МОТИВИ: Срещу подсъдимия М.Х.И.
*** е предявено обвинение по чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
Предаден е на съд за това, че
на 31.05.2007 година в с. Малък Вършец, община Севлиево, в съучастие като
извършител с подсъдимия С.Х.И. отнел от владението на М.А.М. *** 217 кг. охлюви
на стойност 173,60 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила – блъснали пострадалия и го затиснали с вратата на
собствения му лек автомобил.
Срещу подсъдимия С.Х.И. *** е
предявено обвинение по чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
Предаден е на съд за това, че
на 31.05.2007 година в с. Малък Вършец, община Севлиево, в съучастие като
извършител с подсъдимия М.Х.И., отнел от владението на М.А.М. *** 217 кг.
охлюви на стойност 173,60 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила – блъснали пострадалия и го затиснали с вратата на
собствения му лек автомобил.
Прокурорът поддържа предявените
обвинения.
От пострадалия свидетел М.А.М. ***
е предявен граждански иск против подсъдимите М.Х.И. и С.Х.И., с който
претендира обезщетение за причинените му от деянието на подсъдимите
неимуществени вреди в размер на сумата от 1000,00 лева, платима ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
От обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и
останалите доказателства, събрани на досъдебното производство и на съдебното
следствие, съдът установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимите М.Х.И. и С.Х.И. са братя.
През 2007 година двамата се занимавали с изкупуване на охлюви. Същата
дейност извършвал и пострадалият свидетел М.А.М. ***, който предлагал по –
високи изкупни цени от подсъдимите.
На 31.05.2007 година свидетелят М.М. изкупувал охлюви от свидетелката М.А. ***.
Двамата подсъдими го видели. Дошли при него и започнали да го обиждат и псуват,
недоволни от факта, че той се занимавал със същата дейност, с която и те, като
изкупувал охлювите на по – висока цена от тяхната. В процеса на разправията
подсъдимият М.И. хванал свидетеля М. с две ръце за ризата и започнал да го
блъска. Подсъдимият С.И. хванал свидетеля за предмишниците и като го стискал
силно, го съборил на земята, която била кална. Двамата поискали да вземат
кантара на свидетеля, но той не го пускал. Тогава подсъдимият М.И. отворил
задната врата на намиращия се в непосредствена близост лек автомобил на
пострадалия – “ВАЗ” с рег. № С 30 17 КР и започнал да вади намиращите се вътре
чували с изкупени от свидетеля М. охлюви. Като видял това, свидетелят М.
отворил другата задна врата и през нея започнал да дърпа чувалите с охлювите
обратно. Тогава подсъдимият С.И. ритнал силно вратата и тя ударила пострадалия М.
в ребрата. След това същият подсъдим притиснал свидетеля М. с вратата на
автомобила и така го обездвижил, като дал възможност на брат си да извади
чувалите от купето на лекия автомобил. Подсъдимият М.И. натоварил чувалите с
охлюви в ползвания от него и брат му микробус “Форд” и потеглили в неизвестна
посока. Двамата подсъдими имали намерение да се разпоредят с отнетите охлюви
като със свои. Общото тегло на охлювите възлизало на 217 кг., а стойността им
според заключението на вещото лице, което не бе оспорено от страните и съдът
прие като правилно и мотивирано, се установява, че била 173,60 лева.
След като подсъдимите оставили пострадалия свидетел, той отишъл в
кметството на с. Малък Вършец, където
съобщил за случая. Бил подаден сигнал до РУ “Полиция” гр. Севлиево. Същият ден
служители на МВР издирили подсъдимите, които им предали отнетите охлюви с
протокол за доброволно предаване. В последствие същите били върнати на
пострадалия свидетел срещу разписка.
Подсъдимите М.И. и С.И. се ползваха
от правото си да не дават обяснения по повдигнатите им обвинения. Същите не са
давали такива и в хода на досъдебното производство.
По делото бе разпитан пострадалия свидетел М.М.. Същият обясни подробно
пред съда, че на инкриминираната дата, докато изкупувал охлюви от свидетелката М.А.
