Р Е Ш Е Н И Е
№ 354
гр. Велико Търново, 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 694 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба, подадена от П.Т.Д. с ЕГН **********,
адрес ***, срещу Заповед № 8121К-9816/ 13.10.2020 г., издадена от министъра на
вътрешните работи. С оспорената заповед, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл.
199, ал. 1, т. 3, предл. първо вр. с чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 197,
ал. 1, т. 4 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР, на П.Т.Д. – полицейски инспектор IV степен в група РОППССВ,
сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново,
е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от
една година“. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорената заповед,
като издадена при допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона –
отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Конкретните му оплаквания
се свеждат до това, че дисциплинарно наказващия орган е изградил изводите си
при неверни фактически констатации за несъответствие на данните в подадените
заявления от АИС КАТ „Данни на ППС и собствениците им“, с тези от
чуждестранните свидетелства за регистрация, като се развиват подробни доводи в
тази насока. Жалбоподателят счита също, че при провеждането на дисциплинарното
производство не е спазен преклузивният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като при
извършената допълнителна проверка не са установени значими факти относно
състава на дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказание. Изтъква и
че в нарушение на чл. 201, ал. 1 от ЗМВР, в оспорената заповед не са посочени
дати на нарушенията, като освен това в мотивите за петте дисциплинарни
нарушения е посочено, че са наказуеми с дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“, без определяне на срок за всяко от тези наказания. По същество
се развиват доводи, че от П.Д. не са извършени дисциплинарните нарушения, за
които му е наложено наказанието или поне не всички нарушения, посочени в
заповедта, като при регистрацията на ПС той е ползвал данните, посочени в
чуждестранните СРМПС на същите. Изтъква се и че при налагането на дисциплинарното
наказание е нарушена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, изискваща при
определяне на вида и размера на наказанието да се вземат предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата, което жалбоподателят счита, че не е извършено в случая. С
тези доводи, развити в жалбата, чрез пълномощник в хода на устните състезания и
в писмена защита, от съда се иска да отмени
обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи. Претендира се присъждане
на направените разноски по делото. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си по делото *** А.И. ***, поддържа жалбата с направените искания,
по съображенията, изложени в нея и допълнителни такива, развити в писмена
защита. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – министърът на
вътрешните работи, не се явява и не се представлява. С постъпила по делото
молба вх. № 4762/14.12.2020 г. от гл. юрисконсулт Райкова, като пълномощник на
МВР, жалбата се оспорва като неоснователна. В представени писмени бележки се
излагат съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
предвидената форма, при спазване на материалноправните разпоредби и
административнопроизводствените правила и е в съответствие с целта на закона.
Предвид разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР в обжалвания акт са отразени
данни за времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени дисциплинарните
нарушения и доказателствата, въз основа на които същите са установени. При
издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Сочи се, че в съответствие с нормата
на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР министърът на вътрешните работи, в качеството му на
наказващ орган се е запознал и е оценил всички материали, събрани при
проверката. Въз основа на относимите и необходими доказателства, като се е
съобразил с разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, на 13.10.2020 г. министърът
на вътрешните работи е издал атакуваната заповед. Преди издаване на заповедта
дисциплинарно-наказващия орган е приел писмените обяснения и възражения на Д.,
като е удостоверил това с подпис и дата. Заповедта е издадена в рамките на установените в чл.
195 от ЗМВР преклузивни срокове. Акцентира се, че извършеното дисциплинарно нарушение е
установено безспорно от доказателствения материал, съдържащ се в
административната преписка по издаване на атакуваната заповед. Със същата министърът
на вътрешните работи правилно и в съответствие с материалния закон е наложил на
П.Т.Д. дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от
една година“. При налагане на дисциплинарното наказание министърът на вътрешните
работи е съобразил дадените от Д. писмени обяснения и възражения, като подробно
ги е обсъдил в атакуваната заповед. По тези мотиви се иска жалбата на П.Т.Д.
