Решение по дело №3908/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3209
Дата: 21 август 2022 г.
Съдия: Яна Цветанова Димитрова
Дело: 20221110203908
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3209
гр. София, 21.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20221110203908 по описа за 2022 година

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба вх. № 91-01-56 от 10.03.2022г. по описа на Комисия
за финансов надзор(КФН,) от „И.“ АД с ЕИК ***,(Дружеството) със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул.“К. Ф.“ № *, представлявано от А. Т., чрез адв. Г.Х. с адрес в гр. С.,
бул. А.С. № ***, ет. *, офис * срещу Наказателно постановление N Р-10-746 от 23.09.2021г. ,
издадено от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл.
221а, ал. 2, т. 1 от Закон за публичното предлагане на ценни книги(ЗППЦК), имуществена
санкция в размер на 5000 за нарушение на чл. 100н, ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 3, вр. ал.
1, изр. 1, пр. 2 от ЗППЦК.
В жалбата се излагат доводи, че дружеството е наказано два пъти за едно и също
нарушение , алтернативно за маловажност на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява и не взема отношение по
подадената жалба.
Административно наказващият орган, редовно уведомен не се явява. Представлява се
от от юрисконсулт Л. с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последната от името на доверителя си моли за
потвърждение на наказателното постановление, като посочва , че от доказателствата се
доказва извършеното нарушение, а наложената санкция е в минимален размер.
1
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
„И.“ АД с ЕИК *** е емитент на ценни книжа и е вписано под № РГ- 05-1102 в
регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3
ЗКФН, воден от КФН.
След 31.03.2021 г. св. Д.Б. - главен експерт в отдел "Надзор на публични дружества,
емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел", управление
"Надзор на инвестиционната дейност" към КФН, извършил регулярна проверка в единната
система за предоставяне на информация по електронен път, поддържана от КФН - eRegister,
за представени от дружествата - емитенти годишни финансови отчети за 2020 г.
При извършване на проверката св. Б. установил, че към дата 31.03.2021 г. от страна
на Дружеството не бил представен пред КФН по реда на чл. 100т, ал. 1 и ал. 4 ЗППЦК ГФО
със съдържанието по чл. 100н, ал. 4 ЗППЦК за дейността на дружеството за 2020 г.
Това обстоятелство мотивирало св. Б. да извърши проверка в интернет портала на ''С.
ф. п.'' АД с адрес http:/www.***.com, използван от дружеството за оповестяване на
дължимата информация, от която се установило , че жалбоподателят не е обявил ГФО и там,
т.е. не е предоставил информацията и на обществеността.
При така установеното на 27.04.2021 г. в присъствието на двама свидетели и на
упълномощен представител на дружеството , св. Б. съставил АУАН № Р - 06-356/27.04.2021
г., с който повдигнала против дружеството жалбоподател административнонаказателно
обвинение за нарушение на чл. 100н ал. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 100т ал. 1 изр. първо предл. първо
вр. ал. 4 ЗППЦК, извършено на 01.04.2021 г. в град София – за това, че не е представило
пред обществеността в срок до 31.03.2021 г. ГФО за дейността си за 2020 г. по реда на чл.
100т ал. 4 ЗППЦК.
При съставяне на АУАН и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били направени
възражения.
Дружеството представило пред обществеността ГФО за дейността си за 2020 г. на
29.04.2021 г.
На 23.09.2021г. заместник председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на
инвестиционната дейност" издал обжалваното НП N Р-10-746 от 23.09.2021г., с което на
жалбоподателя е наложена на основание чл. 221а, ал. 2, т. 1 от ЗППЦК, имуществена
санкция в размер на 5000 за нарушение на чл. 100н, ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 3, вр. ал.
