Определение по дело №1490/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 524
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия: Румяна Иванова Андреева
Дело: 20215300501490
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 524
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501490 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Й. А. А. чрез адв. Л.К. против
Определение № 261 992 от 26.03.2021 г., постановено по гр. д. № 15116/2020
г. по описа на РС - Пловдив, ХVІІІ гр.с-в, с което е прекратено
производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на
Административен съд- Пловдив.
Ответникът по частната жалба Българска агенция за безопасност на
храните чрез Гл.юрисконсулт Ц.Б. е взел становище за неоснователност на
частната жалба.
Пловдивският окръжен съд , VІІІ гр. състав, като прецени данните по
делото, намира следното :
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна, в предвидения от закона срок за обжалване, против подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Й. А. А.
против Българска агенция за безопасност на храните, като ищецът е изложил
твърдения, че с Решение № 182/29.01.2018 г. по адм.д. № 2230/2017 г. на
Административен съд – Пловдив, ответникът е осъден да му заплати сумата
от 2 183 лв. – обезщетение по чл. 104 ЗДСл., както и сумата от 159,50 лв. –
разноски по съдебното производство. Въз основа на влязлото в сила решение
1
бил издаден изпълнителен лист, като със заявление от 27.08.2020 г. ищецът е
предявен за плащане на ответника изпълнителният лист и му е дал
едноседмичен срок, в който да преведе сумите по посочена банкова сметка.
Тъй като до 04.11.2020 г. нямало постъпило плащане, моли съда да се
постанови решение, с което да се осъди ответната Агенция за безопасност на
храните да му заплати сумата от 40,35 лв., представляваща мораторна лихва
върху присъдената му с решението главница за периода от 04.09.2020 г.–
04.11.2020 г.
С отговора на исковата молба е направено от ответника възражение за
неподсъдност на предявения иск, като е поискано делото да бъде изпратено за
разглеждане от Административен съд- Пловдив, който ответникът счита за
компетентен на основание чл.203, ал.1 АПК.
С обжалваното тук определение Пловдивският районен съд е уважил
възражението, като е прекратил производството по делото и го е изпратил по
подсъдност на Административен съд- Пловдив.
Така постановеното определение е правилно.
Ищецът твърди, а и видно от приложеното към исковата молба решение
№ 182/29.01.2018 г., постановено по адм.д. № 2230/2017 г. на
Административен съд – Пловдив, със че същото Българска Агенция по
безопасност на храните е осъдена да заплати на ищеца за обезщетение в
размер на 2 183 лв. за времето, през което същият е останал без работа,
поради незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение,
на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител.
Правоотношенията между страните във връзка с държавната служба
се основават на чл. 1 и чл. 2 от ЗДСл и са административноправни, а съгласно
чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК на административните съдилища са подведомствени
всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на административни органи. Както претенцията на
държавния служител по оспорване законността на заповедта за прекратяване
на служебното правоотношение, така и всички останали претенции за
отстраняване на неблагоприятните последици от него, се разглеждат от
административните съдилища по реда на съдебно-административния контрол
върху административните актове.
Ето защо се споделя извода на първоинстанционния съд, че както
главното вземане, така и претенцията за мораторно обезщетение е
претендирано по реда на чл. 203 и сл. АПК във вр. чл. 104, ал. 1 ЗДСл.,
поради което компетентен да разгледа иска е Административен съд –
2
Пловдив.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и
като така ще се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Й. А. А. против
Определение № 261 992 от 26.03.2021 г., постановено по гр. д. № 15116/2020
г. по описа на РС - Пловдив, ХVІІІ гр.с-в, с което производството по делото е
прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд-
Пловдив.
Определението е окончателно .
Делото да се изпрати на Административен съд- Пловдив, а препис от
определението да се изпрати на ПРС за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3