***, пред дома й пристигнали двамата подсъдими, които със слизането си от
автомобила си, го нападнали “с псувни и закани”, като подсъдимият М.И. го
хванал за ризата, а подсъдимият С.И. за предмишниците. Двамата започнали да го
блъскат и бутат, в резултат на което го съборили на калната земя. След това
подсъдимият М.И. предложил на брат си да вземат кантара на пострадалия, като по
този начин осуетят изкупуването на охлювите, но пострадалият го държал здраво,
понеже го бил взел на заем от свой познат. След като двамата подсъдими
разбрали, че няма да могат да вземат кантара, решили да вземат охлювите. Затова
подсъдимият М.И. отворил една от задните врати на колата на пострадалия и
започнал да изважда от там чувалите с охлюви. Пострадалият свидетел успял да
отвори другата задна кола на автомобила си и се опитал да изтегли чувалите
обратно в колата. За да му попречи, подсъдимият С.И. ритнал вратата към
пострадалия и започнал да я притиска към тялото му, като по този начин го
приклещил с нея и пострадалият не могъл да мръдне повече. През това време
подсъдимият М.И. успял да измъкне всички чували с охлюви и да ги прехвърли в
техния автомобил. Веднага след това двамата подсъдими се качили в колата си и
потеглили в неизвестна посока.
След като се съвзел от случилото се, пострадалият М. отишъл в кметството на
селото, за да сигнализира кмета за деянието на братята Иванови, но тъй като
него го нямало, секретарката му се обадила в РУ “Полиция” гр. Севлиево и
уведомила дежурния там за случилото се. Пристигналите на мястото на инцидента
полицейски служители открили двамата подсъдими, които с протокол за доброволно
предаване предали 217 кг. охлюви, въпреки че според пострадалия отнетите от
него охлюви били 360 кг.
От показанията на свидетеля М. стана ясно, че по съвет на полицейските
служители, той е посетил лекар и се е снабдил с медицинско удостоверение за
причинените му телесни увреждания от двамата подсъдими.
Въз основа на това удостоверение и на гласните доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство, е била изготвена съдебно – медицинската
експертиза, от която се установява, че на 31.05.2007 година пострадалият М.А.М.
е получил следните увреждания: множество кръвонасядания по предмишниците на
двете ръце, ивицовидно кръвонасядане в ляво на гръдния кош и ивицовидно
кръвонасядане в дясната странична коремна област. В заключението си, както и в
съдебно заседание, вещото лице доктор Я.К., сочи, че причинените увреждания по
механизъм са в резултат от удари или притискане с/между твърди тъпи предмети,
като според него същите могат да се получат при притискане с вратата на
автомобила от една страна и към ръба на
купето от другата страна, което съответства на размера и формата на кръвонасяданията
на корема в дясно и гръдния кош в ляво – ивицовидни с ширина около 2 см.
Механизмът на причиняване на
уврежданията на двете предмишници според експерта е при стискане с ръце.
Според вещото лице получените увреждания са довели до болка и страдание.
От показанията на свидетелката Т., която бе допусната до разпит от съда по
искане на гражданския ищец, се установи, че след инцидента пострадалият М. се
прибрал в дома си като “окаляно прасе”, с почернели места по тялото си в
следствие на натиска на вратата и с тежко дишане. Тъй като той изпитвал силни
болки, цялата грижа за домашните им животни легнала върху свидетелката, като
дори се наложило да викат чужди хора да й помагат. Според свидетелката болките
на М. отшумели едва след втория месец.
Тъй като по делото се установи, че в хода на разследването свидетелката М.А.
е починала, прокурорът предложи нейните показания, дадени в хода на досъдебното
производство, да бъдат прочетени на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с ал.
