№ 269
гр. Бургас, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120204833 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на К. Н. К. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. М. К. – БАК, с посочен съдебен адрес: *, против Наказателно
постановление № НП-78/02.11.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на ИА
„Медицински надзор“ - София, с което за нарушение по чл. 289а, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл.
259, ал. 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина /ЗЛПХМ/ и
на основание същата разпоредба – на жалбоподателката са наложени две наказания „Глоба“
в размер на от по 1000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност и неправилност. Застъпва се, че цифрово неправилно е посочено
изискването на Наредба № 7/03.10.2019 г. за приемане на фармакотерапевтичното
ръководство за лечение на неврологични заболявания /Наредбата/, което АНО приема за
нарушено от жалбоподателката. На следващо място се посочва, че следенето на диурезата е
задължение на медицинската сестра, а не на лекаря, както и че жалбоподателката е
поставила въпроса за липсата на отбелязване при проведената визитация. По отношение на
второто вменено нарушение се посочва, че жалбоподателката не е изписвала пациента и
дори не е била информирана за това, поради което и е неправилно да й се вменяват
нарушения в тази връзка.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и се представлява от
пълномощник – адв. К. – БАК, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея
доводи, които уточнява и развива. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски. В
1
допълнително представени писмени бележки още веднъж развива тезата си за
незаконосъобразност на издаденото НП, поради което и моли за неговата отмяна.
За административнонаказващият орган се явява юрисконсулт *, надлежно
упълномощен, който оспорва жалбата. Посочва, че вмените нарушения са доказани по
безспорен начин, а в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения,
поради което и моли за потвърждаване на наказателното постановление изцяло и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 27 - НП е връчено
на жалбоподателката на 09.11.2023 г., а жалбата е депозирана на 17.11.2023 г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Към 05-09.06.2023 г. жалбоподателката работила като „лекар нервни болести“ в
„МБАЛ Бургасмед“ ЕООД.
На 05.06.2023 г. *, на 75 г., бил намерен паднал на улицата в безсъзнание, с
обездвижени долни крайници, неконтактеи. Бил транспортиран от екип на ЦСМП - Бургас в
„МБАЛ Бургасмед” ЕООД в 12:05 ч. с диагноза: „Мозъчен инсулт в БЛСМА“.
При прегледа в КДБ/СО на „МБАЛ Бургасмед” ЕООД, дежурният лекар д-р * е
установила, че пациентът е в тежко общо състояние, в кома, с хемиплегия в десни крайници
и несиметрични лицеви половини. Била осъществена консултация с невролог - д-р К. К.,
която отразила неврологичен статус: „СМРД - липсва. ЧМН - спретнато отклонение на
очните ябълки наляво, централна лезия на 7 и 12 ЧМН в дясно. Активни движения -
намалени по обем, скорост и сила в десни крайници. Приповдигнати рефлекси - Бабински,
Хофман и Трьомнер (+) в дясно. Координационни проби - не се изследват поради плегията.
Сетивност - десностранна лицева и телесна хемихипестезия. Тазови резервоари - не
контролира. Походка - невъзможна самостоятелно. Сомнолентен. ВКФ - сензо-моторна
афазия. GCS - 9 точки; NIHSS - 23 точки”.
Пациентът бил хоспитализиран в 12:25 ч. в Отделение по нервни болести на „МБАЛ
Бургасмед” ЕООД, с ИЗ № 5389, по КП № 50.1 „Диагностика и лечение на исхемичен
мозъчен инсулт без тромболиза, над 18 год“, с Диагноза: 163.3 Мозъчен инфаркт, причинен
от тромбоза на церебрални артерии. За лекуващ лекар служебно била определена д-р К. К..
Определен бил лечебно - диагностичен план. Назначена била терапия с противооточни,
ноотропни, вливания, антиагрегант + собствена, вкл. Mannitol 15 % Braun - 75 g/500 ml, i.v., 2
пъти дневно - за 3 дни.
Състоянието на пациента било проследявано и отбелязвано в декурзусите редовно.
Съгласно записите, пациентът бил трайно афебрилен, в увредено в началото, до
задоволително в края на хоспитализацията общо състояние. С десностранна хемипареза -
2
средно тежка за ръката и лекостепенна за крака при приемането, до латентна десностранна
хемипареза. По време на хоспитализацията, съгласно записите в ИЗ, лабораторно били
проследявани стойностите на електролитите и кръвната захар, но нямало отразено
проследяване на диурезата.