срещу Заповед № 8121К—9816/13.10.2020 г. на министъра на вътрешните работи да
бъде отхвърлен, като неоснователна.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Производството е започнало по повод
Заповед №8121К-7597/ 26.06.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която е
разпоредено да се извърши проверка на постъпилите данни с писмо рег. №
366р-9322/20.05.2020 г. и справка рег. № 366р-8713/ 12.05.2020 г. по описа на
ОДМВР – Велико Търново, относно извършени нарушения на служебната дисциплина от
инспектор П.Т.Д., полицейски инспектор IV
степен в група РОППССВ, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР – Велико Търново. Със заповедта е определена комисия, която да извърши
проверката и да изготви писмена справка за резултата в срок до 31.08.2020
година.
В хода на образуваното производство,
комисията снела сведение рег. № 366р-15342/ 19.08.2020 г. от инспектор П.Д., в което същият посочва, че
потвърждава дадените от него обяснения в хода на извършената проверка по
заповед № 366з-34/ 07.01.2020 г. на директора на ОДМВР – Велико Търново. С
протокол № 366р-15532/ 21.08.2020 г. са приобщени доказателствата събрани при
извършена проверка, разпоредена със заповед № 366р-34/ 07.01.2020 г. на
директора на ОД на МВР – Велико Търново. Изискана била също информация от
датските власти чрез Дирекция международно оперативно сътрудничество /ДМОС/.
За резултата от проверката комисията е
изготвила обобщена справка рег. № 366р-15902/ 31.08.2020 г., в която бил
обективиран извод за допуснати системни нарушения на служебната дисциплина от
инсп. П.Т.Д., които са квалифицирани като такива по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т.2
от ЗМВР. Комисията е изразила становище, че поради установената системност на
допуснатите нарушения на служебната дисциплина и на осн. чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, вр. с
чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, на служителя следва да се наложи дисциплинарно наказание
„забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“. В заключение
е предложила със справката да се запознае директора на ОД на МВР – В. Търново,
като с оглед естеството на извършените от инсп. Д. дисциплинарни нарушения, да
се уведоми компетентния наказващ орган – министърът на вътрешните работи, чрез
директора на ДЧР – МВР. Видно от направеното отбелязване е, че П. Д.се е
запознал със справката на 27.08.2020 година.
До жалбоподателя е изпратена покана
№8121р-15931/ 18.09.2020 г. от министъра на вътрешните работи, с която Д. е
призован да си запознае с материалите от дисциплинарната проверка и да даде
допълнителни обяснения или възражения адресирани до министъра на вътрешните
работи, относно посочените в обобщената справка фактическа обстановка, правната
квалификация на деянието и предложеното наказание. П.Д. не се е възползвал от
предоставения му 24 часов срок за даване на допълнителни обяснения и
възражения, по зависещи от него причини. На 29.09.2020 г. е извършена проверка
в деловодството на ОД на МВР – Велико Търново и на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Велико Търново, при която е установено, че няма депозирани
обяснения от инспектор Д..
Въз основа на материалите, събрани в
хода на извършената проверка, възложена със Заповед № 8121К-7597/ 26.06.2020 г.
