Р Е Ш Е Н И Е № 262501
гр. Пловдив, 12.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, 15 граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети
септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ИВАНОВ
при секретаря Елица
Колибаровска, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13 366 по описа за
2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по
искова молба, подадена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Н.Д.Т., ЕГН **********
и К.Д.Д., ЕГН ********** ( наследници на Ц.К.Д., п. в хода на процеса), с която
се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
всеки от ответниците дължи на ищеца сума в размер от по 78, 13 лв.,
представляваща по 1/2 част от претендираната главница в общ размер от 156, 26
лв.- стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. –
30.04.2019 г. за обект, находящ се в *************, както и сума в размер от по
9, 83 лв., представляваща по ½ част от претендираната мораторна лихва
върху главницата в общ размер от 19, 66 лв., дължима за периода 04.12.2018г.-
23.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране в съда на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / ***** г./ до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № ******* г. по ч.гр.д. № ******по описа за ****г.
на Районен съд П., *****- ви гр.с-в.
Ищецът твърди, че в качеството си на
енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия
за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив,
като съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при
публично известни общи условия. Посочва, че ответниците в качеството си на
собственици на обект, находящ се в *********, имат качеството на клиенти на
топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период 01.10.2018 г. – 30.04.2019
г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово
разпределение, топлинна енергия отдадена от сградната инсталация на обща
стойност 156, 26 лева. ( от която ответниците дължат по 1/2 , съобразно
наследствените си квоти). Изтъква се, че
посочената сума не е погасена своевременно, поради което се дължи и мораторна
лихва в общ размер от 19. 66 лв. за периода 04.12.2018г.- 23.06.2020г. ( от
която ответниците също дължат по ½ част ). Посочва, че за процесните
суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК № ******* г. по
ч.гр.д. № **** по описа за *****г. на Районен съд П., ****- ви гр.с-в. Същата била връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца възниква правен
интерес от предявяване на иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК.
Поради
изложеното моли така предявената искова претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от страна на ответниците.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира
следното:
Съдът счита за нужно да посочи и
следното: заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на дата ******г.
Същевременно, в хода на процеса, на *****г. е починал длъжникът Ц.К.Д.. С молба
от *****г., ищецът в исковото производство е посочил наследници на Д. и е
формулирал петитум на исковата молба, съответстващ с наследствените права на
универсалните правоприемници на Д.. С Определение от ******г., постановено по
делото, съдът е конституирал като ответници в производството наследниците на
починалата Д.- Н.Д.Т. и К.Д.Д.. Същите са низходящи на починалата Д. от първа
степен, поради което отговарят за по ½ част от претендираните в
настоящия процес суми.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК,
ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба
твърдения, както и представените по делото доказателства.
Съдът намира, че всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира
по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, по
арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. В исковото производство
се претендират разноски за заплатена държавна такса в размер на 75 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В общата сума на дължимите
разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер
на 75 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях
съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. В конкретиката на
случая всеки ответник следва да заплати по сумата от общо 125 лева -
съдебноделоводни разноски в исковото и заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Н.Д.Т., ЕГН ********** и К.Д.Д., ЕГН ********** (
наследници на Ц.К.Д., п. в хода на процеса, дължат на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сума в размер от по 78, 13 лв., представляваща по 1/2 част от
претендираната главница в общ размер от 156, 26 лв.- стойността на
разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. за
обект, находящ се в *********, както и сума в размер от по 9, 83 лв.,
представляваща по ½ част от претендираната мораторна лихва върху
главницата в общ размер от 19, 66 лв., дължима за периода 04.12.2018г.-
23.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране в съда на заявлението по чл. 410 ГПК в съда ********./ до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № ***** г. по ч.гр.д. № ***** по описа за 20**
г. на Районен съд П., **** гр.с-в.
ОСЪЖДА Н.Д.Т., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД,
ЕИК: ******, сумата от общо 125 лева -
съдебноделоводни разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА К.Д.Д., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД,
ЕИК: ****, сумата от общо 125 лева -
съдебноделоводни разноски в исковото и заповедното производство.
Решението не подлежи на
обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен
съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ Христо Иванов
Вярно
с оригинала.
Е.К.