Пациентът бил изписан (не от д-р К.) на 09.06.2023 г. - 4 дни след хоспитализацията,
което е изискуемият от НЗОК минимален болничен престой по клинична пътека. При
дехоспитализацията пациентът бил в стабилизирано общо състояние, афебрилен,
хемодинамично стабилен, с десностранен фациалис, десностранна латентна хемипареза,
сензомоторна афазия, без общомозъчна симптоматика. Дадена била терапия за домашно
лечение и пациентът бил насочен за динамично проследяване от ОПЛ, невролог, кардиолог,
ендокринолог, диспансеризация и рехабилитация. Нямало данни в ИЗ и съставената
епикриза за осигурени условия за продължаване на рехабилитацията на пациента след
дехоспитализацията от специалисти в областта на мозъчния инсулт.
След изписване на пациента близките останали недоволни от проведеното лечение,
поради което и сезирали ИА „МН“. Била извършена проверка от екип, в състава на който
влизала и св. Г. З. – медицински инспектор в ИА „МН“. Свидетелката извършила проверка
на съставените медицински документи по повод лечението на болния и достигнала до извод,
че жалбоподателката, като лекуващ лекар е извършила две административни нарушения:
1. Нарушение на т. 1.3.1.2.2. „Общо (неспецифично) лечение“, в частта:
„Необходимо е редовно мониторнране на: диуреза“ от Наредбата;
2. Нарушение на т. 1.3.1.2.3. „Симптоматично лечение на последиците от
инсулта“, в частта: „Ранно изписване от отделение за лечение на инсулти е възможно при
стабилизирани пациенти с леко до умерено увреждане при условие, че се осигурят условия
за продължаване на рехабилитацията извън болницата от специалисти в областта на
мозъчния инсулт (клас I, ниво А)“ от Наредбата, поради което пристъпила към съставяне на
АУАН.
Актът бил съставен на 10.10.2023 г. в присъствието на жалбоподателката, която го
подписала и получила препис от него. В законоустановения срок жалбоподателката подала
писмено възражение срещу акта (л. 39-41).
Административнонаказващият орган сезиран с преписките по акта счел фактическите
констатации на актосъставителя за безспорно установени, намирайки възраженията за
неоснователни, поради което и на 02.11.2023 г. издал срещу жалбоподателката процесното
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателката, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
3
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол
подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна
и сезираща.
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено компетентен орган, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 289а, ал. 2 от ЗЛПХМ.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това съдът счита, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени
нарушения на производствените правила, изразяващи се в липса на посочване на
нарушената материална норма, за която се ангажира отговорността на жалбоподателката. В
случая актосъставителят е посочил цифрово единствено изискванията от Наредбата, които
приема, че жалбоподателката не е изпълнила – т.е. посочил е нормите, които запълват
бланкетната диспозиция на чл. 259, ал. 1, т. 4 ЗЛПХМ, но не е нито посочила въпросната
разпоредба на чл. 259, ал. 1, т. 4 ЗЛПХМ, нито разпоредбата на чл. 289а, ал. 1 ЗЛПХМ, чието
нарушаване реално е повод за ангажиране на отговорността на жалбоподателката. По този
начин реално в АУАН липса посочване – цифрово и словесно, на нарушението по ЗЛПХМ,
за което в последствие е издадено НП. По мнение на съда е недопустимо едва в НП за първи
път да се дава правна квалификация на деянието, чрез посочване на съответната норма от
ЗЛПХМ, доколкото това е в грубо противоречие с изискването на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5
ЗАНН и препятства организирането на защитата на санкционирания. Това нарушение
самостоятелно се явява достатъчно основание за отмяна на НП.
Въпреки това и на самостоятелно основание съдът счита, че в конкретния случай,
дори горният порок да се приеме за несъществен, то изводът за незаконосъобразност на НП,
отново би бил същия по следните съображения.