и представени ведно със справка рег. № 366р-15902/ 31.08.2020г. доказателства,
ДНО е издал обжалваната в настоящото производство Заповед № 8121К-9816/
13.10.2020 г., с която на основание чл. 199, ал. 1, т, 3. пр. 1 (небрежност в служебната дейност) от
ЗМВР, вр. чл. 201, ал. 1, т. 2 or ЗМВР (системни нарушения па
служебната-дисциплина), вр. с § 1, т. 22 от Допълнителни разпоредби на
ЗМВР, вр. с чл. 197. ал. 1, т, 4 и чл. 204, т.1 от ЗМВР, на П.Т.Д. е наложено
дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една
година“. Наказанието е наложено за това, че при регистрацията в България на пет
броя МПС /рег. № ***, рег. № ***, рег. № ***, рег. № ***и рег. № ***/,
извършена на 30.08.2019 г. и 20.09.2019 г., приключила с издаването на СРМПС –
част първа и втора, като полицейски инспектор в група РОППССВ, П.Д. е
осъществил незадълбочена и формална проверка на представените документи за
регистрация на ПС, което е довело до промяна на действителните данни на
представените превозни средства. Конкретно като такава промяна са посочени
вписване на данни за марка и модел на МПС, не според данните в чуждестранното
свидетелство за регистрация и промяна от служител на работно място 1, на вида
на МПС от „седлови влекач“ на „специален“, в нарушение на Технологичен ред №
366р-18145/ 25.09.2015 г. и без да са спазени изискванията на Наредба № I-45/
24.03.2000 г. на МВР. Като краен извод в заповедта е отразено, че от Д. е
допуснато неизпълнение на издадени въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни
актове и заповеди на преки ръководители, поради небрежно изпълнение на
служебните му задължения. При така установеното е прието, че жалбоподателят с
действията си е извършил пет нарушения, които са квалифицирани като такива по
чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. За установените пет нарушения на служителя е
наложено едно дисциплинарно наказание – „забрана за повишаване в длъжност за
срок от една година“. Няма данни за датата, на която заповедта е връчена на П.Д.,
жалбата срещу нея пред съда е подадена чрез органа, който я е издал, на дата
30.10.2020 година. В съдебната фаза на производството като доказателства по
делото са приобщени представените от ответника документи, съдържащи се в
административната преписка и коментирани по-горе в решението. От жалбоподателя
не са представяни документи, извън тези съдържащи се в административната
преписка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице,
чиито интереси са засегнати от оспорения индивидуален административен акт. В
представената от МВР административна преписка липсват доказателства за датата,
на която оспорената заповед е доведена до знанието на адресата й, поради което
следва да се приеме, че оспорването е извършено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 211 от ЗМВР. Жалбата отговаря и на изискванията на чл. 150 и чл.
151 от АПК, което обстоятелства обуславя процесуалната й допустимост за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
В разпоредбата на чл. 204 от ЗМВР е
определена компетентността за налагане на дисциплинарни наказания. В т. 1 от
тази норма е посочено, че наказанията се налагат със заповеди от министъра на
вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на
министерството – за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на
висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за
постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието „уволнение“ за главния
секретар на МВР. Не се спори по делото, а и видно от представените
доказателства е, че дисциплинарно-наказаното лице П.Д. е заемал длъжността
полицейски инспектор IV степен в група
„РОППССВ“, сектор „ПП“, отдел „ОП“ при ОД на МВР – В. Търново. Не се спори още,
че към датата на издаване на оспорената заповед административният орган заема
длъжността Министър на вътрешните работи. Видът на наложеното дисциплинарно
наказание е такова по чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР - забрана за повишаване в
длъжност за срок от една до три години. Предвид изложеното, оспорената заповед
е издадена от компетентен орган – министъра на вътрешните работи, съобразно
правомощията му по чл. 204, т. 1 от ЗМВР и видът на наложеното наказание.
При издаването на оспорената заповед са
спазени въведените с чл. 59 от АПК и в специалния закон /чл. 210, ал. 1 от ЗМВР/, изисквания за писмена форма и задължително съдържание на заповедта, с
която се налага дисциплинарно наказание, включително са посочени фактическите и
правни основания за постановяването й. В заповедта не се описват конкретни
доказателства, а се сочи, че нарушението на служебната дисциплина е установено
в резултат на извършена проверка, като се посочва справка рег. №366р-15902/
31.08.2020 година. Поради това съдът счита, че административният орган се
позовава и на всички факти, обстоятелства и доказателства, установени и
посочени в справката, съответно не е налице нарушение на горните разпоредби,
както е спазена и нормата на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР. В подкрепа на този извод е
и възприетото в съдебната практика, че мотивите на административния орган може
да се съдържат в друг документ, намиращ се в административната преписка /ТР №16
от 1975 г. на ОСГК на ВС на РБ/. Ето защо е неоснователни са наведените с
жалбата доводите за липса на мотиви в оспорения акт.
