№ 1316
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110165550 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „А. срещу ответника „С., с която е предявен
иск за установяване на вземане в размер на 36,92 лв., представляваща обезщетение за забава
плащането на главницата в размер на 624 лв. – възнаграждение за извършени услуги по
договор . от 30.01.2020г. за Абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност,
за които е издадена фактура № ********** от 24.09.2021г., за период на забавата от
25.10.2021г. до 25.05.2022г., както и на законната лихва върху платената в хода на
производството главница за периода от 27.05.2022г. до 18.08.2022г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28008/2022г. на СРС, 26 състав.
Ищецът „А. твърди, че предоставил на ответника „С. подробно описани в исковата
молба услуги въз основа на договор . от 30.01.2020г., като изпълнението на възложената
работа било прието без забележки, за което били съставени и подписани от страните
ремонтни протоколи от 07.09.2021г. и 08.09.2021г. За стойността на дължимото
възнаграждение за извършените услуги ищецът издал фактура № ********** от 24.09.2021г.
съгласно уговореното в чл. 8, ал.1 от договора на стойност от 624 лв., но ответникът не
заплатил дължимото възнаграждение, като с изтичането на 30-дневен срок от датата на
издаване на фактурата ответникът изпаднал в забава за плащане на възнаграждението,
поради което дължал и обезщетение за забава при плащане на главницата в размер на 36,92
лв. за периода от 25.10.2021г. до 25.05.2022г. Твърди, че след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът платил на 18.08.2022г. претендираната
главница, с оглед на което е оттеглил иска за главното вземане и производството е
прекратено по отношение на него. Поддържа исковата молба за установяване на
акцесроното вземане и моли да се признае неговата дължимост, както и дължимостта на
законната лихва върху платената в хода на производството главница за периода от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2022г. до датата на плащането –
18.08.2022г., както и разноски за заповедното и за исковото производство.
Ответникът „С. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Счита, че е налице злоупотреба с право от страна на
ищеца, който е заявил сходни претенции, произтичащи от същия договор между страните, с
1
цел да се облагодетелства с разноски по делата. Моли за отхвърляне на предявените искове
и присъждане на разноски.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по делото е да докаже съществуването на главен дълг на стойност
624, представляващ възнаграждение по договор за изработка ./30.01.2022г., че ответникът е
изпаднал в забава за плащането му, както и размера на дължимото възнаграждение за забава.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца ответникът следва
да докаже, че е платил вземането.
С доклада по делото като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е отделено обстоятелството, че между страните е сключен
договор № . от 30.01.2020г. за Абонаментно поддържане на съоръжения с повишена
опасност с твърдяното в исковата молба съдържание, съгласно който ищецът като
изпълнител предоставял на ответника като възложител услуги по поддържане на
съоръжения с повишена опасност срещу заплащане на възнаграждение, което следвало да се
заплаща в срок от 30 дни от издаване на фактура от изпълнителя (чл. 8, ал. 1 от Договора).
В изпълнение на задълженията по този договор ищецът извършил следните работи –
възстановяване на скъсан захранващ кабел - 1 бр. за съоръжение с рег. № . съгласно
протокол № . от 08.09.2021г.; доставка на нова двускоростна бутониера за електротелфер за
съоръжение с рег. № . съгласно протокол № ./08.09.2021г., демонтаж на стара и монтаж на
нова двускоростна бутониера с електротелфер - 1 бр. за съоръжение с рег. № . съгласно
протокол № ./08.09.2021г.; възстановяване на скъсан захранващ кабел и корекция на
провесите на целия кабел – 1 бр. за съоръжение с рег. № . съгласно протокол №
./08.09.2021г.; смяна на кабел за управление на крана - 1бр. за съоръжение с рег. № .
съгласно протокол № ./07.09.2021г.; доставка на нова двускоростна бутониера за
електротелфер - 1 бр. за съоръжение с рег. № . съгласно протокол № ./07.09.2021г.;
демонтаж на стара и монтаж на нова двускоростна бутониера за електротелфер – 1 бр. за
съоръжение с рег. № . съгласно протокол № ./07.09.2021г.; подмяна на кутия за верига за
верижен елетротелфер – 1 бр. за съоръжение с рег. № . съгласно протокол № ./07.09.2021г. и
доставка и монтаж на ново осигурително въже 4 мм – 4 метра и кламфи 2 броя за пулта за
управление за съоръжение с рег. № . съгласно протокол № ./07.09.2021г.
Работата била предадена, респективно приета без възражения от ответника-
възложител, за което били съставени двустранно подписани протоколи с № № ./07.09.2021г.,
с № ./07.09.2021г., с № ./07.09.2021г., с № ./07.09.2021г., с № ./08.09.2021г., с № ./08.09.2021г.
и с № . от 08.09.2021г., представени като доказателство по делото.
С оглед изложеното за ответника е възникнало задължение да заплати
възнаграждение за извършената и приета работа, чиято стойност е в размер на 624 лв.
съгласно издадената от ищеца фактура № ********** от 24.09.2021г.
Установи се следователно съществуването на главен дълг за сумата от 624 лв.