За нарушението по т. 1 от НП – АНО е ангажирал отговорността на
жалбоподателката за това, че на 08.06.2023 г. в качеството й на лекуващ лекар на пациента
*, не е назначила редовно мониториране на диурезата по време на лечението, с което е
нарушила изискванията на т. 1.3.1.2.2. „Общо (неспецифично) лечение“, в частта:
„Необходимо е редовно мониториране на: диуреза“ от Наредбата. Видно от материалите по
делото обаче през целия период на престой на пациента в лечебното заведение /общо 4 дни/
д-р К. е била на работа за няколко часа при приемането на болния и след това 12 часа от
4
20.00 часа на 07.06.2023 г. до 08.00 часа на 08.06.2023 г. Видно от разпитите на
медицинските сестри, които реално отчитат показанията на диурезата - тя се следи за 24
часа. При това положение, очевидно няма как за едно 12-часово дежурство да бъде
проследена диурезата на болния, така както приема АНО. За да може на 08.06.2023 г. реално
да се отчете диурезата, то мониторирането й е следвало да бъде назначено предния ден
сутринта – 07.06.2023 г., когато през деня д-р К. въобще не е била на работа. Към 08.06.2023
г. вече е бил изтекъл и тридневният срок на приложение на лекарствения продукт –
„Манитол“ (назначен на 05.06.2023 г.), поради което и на 08.06.2023 г. не е налице
хипотезата, визирана в характеристиката на продукта за проследяване на диурезата,
цитирана в НП, доколкото тя взира случаи: „ По време на инфузията ….“. Нещо повече –
видно от информацията за назначената терапия (л. 95- 96) самият „Манитол“ не е бил
назначен от д-р К., поради което и ако някой е следвало да разпореди следене на диурезата,
то това по мнение на съда, би следвало да е лекарят, който е предписал лекарствения
продукт, а не лекуващият лекар, който както стана вече дума, е бил на работа само няколко
часа за цялата хоспитализация на болния.
За нарушението по т. 2 от НП – АНО е ангажирал отговорността на
жалбоподателката за това, че в качеството й на лекуващ лекар, като е дехоспитализирала
пациента *, без да е осигурила рехабилитация на пациента, е нарушила изискванията на т.
1.3.1.2.3. „Симптоматично лечение на последиците от инсулта“, в частта: „Ранно изписване
от отделение за лечение на инсулти е възможно при стабилизирани пациенти с леко до
умерено увреждане при условие, че се осигурят условия за продължаване на
рехабилитацията извън болницата от специалисти в областта на мозъчния инсулт (клас I,
ниво А)“ от Наредба. Видно от материалите по делото, обаче – жалбоподателката не е
дехоспитализирала пациента, най-малкото защото на 09.06.2023 г. тя въобще не е била на
работа. Видно от показанията на актосъставителя, а и от медицинските документи –
изписването е било направено по решение на други лекари, след съгласуване с Началника на
отделението. При това положение повече от необоснован е изводът на АНО, че именно д-р
К. следва да отговаря за нарушения при изписването на болния и то защото след
завръщането си на работа, не е вписала в ИЗ, че не е съгласна с вече извършеното
дехоспитализиране. Първо – нормативно изискване за токова вписване не съществува и
второ – административнонаказателната отговорност се носи за лични деяния. Щом АНО
приема, че пациентът е бил неправилно изписан, то отговорност следва да носи този, който
го е изписал в нарушение на правилата, а не от лекуващият лекар, който по това време дори
не е бил на работа и няма никакво отношение към изписването на болния, а е научил за това
едва когато се е върнал на работа след няколко дни.
С оглед всичко казано по-горе, настоящият състав счита, че в случая неправилно
АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателката, поради което и издаденото НП
следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
5
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателката, която е поискала присъждането им. По делото е приложен договор за
правна защита и съдействие (л. 66), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски
хонорар в размер на 1000 лева с ДДС. По делото не е направено възражение от АНО за
прекомерност, поради което и ИА „Медицински надзор“ - София следва да бъде осъдена да
ги заплати на жалбоподателката
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-78/02.11.2023 г., издадено от
Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ - София, с което за нарушение по чл.
289а, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 259, ал. 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в
хуманитарната медицина и на основание същата разпоредба – на К. Н. К. с ЕГН: **********
са наложени две наказания „Глоба“ в размер на от по 1000 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Медицински надзор“ - София да заплати на К. Н.
К. с ЕГН: ********** сума в размер на 1000 (хиляда) лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6