Р Е
Ш Е Н
И Е №338
гр. Пазарджик,
12.10 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на тринадесети септември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Красимир Ненчев
Членове:
Борислав Илиев
Д. Бозаджиев
при секретаря
Г. Младенова, като разгледа докладваното от окръжен съдия Б.Илиев в.гр.дело
№440 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение №3598 от 14.05.2018г., постановено по гр.д.№3821/2017г. по описа на
Пазарджишкия районен съд, е отхвърлен предявения от Д.Г.С., ЕГН ********** ***
чрез адв.Г. срещу „Териториален център за пътнически превози“-гр.Пловдив към
„БДЖ- пътнически превози“ЕООД, ЕИК 1754056470228, със седалище и адрес на
управление- гр.Пловдив, бул.„Васил Априлов“ №3, представлявано от А.Д.-
директор, иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 6
486лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на
10 брутни трудови възнаграждения, с правно основание чл.222, ал.3 от КТ, ведно със
законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба
/27.09.2017г./ като неоснователен и недоказан.
Отхвърлен
е предявения от Д.С. срещу „Териториален център за пътнически
превози“-гр.Пловдив към „БДЖ-пътнически превози“ ЕООД, иск за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 294,81лв., представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 2015г. за десет работни дни, ведно със
законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /27.09.2017г./,
като неоснователен и недоказан.
Присъдени са разноски.
В
законния срок решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Д.С. чрез адв. П.Г.,
в частта в която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение по чл.222 ал.3
от КТ във вр.с чл.34, ал.2 от КТД, в
размер на шест БТВ, завишени с предвидения по КТД коефициент 1,5 или 9 БТВ в
общ размер на 5 837,40лв., ведно със законната лихва от дата на подаване на ИМ
в съда - 27.09.2017г., както и в частта относно осъждането да заплати
юрисконсулско възнаграждение в размер на 300лв. Поддържа се, че обжалваното
решение е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и моли да се отмени и уважат предявените искове, ведно с
присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции. Излагат се
съображения, че съдът е дал неправилна правна квалификация на спора чл.222,
ал.3 от КТ във връзка с чл.34, ал.2 от КТД, вместо по чл.222, ал.3 от КТ във
връзка с чл.59 от КТ. Твърди се , че
съдът е отхвърлил първоначалния иск в размер на 10 БТВ, без да съобрази
допуснатото изменение на иска по реда на чл.214 ГПК , направено и допуснато в
първото по делото о.с.з., като искът е предявен за 6 БТВ, коригирани с
коефициент 1,5 по КТД. Твърди се, че съдът неправилно е приложил и материалния
закон, като за да отхвърли завишената от КТД претенция на обезщетението по
чл.222, ал.3 от К,Т като е приел, че не са налице предпоставките на чл.34,ал.2
от КТД, а именно, че не е подал заявление до работодателя в едномесечен срок от
дата на придобиване на право на пенсия за ОСВ, т.е. до 30.01.2017г., както и че
не се е присъединил и платил еднократно вноска при присъединяването с
подаденото заявление от м.август на 2017г. към КТД, като са изложени
съображения в тази насока във връзка с действието на КТД. Поддържа се, че съдът
е приел, че за да има действие КТД е следвало да бъде подадено заявление, което
е подадено, макар да е безпредметно, както и да заплати еднократната вноска от
100лв. Този извод на съда бил неправилен, тъй като от приетите писмени
доказателства /сл.бележка от КТ „Подкрепа“ и от приетото ЕЗ/ се установявало,
че към дата на прекратяване на трудовото му правоотношения бил член на
синдикалната организация, поради което не е било необходимо присъединяването ми
към КТД, респективно заплащането на парична вноска. В случая КТД намирал
приложение по отношение на него на основание чл.57, ал.1 от КТ. На следващо
място се поддържа , че не бил правилен е изводът на съда, че е следвало да се
подаде заявление, за да са налице предпоставките по чл. 34 от КТД. За този
период същия не е бил в трудово правоотношение, ответникът не е бил негов
работодател, както и придобиването на право на пенсия за ОСВ към 30.12.2016г. е
било поставено под отлагателно условие, а именно произнасянето по спора от ВКС.
