№ 54
гр. Велико Търново, 03.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234000500043 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна частна жалба от Г. Й. М. против Определение № 1082/
12.12.2022 г. по в.гр.д. № 342/ 2022 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е оставил
без уважение молбата му за възстановяване на пропуснатия от него срок за обжалване
на Определение № 858/ 10.10.2022 г. по в. гр.д. № 342/ 2022 г. по описа на съда. Счита
акта на съда за незаконосъобразен, защото съдът неправилно приел, че пропускането
на срока се дължи на възрастта му и недостатъчни правни знания. Поддържа, че
пропускането на срока за обжалване е в резултат на непредвидени непреодолими
обстоятелства, а именно: ангажираност с подготовка на съдебни дела и даване на
обяснения по изп. дела и с грижи към възрастна жена, както и с проведени
наложителни изследвания във връзка със здравословното му състояние. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде възстановен срокът за обжалване.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответната страна.
Съдът намира следното: Г. Й. М. е ищец по гр.д. №4741/ 2020 г. по описа на РС
– Русе, съответно жалбоподател по в.гр.д. № 342/ 2022 г. по описа на ОС – Русе,
приключило с Решение № 271/ 18.07.2022 г., с което първоинстанционното решение е
обезсилено и въззивното производство – прекратено. С Определение № 858/ 10.10.2022
г., постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК, съдът е допълнил решението си в частта за
разноските, като е възложил такива в тежест на М. и е указал, че актът подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
Определението е връчено на М. лично на 14.10.2022 г. и не е обжалвано в срока за
обжалване. На 02.11.2022 г. е депозирана молба за възобновяване на срока за
обжалване, в която М. е изложил, че по причина, че с решението на въззивния съд
1
производството пред ОС било прекратено, той решил, че определението не подлежи на
обжалване, защото не могат да се извършват други действия по приключилото –
„ликвидираното“ – дело. Обяснил е, че е пропуснал срока, тъй като „нямам правни
знания и предвид възрастта ми от 91 г.“, поради което приел, че не може да се допълва
решение по дело, което е приключило. По искането за възобновяване на срока за
обжалване ОС – Русе се е произнесъл след проведено открито съдено заседание, на
което молителят е присъствал и е заявил, че когато е получил решението и
определението на съда, приел, че няма основания за обжалване, но адвокатът му го
уведомил, че има основание да иска удължаване на срока. С обжалваното пред ВТАС
определение съдът е оставил без уважение молбата му за възстановяване на
пропуснатия от него срок с мотиви, че обстоятелствата, на които се позовава молителят
– възрастта му и липсата на правни знания – не са от категорията обстоятелства,
визирани в разпоредбата на чл.64 ал.2 ГПК, които обуславят възстановяване на срока.
При така изяснената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира за
правилни изводите на първоинстанционния съд за липсата на законовите предпоставки
за възобновяване на срока за обжалване. Чл.64 ал.2 ГПК изисква пропускането на
срока, което в случая не е спорно, да се дължи на „особени непредвидени
обстоятелства“, настъпили в рамките на установения от закона или определения от
съда срок, които страната не е могла да преодолее. В искането си за възобновяване
молителят не е посочил такива внезапно и неочаквано възникнали обстоятелства,
които обективно да са направили невъзможно той да упражни процесуалните си права.
Напротив, позовал се е на факти, които не запълват законовата хипотеза – изложил е,
че поради възрастта си и липсата на правни знания, е формирал становище за
необжалваемост на надлежно съобщения му акт на съда, въпреки че във връченото му
определение изрично е указано, че то подлежи на обжалване и срокът, в който може да
бъде сторено това. Твърденията на молителя са свързани с негови субективни
възприятия и очаквания, а не с настъпване на обективни обстоятелства, които да не е
могъл да преодолее, и които са станали причина да не се спази определения в чл.248
ал.3 ГПК преклузивен срок. Първоинстанционният съд е обсъдил именно изложените
от молителя твърдения, които според него са станали причина за просрочие, при което
неоснователно е оплакването му, че съдът неправилно отдал пропускането на срока на
възрастта му и правните му знания. Пред въззивния съд молителят сочи нови
основания за пропускане на срока, каквито не са заявени от него пред ОС – Русе и не са
разглеждани от съда. Страната, искаща възстановяване на срока, е длъжна в молбата
по чл.64 ал.3 ГПК да посочи изчерпателно конкретните твърдени от нея непредвидени
и непреодолими обстоятелства, като приложи и съответните доказателства в подкрепа
на твърденията си, тъй като в нейна тежест е установяването на настъпването на
сочените обстоятелства. Навеждането на нови основания във въззивната инстанция е
недопустимо поради настъпила преклузия по аргумент от чл.65 ал.1 ГПК, при което
2
ВТАС не следва да ги обсъжда.
Изложените съображения аргументират категоричния извод, че ако молителят бе
положил грижа за собствените си интереси, той не би пропуснал срока и не би търпял
негативните правни последици от този пропуск. Частната му жалба е неоснователна –
обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1082/ 12.12.2022 г. по в.гр.д. № 342/ 2022 г.
по описа на ОС – Русе.
Определението може да се обжалва пред ВКС с частна касационна жалба в
едноседмичен срок, считано от връчване на препис от нея на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3