№ 797
гр. Варна , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100500263 по описа за 2021 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 291909 от
29.12.2020 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* срещу решение № 261591 от
09.12.2020 г. по гр.д. № 6193 по опис на Варненски районен съд за 2020 г., с което е прието
за установено, че Н. А. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „Витко
Христов“ 7 НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс кула - Г,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет – П.С.С., Я.М.Д.
и Г.К.я сумата от 2 314,19 лв. (две хиляди триста и четиринадесет лева и деветнадесет
стотинки) по фактура №**********/16.04.2019г., начислена за периода от 23.01.2017г. до
22.01.2018г. за потребена ел.енергия за обект с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Витко
Христов“ №7, с клиентски № ********** и абонатен №**********, на осн. чл.124 от ГПК и
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс кула – Г, представлявано заедно от
всеки двама от членовете на Управителния съвет - П.С.С., Я.М.Д. и Г.К.я да заплати Н. А.
С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „Витко Христов“ 7 сумата от
547,57 лева (петстотин четиридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки,
представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото производство, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
В жалбата излага, че решението е неправилно поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и неправилно приложени на материалния закон. Отправено е
искане за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение. В съдебно
заседание чрез пр. представител поддържа жалбата и претендира разноски в размер на
1382.28 лева от които 936 лева адв. Възнаграждение и 46.28 лева държавна такса за
въззивно обжалване.
В отговор насрещната страна оспорва основателността на жалбата, като излага
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения. В съдебно заседание представя писмено становище и претендира разноски в
1
размер на 450 лева, представляващи заплатено адв. Възнаграждение за представителство
пред въззивния съд.
С определение 494 от 05.02.2020 г. въззивният съд е приел жалбата за процесуално
допустима.
Съдът, след извършена служебна проверка, приема, че обжалваният съдебен акт е
валиден и допустим, а по изложените в жалбата оплаквания за неправилност, намира
следното:
Ищцата е обосновала допустимост на предявения отрицателен установителен иск с
издадената от ответното дружество фактура № ********** от 16.04.2019 г. за начислена
цена за ел. енергия за минал период 22.01-2017 г.-22.01.2018г. за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, ул.“Витко Христов“ №7 с абонатен №********** и клиентски №
**********. С предявения иск е оспорила правопораждащите факти на задължението и
законосъобразността на проведената от ответника процедура за установяване на
задължението.
В писмен отговор ответникът посочва, че основанието на претенцията е чл. 50
ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД, както и ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди, че процесната сума
представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в
размер на 13600 кВТч. Позовава се на договорно облигационно правоотношение по договор
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД. Счита, че е изправна страна и изпълнява поетите по
договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево
отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа
енергия в обект, находящ се в адрес в гр. Варна, ул. „Витко Христов“ 7. Твърди, че на
22.01.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка на измервателната система в процесния обект, в присъствието на двама свидетели.
За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №1104338/22.01.2018г. в
който са отразени замервания с еталонен калибриран уред и било установено, че в регистър
1.8.3 има показания в размер на 013600 кВТч. В регистър 1.8.1. са отчетени 002742 кВТч, в
регистър 1.8.2. - 009062 кВТч. Потребената електрическа енергия в регистър 1.8.3. не е
визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната. Процесният
електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка,
пломбиран с пломба №482041. Експертизата била извършена от Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – Варна. От
КП № 1000/11.04.2019г.-АУ-Е-000029-4069/23.01.2018 г. се установило, че при софтуерно
четене е извършена намеса в тарифната схема на електромера - наличие на преминала
енергия по тарифа 1.8.3. - 013600 кВТч., която не се визуализира на дисплея. На 15.04.2019г.
„Електроразпределение Север“ АД съставило Становище за начисляване на електрическа
енергия и конкретизира размера на оспореното вземане.
На 16.04.2019 г. „Енерго-Про Продажби“ АД издало процесната фактура
№**********/16.04.2019г., с което била определена цената на реално консумираната
електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 2 314.19 лв. С писма от
„Електроразпределение Север“ АД (изх. №52246_КП1104338_1/15.04.2019г.) и от „Енерго -
Продажби“ АД (изх. №52246_КП1104338_2/18.04.2019г.) са приложени констативния
протокол от техническата проверка и фактурата.
Ищецът оспорва фактическите твърдения на ответника и правното основание на
претенцията. Твърди, че схемата на свързване или начина на работа на измервателния
уред, по никакъв начин не са манипулирани от потребителя или от негови законни
представители. Твърди, че не е консумирал начислената му ел. енергия. Твърди, че
потребителят не е бил уведомяван по никакъв начин, че предстои проверка на адреса,
2
на който ползва ел.енергия и където се намира и процесното СТИ и не е могъл да
осигури личното присъствие на абоната или упълномощено от него лице или законен
представител. Твърди, че лицата подписали се като свидетели в процесния протокол не
са могли лично и непосредствено да възприемат действията на служителите
извършвали проверката и само формално са се подписали. Упоменатите „скрити
тарифи“ не са им били показани нито на екрана на самия електромер, нито на външно
електронно устройство. Оспорва, че е спазена процедурата по снемане на СТИ и
предоставянето му в БИМ за извършване на законовата процедура, като сочи, че има
разлика между показанията на СТИ от момента на демонтирането му и показанията
след проверката в БИМ. Твърди, че самото СТИ е ситуирано на такова място, че
неограничен кръг от външни лица би могъл по всяко време да му въздейства всячески
без знанието на титуляра на абонатния номер, който то обслужва и едновременно с
това, че до СТИ имат достъп единствено служители на трето неучастващо в спора
лице, а именно „Енерго Про Мрежи“ АД, което от своя страна е свързано с
ответното.Твърди, че СТИ е съвременно средство за измерване и е т.нар. „smart“ модел,
от което следва, че основна негова характеристика е възможността за дистанционно
отчитане и дистанционна намеса от страна на неговия оператор във всеки от
регистрите му. Оспорва като незаконосъобразно приложена методиката, по която е
направена корекционната процедура. Твърди, че „скритите тарифи“ не могат да се
приемат за нормативно утвърдени, тъй като същите са невидими, неясни за
потребителите и напълно не кореспондират с утвърдените в Република България две
тарифи дневна и нощна.
Оспорва правното основание, по силата на което ответното дружество е
извършило проверката на СТИ, като сочи, че ПИККЕ са незаконосъобразен
нормативен акт, тъй като до тяхното приемане и прилагане се е стигнало при
допускането на съществено процесуални нарушения, съобразно Решение
1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. 2385/2016 г. на ВАС. След отмяната на чл. 47
от ПИККЕ /ДВ, бр. 15/14.02.2017 г./ липсва определен ред за извършване на
проверките на измервателните средства. Твърди, че след като „Енерго-Про Мрежи“ АД
не осъществява договорните и нормативните си задължения да поддържа в изправност
ел. съоръженията, в частност средството за търговско измерване, то, а не потребителят
следва да отговаря за възникналите вреди за „Енерго-Про Продажби“ АД (чл. 50 ЗЗД
вреди от собствени вещи).
Въззивнитя съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства
относими към спорорните процесни отношения и материално правните норми,
които ги регулират приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните са в договорни отношения. От съдържанието КП
№1104338/22.01.2018г. се установява, че е извършена проверка на измервателна
система за доставена в обекта на потребление на ищеца с клиентски № ********** и
абонатен №********** в присъствието на свидетелите Ангел Сашов Тодоров –
наемател и на Константин Живков Иванов. При проверката са констатирани показания
от 013600 кВТч по тарифа 1.8.3. Електромерът е свален за извършване на експертиза
от БИМ като е поставен в индивидуална опаковка с пломба №482041. От КП№
1000/11.04.2019г.-АУ-Е-000029-4069/23.01.2018 г. от БИМ, ГД „МИУ”, РО – гр. Варна
се установява, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния
блок на електромера и наличие на пломби против направомерен достъп до вътрешната
конструкция на електромера. От проверката на показващото устройство на
електромера се установява, че при продължително включване отчита без грешка.
3
При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Установено е наличие на 013600 кВТч. по Т3, която не е визуализирана
на дисплея. В заключение е прието, че електромерът не съответства на техническите
характеристики, но отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
По делото е представено становище за начисляване на електрическа енергия към
Констативен протокол № 1000/11.04.2019г. за клиентски № ********** и абонатен
№********** е начислена допълнително общо количество ел. енергия в размер на
013600 кВТч за периода от 23.01.2017г. до 22.01.2018г. (л.30). От находящата се на л.
31 от делото фактура №**********/16.04.2019г. се установява, че същата е на
стойност 2 314,19 лв., представляваща левовата равностойност на начислена за
електромер фабричен номер 1115031500791343 електрическа енергия за периода: от
23.01.2017г. до 22.01.2018г. Представен е и протокол № М1044305 от 20.10.2015 г. за
монтаж на процесния електромер с №1115031500791343, от който е видно, че същият е
монтиран в обекта на потребление с показание по Т1 – 000000 и Т2 – 000000, но без
отразяване за съществуването на Тарифа 3.
От заключението по СТЕ , което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че процесният електромер е бил метрологично
точен към датата на извършване на проверката. Вещото лице заключава, че
натрупаното електричество в Тарифа 3 в размер на 013600 кВтч е преминало през
процесния електромер. Равностойността на количествата електроенергия са
определени съответно на определените от ДКЕВР цени.
Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената
тежест за ответника по предявен отрицателен установителен иск като
същевременно е приел за безспорно установено, че ищцата се явява потребител на
продаваната от ответното дружество електроенергия. Приел е, че е спорно дали са били
налице предпоставките за начисляване на задължение, дали начислената сума е реално
потребена и съответно дали се дължи ли нейната парична равностойност.
Спорът пред въззивния съд е правен и се заключава до това, установено ли е по
делото, че е преминала ел. енергия през Т3 в установения размер, доставена ли е тя на
потребителя и ако са установени тези факти, следва ли да бъде заплатена от
потребителя, независимо дали са приложени правилно правилата на ПИКЕ. При
начисляване на процесното количество електрическа енергия и съответно неговата
левова равностойност, ответникът се е позовал на нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ,
съгласно която операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел.
енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между
данните в параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни а нея, водещо до неправомерно изчисляване на използваните количества ел.
енергия за период не по-дълъг от една година назад. Съдът правилно е констатирал, че
по отношение приложените норми е постановено Решение № 1500 от 6 февруари
2017 г. по адм. д. № 2385 от 2016 г. на ВАС, обн. в ДВ. бр. 15/14.02.2017 г. с което е
обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа
за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49,
50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т.
3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и
делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г.,
4
постановено по адм.д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд,
в частта, с която се отхвърля оспорването на Таню Тенев Чилингиров, „Май Маркет“ –
АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май
Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за
извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото
е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по
адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата
част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България
Електроразпределение“ – ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от
14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51, - към
момента също отменени с Решение № 13691/08.11.2018 г., постановено по адм.д.
№4785/2018 г. на ВАдС, петчленен състав, І-ва колегия.
След влизане в сила на Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по адм. д. №
2385 от 2016 г. на ВАС, обн. в ДВ. бр. 15/14.02.2017 г. не са налице норми
регламентиращи реда, по който се установяват случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. Извършената процедура по чл. 48 от
ПИКЕЕ се основава на неприложими поради отмяна. Не може да се установи размерът
на показанията в Т3 и по правилата за събиране на доказателства в гражданското
производство, защото е установено, че при монтиране на измервателния уред, са
вписани показанията само по тарифи Т1 и Т2. С правилата на формалната логика и от
наличните доказателства, не може да се установи какви са били показанията по
останалите три тарифи Т3 и Т4 и сумарния регистър. За да се формира еднозначен
извод за доставена ел. енергия дължима на основание договор за продажба, следва да
се докаже какво е било показанието по Т3 към датата на монтажа и ако същото е било
нулево, само тогава претенцията би била установима по размер.
Поради съвпадане в правните изводи на между първоинстанционния и въззивния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В тежест на въззивния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените от
въззиваемия разноски в производството, които видно от списък за разноски са в размер
на 450 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261591 от 09.12.2020 г. постановено по гр.д. № 6193
по опис на ВРС за 2020 г.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс кула – Г,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет - П.С.С., Я.М.Д.
и Г.К.я да заплати Н. А. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „Витко
Христов“ 7 сумата от 450 лева, представляваща разноски във въззивното производство, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
5
Решенето не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6