От събраните по делото доказателства се установявало, че на 05.11.2015г. с Акт
за прекратяване на трудовото правоотношение е било прекратено трудовото
правоотношение, считано от 06.11.2015г. С решение по гр.д. № 4338/2015г. на ПРС,
влязло в законна сила на 30.06.2017г. уволнението е било отменено, т.е
придобиването на правото за пенсия за ОСВ към дата 31.12.201бг. било поставено
под отлагателно условие, тъй като ако ВКС бил постановил акт, с които отмени
съдебните актове на ОС Пазарджик и PC Пазарджик и отхвърли исковете му по
чл.344, ал.1, т.1-т.3 от КТ и потвърди правилността и закоността на извършеното
от ответника уволнение, нямало да придобия право на пенсия за ОСВ. Към
30.12.2016г., дата на придобиване право на пенсия за ОСВ, ответникът, нямал
качеството на работодател за него, към който да подаде заявление по чл.34 от
КТД. Сочи, че с разпоредбата на чл.354,
ал.1, т.1 от КТ законодателят е установил законова фикция за признаване за трудов
стаж на време, през което не е съществувало трудово правоотношение. Изложени са
съображения в този смисъл. Сочи се практика на ВС. На последно място се
поддържа, че решението е неправилно, тъй като били налице кумулативно
предвидени предпоставки за присъждане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в
завишен размер, а именно че трудовото правоотношение, съществувало между
страните, че е прекратено на соченото основание - чл.327, ал.1, т.12 от КТ
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; че по
отношение на ищеца е бил действащ КТД или друг договор, уговарящ преференциални
размери на обезщетението над предвиденото в закона; че по отношение ищеца са
били налице предпоставките за изплащане на обезщетение на посоченото основание
в завишен размер. Искането е въззивния съд да отмени решението в обжалваната
част и уважи предявените искове, ведно с присъждане на разноските по делото.
Претендира разноски. Не се сочат доказателства и не се правят доказателствени
искания.
В
законния срок е постъпил писмен отговор, в който подробно са изложени
съображения във връзка с направените възражения във въззивната жалба.
Формулирано е искане подадената въззивна жалба да бъде върната на ищеца, като
недопустима, а в случай, че бъде разгледана, да бъде оставена без уважение,
като се потвърди обжалваното решение като правилно, обосновано и постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон. Претендират се разноски. Не се
сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
Пазарджишки
окръжен съд, като съобрази изложените обстоятелства, доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие следното:
В
исковата молба на Д.С. против „Териториален център за пътнически
превози-гр.Пловдив към „БДЖ- Пътнически превози“ЕООД, ЕИК-1754056470125, се
твърди, че с Решение №494/28.06.2016г. по гр.д.№4338/2015г по описа на PC-
Пазарджик, влязло в законна сила на 30.06.2017г., ищецът бил възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „водач на електрокар" с място на
работа гара Пазарджик. На 31.07.2017г. ищецът бил уведомен от PC Пазарджик за
възстановяването му на работа, като му било указано и за 14-дневния срок за
заемането на длъжността. Твърди, че докато гр.д.№4338/2015г. по описа на PC
Пазарджик било висящо, той придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, поради което след възстановяването му на работа от съда, подал
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.27, ал.1,
т.12 от КТ. Твърди, че на 11.08.2017г. му бил връчен Акт за прекратяване на
трудовото правоотношение №ЛС36/11.08.2017г., с което на основание чл.327,
ал.1,т.12 от КТ било прекратено трудовото му правоотношение, считано от
14.08.2017г. В акта за прекратяване било начислено частично обезщетение в размер
на 6 месечно БТВ на основание чл.222, ал.3 от КТ в размер на 3 891,60 лв.,
което обаче не му било изплатено. Ищецът твърди, че имал стаж в системата на
железопътния транспорт в размер на 41 години, 9 месеца и 25 дни, като бил и
член на синдикална организация /КТ"Подкрепа"/ към датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение и придобиване право на пенсия за
ОСВ,/ от м.януари на 2017 г., поради което счита, че следва да му бъде