1, изр. 1, пр. 2 от ЗППЦК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни и писмени, а именно: показанията
на св. Б. , покана изх. № РГ – 05-1102-3/16.04.2021 г., АУАН № Р - 06-356/27.04.2021 г., НП
№ N Р-10-746 от 23.09.2021г., НП № N Р-10-745 от 23.09.2021г., заповед № 3-61/17.03.2021
2
г. на заместник - председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната
дейност", известие за доставяне, пълномощно, разпечатка от интернет портала на ''С. ф. п.''
АД с адрес http:/www.***.com относно публикуваната информация.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства и писмените доказателства, като
ги оцени като напълно еднопосочни, последователни и безпротиворечиви. Следва да се
посочи и че жалбоподателят по същество не оспорва възприетата в АУАН и НП фактическа
обстановка, но възразява, че за нарушението е бил санкциониран с НП № Р-10-745 от
23.09.2021г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
НП и АУАН са издадени от компетентни органи съгл. чл. 222, ал. 1 ЗППЦК, според
която разпоредба актовете за установяване на административни нарушения по чл. 221 и чл.
221а се съставят от упълномощени от заместник-председателя длъжностни лица, а
наказателните постановления се издават от заместник-председателя. Атакуваното
наказателно постановление е издадено от заместник – председателя на КФН, ръководещ
управление "Надзор на инвестиционната дейност", а актът, с който е установено
нарушението, е съставен от свБ., оправомощен по силата на Заповед № 3-61/17.03.2021 г.,
издадена от заместник – председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление "Надзор на инвестиционната дейност".
АУАН и НП са съставени при спазване на предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове.
При съставяне на АУАН не са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и
на чл. 43 ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и на упълномощен
представител на дружеството, подписан е от съставителя, свидетелите и упълномощения
представител на дружеството-жалбоподател, на когото е предявен за запознаване и му е
връчен и препис от акта.
На следващо място, както актът за установяване на нарушението, така и
наказателното постановление имат съдържанието съответно предвидено в чл. 42 ЗАНН и в
чл. 57 ЗАНН, като и в двата документа и то при пълна идентичност са описани
нарушението, обстоятелствата по извършването му и са посочени нарушените законови
разпоредби.
Съдът намира възраженията на дружеството , че е наказано два пъти за едно и също
нарушение.
Разпоредбата на чл. 100т ал. 1 ЗППЦК предвижда задължение за емитента да разкрива
публично регулираната информация чрез предоставянето на комисията и на
обществеността. С цитираната разпоредба са уредени две отделни задължения на емитента -
да предостави регулираната информация на КФН и на обществеността, които се изпълняват
и по различен ред информацията се предоставя на КФН по реда на чл. 100т ал. 4 ЗППЦК, а
на обществеността - по реда на чл. 100т ал. 3 ЗППЦК. Неизпълнението на всяко от двете
3
задължения осъществява самостоятелен състав на административно нарушение. Не могат да
бъдат споделени доводите в жалбата, че самият факт на неуведомяване на кой да е от
субектите осъществява едно нарушение на разпоредбата на чл. 100т ал. 1 ЗППЦК. Да се
възприеме това тълкуване, би означавало емитент, който е изпълнил едно от задълженията
си - предоставил е регулираната информация или само на КФН или само на обществеността,
да бъде санкциониран по същия начин като емитента, който не е предоставил регулираната
информация нито пред Комисията, нито пред обществеността, който подход е в
противоречие с материалния закон. Ето защо съдът намира, че като са посочили като
нарушена разпоредбата на чл. 100т ал. 1 изр. първо предл. първо ЗППЦК и
актосъставителят, и АНО са приложили правилно материалния закон.
На следващо място и доколкото съгласно чл. 18 ЗАНН когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно
от тях, като е санкционирал жалбоподателя и за непредоставяне на ГФО за 2020 г. на
обществеността, за което е издадено НП № Р-10-745/23.09.2021 г., АНО не е нарушил
забраната non bis in idem.
От гласните доказателствени средства и от писмените доказателства се установи и
извършването на нарушението по чл. 100н ал. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 100т ал. 1 изр. първо предл.