1, т. 4 от НПК. Процесуалният представител на гражданския ищец даде съгласие за
това, но защитникът на подсъдимите възрази категорично. Именно поради това
съдът не уважи искането на представителя на РП – Севлиево за прочитане
показанията на починалата свидетелка М.А..*** съдът допусна до разпит в
качеството на свидетели полицейските служители Я.П. и С.С., които заявиха пред
съда, че си спомнят, че в РУ”Полиция” гр. Севлиево е бил получен сигнал, че две
лица са привели в безпомощно състояние трето лице и са му взели около 300 кг.
охлюви. След проверката на сигнала се установило, че извършители на деянието са
двамата подсъдими, които не са отрекли, че са имали пререкание с пострадалия М.
по повод на изкупуването на охлюви от негова страна, но са заявили, че не са
оказвали физически натиск върху него. Двамата свидетели казаха, че очевидец на
деянието е била починалата свидетелка М.А., която обяснила, че докато М.
изкупувал събраните от нея охлюви, двамата братя пристигнали и в разправията си
с М. започнали да го дърпат и блъскат, както и че докато единият подсъдим
държал М., другият извадил охлювите от колата му.
След преценка на изтъкнатите по
– горе фактически обстоятелства, съдът намира за доказано по несъмнен начин
обвинението срещу подсъдимите М.И. и С.И. по чл. 198, ал. 1, във връзка с чл.
20, ал. 2 от НК. От показанията на разпитаните свидетели М.М., Я.П. и С.С.,
които съдът кредитира напълно с доверието си, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по
делото, се установи по безспорен начин, че на инкриминираната дата двамата
подсъдими са отнели от владението на пострадалия свидетел М.М. 217 кг. охлюви
на стойност 173,60 лева с намерението противозаконно да ги присвоят, като за да
ги отнемат са употребили сила, бутайки и блъскайки пострадалия и затискайки го
с вратата на собствения му лек автомобил. За получените в следствие на тези
действия на подсъдимите травми на пострадалия свидетелства и изготвената по
делото съдебно – медицинска експертиза, според която ивицовидните
кръвонасядания в ляво на гръдния кош и в дясната странична коремна област на
пострадалия, са получени в следствие на притискането му с вратата на
автомобила, а множеството кръвонасядания в предмишниците на двете ръце в
следствие на стискане с ръце в тази област.
За подсъдимия М.Х.И.:
Преценката на изложените по –
горе фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи
дадоха на съда основание да приеме за безспорно установено и доказано, че
подсъдимият М.Х.И., след като на 31.05.2007 година в с. Малък Вършец, община
Севлиево, в съучастие като извършител с подсъдимия С.Х.И. отнел от владението
на М.А.М. *** 217 кг. охлюви на стойност 173,60 лева с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила – блъснали пострадалия и го
затиснали с вратата на собствения му лек автомобил, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
Деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият М.И. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
При определяне вида и размера на наказанието на подс. М.И. за това
престъпление съдът взема предвид смегчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Извършеното от подс. И. деяние е тежко
престъпление по смисъла на НК, което се характеризира с голяма степен на
обществена опасност предвид динамиката на извършване на такъв род престъпления.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени
липсата на предишни осъждания за подсъдимия, възстановяването на
отнетите охлюви на пострадалия им собственик и не на последно място ниската им
стойност, предвид размерът на минималната работна заплата за страната към
тогавашния момент. Съобразявайки изложените по – горе обстоятелства съдът
намира, че наказанието на подсъдимия М.И. следва да се определи съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като са налице многобройни
смегчаващи вината обстоятелства. Именно поради това съдът наложи на подсъдимия М.И.
наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като счете, че през този период
подсъдимият не следва да бъде изолиран от обществото и предвид обстоятелството,
че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на така
наложеното наказание, като определи ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от
влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че с така наложеното наказание
ще се постигнат целите по чл. 36 от НК.