начислено и изплатено обезщетение уговорено по КТД, съгласно разпоредбата на
чл.36,ал.2 от КТД, във връзка с чл.222, ал.3 от КТ, което обезщетение било в
размер на 10 БТВ, т.е. в общ размер на 6 486 лв., ведно със законната лихва от
дата на подаване на исковата молба в съда. На следващо място, в исковата молба
се твърди, че акта за прекратяване на трудовото правоотношение било начислено и
изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 8 работни дни за 2015г., а в
действителност, съгласно чл.49, ал.2 от КТД му се полагали 30 работни дни
платен годишен отпуск, тъй като бил с намалена над 50% работоспособност. За
календарната 2015г. ползвал 12 работни дни платен отпуск, за 8 /осем/ работни
дни му било изплатено обезщетение от работодателя, като с настоящата искова
молба претендира обезщетение в размер на 294,81лв., представляващи обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 2015г. за 10 работни дни. Формулира
искане да бъде осъден ответника да му заплати
сумата от 6 486 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение при придобиване право на пенсия за ОСВ, в размер на 10
БТВ, по чл.36,ал.2 от КТД във връзка с чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната
лихва върху сумата от дата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на същата, както и за сумата от 294,81лв.,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г. за 10
работни дни, ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на същата. Претендира
разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се твърди,
че предявените искове са допустими, но неоснователни. По отношение на иска за
изплащане на сумата от 6 486лв., се твърди, че действително с Решение
№494/28.06.2016г. по гр.№4338/2015г. по описа на РС-Пазарджик ищецът е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „водач на електрокар”. На
09.08.2017г. е подал заявление до работодателя си с вх.№1667/09.08.2017г., че
иска на основание чл.345, ал.1 от КТ да бъде реално възстановен на длъжността
си и на 11.08.2017г. ще се яви в 7:30ч. на работното си място. В заявлението е
посочено още, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и желае прекратяване на трудовото му правоотношение на основание
чл.327, ал.1, т. 12 от КТ, като моли да му бъдат начислени и изплатени
обезщетения за неползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Със
Заповед №ЛС-47/10.08.2017г. ищецът бил възстановен на заеманата от него преди уволнението
длъжност" водач на електрокар", считано от 11.08.2017г. Ищецът подал
заявление с вх.№1691/11.08.2017г., че желае трудовото му правоотношение да бъде
прекратено поради пенсиониране за ОСВ, считано от 14.08.2017г. С Акт за
прекратяване на трудовото правоотношение №ЛC-36/11.08.2017г. е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, като е
посочено, че на лицето ще бъде изплатено обезщетение в размер на БТВ за срок от
6 шест/ месеца съгласно чл.222, ал.3 от КТ. Със Заповед №ЛС-1273/11.09.2017г. е
бил определен размерът на дължимото му обезщетение, а именно 3 891,60лв.
Сумата е начислена във фиша му за м. август 2017г. и е изплатена със заплатата
за м. август 2017г. на 27.09.2017г. , когато са изплатени заплатите за м.
август на всички работници и служители в „БДЖ - Пътнически превози" ЕООД и
поделенията му. Прилага се извлечение от банковата сметка. По отношения на
претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 10 брутни заплати съгласно
чл.36, ал.2 от КТД, ответника счита изцяло за неоснователна, тъй като към
исковата молба ищецът бил приложил КТД между ДП „Национална компания
железопътна инфраструктура" и синдикалните организации КНСБ и КТ
„Подкрепа", което доказателство било неотносимо към спора, тъй като касаело
различно предприятие. На 09.03.2016г. между „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД и
синдикалните организации КНСБ /СЖБ и СТСБ/ и КТ „ Подкрепа" /НЖС и ФТР/
бил сключен колективен трудов договор, който уреждал трудовите, осигурителните
и свързаните с тях отношения между Работодателя и работниците и служителите,
които не са уредени с повелителни разпоредби на КТ и други нормативни актове.
Съгласно чл.2, ал.1 от КТД същият се прилагал само за членове на синдикатите,
страна по КТД - за времето на членството им, както и за присъединени към
договора - за времето на присъединяването им. В чл.4 било регламентирано, че
КТД се прилага от всички поделения на дружеството, като в поделенията не се
сключват отделни КТД. Твърди се, че съгласно чл.34, ал.2 от КТД при прекратяване
на трудовото правоотношение, след като е придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване,
работниците и служителите имат право на обезщетение в размер на 6 брутни
заплати, завишени с коефициеит 1,5, ако са работили 20 години в системата на жп
транспорта, включително последните 10 години от трудовия си стаж в едно от
изброените предприятия. Право на това обезщетение имали подалите заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение до 1 месец след придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, които са пожелали да бъдат освободени до
30 дни след подаване на заявлението. За работниците и служителите, отговарящи
на горепосочените условия, които са подали заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение след този срок, размерът на обезщетението се определя съобразно
КТ. Посочва се, че на първо място при подаване на заявлението, работодателят е
нямал информация, че ищецът е член на синдикат - страна по КТД. Напротив,
ищецът е заявил, че не членува в синдикат, поради което са му разяснени
условията за присъединяване към КТД и същият е подал заявление за
присъединяване. Така или иначе ищецът не бил изпълнил условието за
присъединяване, а именно внасянето на еднократна вноска в размер на 100лв./ в
случая на по-късно присъединяване - пропорционално на оставащите до края на
действието му месеци. Видно от представената към исковата молба служебна
бележка от синдикалната организация КТ „ Подкрепа" - ФТР „Подкрепа",
същата е издадена на 11.09.2017г., т.е. почти месец след като му е било
прекратено трудовото правоотношение. Дори да се приеме, че ищецът действително
е бил член на синдикалната организация за посочения период, работодателят не е
бил уведомен за това при прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се в
отговора на исковата молба, че ищецът не е изпълнил условието да подаде
заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение в срок до 1 месец от
придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно
предоставените от него документи работодателят е изчислил, че придобива това
право на 30.12.2016г. видно заявлението му с вх.№1691/11.08.2017г., т.е. до
30.01.2017г. ищецът е следвало да подаде заявлението си за прекратяване на
трудовото му правоотношение. Съгласно чл.34, ал.2 при подаване за заявлението
след този срок обезщетението се определя съобразно КТ.
Твърди
се в отговора на исковата молба, че по отношение на втората претенция за
заплащане на сумата от 294,81лв., представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2015г. в размер на 10 работни дни, в акта за
прекратяване на трудовото правоотношение №ЛC-219/04.11.2015r.,било посочено, че
ще му бъде изплатено на основание чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 8 работни дни за 2015г. Сумата му била начислена във
фиша за м. ноември 2015г. и изплатена със заплатата за м.ноември 2015г. на
28.12.2015г., за което се представя копие от фиша и извлечение oт банковата
сметка за дата 28.12.2015г. По Заповед №9/10.06.2015г. му е разрешен отпуск в
размер на 1 ден за 11.06.2015 г; По Заповед №17 му е разрешен отпуск в размер
на 10 дни за периода от 10.08- 21.08.20161.; По Заповед №18 му е разрешен
отпуск в размер на 3 дни за периода от 19.10- 21.10.2015г. Следователно, твърди
се, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение през 2015г.,
ищецът е имал право на 23 дни платен годишен отпуск, от които е ползвал 15
работни дни, поради което му е изплатено обезщетение за остатъка от 8 работни
дни. Моли съдът да отхвърли предявените искове като недоказани и неоснователни.
Претендира се разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши преценка по отношение валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е
постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което
се явява валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена в двуседмичния
преклузивен срок по чл.259 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, подадена
е от страна с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, и във
връзка с твърденията на страните, съдът констатира от фактическа страна
следното:
Не
се спори от страните по делото, че ищецът Д.С. е работил в „Териториален център за пътнически
превози-гр.Пловдив към „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД.
Не
се спори, че с акт за прекратяване на трудовото правоотношение от 04.11.2015г.
ищецът С. е уволнен, който акт е обжалван по съдебен ред, при което с решение
№494/28.06.2016г. по гр.д.№ 4338/2015г по описа на PC- Пазарджик, влязло в
законна сила на 30.06.2017г., ищецът е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност - „водач на електрокар" с място на работа гара
Пазарджик.
Видно
от уведомление изх.№6325/25.07.2017г., РС-Пазарджик е уведомил Д.С., че с
посоченото съдебно решение е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност, както и за възможността в 14-дневен срок от получаване на същото да
се яви, за да заеме длъжността. Уведомлението е получено лично от ищеца на
31.07.2017г.
На
09.08.2017г. ищецът е подал до работодателя заявление вх.№1667/09.08.2017г. да
бъде възстановен на длъжността, при което със Заповед №ЛС-47/10.08.2017г.
ищецът е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност
"водач на електрокар", считано от 11.08.2017г.
На
11.08.2017г. е подал заявление №1691/11.08.2017г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, поради придобиване на 30.12.2016г. право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в на това основание. На 11.08.2017г. е издаден Акт
за прекратяване на трудовото правоотношение №ЛС-36/11.08.2017г., като
правоотношението е прекратено на основание чл.327, ал.1,т.12 от КТ, считано от
14.08.2017г. С посоченият акт, на основание чл.222, ал.3 от КТ на ищеца С. е
начислено обезщетение в размер на 6 месечни БТВ в размер на 3 891,60лв.
