№ 13432
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110167404 по описа за 2023 година
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор за револвиращ заем №
********** от 17.02.2011 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответни ците заем
в размер на сумата от 5000 лв., която била преведена по посочената от длъжника Д. М. С.
банкова сметка, срещу задължението на ответниците да върнат сумата на 36 месечни
анюитетни вноски, всяка в размер на 278,00 лв., дължими до 3-то число на месеца. Посочва,
че по желание на Д. М. С. страните по договор № ********** се договарят да бъде
извършено безплатно отлагане на погасителни вноски, като клиентът се задължава да
изплаща заема си по нов и коригиран погасителен план, като длъжника се задължава да
заплати отложените погасителни вноски в края на коригирания погасителен план. Броят на
погасителните вноски след извършените промени с е е изменил на 45 вноски съгласно
сключен на 21.02.2012 г. Анекс по договора. Навежда трърдения, че длъжниците не с а
изпълнили задължението си по договора за връщане в договорените срокове. Претендира
разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, ответниците Д. Н. Н.-Скринка и Д.
М. С. са подали идентични по съдържание отговори, с които оспорват исковите претенции.
Поддържат, че не дължат претендираните суми, тъй като ищецът вече е водил предходни
дела срещу тях, по същия договор за кредит, по който претендира и процесните суми.
Навеждат твърдения, че с постановено Решение № 27 от 26.03.2014 г. по арбитражно дело
27/2014 г. солидарните длъжници Д. М. С. и Д. Н. Н. са осъдени да заплатят на „.............“
сумата в размер на 10 898,96 лв., както и 667,98 лв., въз основа процесния договор за
револвиращ заем № **********. В условията на евентуалност оспорват исковете като
неоснователни. Твърдят, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради
противоречие със ЗПК, а в случай, че съдът не приеме договора за нищожен, считат, че
клаузата касаеща договорна възнаградителна лихва е нищожна на основание чл. 26 ал. 1
предл. трето от ЗЗД. Релевират възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
исковите претенции. Претендира разноски.
При служебна проверка на допустимостта на така предявената искова молба, съдът намира,
1
че същата е недопустима по следните съображения:
Видно от представеното към отговора на исковата молба решение № 27/26.03.2014 г. на
арбитър Б.Г. по арбитражно дело № 27/2014 г., ответниците са осъдени да заплатят
солидарно в полза на ищеца всички дължими от тях суми по договор за заем №
**********/17.02.2011 г., а именно – сумата в общ размер на 10898,96 лв., представляваща
непогасено номинално задължение в размер на 5855,62 лв. (включващо главницата и
другите възнаграждение по договора за заем) и неустойка за прекратяване на договора в
размер на 5043,34 лв.
Съгласно исковата молба, по която е образувано арбитражното дело, „.............“ ЕООД е
посочило, че сумата в размер на 10898,96 лв. обхваща всички задължения на ответниците по
договора за заем към прекратяване на договора, като се вземат предвид платените 24 вноски
по договора за заем. Решението по арбитражното дело е окончателно и слага край на спора
(чл. 38, ал. 4 ЗМТА), като същото се ползва със сила на пресъдено нещо.
Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано
ч.гр.д. № 53893/2023 г. по описа на СРС, 53 състав, и с исковата молба, по която е
образувано настоящото дело за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53893/2023 г. по описа на СРС, 53 състав,
също така се претендира номинално задължение по договор за заем № ********** от
17.02.2011 г., сключен между „.............“ ЕООД и Д. М. С., поръчител по който е ответницата
Д. Н. Н., което е в размер на 5155,62 лв. (включващо главницата и другите възнаграждение
по договора за заем), както и неустойка за прекратяване на договора, като се вземат предвид
платените 24 вноски по договора за заем (съгласно заявлението за издаване на заповед за
изпълнение). Въпреки предоставената възможност, ищецът не е изложил твърдения, че
посочените задължения, предмет на настоящото дело, са различни от сумите, предмет на
арбитражно дело № 27/2014 г. по описа на арбитър Б.Г..
Основанието, въз основа на които се претендират вземания по договор за заем №
********** от 17.02.2011 г., в двете производства са идентични, съдейки от исковата молба,
по която е образувано арбитражното дело, заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 53893/2023 г. по описа на СРС, 53 състав, и
исковата молба по настоящото дело. Следователно, съдът счита, че предметът по
настоящото дело е включен в предмета на арбитражно дело № 27/2014 г. по описа на арбитър
Б.Г., доколкото претендираните суми за номинално задължение и неустойка в настоящото
производство са в по-малък размер в сравнение със сумите по арбитражното дело, като
страните и искането по двете дела са идентични. Както беше посочено, по арбитражното
дело е постановено решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и няма данни
същото да е отменено по предвидения в ЗМТА ред. Формираната сила на пресъдено нещо
във връзка със спора между страните, предмет на настоящото дело, представлява
процесуална пречка за съществуването на правото на иск, поради което исковете се явяват
недопустими на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.
В този смисъл и предходно идентичен иск Определение на от 20.05.2020 г. по ч.гр. д. №
2189/2020 г. на СГС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба, вх. № 354052/08.12.2023 г., по която е
образувано гр.д. № 67404/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 53 състав, като ПРЕКРАТЯВА
гр.д. № 67404/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 53 състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.10.2023 г., издадена по
ч.гр.д. № 53893/2023 г. по описа на СРС, II ГО.
ОСЪЖДА „.............“ ЕООД, ЕИК ..........., да заплати на Д. М. С., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата в размер на 1500 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „.............“ ЕООД, ЕИК ..........., да заплати на Д. Н. Н., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата в размер на 1500 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3