За подсъдимия С.Х.И.:
Преценката на изложените по –
горе фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи
дадоха на съда основание да приеме за безспорно установено и доказано, че
подсъдимият С.Х.И., след като на 31.05.2007 година в с. Малък Вършец, община
Севлиево, в съучастие като извършител с подсъдимия М.Х.И. отнел от владението
на М.А.М. *** 217 кг. охлюви на стойност 173,60 лева с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила – блъснали пострадалия и го
затиснали с вратата на собствения му лек автомобил, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава
на престъплението по чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Деянието
е осъществено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият С.И. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
При определяне вида и размера на наказанието на подс. С.И. за това
престъпление съдът взема предвид смегчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Извършеното от подс. И. деяние е тежко
престъпление по смисъла на НК, което се характеризира с голяма степен на
обществена опасност предвид динамиката на извършване на такъв род престъпления.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени
чистото съдебно минало на подсъдимия предвид настъпилата преди много
години реабилитация за единственото му осъждане по НОХД № 31/1982 година по
описа на Военен съд гр. Плевен, възстановяването на отнетите охлюви на
пострадалия им собственик и не на последно място ниската им стойност, предвид
размерът на минималната работна заплата за страната към тогавашния момент.
Съобразявайки изложените по – горе обстоятелства съдът намира, че наказанието
на подсъдимия С.И. следва да се определи съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, тъй като са налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства.
Именно поради това съдът наложи на подсъдимия С.И. наказание от ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като счете, че през този период подсъдимият не следва да
бъде изолиран от обществото и предвид обстоятелството, че са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на така наложеното
наказание, като определи ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от влизане на
присъдата в сила.
Съдът счита, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите по чл. 36 от НК.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
От пострадалия
свидетел М.М. *** е предявен граждански иск против подсъдимите М.И. и С.И., с
който се претендира обезщетение за причинените му от деянието неимуществени
вреди в размер на сумата от 1000,00лв. /хиляди/ лева, платима ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 31.05.2007 година до окончателното й
изплащане.
По делото безспорно се
установи, че за да отнемат охлювите от владението на пострадалия М.,
подсъдимите са упражнили физическо насилие спрямо него, в следствие на което на
същият са били причинени няколко телесни увреждания – множество кръвонасядания
по предмишниците на двете ръце, ивицовидно кръвонасядане в ляво на гръдния кош
и ивицовидно кръвонасядане в дясната странична коремна област. Според вещото
лице тези увреждания са довели до болки и страдания.
От показанията на пострадалия свидетел и на
свидетелката Т. се установи, че тези болки са били с продължителност от около
два месеца и са възпрепятствали участието на подсъдимия в ежедневната работа в
дома му, свързана с отглеждането на животни.
От данните по делото се установи, че поведението
на двамата подсъдими е дало отражение и върху психиката на пострадалия, тъй
като в резултат на него той се почувствал неглижиран, заплашен и в безизходица.
От представения по делото медицински документ, издаден от МЦ “Здраве” ООД гр.
Севлиево, е видно, че преди инцидента пострадалият М. е преживял два миокардни
инфаркта, поради което съдът приема за напълно основателно твърдението му, че
поведението на двамата братя е дало отражение, както върху физическото му, така
и върху психическото му състояние.
Съобразявайки изложеното по –
горе, съдът счита, че М.М. следва да бъде обезщетен за претърпените от него
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието на
подсъдимите М.И. и С.И. по чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК за
всеки един от тях със сумата от 600,00лв. /шестстотин/ лева. Тя следва да се
плати от тях солидарно, ведно със законната лихва върху нея, начиная от
31.05.2007 година до окончателното й изплащане,
Предявеният граждански иск до
размер на сумата от 1000,00 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Подсъдимите М.И. и С.И. следва
да заплатят на пострадалия и направените от него разноски по делото в размер на
250,00лв. /двеста и петдесет/ лева.
Подсъдимите М.И. и С.И. следва
да заплатят солидарно по сметка на Районен съд гр. Севлиево държавна такса
върху уважената част на гражданския иск в размер на 50,00лв. /петдесет/ лева,
както и направените по делото разноски в размер на 52,50лв. /петдесет и два
лева и петдесет стотинки/ за всеки един от тях.
В този смисъл съдът произнесе
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: