три/ години.
На основание чл.67 ал.2 от НК възпитателната работа по време на изпитателния срок е
възложена на районен инспектор по местоживеенето на подс.Г. П. Г..
Отхвърлен е поради погасяване по давност предявения от Ж. С. М., ЕГН ********** от
гр.Г.Т., граждански иск срещу подс.Г. П. Г. в размер на 8 955лв., представляващи
обезщетение за нанесените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до пълното изплащане на дължимата сума.
Отхвърлен е поради погасяване по давност предявения от В. Д. ЯНК., с ЕГН ********** от
гр.Г.Т., граждански иск срещу подс.Г. П. Г. в размер на 20 000лв., представляващи
обезщетение за нанесените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до пълното изплащане на дължимата сума.
Подсъдимият е осъден да заплати съдебно-деловодните разноски в размер на 3 146,53лв., от
които 995лв. по сметка на ОП – Добрич, 913,41лв. по сметка на РП – Добрич, ТО Г.Т.,
358,95лв. по сметка на РС-гр.Г.Т., 464,64лв. по сметка на ОС-гр.Добрич и 414,53лв. по
сметка на РС-гр.Добрич.
Подсъдимият Г. П. Г. е осъден да заплати на Ж. К. П., с ЕГН **********, разноски в размер
на 500лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановената присъда останал гражданския ищец Ж. С. М., който я
обжалва в гражданската й част.
Жалбата е подадена в срок и като такава е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В съдебно заседание, проведено на 25.05.2021г. пред въззивната инстанция жалбоподателят
се явява лично и поддържа жалбата си.Настоява гражданския иск, който е предявил, да бъде
уважен.
3
Представителят на държавното обвинение счита жалбата за неоснователна.Излага доводи за
правилност на първоинстанционната присъда.
Защитникът на подс.Г. П. Г. оспорва жалбата и я счита за неоснователна.Сочи доводи за
правилност на първоинстанционната присъда в гражданската и наказателната й части.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде потвърдена присъдата.
Добричкият окръжен съд, съобразявайки се с изложените в жалбата обстоятелства,
становищата на страните, събраните по делото доказателства, мотивите на атакувания
съдебен акт и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.314 ал.1 от НПК, констатира
следното:
Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на обвинителен акт по
обвинението на Г. П. Г. в извършването на престъпления по чл.210 ал.1 т.3 и т.5 във вр. с
чл.209 ал.1 от НК.
С Присъда №2/26.01.2017г., постановена по н.о.х.д. №224/29016г. РС-гр.Г.Т. е признал
подсъдимия Г. П. Г., ЕГН ********** от гр.Г.Т., за виновен по повдигнатите обвинения.
С Решение №48 от 10.07.2017г., постановено по в.н.о.х.д. №138/2017г., ОС-гр.Добрич е
отменил изцяло Присъда №2/26.01.2017г. по н.о.х.д. №224/29016г. и е върнал делото на
прокурора за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение.
Поради невъзможност РС-гр.Г.Т. да сформира съдебен състав с Определение №18 от
13.02.2018г., постановено по н.ч.д. №106/2018г. ВКС е изпратил наказателното дело за
разглеждане и решаване на РС-гр.Добрич, който е постановил обжалвания съдебен акт по
н.о.х.д. №226/2018г.
В настоящото производство не се спори относно фактическата обстановка, поради което
въззивната инстанция намира за излишно да я преповтаря.Безспорно установено е по делото,
че с действията си подсъдимият Г. П. Г. е осъществил фактическия състав на
престъпленията по чл.210 ал.1 т.3 и т.5 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, а
именно:
1. През м.май 2007г. в гр.Г.Т., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1
б.„б“ от НК, в кръга на неговата длъжност – Председател на ***-гр.Г.Т., ЕИК ***, с цел да
набави за себе си имотна облага /парични средства/ възбудил, като му предложил за
продажба и поддържал – че това ще стане след заличаване на договорна ипотека от кредитор
на ***-гр.Г.Т., ЕИК ***, ТБ „Юнионбанк“АД, заблуждение у Ж. С. М., с ЕГН **********,
че ще му продаде търговски обект в гр.Г.Т., ул.„Т*“ №3, собственост на кооперацията и с
това му причинил имотна вреда в големи размери – в размер на 20 000,00 /двадесет хиляди
/лева;
4
2. На 27.09.2010г. в гр.Г.Т., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.
