Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 275

    гр.Хасково, 13.04.2020 год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесет и седми февруари

през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 650 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е от „Теленор България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнеспарк София, сграда 6, против П.Д.К.,***, иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД – установителен такъв за сумата в размер на 136.63 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* /114.44 лева/ за периода от 15.09.2015г. до 14.01.2016г. и за абонатен номер ********* /22.19 лева/ за периода от 10.10.2015г. до 09.02.2016г., която сума представлява част от общия присъден размер по издадената по реда на чл.410 от ГПК Заповед № 859 от 14.08.2018г. по Ч.гр.д. № 1965 по описа на Районен съд-Хасково за 2018г.

Ищецът твърди, че по повод договор за мобилни услуги от 19.09.2013г. ответникът бил абонат на дружеството ищец с клиентски номер ********* и титуляр по предпочетен мобилен номер ********** с избрана абонаментна програма Globul Max 10.99 с уговорен срок на действие до 19.09.2015г. Отношенията им били новирани посредством Допълнително споразумение от 14.02.2015г., като ответникът предпочел да ползва абонаментен план Резерв 13.99 за срок до 14.02.2016г. Абонатът се възползвал от възможността да ползва повече от една мобилна услуга, като взел мобилни номера, фактурирани под абонатен № *********. Бил сключен и Договор за мобилни услуги от 26.12.2014г., Договор за мобилни услуги от 02.03.2015г., както и Допълнително споразумение от 19.09.2015г. Възоснова на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под два клиентски номера: № ********* и № *********. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършвало възоснова на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бивал уведомен за датата от месеца, на която щяла да му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.  Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 136.63 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* /114.44 лева/ за периода от 15.09.2015г. до 14.01.2016г. и за абонатен номер ********* /22.19 лева/ за периода от 10.10.2015г. до 09.02.2016г., която сума представлява част от общия присъден размер по издадената по реда на чл.410 от ГПК Заповед № 859 от 14.08.2018г. по Ч.гр.д. № 1965 по описа на Районен съд-Хасково за 2018г., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2018г. до изплащане на вземането. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспрова се предявения иск изцяло – както по основание, така и по размер. Оспорват се всички представени от ищеца доказателства – договори, общи условия и фактури. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания.  Твърди още, че процесните договори не са подписани от ответника. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени Договор за мобилни услуги № *********/19.09.2013г., Договор № *********/26.12.2014г.; Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 26.12.2014г.; Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, Фактури /дубликат/ и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 1965/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че възоснова на заявление, вх. № 15568/13.08.2018г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение № 859/14.08.2018г. за сумата в размер общо на 379.11 лева – главница, от които 330.11 лева, дължими по Договор за далекосъобщителни услуги за кл. № ********* от 26.12.2014г., 49 лева – дължими по Договор за далекосъобщителни услуги за кл. № ********* от 19.09.2013г. и издадени възоснова на тях крайни фактури, описани в заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 10.08.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски, от които 25 лева – държавна такса и 180 лева – възнаграждение за упълномощен по делото адвокат. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и с разпореждане от 06.02.2019г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД /след разделяне на производството по делото с Определение № 554/26.03.2019г./, който иск е процесуално допустим. Това е така, защото изхожда от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесното вземане при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. 

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен, като съображенията за това са следните:

На първо място следва да се посочи, че едно от основните възражения на процесуалния представител на ответника по делото е, че той не е сключвал процесните договори, респ. не е полагал собственоръчно подписа си под договорите. Тежестта за оборването му бе за ищеца в производството, който обаче не предприе никакви процесуални действия в тази насока. Ето защо, не може да се направи извод, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството - мобилен опрератор е трябвало да предоставя мобилни услуги срещу задължението от страна на ответника да заплаща дължимото възнаграждение за това.

Налице е още едно основание за отхвърляне на иска - в случая не се установява при условията на пълно и главно доказване твърдението на ищеца, че през процесния период е изпълнил точно своите договорни задължения, като е осъществил уговорените мобилни услуги, чиято стойност съответства на посоченото в представените фактури. Това е така, защото последните не са подписани от ответника и са оспорени от неговия процесуален представител,  а по своята правна характеристика представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.178, ал.1 от ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална, но не и материална доказателствена сила, поради което следва да се преценяват от съда наред с всички останали доказателства по делото, като при оспорването им в тежест на съставилата ги страна е да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства, че документирането на съдържащите се в тях данни е надлежно извършено и съответства на доставени и ползвани от абоната конкретни мобилни услуги. Тъй като това не е сторено и съобразно въведения в чл.154, ал.1 от ГПК принцип за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, е необходимо да се приеме, че тези правнорелевантни факти не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици. Тук следва да бъде отбелязано и че съгласно трайната съдебна практика, основанието за плащане не е фактурата, а извършването на съответната престация /в случая предоставянето на мобилни услуги/, а както се посочи по-горе, такава не е доказана в настоящото производство.

По тези съображения съдът счита, че предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като на ищеца не са дължими разноски при този изход на делото.

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнеспарк София, сграда 6, против П.Д.К., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за установяване по отношение на П.Д.К., че „Теленор България“  ЕАД има вземане спрямо него за сумата в размер на 136.63 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* /114.44 лева/ за периода от 15.09.2015г. до 14.01.2016г. и за абонатен номер ********* /22.19 лева/ за периода от 10.10.2015г. до 09.02.2016г., която сума представлява част от общия присъден размер по издадената по реда на чл.410 от ГПК Заповед № 859 от 14.08.2018г. по Ч.гр.д. № 1965 по описа на Районен съд-Хасково за 2018г., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2018г. до изплащане на вземането.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   СЪДИЯ : /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.