АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при участието на
прокурора ...........и при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното
от съдия Детелина Бозукова административно дело № 393 по описа на
Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.
Постъпила е жалба от А.М.А. г. на С. А. р., с
предоставен х. с. в Република България
срещу заповед № ЗСПД/Д-СН-НЗ/2259/ 07.10.2020 г. на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Нова Загора, с която на А.М.А. е отказана месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за д. – А. А. А. и И. А. А. – г. на С. А. р., на основание чл. 3, ал. 5 от ЗСПД.
С жалбата се иска отмяна на заповедта като
незаконосъобразна, издадена в нарушение на приложимия материален закон и при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорващата
твърди, че д. й д., които са с предоставен х. с.,
имат право на месечна помощ за дете до завършване на средно образование.
Правото произтича от предоставен х. с. и
п. п. в РБългария. Счита, че чл.32 ал.3 на ЗУБ предоставя на
оспорващата равни права с тези на българските граждани. В този смисъл били нормите
на Директива 2011/95/ЕС/. Счита заповедта
за незаконосъобразна и моли да бъде отменена.
В съдебно заседание, оспорващата, редовно
призована, се представлява от п. – адв. Д.Г. - ***, която поддържа жалбата на
посочените в нея основания и моли съда да я уважи.
Ответникът - Директорът на дирекция "Социално
подпомагане" -гр. Нова Загора, не изпраща представител. В писмено
становище по делото изтъква, че съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД право на семейни
помощи за д. имат семействата на ч. г., които п. п. и отглеждат д. си в
страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или м.
договор. Твърди, че след като оспорващата има само х. с., а няма с. на б., не
може да се ползва от правата на българските граждани, изрично предвидени в
ЗСПД. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли жалбата.
Административен съд Сливен, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Производството пред административния орган е
започнало по подадено заявление -декларация от А.М.А. с вх. № ЗСПД/Д-СН-НЗ/
2259 от 24.09.2020г. за отпускане на месечна помощ за отглеждане на д. А. А. А. и д. И. А. А. – г. на С. А. р. Към молбата са приложени служебни бележки от л.
л. д. С. Р. Д., относно поставени необходими имунизации.
По делото няма спор, че на А.М.А. и на м. й д. – А. А. А.
-*** г. и И. А. А. – *** г. като г. на С. А. р., е отказан с. на б., но е предоставен х. с. По делото няма спор, че д. А. А. А. на ***
г. и И. А. А. на *** г. са з. като у., съответно в т. и в. к. през у. 2020/2021
г., както и няма спор относно факта, че
м. договор между Република България и С. А. Р., който да урежда на реципрочна
основа отпускането на семейни помощи, не е подписван.
Със заповед № ЗСПД/Д-СН-НЗ/2259/07.10.2020 г. на
Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Нова Загора на А.М.А.
е отказано отпускане на семейни помощи за д. на основание чл. 3, ал.5 от ЗСПД, тъй като се
касае за ч. г. с х. с., на които е
предоставена о. з. по ЗУБ. В заповедта е посочено, че получаването на семейни
помощи за д. не е предвидено в друг закон или м. договор, по който РБългария е
страна. Заповедта е връчена на А.М.А. на 09.10.2020 г. и не е обжалвана по
административен ред пред РД "Социално подпомагане" гр. Сливен.
Жалбата е подадена до Административен съд Сливен на 22.10.2020г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в
срок от адресата на оспорения акт срещу административен акт, който подлежи на
съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съобразно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за д. или отказа за отпускането им се
извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"
или упълномощено от него лице.
Въпреки че неправилно в заповедта е посочено като
основание за отказ за отпускане на помощта текстът на чл. 3, ал.5 от ЗСПД, вместо чл. 3, т.5 от същия закон,
настоящият съдебен състав намира, че това нарушение не е съществено и в хода на
проведеното административно производство не са допуснати други съществени
нарушения, които да водят до процесуална незаконосъобразност на оспорения акт.
Съдът констатира, че заповедта е издадена в
противоречие с материално- правни разпоредби и в несъответствие с целта на
закона - основания за незаконосъобразност по чл. 146, т.4 и т.5 от АПК. Съображенията на
съда са следните:
Административният орган неправилно приема, че не е
налице правно основание за предоставяне на семейни помощи в конкретния случай.
От данните по делото е видно, че оспорващата и д. й
са г. на С. А. Р., с настоящ адрес *** и имат предоставен х. с.
Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗЧРБ ч. по смисъла на
този закон е всяко лице, което не е български гражданин. Съгласно разпоредбата
на чл. 36 от ЗУБ ч. с предоставен х. с. има правата и задълженията на ч. с
разрешено п. п. в Република България.
В чл. 26, ал. 1 от Конституцията на Република България и в чл. 3, ал. 1 от ЗЧРБ е регламентирано,
че ч., които пребивават в Република България, имат всички права и задължения
според Конституцията, българските
закони и ратифицираните международни договори, с изключение на тези, за които
се изисква българско гражданство.
От събраните в хода на делото доказателства е
видно, че А.А. и с. й А. А. фактически п. п. и отглеждат д. си в Република
България. Правното основание на п. им е предоставеният х. с. От друга страна, разпоредбата на чл. 3, т.5 от ЗСПД сочи ограничение
относно лица, които имат право на семейни помощи, в случая – б. жени – ч. г., и
семействата на ч. г., които п. п. и отглеждат д. си в страната, ако
получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в м. договор, по
който Република България е страна.
