№ 13572
гр. София, 27.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Гражданско дело №
20211110126305 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е предявеният от ищеца „АББ“ ЕООД, ЕИК
========== иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК относно признаването
за установено по отношение на ответника „БРИН“ ЕООД /в несъстоятелност/,
ЕИК ............ че ищецът е собственик въз основа на упражнявано давностно
владение в периода от 20.11.2013г. до датата на депозиране на исковата молба
в съда – 12.05.2021г. на товарен автомобил „Форд Транзит Конект“, шаси
........................, двигател № .............3, рег. ................... цвят бял.
Ищецът основава претенцията си с твърденията, че на 20.11.2013г.
сключил с ответника с предишно наименование „ЕР ВИА“ ООД Договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство, съгласно който ответникът
в качеството си на продавач се задължил да продаде на ищеца – купувач
товарен автомобил „Форд Транзит Конект“, шаси ........................, двигател №
.............3, рег. ................... цвят бял за сумата от 9000 лв. Посочва, че въпреки
надлежното заплащане на цената на вещта в пълен размер, продавачът не
изпратил свой представител пред нотариус за заверяване на подписите на
страните по договора. Поддържа, че в чл.4 от договора страните уговорили
предаване на владението върху процесната движима вещ в деня на
подписване на съглашението, а именно 20.11.2013г., като от този момент
ищецът установил фактическа власт върху товарния автомобил, която
упражнявал за себе си постоянно, непрекъснато и по явен и спокоен начин,
извършвал спрямо вещта действия, присъщи на лице, което е собственик на
МПС, а именно действия по ремонт и поддръжка, ползване като собствен
автомобил и заплащане на разходи във връзка с осигуряване на паркинг.
Счита, че в резултат на посоченото и изтичането на петгодишния давностен
1
срок, предвиден в чл. 80, ал. 1 ЗС е придобил правото на собственост върху
товарния автомобил по силата на упражнявано давностно владение. Моли за
уважаване на предявения иск.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи
от страна на назначения на ответника синдик, който оспорва предявения иск
като неоснователен и недоказан. Счита, че не се установява ищецът да е
упражнявал давностно владение върху процесната движима вещ, като
посочва, че до откриване на производството по несъстоятелност по
отношение на ответника автомобилът е използван от „БРИН“ ЕООД /в
несъстоятелност/. Твърди, че на проведено на 04.08.2020г. събрание на
кредиторите на ответното дружество, на което присъствал и представител на
ищеца, е взето решение за продажба на петнадесет броя автомобили,
собственост на ответника, за набиране на средства за издръжка на
производството по несъстоятелност, включително и на процесното МПС, като
ищецът по никакъв повод в този или друг момент не бил заявил претенцията
си за собственост върху вещта. Оспорва ответникът да е получил твърдяната
за уговорена цена. Допълва, че автомобилът е предмет на особени залози на
търговско предприятие в полза на Българска банка за развитие, вписани в
ТРРЮЛНЦ, както и на множество вписани запори от съдебни изпълнители,
което препятствало прехвърлянето на собствеността върху вещта. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от
пълномощника му адв.Б., който поддържа предявения иск, моли съда да го
уважи и да присъди в полза на представляваното от него дружество
разноските по делото.
Ответното дружество не беше представлявано в съдебното заседание,
тъй като синдикът му К. не се яви в съдебното заседание и не ангажира
окончателно становище по спора.
След като взе предвид изложеното в исковата молба, отговорът,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите писмени доказателства по делото се установи, че между
ищцовото дружество и ответното на 20.11.2013г. е бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на товарен автомобил марка
„Форд“, модел „Транзит Конект“ с № на шаси ............... № на двигател
.............3, с рег.............В, бял на цвят за продажната цена от 9000 лв., която
съгласно протокол от 10.12.2013г. и три броя РКО била заплатена до
20.11.2013г. Ищцовото дружество видно от приложени 2 броя фактури,
фискален бон и платежно нареждане е заплащало за паркинга на този
автомобил за периода от м.януари на 2016г. до м.юни на 2016г. и от м.юни на
2017г. до м.август на 2017г. и от м.май на 2018г. до м.август на 2018г.
От показанията на свидетелите Калева и Нинов се установи, че
ищцовото дружество е ползвало процесния автомобил за служебни цели и
командировки в периода от м.ноември на 2013г. до момента, никой не е имал
претенции към него, а в периода от края на 2013г. до момента дружеството
2
заплаща за паркирането му на платен паркинг.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В случая, макар ответното дружество да е обявено в несъстоятелност
предявеният иск съгласно изключението на чл.637, ал.6, т.1 ТЗ е процесуално
допустим. От страна на ответника не бяха представени надлежно заверени
писмени доказателства, от които да се установява, че ищцовото дружество не
е трето за производството по несъстоятелност лице, нито че автомобилът е
предмет на особен залог.
Макар за прехвърлянето на собствеността върху регистрирано МПС да
е необходимо спазването на формата чрез нотариална заверка на подписите
по договора, не е налице пречка страна по предварителен договор за покупко-
продажба на МПС вместо да поиска сключването на окончателен договор да
претендира, че е придобил собствеността върху движимата вещ по силата на
упражнявано давностно владение.
Съгласно чл.80, ал.1 ЗС движима вещ се придобива по давност с
непрекъснато владение в продължение на 5 години.Според чл. 68, ал.1 и ал.2
ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя.
Съдът намира, че в производството по делото не беше установено при
условията на пълно и главно доказване, че именно ищцовото дружество е
упражнявало непрекъснато владение в периода от 2013г. до момента върху
процесния автомобил, а не го е държало за ползване и собствени нужди, но за
собственика „Брин“ ЕООД. Не бяха ангажирани каквито и да било
доказателства за осъществяване на фактическа власт върху товарния
автомобил с намерение за своене, обективирана от страна на законния/те му
представител/ли на ищцовото дружество, за да се приеме, че такива са били
налице в период от поне 5 години. Не се установи кой точно и за какви цели е
ползвал автомобила, при положение, че се установи, че свидетелят Калева
също го е ползвала, макар тя да не е служител на ищцовото дружество, а
счетоводител със собствена счетоводна фирма, която само обслужва ищеца,
въз основа на какъв документ лицата, които са го управлявали са се
легитимирали като негови водачи, при положение, че в регистрационния му
талон ищцовото дружество не е фигурирало като собственик.
Обстоятелството, че ищцовото дружество не е предприело действия по
предявяване на иск за обявяване на предварителния договор за окончателен в
периода от почти 10 години след сключването на предварителния договор,
представлява индиция за това, че не е имало намерение да придобие
собствеността върху него, респ. да го свои. Установи се, че ищцовото
дружество е осъществявало ползване на чужд автомобил срещу заплатена
цена, което означава, че то по-скоро е имало качеството на наемател или
лизингополучател на вещта, отколкото на владелец.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
3
отхвърлен като неоснователен.
Ответникът не е претендирал за разноски по делото, а и не е направил
такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца „АББ“ ЕООД, ЕИК ==========
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК относно признаването за
установено по отношение на ответника „БРИН“ ЕООД /в несъстоятелност/,
ЕИК ............ че ищецът е собственик въз основа на упражнявано давностно
владение в периода от 20.11.2013г. до датата на депозиране на исковата молба
в съда – 12.05.2021г. на товарен автомобил „Форд Транзит Конект“, шаси
........................, двигател № .............3, рег. ................... цвят бял.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4