Освен това обезщетение в акта за прекратяване на трудовото правоотношение ебило
начислено и изплатено на ищец обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 8 работни дни за 2015г.
Установява
се от данните по делото, че ищецът има стаж в системата на железопътния
транспорт в размер на 41 години, 09 месеца и 25 дни. По делото е приета
служебна бележка от 11.09.2017г., издадена на С. от СС на ФТР „Подкрепа“ при
ТЦПП-Пловдив, в уверение на това, че същият е бил член на синдикална
организация през периода от м.януари на 2014г. до м.август 2017г. вкл. и
редовно е заплащал сумите по членския си внос.
Установява
се от приетите по делото писмени доказателства - ЕР №0160/007/11.01.2017г. и ЕР
№0203/010/17.01.2014г. на МБАЛ Пазарджик, че ищецът е с намалена над 50 %
работоспособност.
От
допуснатата и приета по делото съдебно–икономическа експертиза, неоспорена от
страните се установява, че с банков превод от 27.09.2017г. сумата в размер на
3 921,24лв. е била преведена по сметката на ищеца С.. Установява се още,
че към 06.11.2015г. ищецът е имал право на 23 дни платен годишен отпуск, като
от тези дни реално са ползвани 15 дни, поради което във ведомостта за работни
заплати за м.ноември 2015г. на ищеца е начислено обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 8 работни дни в размер на 211,76лв.
От
изготвеното по делото допълнително заключение по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода 2015г.-2017г.
ищецът е заплатил членски внос към синдикалната организация, както следва: На
12.02.2014г. – 12лв. членски внос за м.януари до м.декември 2014 г. вкл.; на
06.01.2015г. – 12лв. членски внос за м.януари до м.декември 2015г. вкл.; на
30.01.2016г. – 12лв. членски внос за м.януари до м.декември 2016г. вкл.; на
22.01.2017г. – 8лв. членски внос за м.януари до м.август 2017г. вкл..
В
проведеното на 02.03.2018г. открито съдебно заседание по делото, ищецът е дал
обяснения за обстоятелствата по делото по реда на чл.176 ГПК, като е заявил, че
е внасял вноските към синдикалната организация на място в гр.Стара Загора.
Ищецът посочва също, че е заплатил вноските до м. август 2017г., а не за цялата
2017г., тъй като бил уволнен и не считал за необходимо да плаща повече.
Видно
от приетото по делото уведомление изх.№215-154#1
от 13.03.2018г. от „ПИБ“ АД, по банковата сметка на ищеца С. на 27.09.2017г. е
заверен превод с наредител ТЦПП Пловдив към БДЖ –ПП ЕООД в 16.07.35 часа.
При
така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от
правна страна: Предявените обективно, кумулативно
съединени искове са с правно основание чл.222,ал.3 КТ във вр. с чл.59 от КТ ,във
вр. с чл.34,ал.2 от КТД . Същите са допустими, тъй като е налице правен
интерес за ищеца от предявяването им , а
по съществото си са частично
основателни. .
Не е спорно,установи се между
страните по делото, че ищецът С. е
работил в „Териториален център за
пътнически превози-гр.Пловдив към „БДЖ- пътнически превози“ЕООД,ЕИК-1754056470125,
със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“№3,
представлявано от Ръководител ТЦПП инж.А.Ч., като има над 40 години трудов
стаж, като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на
30.12.2016г.
От
приетите по делото доказателства се установи освен това, че на 11.08.2017г. , с Акт за прекратяване на
трудовото правоотношение №ЛС-36 от 11.08.2017г. , правоотношението било
прекратено на основание чл.327,ал.1,т.12
от КТ, считано от 14.08.2017г. С посоченият акт за прекратяване на тр.
правоотношение, на ищеца С. му било начислено обезщетение в размер на 6 месечни
брутни трудови възнаграждения на основание чл.222,ал.3 от КТ в размер на
3891.60лв. Посоченото обезщетение в размер на 3891.60 лв. е било изплатено от
работодателя и е постъпило по банковата сметка на ищеца на 27.09.2017г., когато е бил заверен превод с наредител ТЦПП Пловдив към БДЖ –ПП ЕООД /в 16.07.35
часа./
Ищецът
претендира изплащането на сумата от 6486.00лв. , представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване на право на пенсия в
размер на 6 брутни трудови възнаграждения по чл.59 от КТ във вр.с чл.34,ал.2 от
КТД във вр. с чл.222,ал.3 от КТ.