Съгласно уговореното в договора задължението за изплащане на възнаграждение било
уговорено да става в срок от 30 дни от издаване на фактура от изпълнителя. Задължението е
с определен срок (чл. 84, ал. 1 ЗЗД), поради което ответникът е изпаднал в забава, считано от
деня следващ изтичането на срока за плащане. В случая фактурата е издадена на
24.09.2021г., с оглед на което задължението е падежирало на 25.10.2021г. (първият
присъствен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден). Считано от следващия ден –
26.10.2021г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на главницата и предвид
обстоятелството, че главното вземане е платено едва на 18.08.2022г. (в хода на заповедното
производство) е бил в забава за исковия период, считано от 26.10.2021г. до 25.05.2022г., за
който дължи обезщетение за забава върху главницата по фактура № ********** от
24.09.2021г. в размер на 36,74 лв., определен от съда по реда на чл. 161 ГПК чрез използване
на компютърна програма. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за посочения размер
и период, като се отхвърли за разликата над сумата от 36,74 лв. до пълния предявен размер
2
от 36,92 лв. и за дата 25.10.2021г.
Ответникът е бил в забава за плащането и за периода от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2022г. до плащане на главницата,
за което между страните няма спор и се установява от заключението на ССчЕ, че е
извършено на 18.08.2022г., за който период дължи законна лихва в размер на 14,56 лв.,
определен от съда по реда на чл. 161 ГПК чрез използване на компютърна програма.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, които са
претендирали такива. Ищецът е доказал извършване на разноски за заповедното
производство в размер на 25 лв. – държавна такса и 460 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение и разноски за исковото производство в размер на 25 лв. – държавна такса,
250 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 460 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение за исковото производство. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, както и възражение за
злоупотреба с права предвид обстоятелството, че ищецът претендира в отделни
производства вземанията си по същия договор, основани на различни фактури, като във
всяко от производствата претендира отделни разноски, което счита, че е в противоречие с
принципа на чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуалните права. Съдът
намира възражението за нарушение на чл. 3 ГПК за неоснователно поради следното:
действително се установи, че между същите страни, въз основа на същия договор за
образувани няколко отделни заповедни производства. Всяко от тях е образувано обаче за
различни по вид и характер работи, необходимостта от които е възникнала по различно
време, макар и възлагани във връзка със сключения между страните Рамков договор от
30.01.2020г., а не се касае за еднородни задължения, чиято дължимост е обусловена
единствено от изтичане на определен период от време. Право на ищеца, при това
положение, въз на основание чл. 6, ал. 2 ГПК, е да определя предмета и обема на търсената
защита. Отделно от това ответникът, оспорвайки съществуването на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение с възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, вместо да атакува единствено
разноските в заповедното производство по реда на чл. 414а ГПК (предвид че е платил
главното вземане в срока по чл. 412, т. 8 ГПК), е дал повод за предявяване на иска по чл. 422
ГПК, където са кумулирани още разноски.
Основателно се явява обаче възражението за прекомерност на претендирания от
ищеца за двете производства адвокатски хонорар предвид ниската фактическа и правна
сложност на делото, обема на събраните доказателства и проведените две съдебни
заседания, които не се характеризират с голям обем на извършените процесуално действия.
С оглед изложеното възнаграждението за заповедното производство следва да се намали до
сумата от 300 лв., която не е по-ниска от минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. ал. 7
НМРАВ (в относимата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие
от 25.05.2022г. ред. с ДВ, бр. 68 от 31.07.2020г.), а за исковото производство – до сумата от
400 лв., която не е по-ниска от минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ (в относимата
към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие от 30.11.2022г. ред. с
ДВ, бр. 88 от 04.11.2022г.). Съдът намира, че длъжникът е дал повод за завеждане на
заповедното производство, като не е изпълнил на падежа свое изискуемо вземане, с оглед на
което на ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
заповедното производство в пълния признат размер от 25 лв. – държавна такса и 300 лв. –
адвокатско възнаграждение или общо разноски за сумата от 325 лв. За исковото
производство следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част за иска по чл.
86, ал. 1 ЗЗД (доколкото производството в останалата част е прекратено по волята на
ищеца). При липса на противна уговорка в представения договор за правна защита и
съдействие, съдът намира, че страните са уговорили равно възнаграждение по всеки от двата
първоначално предявени иска, поради което възнаграждението за иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
равнява на сумата от 200 лв. (като се вземе предвид намаляването на адвокатския хонорар
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК). Следователно от извършените разноски за държавна такса,
депозит за съдебно-счетоводна експертиза и адвокатско възнаграждение по иска за
акцесорното вземане съразмерно с уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 214,32 лв.
В производството ответникът е бил защитаван от юрисконсулт и е поискал
3
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на основание
чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ на сумата от 100 лв. От посочения размер съразмерно на отхвърлената част от иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и с оглед прекратяване на производството по делото по иска по чл. 266,
ал. 1 ЗЗД на ответника се следват разноски на основание чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ГПК в размер на
94,44 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., дължи на „А., ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр. С., сумата от 36,74 лв., представляваща обезщетение за забава
плащането на главница в размер на 624 лв. – възнаграждение за извършени услуги по
договор . от 30.01.2020г. за Абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност,
за които е издадена фактура № ********** от 24.09.2021г., за период на забавата от
26.10.2021г. до 25.05.2022г., както и сумата от 14,56 лв., представляваща законната лихва
върху платената в хода на производството главница от 624 лв., за периода от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2022г. до датата на плащане –
18.08.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 28008/2022г. по описа на СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 36,74 лв. до пълния предявен размер от 36,92 лв.
и за дата 25.10.2021г.
ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., да заплати на „А.,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
325 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 214,32 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „А., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., да заплати на „С.,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., на основание чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ГПК
сумата от 94,44 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4