Според настоящият състав обаче, последната норма,
предвидена в българското законодателство не е съобразена с разпоредбата на чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО
на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и
правното положение на гражданите на т. страни или лицата без г. като б. или като
лица, които по други причини се нуждаят от м. закрила, както и относно
съдържанието на предоставената закрила, съгласно която държавите-членки полагат
грижи получилите с. на б. или с. на с. з. да получават в държавата-членка,
която им е предоставила с., необходимото социално подпомагане, равностойно на
предвиденото за гражданите на тази държава-членка. Нормата на чл. 3, т.5 от ЗСПД не е съобразена и
с Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета
от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на т. държави
или лица без г. като лица, на които е предоставена м. закрила, за единния с. на
б. или на лицата, които отговарят на условията за с. з., какъвто е х. с., както и за съдържанието на
предоставената закрила. Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на
21.12.2013 г. и същата е пряко приложима и с приоритетно прилагане пред
националните норми, които й противоречат. В съображение 45 от Преамбюла на
Директивата е посочено, следното "По-специално, с цел да се избегнат
социални трудности, е уместно на лицата, на които е предоставена м. закрила, да
се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в
контекста на социалното подпомагане". По отношение на социалното
подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата,
на които е предоставен с. на с. з., следва да се определят от националното
право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните
обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран
доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и
семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на
гражданите съгласно националното право".
Съгласно чл. 29, § 1 от Директивата
"държавите-членки гарантират на лицата, на които е предоставена м.
закрила, получаването в държавата-членка, която им е предоставила такава
закрила, на необходимите социални грижи, както е предвидено за гражданите
им." А § 2 на същия член предвижда възможност чрез дерогация от общото
правило, установено в параграф 1, държавите-членки да могат да ограничат
социалните помощи, предоставени на лицата, на които е предоставен с. на с. з.,
до основните обезщетения, които се предоставят на същото равнище и при същите
условия, както за гражданите им. Действително възможността за ограничаване на
равното третиране при социалните помощи е за лицата, на които е предоставена с.
з., но не се установява Република България да е заявила подобна дерогация на
правилото по §1, от чл. 29 от Директивата.
Същевременно по аргумент и от съображение 45 от преамбюла на Директива 2011/95/ЕС семейните помощи
за деца са сред основните обезщетения, за които не е предвидена възможност да
се ограничават по отношение на лицата, на които е предоставена м. закрила.
Съобразявайки горното съдът намира, че националната
правна уредба, предвиждаща изключване от семейните помощи за деца на ч., п. и
о. д. си на територията на РБ с х. с.,
съгласно разпоредбата на чл. 3, т.5 от ЗСПД, противоречи на
Общностното право и следва да бъде оставена неприложена. Следователно отказът
да се изплаща месечна помощ по чл. 7, ал.1 от ЗСПД за д. д. на А.А.
е нарушение на нормите на Директива
2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и
на Директива 2011/95/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г.
По делото не е спорно, че няма м. договор между България
и С. А. Р., който да урежда на реципрочна основа отпускането на семейни помощи,
но предвид в. к. в Б. и., обективно се минимизира възможността за подобно
договаряне. В ЗУБ като специален закон, не се съдържат ограничения относно
правата предоставяни от социалната система освен предвидените със закон. Няма
ограничение в правата на ч. с х. с. в чл. 2, ал. 6 от ЗСП и няма уредба по
отношение на тези лица в чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Настоящият състав
споделя становището, че цитираната по-горе в делото разпоредба на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не сочи изчерпателно
субектите, които имат право на семейни помощи, поради което и не може да се
направи извод, че нормата е забранителна като още следва да се отчете, че
същата препраща към друг закон или м. договор, по който Република България е
страна. /В този смисъл Решение № 13461/10.12.2015г по адм. дело № 6027/2015г на
ВАС VI отделение/.
Предвид горните
съображения и предвид липсата на друго основание в заповедта, което да е
причина за постановения отказ, съдът намира, че административният орган
незаконосъобразно е отказал отпускането на оспорващата на семейна помощ по чл. 7, ал.1 от ЗСПД, за д. й д. и
обжалваната заповед, като незаконосъобразна следва да бъде отменена. Преписката
следва да бъде върната за ново произнасяне по заявлението на оспорващата при
спазване на указанията, дадени в настоящото решение.
Разноски не се претендират от оспорващата, поради
което не се присъждат.
Воден от изложеното, Административен съд Сливен, VI
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на А.М.А. г. на С. А. р., с
предоставен х. с. в Република България
заповед № ЗСПД/Д-СН-НЗ/2259/ 07.10.2020 г. на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Нова Загора, с която на А.М.А. е отказана месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за д. – А. А. А. и И. А. А. – г. на С. А. р., на основание чл. 3, ал. 5 от ЗСПД, като
незаконосъобразна.
ВРЪЩА преписката на административния орган -
Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Нова Загора за
произнасяне по заявление вх. № ЗСПД/Д-СН-НЗ/2259/24.09.2020 г., подадена от А.М.А.
за отпускане на месечна помощ за д. й д., в едномесечен срок от получаването й.
Решението на основание чл.10 ал.6 изр. второ от
ЗСПД не подлежи на обжалване.