Разпоредбата
на чл.59 от КТ предвижда правото на всяка от страните по колективния тр.договор
да предяви иск пред съда при неизпълнение на задълженията по КТД.От друга
страна съгласно чл.34,ал.2 от КТД за 2016г., при прекратяване на трудовото правоотношение
след придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, работниците и служителите имат право на
обезщетение в размер на 6 брутни заплати, завишени с коефициент 1.5, ако са
работили над 20 години в системата на ЖП транспорта, какъвто е случаят с ищеца С..
Право на такова обезщетение имат единствено подалите заявление за прекратяване
на трудовото правоотношение до 1 месец след придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, които са пожелали да бъдат освободени до 30 дни
след подаване на заявлението.
За да
може работникът или служителят да се ползва от предвиденото в чл.34,ал.2 от КТД
за 2016г. обезщетение, следва да са налице следните кумулативно изискуеми
предпоставки: да е работил над 20 години в системата на жп транспорта, вкл.
последните 10 години от трудовия стаж да са в едно от изброените в разпоредбата
предприятия; да е подал заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение до 1 месец след придобиване на право
на пенсия за осигурителен стаж и
възраст;както и да е бил член на
синдикална организация- страна по КТД
или да се е ползвал от КТД като присъединил се през последните 12
месеца преди придобиване на съответното
право за получаване на обезщетение.
От
приетите по делото доказателства /служ.бележка
от КТ Подкрепа и приета експертиза/ се
установи,че към датата на прекратяване на тр.правоотношение ищецът е бил член
на синдикалната организация т.е не е необходимо да присъединяване към КТД респ.
заплащането на парична вноска тъй като КТД е намирал приложение по отношение на
него на осн.чл.57,ал.1 от КТ. В тази
насока от допуснатата иизслушана допълнителна С.С.ч.Е. се установи,че не е прекратявано членственото
правоотношение с „КТ Подкрепа“-ФТР“Подкрепа“ при ТЦПП-ПЛовдив и липсва нарочен
акт за прекратяване на членственото правоотношение.От друга страна неправилно
първоинстанционния съд е приел,че е следвало ищеца да подаде заявление в срок
до 30.12.2016г. до 30.01.2017г. за да бъдат налице предпоставките по чл.57,ал.1
от КТД.От доказателствата по делото се установи,че на 05.11.2015г. с акт за
прекратяване на тр.правоотношение №ЛС-219/04.11.2015г. на Д-ра на ППП-Пловдив
към „БДЖ-ПП“ЕООД е било прекратено тр.правоотношение считано от 06.11.2015г. .С
решение по гр.д.№4338/2015г. на ПРС влязло в законна сила на 30.06.2017г.
уволнението е било отменено,т.е придобиването на правото му на пенсия за ОСВ
към датата 31.12.2016г. е било поставено
под отлагателно условие,тъй като ако ВКС беше постановил акт , с който
отмени съдебните актове на ОС Паз-к и Рс
Паз-к и отхвърли исковете по чл.344,ал.1,т.1-3 от КТ е немяло да придобие право
на пенсия за ОСВ. Към 30.12.2016г. датата на придобиване право на пенсия за ОСВ
,ответникът не е имал качеството на работодател към него към който да подаде
заявление по чл.34 от КТД. В
разпоредбата на чл.354,ал.1,т.1 от КТ законодателят е установил законова фикция
за признаване на трудов стаж на времето,през което не е съществувало
тр.правоотношение а именно времето от незаконното уволнение до възстановяването
на предишната работа се признава за трудов стаж без да е съществувало
тр.правоотношение и без работникът да е
работил. Именно в периода на висящността на съдебния спор относно законността
на уволнението ,завършил с позитивен за ищеца акт същият е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст-към 31.12.2016г. като не е подал в месечния срок заявление
съгласно КТД. Пропускането на този срок
е по обективни причини независещи от волята на ищеца, тъй като този месечен
срок съвпада с висящността на съдебните производства и в този срок липсва
надлежен работодател към който да отправи искането си,поради което възражението
на ответника е неоснователно.
Нормата на чл. 222, ал. 3 КТ
утвърждава минимален размер на вземането. Предвид изричното правило на чл. 228, ал. 2 КТ
страните в трудовото правоотношение са свободни да определят и по-високо обезщетение.