„б“ от НК, в кръга на неговата длъжност – Председател на ***-гр.Г.Т., ЕИК ***, с цел да
набави за себе си имотна облага /парични средства/ възбудил, като му предложил за
продажба и поддържал – че това ще стане след заличаване на договорна ипотека от кредитор
на ***-гр.Г.Т., ЕИК ***, ТБ „Юнионбанк“АД, заблуждение у В. Д. ЯНК., с ЕГН **********,
че ще му продаде търговски обект в гр.Г.Т., ул.„Т*“ №3, собственост на кооперацията и с
това му причинил имотна вреда в големи размери – в размер на 9 000,00/девет хиляди/ лева;
3. В периода от началото на м. юни до 04.07.2011г. при условията на продължавано
престъпление е извършил следното:
- през периода от началото на м. юни 2011г. до първи юли 2011г. , включително, в гр.Г.Т., в
качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.„б“ от НК, в кръга на неговата
длъжност – Председател на ***-гр.Г.Т., ЕИК ***, с цел да набави за себе си имотна облага
/парични средства/ възбудил, като й предложил за продажба и поддържал – че това ще стане
след заличаване на договорна ипотека от кредитор на ***-гр.Г.Т., ЕИК ***, ТБ
„Юнионбанк“АД, заблуждение у Ж. К. П., с ЕГН **********, че ще й продаде търговски
обект в гр.Г.Т., ул.„Т*“ №3, собственост на кооперацията и с това й причинил имотна вреда
в големи размери – в размер на 12 000,00/дванадесет хиляди/лева;
- на 04.07.2011г. в гр.Г.Т., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.„б“
от НК, в кръга на неговата длъжност – Председател на ***-гр.Г.Т., ЕИК ***, с цел да набави
за себе си имотна облага /парични средства/ възбудил, като й предложил за продажба и
поддържал – че това ще стане след заличаване на договорна ипотека от кредитор на ***-
гр.Г.Т., ЕИК ***, ТБ„Юнионбанк“АД, заблуждение у Ж. К. П., с ЕГН **********, че ще й
продаде търговски обект в гр.Г.Т., ул.„Т*“ №3, собственост на кооперацията и с това й
причинил имотна вреда в големи размери – в размер на 30 000,00 /тридесет хиляди/лева,
като общият размер на причинената вреда на пострадалата П. е 42 000,00/четиридесет и две
хиляди/лева и е в големи размери.
В наказателната й част присъдата, като необжалвана или протестирана в
законоустановените процесуални срокове е влязла в законна сила, поради което и
настоящият състав не следва да се произнася по нея.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
С протоколно определение от 20.10.2016г. по н.о.х.д. №224/2016г. по описа на РС-гр.Г.Т. по
делото за съвместно разглеждане в наказателния процес са приети граждански искове, както
следва:
- от Ж. С. М. против подс.Г. за сумата от 8 955,00/осем хиляди деветстотин петдесет и
пет/лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
деянието, ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането до окончателното
5
изплащане на сумата;
- от В. Д. ЯНК. против подс.Г. за сумата от 20 000,00/двадесет хиляди/лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на деянието, ведно със законната
лихва, начиная от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата;
- от Ж. К. П. против подс. Г. за сумата от 42 000,00/четиридесет и две хиляди/лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на деянието,
ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането до окончателното изплащане
на сумата.
Като граждански ищци по делото са конституирани пострадалите Ж. С. М., В. Д. ЯНК. и Ж.
К. П. /л.42 и следващите от н.о.х.д. №224/2016г. по описа на РС-гр.Г.Т./.
С протоколно определение от 14.11.2016г. по н.о.х.д. №224/2016г. по описа на РС-гр.Г.Т.
съдебният състав е отменил протоколно определение от 20.10.2016г., с което Ж. К. П. е била
конституирана в качеството на граждански ищец на основание оттеглен граждански иск/л.85
от н.о.х.д. №224/2016г. по описа на РС-гр.Г.Т./.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни
гражданските искове, предявени от Ж. С. М. и В. Д. ЯНК., тъй като е приел, че същите са
погасени по давност.
Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на РС-гр.Добрич по отношение на
отхвърлените граждански искове.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, респ. да заплати обезщетение за тези вреди. Веднъж възникнало, вземането на
пострадалия за обезщетение от престъпление, следва да се предяви в петгодишния
давностен срок по чл.110 от ЗЗД /виж ТР №5/2005 от 05.04.2006г. по т.д. №5/2005г., ОСГК
и ОСТК на ВКС/.
Давността за вземания за обезщетения от непозволено увреждане започва да тече от деня на
увреждането, когато деецът е известен, както е в конкретния случай.Следователно давността
за предявяване на граждански иск за Ж. С. М. е започнала да тече от месец май 2007г. и е
изтекла през месец май 2012г., тъй като по делото не са приложени доказателства тази
давност да е била прекъсвана по предвидените от ЗЗД начини.
Давността за предявяване на граждански иск за В. Д. ЯНК. е започнала да тече от
27.09.2010г. и е изтекла на 27.09.2015г.По делото не са приложени доказателства тази
давност да е била прекъсвана по предвидените от ЗЗД начини.
В чл.116 от ЗЗД изчерпателно са изброени хипотезите, при които законодателят е предвидил
прекъсване на давността.Нито една от изброените хипотези не е налице в конкретния
6
случай.По делото не са приложени доказателства за признаване на вземането от страна на
длъжника преди изтичане на петгодишния давностен срок, нито за предприемане на
действия за принудително събиране на дължимите суми, нито за предявяване на иск,
възражение или искане за започване на помирително производство.
Следователно към датата на съдебното заседание от 20.10.2016г. по н.о.х.д. №224/2016г. по
описа на РС-гр.Г.Т., в което гражданските искове на Ж. С. М. и В. Д. ЯНК. срещу
подсъдимия са били допуснати за съвместно разглеждане в наказателния процес,
погасителният петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД е бил изтекъл.
Съгласно чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, т.е. за да бъде приложена
изтеклата погасителна давност, е необходимо длъжникът да направи изрично възражение за
това.В с.з. от 14.11.2016г. по н.о.х.д. №224/2016г. по описа на РС-гр.Г.Т. процесуалният
представител на подс.Г. се е позовал на изтеклата погасителна давност по отношение на
приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове на Ж. С. М. и
В. Д. ЯНК. /л.82 от н.о.х.д. №224/2016г. по описа на РС-гр.Г.Т./.Доколкото в НПК не е
налице разпоредба, която да регламентира в какъв срок трябва да бъде направено
възражението за изтекла погасителна давност, на основание чл.88 ал.1 от НПК следва да
приемем, че по този въпрос важат правилата на ГПК.Позовавайки се на изтеклата
погасителна давност в срока по чл.131 ал.1 от ГПК – срока за подаване на отговор срещу
исковата молба, респ. срещу гражданския иск в настоящия случай, процесуалният
представител на подсъдимия е упражнил по надлежния процесуален ред правото му да
възрази срещу изтеклата погасителна давност за вземанията за обезщетение на Ж. С. М. и В.
Д. ЯНК. за претърпените от тях имуществени вреди в резултат на извършеното
престъпление.Налице е валидно възражение за изтекла погасителна давност.
Възоснова на изложеното жалбата срещу Присъда №260010 от 23.02.2021г., постановена по
н.о.х.д. №226/2018г. по описа на Районен съд-гр.Добрич, се явява неоснователна.Въззивната
инстанция намира, че районният съд правилно, законосъобразно и обосновано е отхвърлил
като неоснователни приетите за съвместно разглеждане граждански искове от Ж. С. М. и В.
Д. ЯНК. срещу подсъдимия, тъй като погасителната давност по отношение на тези искове е
била изтекла и е направено възражение за изтекла погасителна давност от страна на
длъжника.
След извършване на цялостна проверка на постановената от Районния съд присъда,
съобразявайки приобщените по надлежния процесуален ред доказателства, изложените в
жалбата доводи и становищата на страните, въззивната инстанция установи, че при
постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат неговата отмяна или изменение.
Възоснова на горното и на основание чл.338 от НПК Добричкият окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №260010 от 23.02.2021г., постановена по н.о.х.д.
№226/2018г. по описа на Районен съд-гр.Добрич.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8