Производството е по реда на чл. 344 ал.1, във вр. с чл. 304 ал.1 т.1 НПК. С разпореждане №16 от 01.02.2006 г. постановено в закрито съдебно по НЧД №86/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, съдията – докладчик е оставил без разглеждане молбата на осъдения Валери Тошев Колев от 26.01.2006 г. за определяне на едно общо наказание измежду наложените му такива с присъда №13/28.02.2000 г. по НОХД №8/2000 г. по описа на РС-Кърджали, като недопустима и е прекратил производството по делото. От разпореждането е останал недоволен жалбодателя Валери Тошев Колев, който моли да му бъде определено едно общо наказание измежду наложените му с присъда по НОХД № 8/2000 г. на КРС отделни наказания. В съдебно заседание поддържа жалбата си. Заявява, че съзнава, че няма право по присъдата му да се приложи чл.23 и чл.25 от НК, но моли ако може да му бъде определено едно общо наказание, тъй като не можел да разчита на смяна на режим, предсрочно освобождаване и не можел да работи. Вече шест години и шест месеца бил в това положение, което смята, че не оправдава тежестта на извършеното престъпление. Моли да се отмени обжалваното разпореждане на РС-Кърджали и делото да бъде върнато на същия съд за разглеждане на молбата му. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че първоинстанционния съд правилно е оставил без разглеждане молбата на Колев и е прекратил производството по делото, т.к. от материалите по делото се установявало, че по подадената от същия молба за определяне на общо наказание на основание чл.23 от НК, бил налице влязъл в сила съдебен акт, поради което били налице обстоятелствата визирани в чл.247, ал.1 от НПК във вр. с чл.21, ал.1, т.6 от НПК. Моли обжалваното разпореждането да бъде потвърдено. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваното разпореждане, в изпълнение на правомощията си по чл.344 ал.1, във вр. с чл. 312 и сл. от НПК, съобрази следното: С присъда № 13/28.02.2000 г. по НОХД №8/2000 г. по описа на Кърджалийския районен съд, жалбодателят Валери Колев е бил признат за виновен в извършването на пет отделни кражби при условията на опасен рецидив, извършени след изменението на чл.26 от НК /ДВ, бр.62/97г./ и за всяка една от тях му е било наложено отделно наказание „лишаване от свобода”, като на основание чл.23, ал.1 от НК, съдът му е определил да изтърпи едно общо наказание, най-тежкото измежду наложените му. Присъдата е влязла в законна сила на 30.03.2000 год. С решение № 415/30.10.2000 г. по наказателно дело № 342/2000 г., ВКС на РБ в производство по възобновяване, е отменил присъда № 13/28.02.2000 г. постановена НОХД №8/2000 г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта й по приложението на чл.23 от НК, като е прието, че разпоредбата на чл.26 от НК, в сила от 08.08.1997 г. забранява приложението на чл.23-25 от НК за престъпления, представляващи опасен рецидив, наказанията по които се изтърпяват поотделно. Приел е, че в разглеждания случай престъпленията са извършени от Валери Колев след посочената промяна в НК при условията на опасен рецидив, при което наложените наказания за петте кражби следва да бъдат изтърпени отделно при „строг” режим, съобразно разпоредбата на чл.47, ал.1, б.”б” от ЗИН. С молба от 26.01.2006 г. осъденият Колев е направил искане пред КРС за определяне на едно общо наказание по наложените му такива с присъда постановена НОХД №8/2000 г. по описа на КРС, което на основание чл.24 от НК да се увеличи и на основание чл.25, ал.2 от НК се приспадне изтърпяната част от наказанията по посочената присъда. В закрито заседание, районният съд е оставил без разглеждане молбата, като недопустима и е прекратил производството по делото. Приел е, че по молба с идентично съдържание, КРС се е произнасял в производство по чл.304, ал.1, т.1 от НПК неколкократно, като е оставял без разглеждане молбата и е прекратявал производството по делото. С други думи било налице произнасяне по молба идентична с тази, предмет на настоящото разглеждане, поради което и същата била недопустима и следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При тези данни, настоящата инстанция намира, че оплакванията на осъдения Колев, изложени в жалбата и в съдебно заседание, са неоснователни. Цитираната присъда, по която се иска определяне на общо наказание, не е била оßжалвана или протестирана и е влязла в сила, като по реда на възобновяването на наказателни дело ВКС на РБ я е отменил в частта й относно приложението на чл.23 от НК, приемайки, че тази разпоредба не може да намери приложение, с оглед забраната по чл.26 от НК /изм./ по отношение на престъпленията, представляващи опасен рецидив и наказанията за отделните престъпления, предмет на присъдата, следва да бъдат изтърпени от осъдения Колев поотделно. По този начин въпросът с недопустимостта за групиране на наложените на жалбодателя Колев с присъдата отделни наказания и необходимостта същите да бъдат изтърпяни поотделно, е решен окончателно с влязъл в сила съдебен акт. Освен изложеното, следва да се отбележи, че въпроса за определяне на общо наказание по реда на чл.23 от НК, измежду наложените отделни такива за множество отделни престъпления, по които съдът се е произнесъл в рамките на едно съдебно производство и с една присъда, се решава само по чл.299, ал.1, т.3 от НПК при постановяване на присъдата и повторното му разглеждане след влизане на присъдата в сила в отделно производство по реда на чл.304, ал.1, т.1 от НПК е недопустимо, с оглед установената в разпоредбата на чл.21, ал.1, т.6 от НПК забрана да се образува наказателно производство и съответно образуваното да се прекратява по въпроси, разрешени с влязъл в сила съдебен акт, какъвто е налице в настоящия случай. Освен изложеното, разпоредбата на чл.304, ал.1, т.1 от НПК дава възможност за определяне на общо наказание с допълнително определение само на лице, осъдено с отделни присъди, когато са налице предпоставките на закона за това, т.е. само относно приложението на чл.25 и чл.27 НК, но не и по реда на чл.23 от НК. В настоящия случай не може да намери приложение и разпоредбата на § 90 от ПР на ЗИДНК, тъй като нормата постановява, че рецидивистите, осъдени с влезли в сила присъди при условията на действащия до влизане на този закон в сила чл.26 НК /ДВ бр.92/2002 г., в сила от 01.10.2002 г./, изтърпяват наказание за всяко осъждане, но не повече от предвидения от закона максимален размер за най-тежкото от престъпленията, за които са осъдени. Или отново е налице забрана за групиране на наказанията за извършените от Колев престъпления и последния следва да изтърпи всяко наказание поотделно, тъй като е осъден като рецидивист с влязла в сила присъда преди посоченото изменение на чл.26 НК и сбора от наложените му наказания – общо 11 години “лишаване от свбода” не надвишава предвидения от закона максимален размер на наказанието за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК от 15 години “лишаване от свобда”, за каквито е осъден Колев по четири от петте престъпления по присъда постановена НОХД №8/2000 г. по описа на КРС. Предвид изложеното, извода на първоинстанционния съд за недопустимостта на молбата на осъдения Колев за определяне на общо наказание измежду наложените му пет отделни такива с посочената присъда, е обоснован и законосъобразен. Обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане молбата на Колев и производството по делото е прекратено, е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното и на основание чл.332, т.6 във вр. с чл.336, във вр. с чл.344, ал.1 от НПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №16, постановено в закрито съдебно заседание, проведено на 01.02.2006 год. по н.ч.дело № 86/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на осъдения Валери Тошев Колев, с ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Пазарджик, за определяне на общо наказание по реда на чл.23 от НК, измежду наложените му такива с присъда №13/28.02.2000 г. по НОХД №8/2000 г. по описа на Кърджалийския районен съд, и е прекратено производството по делото. Определението подлежи на касационно обжалване или протестиране пред ВКС на Република България в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|