Доколкото обаче в случая вземането произтича от различни обстоятелства -
постигнато съгласие по предписан ред и разпростиране ефекта му по отношение на
ищеца, настоящият състав счита, че претенцията следва да бъде разграничена от
законовия текст. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява,
че съгласие между синдикалната организация, в която ищецът е членувал към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение и работодателя е налице.
Клаузата третира по-благоприятни условия за ищеца и следователно се явява
меродавна,като се отчете тр.стаж на служителя в предприятието. Несъмнено
месеците и дните на общия трудов стаж са от значение в рамките на пенсионното
отношение, основано на формиран при тези условия капитал, призван да обезпечи и
заплащане на издръжка след прекратяване на трудовата дейност. Принципно
различно е основанието на плащане, произтичащо от договорната клауза,
основаващо се на принос на служителя към дейността на работодателя за минал
период от време. Вещото лице изрично онагледява периодите от време, обусловили
извода му за възприетия трудов стаж.. Както бе посочено вече единствено
фактически преминалия период от време е от значение при определяне размера на
благодарственото плащане както по смисъла на закона, така и от произтичащия от
договорната клауза. Ето защо настоящият въззивен състав възприема достигнатия и
от вещото лице по изготвената в първоинстанционното производство ССчЕ извод и
приема за меродавно при определяне на обезщетението такова в на 6х1,5 или 9брутни
работни заплати за сумата в р-р на 5837,40лв.Тъй като сумата в р-р на
3891,60лв. е изплатена
с платежно нареждане на 27.09.2017г. към датата на предявяване на исковата
молба което обстоятелство следва да бъде съобразено от настоящата инстанция,
остава за изплащане сумата в р-р на 1945,80лв. Ето защо предявяният иск следва
да де уважи до посочения р-р,като се отмени решението на първоинстанционния съд
в отхвърлителната част до р-р на сумата
от 1945,80лв. и се уважи иска до този размер. В останалата част до р-ра на
сумата от 6486лв.ведно със законните
лихви върху сумата до окончателното и
изплащане, решението е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено .
С
оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да се присъдят направените от
жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в производството съразмерно уваженото
част от иска за сумата в р-р на 625лв. представляващи адв.възнаграждение на
адв.П.Г. от ПАК.
На
осн.чл.280,ал.2,т.3 от ГПК решението подлежи на обжалване пред ВКС гр.София.
Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И :
Отменя решение №598 от 14.05.2018г. по
гр.д.№3821/2017г. по описа на РС Пазарджик в частта с която е отхвърлен
предявения от Д.Г.С., ЕГН ********** *** чрез адв.Г. срещу „Териториален център
за пътнически превози“-гр.Пловдив към „БДЖ- пътнически превози“ЕООД, ЕИК
1754056470228, със седалище и адрес на управление- гр.Пловдив, бул.„Васил
Априлов“ №3, представлявано от А.Д.- директор, иск до р-ра на сумата 1945,80лв.
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 10
брутни трудови възнаграждения, с правно основание чл.222, ал.3 от КТ, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба
/27.09.2017г./ и в частта за разноските,вместо което постановява:
Осъжда
„Териториален център за пътнически превози“-гр.Пловдив към „БДЖ- пътнически
превози“ЕООД, ЕИК 1754056470228, със седалище и адрес на управление-
гр.Пловдив, бул.„Васил Априлов“ №3, представлявано от А.Д.– директор да заплати
на Д.Г.С., ЕГН ********** *** чрез адв.Г. сумата в р-р на 1945,80лв.
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 9
брутни трудови възнаграждения, с правно основание чл.222, ал.3 от КТ,във вр. с
чл.59 от КТ и чл.34,ал.2 от КТД, ведно със законна лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба /27.09.2017г./до окончателното и изплащане.
Потвърждава
решението в останалата обжалвана част.
Осъжда
„Териториален център за пътнически превози“-гр.Пловдив към „БДЖ- пътнически
превози“ЕООД, ЕИК 1754056470228, със седалище и адрес на управление-
гр.Пловдив, бул.„Васил Априлов“ №3, представлявано от А.Д.– директор да заплати
на Д.Г.С., ЕГН ********** *** чрез адв.Г. сумата в р-р на 625лв. представляваща
адвокатско възнаграждение на адв.П.Г. от ПАК.
Решението подлежи
на обжалване в едномесечен срок пред ВКС гр.София..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.