Определение по дело №281/2024 на Административен съд - Габрово

Производството пред касационната инстанция е образувано по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място] против Решение № 57 от 11.06.2024 година по АНД № 161/2024 година по описа на Районен съд – Севлиево.

Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е допустима и редовна, поради което подлежи на разглеждане по същество, но към момента е налице основание за спиране на настоящото производство предвид следното:

С обжалваното решение е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” - София, с който на Б. Г. Х. за извършено нарушение по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП във връзка с чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, като във фиша е посочено, че независимо от налагането на посоченото административно наказание, лицето дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, която в случая е 27 /двадесет и седем/ лева. Във фиша е указано на лицето, че може да се освободи от административнонаказателна отговорност ако в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 150 /сто и петдесет/ лева при спазване на чл. 189е, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП, в който случай електронният фиш ще бъде анулиран, а задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП ще се счита за изпълнено.

По аналогичен правен спор от Административен съд - Хасково е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело С-61/2023 година по въпроси за прилагане на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17.06.1999 година относно таксуването на превозни средства за използване на пътна инфраструктура, изменена с Директива 2011/76.

Преюдициално запитване е със следния въпрос: Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17.06.1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национални правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар, "компенсаторна такса.

Както по КАНД № 997/2022 година по описа на Административен съд - Хасково, така и в касационното производство по настоящото дело, предмет на делото е законосъобразността на съдебно решение на първата инстанция по оспорване на електронен фиш, издаден от АПИ, с който е определена имуществена санкция/глоба за нарушение, квалифицирано като такова по ЗДвП и свързано с нарушение на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, наложена на идентично правно основание и при наличие на определяне на независимо заплащане на такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, както и определяне с електронния фиш на съответна компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗДвП, чието заплащане води до освобождаване от административно-наказателна отговорност и до заличаване задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП.

Въпросът по преюдициалното запитване настоящият съдебен състав намира за пряко свързан и пряко относим и към спора, повдигнат в настоящото производство. Даденото тълкуване на Съда на ЕС по дело С-61/2023 година следва да бъде съобразено от съда при постановяване на крайния съдебен акт по настоящото дело, тъй като съгласно чл. 633 от ГПК решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че следва производството по настоящото дело да бъде спряно до приключване на дело С-61/2023 година на Съда на Европейския съюз.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 631 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по КАНД № 281/2024 година по описа на Административен съд – Габрово до приключване на дело С-61/2023 на Съда на Европейския съюз.

Определението не подлежи на обжалване.