Решение по дело №319/2019 на Районен съд - Луковит

Р Е Ш Е Н И Е

№_____

гр. Луковит, 13 април 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА

 

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА АНД № 319/2019 по описа на съда  и  за да се произнесе, съобрази следното:

           

            Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.

            Образувано е по повод на жалбата на Ч.К.Б. с ЕГН ************ от гр. Луковит срещу Наказателно постановление №18-0297-000480/18.12.2018 г., издадено от началника на РУ Луковит към ОДМВР Ловеч.

С жалбата са направени бланкетни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се иска неговата отмяна.

            В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М.М., който поддържа жалбата. В писмена защита излага съображенията си, че жалбоподателят е санкциониран неправилно, тъй като, видно от изисканите от Районна прокуратура доказателства, процедурата по установяване наличието или липсата на вещества от страна на Б. била изпълнена и не следва да бъде наказван за отказ да бъде изпробван. Алтернативно моли за приложение на чл. 28 ЗАНН. 

            Въззиваемата страна – РУ Луковит, не се представлява в съдебно заседание.

            Съдът прие за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

                        Полицейските служители П.Й.Й. и Н.Л.Н. били дежурни дневна смяна на 10.12.2018 г.

Около 16.00 часа на ул. „Козлодуй“ в посока към с. Тодоричене спрели за проверка лек автомобил „Астра“ с рег.№ОВ 5265 ВН, тъй като имали оперативна информация, че в него се държат наркотични вещества.

Водач на автомобила бил жалбоподателя Ч.Б.. Св. П.Й. поискал да тества водача за употреба на алкохол с техническото средство „Алкотест 7510“ с №ARDN0031 и на наркотични вещества с полеви тест „Дръг Чек“ 3000.

Св. Й. на основание чл. 80 ЗМВР пристъпил към личен обиск на Ч.Б., при който във вътрешния ляв джоб на якето му било намерено полиетиленово пликче със зелена тревиста маса, което наложило на място да дойдат служители от криминална полиция.

По този повод водачът бил отведен в сградата на РУ Луковит, където св. Й. отново предложил на водача да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества, но той отново отказал.

Св. Й. издал на водача Талон за изследване №0042245, в който вписал личните му данни, обстоятелството, че отказва да бъде изпробван, като Ч.Б. отказал да приеме и подпише талона, което било удостоверено с подписа на св. Х.П..

            Срещу жалбоподателя св. П.Й. съставил АУАН, серия Д, бл. № 983505/10.12.2018 г. за това, че на същата дата, около 16.00 часа в гр. Луковит по ул. „Козлодуй“ в посока на движение от с. Тодоричене към града, управлява лек автомобил „Опел - Астра“ с рег.№ОВ 5265 ВН, собственост на К.Г., като водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест 7510“ с №ARDN0031 за употребата на алкохол, за което му е издаден Талон за медицинско изследване №0042245. Отказва да бъде изпробван с Дръг Чек 300 за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Като нарушена правна норма е посочена разпоредбата на  чл. 174, ал. 3 ЗДвП. С акта е иззето и свидетелството му за управление на МПС.

            Св. Х.П. на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС.

По повод намереното вещество при обиска на Б. в условията на неотложност било образувано ДП ЗМ №356/2018 по описа на РУ Луковит за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 НК, като на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР жалбоподателят бил задържан за срок до 24 часа.

На следващия ден – 11.12.2018 г., Ч.Б. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК – за това, че на 10.12.2018 г. в гр. Луковит държал без надлежно разрешение високо рисково наркотично вещество – марихуана.

С Определение №308/11.12.2018 г. по ЧНД №347/2018 г. на Районен съд Луковит било дадено разрешение за принудително вземане на образци за сравнително изследване от Ч.Б.. Въз основа на това на 11.12.2018 г. в 16.05 часа той бил отведен във ФСМП Луковит, вписан под №7687 в журнала, и му била взета кръвна проба №28.

В 16.25 часа Б. е освободен от полицейския арест.

Впоследствие на 02.12.2018 г. Ч.Б. е обвинен освен в престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, но и в такова по чл. 343б, ал. 3 НК – за това, че по същото време 10.12.2018 г., на същото място, управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – амфетамин, метамфетамин и коноп. 

Обжалваното наказателно постановление №18-0297-000480 е издадено на 18.12.2018 г., като в него са повторени фактическите констатации от АУАН, посочена е правната квалификация на нарушението и на Б. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е налжена глоба в размер на 2000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

По доказателствата:

            Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена като обсъди писмените доказателства, съдържащи се в преписката на наказващия орган и в прокурорската преписка и придружителното писмо – справка от РП Луковит, справките от ФСМП. В пълно съотвествие с тях са и показанията на разпитаните от съда свидетели – актосъставителя Й., свидетеля по акта – Н., както и другите двама служители извършили и удостоверили действия при задържането на Б., които съдът кредитира като достоверни, обективни и пълни.

Въз основа на горното съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.           

Съдът служебно извърши проверка и установи, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

            Наказателното постановление съдържа изискуемите от чл. 57 ЗАНН задължителни реквизити. Спазен е предвиденият в чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление. Издадено е от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47 ЗАНН, за което са представени писмени доказателства – заповед на министъра и удостоверение.

             Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен полицейски орган, съобразно чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 37 ЗАНН, който има право да съставя актове за констатирани административни нарушения по ЗДвП. За заеманата от св. Й. длъжност е представено нарочно удостоверение.