първо вр. ал. 4 ЗППЦК. Съгласно чл. 100н ал. 1 ЗППЦК емитентът е длъжен да разкрива
публично годишния финансов отчет за дейността си в срок до 90 дни от завършването на
финансовата година, като ГФО следва да има съдържанието по чл. 100н ал. 4 ЗППЦК.
Съгласно чл. 100т ал. 1 ЗППЦК емитентът следва да предостави ГФО за дейността си, който
представлява регулирана информация съгласно параграф 1, т. 41 от ДР на ЗППЦК, на
Комисията по реда на чл. 100т ал. 4 ЗППЦК. Дружеството жалбоподател е следвало да
предостави ГФО за дейността си за 2020 г. пред КФН в срок до 31.03.2021 г. /присъствен
ден - сряда/ и като не е изпълнило това си задължение е нарушило чл. 100н ал. 1 вр. ал. 4 вр.
чл. 100т ал. 1 изр. първо предл. първо вр. ал. 4 ЗППЦК.
Нарушението е формално, осъществено е чрез бездействието на задълженото лице в
срока, в който, като е било длъжно, не е изпълнило задължението си за предоставяне на
ГФО.
Нарушението е извършено в първия ден, следващ изтичането на срока, в който
задълженият субект е следвало да изпълни задължението за предоставяне на регулираната
информация, т. е. на 01.04.2021 г., както правилно е посочено в АУАН и НП.
Касае се за отговорност на юридическо лице, която е обективна, безвиновна, поради
което субективната съставомерност на нарушението не следва да се обсъжда.
На следващо място, съдът намери, че нарушението не е маловажно. Не се установиха
никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат, че обществената опасност
на нарушението е по-ниска от обичайната за такъв вид нарушения. Липсата на настъпили
вреди последици не може да се преценява като аргумент за маловажност на нарушението,
4
предвид формалния му характер.
На следващо място ГФО за 2020 г. е предоставен на обществеността на 29.04.2021 г.
- с месец закъснение, като следва да се посочи, че жалбоподателят е изпълнил задължението
си за предоставяне на регулираната информация след образуване на
административнонаказателното производство.
Съгласно чл. 221, ал. 2 ЗППЦК за нарушение на разпоредбите на чл. 100н ЗППЦК,
извършено от юридическо лице, се предвижда налагане на имуществена санкция в размер от
5000, 00 лева до 20 000, 00 лева или до 5 на сто от общия годишен оборот в съответствие с
последния изготвен годишен финансов отчет, приет от управителния орган /т. 1 или до
двойния размер на реализираната печалба или избегнатата загуба в резултат на
нарушението, когато размерът им може да бъде определен, като се прилага по-голямата
стойност /т. 2/.
В случая АНО е наложил на дружеството имуществена санкция в минималния
размер, което обезмисля анализ, тъй като съдът не може да влоши положението на
жалбоподателя, даже и да са налице основания за това.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон
и следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото и на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН АНО има право на
разноски, каквато претенция е заявена в съдебно заседание.
Като взе предвид, че съдебното производство е приключило в едно съдебно
заседание, че жалбоподателят по същество не е оспорил фактическите изводи на наказващия
орган и не е ангажирал допълнителни доказателства в тази насока, че по искане на АНО не
са били събирани доказателства освен тези, съдържащи се в административната преписка,
съдът счете, че юрисконсултското възнаграждение, което дружеството следва да заплати за
процесуалното представителство на АНО, следва да е в минималния, предвиден в
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, размер, а именно
80, 00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 , вр.ал. 1, пр. 1 и чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН,СЪДЪТ
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N Р-10-746 от 23.09.2021г. , издадено
от зам.председател на КФН, с което на „И.“ АД с ЕИК *** е наложена на основание чл.
221а, ал. 2, т. 1 от ЗППЦК, имуществена санкция в размер на 5000 за нарушение на чл. 100н,
ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 3, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗППЦК, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
5
ОСЪЖДА „И.“ АД с ЕИК *** да ЗАПЛАТИ на Комисия за финансов надзор
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

6