Съставеният АУАН отговаря на императивните изисквания на чл. 42 ЗАНН, спазена е и процедурата по неговото съставяне и предявяване за подпис на нарушителя, в присъствието на разпитаните свидетели – Н.Н. и Х.К. (свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта). Съдът служебно констатира, че в акта собственото име на свидетеля Н.Н. е вписано погрешно като „Недко“. При разпита на актосъставителя и Н. се установи, че това е техническа грешка в резултат на възприетото обръщение към този свидетел от колегите му. При положение, че съдът се увери в самоличността на този свидетел и преките му възприятия за фактите относно нарушението, то съдът прие, че тази грешка в изписване на собственото име по никакъв начин не е накърнила правото на защита на жалбоподателя.

Има пълно съответствие между съставения акт и издаденото въз основа на същия НП.

Правилата за извършване на проверката за употреба на алкохол към датата на нарушението – 10.12.2018 г., се съдържа в Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в актуалната редакция след измененията и допълненията, обнародвани в Държавен вестник бр. 81 от 02.10.2018 г. (Наредбата).

            От гледна точка на ЗДвП отказът на водача да бъде изпробван с техническо средство и с полеви тест, осъществява състава на нарушението, вменено му с АУАН.

            В съответствие с предписанията на чл. 3а, т. 1 от Наредбата, поради отказ да бъде изпробван с техническо средство, актосъставителят е издал Талон за медицинско изследване, с което е осигурил реална възможност на жалбоподателя  да се подложи на медицинско изследване, като даде да му бъде взета кръв.

            От доказателствата се установи действителният мотив на жалбоподателя да откаже да бъде изпробван  и това е фактът, че в кръвта е имало следи от употребата на наркотични вещества. Този факт не е съставомерен, но съдът го обсъди с оглед субективната страна на нарушението.

            Ч.Б. е осъществил отказ по смисъла на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта „Дрегер Алкотест“ и с тест за установяване употребата на наркотични вещества – „Дръг Чек 3000“, и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.

Неоснователна е защитната теза, че жалбоподателят е бил изследван и е дал кръв, тъй като това обстоятелството е осъществено на следващия ден – 11.12.2018 г. и то след разрешение на съдия, а не доброволно.

При това положение следва, че правилно е приложена санкционната норма, съдържаща се в същата разпоредба, която предвижда, че на отказалия да бъде проверен водач се наказва с  лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лева.

От субективна страна жалбоподателят е действал виновно, при по-тежката форма на вина – умисъл, тъй като е съзнавал, че отказът да бъде изпробван е забранен от ЗДвП, и въпреки това трайно и категорично е отказвал проверка, като е целял именно общественоопасния резултат – да скрие наличието на нарокотични вещества в кръвта, установени впоследствие в хода на наказателното производство.

Следва да бъде посочено, че в случая няма идентичност между предмета на процесното административнонаказателно производство и наказателното производство срещу жалбоподателя, наблюдавано от РП Луковит. Предмет на настоящото производство е нарушението, изразяващо се в отказ от извършване на проверка за алкохол и наркотици на водач.

Предмет на наказателното производство срещу Ч.Б. са деяния, чрез които са осъществени деяния по чл. 354а, ал. 3 НК и чл. 343б, ал. 3 НК, а именно – държане на наркотично вещество, и управление на МПС след употреба на такова.

Очевидно е, че деянията са различни и охраняваните обществени интереси са различини – отказът по чл. 174, ал. 3 ЗДвП цели да стимулира водачите да се подлагат на проверки, чрез което се гарантира, че полицейските органи ще могат ефикасно да осигуряват  контрол върху психичното състояние на водачите, чрез което се гарантира общата сигурност на транспорта. Нарушението е формално и не зависи от това дали водачът е употребил алкохол над допустимата норма. Целта на тежката санкция за отказ от проверка е да бъдат стимулирани водачите да оказват необходимото съдействие на контролните органи, заради което и наказанията са по-тежки от тези за управление след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда.

С криминализирането на деянието по чл. 354а, ал. 3 НК се цели да се ограничат наркотиците в обществото, като е обявено за престъпно всяко държане на такива.

Престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК цели да предпази обществото от управление на МПС от лица, които са употребили наркотични вещества. Наказателната санкция тук е заради самото управление след наркотично повлияване, за разлика от ангажирането на АНО по чл. 174, ал. 3 ЗДвП за отказ от извършване на проверка.

По тези съображения съдът прие, че в случая не е налице забраната, произтичаща от принципа ne bis in idem за едновременно провеждане на административнонаказателно производство срещу Ч.Б. за това, че е отказал да бъде проверен и наказателно производство за държане на наркотици и управление на МПС след употреба на такива. 

            Извършеното от жалбоподателя не може да бъде оценено като маловажен случай на нарушение съгласно чл. 28 ЗАНН, именно заради утежнената форма на вина, настоятелният му отказ да се установи има ли наличие на алкохол в кръвта и употреба на наркотици, както и впоследствие действително установената такава след съдебно разрешение за принудително вземане на кръв.

            Горното мотивира крайния извод на съда, че жалбата е неоснователна, а обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

            Затова и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Луковитският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0297-000480/18.12.2018 г, издадено от началника на РУ Л. към ОДМВР Ловеч, с което на Ч.К.Б. с ЕГН ************ от гр. Луковит за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

                                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………...........