Неоснователни са и оплакванията за
нарушаване разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР при провеждането на
дисциплинарното производство. Съгласно последната, дисциплинарното наказание се
налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
една година от извършването му. От своя страна чл. 196 от ЗМВР дефинира
моментите, когато дисциплинарното нарушение се счита за „открито“ и за
„установено“. Така в чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е посочено, че дисциплинарното
нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя, а според чл. 196, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено,
когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. Или нарушението е открито, когато органът го е
установил, а това става, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай
нарушенията са открити на 01.09.2020 г., когато материалите от
административното производство, вкл. обобщената справка са постъпили при
министъра на вътрешните работи. Друг извод не се налага и от соченото от
жалбоподателя обстоятелство, че основните елементи на претендираните от
дисциплинарнонаказващия орган деяния, са били изяснени още в началния етап на
производството. Разпореждането по чл. 205, ал. 2 от ЗМвР за извършване на
проверка цели изясняване в пълнота данните за евентуално дисциплинарно
нарушение, вкл. за вида и тежестта на съответното деяние. Издаването на такова
се извършва от ДНО в условията на оперативна самостоятелност и съобразно
посочената му цел, обстоятелството дали в хода на проверката действително са
открити значими нови факти, е без значение за определяне момента на
установяване на нарушението, по смисъла на цитираната по-горе норма. Считано от
01.09.2020 г., двумесечният срок за налагане на дисциплинарните наказания
изтича на 01.11.2020 година. В случая оспорената заповед е издадена на
13.10.2020 г., т.е. в рамките на двумесечния срок от откриване на
нарушенията. По делото са представени и
доказателства за наличието на обстоятелства по чл. 195, ал. 3 от ЗМВР /справка
рег. №366р-15412 от 19.08.2020 г. за използваният платен годишен отпуск, с
продължителност общо 56 работни дни/, поради което следва да се приеме, че с
издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на 13.10.2020
г. е спазен и визираният във второто предложение на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР
едногодишен срок от извършването на нарушенията.
Според чл. 208 от ЗМВР при наличие на
данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 – 202 или по чл. 203, ал.
1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед,
като в този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за
установяване на нарушението. В конкретния случай, независимо от правната
възможност, дадена в нормата на чл. 208, дисциплинарното производство е
започнало с издаване на Заповед № 8121К-7597/ 26.06.2020 г. на директора на ОД
на МВР – В. Търново, с която е
разпоредено извършване на проверка и изготвяне на справка за резултатите от
нея. Назначената комисия е извършила проверка, при която са събрани писмени
материали и обяснения на служители, вкл. обяснения на оспорващия, и е изготвила
справка, която съдържа установените факти и заключение по констатираните
нарушения. Същата съдържа приетите от комисията като установени данни за
извършени нарушения и техния извършител по смисъла на чл. 205 от ЗМВР, както и
посочване на събраните доказателства. Събраните в хода на проверката
доказателства са допустими такива на основание чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, могат да
се ползват за нуждите на дисциплинарното производство и не е събирането на
допълнителни доказателства не е задължителен етап от производството, освен ако
дисциплинарно-наказващият орган прецени или служителят поиска, представи и
посочи такива. В случая служителят е бил запознат с материалите от проверката и
резултатите от нея, за което има изрично отбелязване в справката. В съответствие
с разпоредбата на чл. 206 от ЗМВР, до жалбоподателя е изпратена покана за
запознаване с материалите по дисциплинарната проверка и даване на писмени
обяснения или възражения рег. № 8122р-15931/ 18.09.2020 година. Жалбоподателят
не се е възползвал от предоставения му 24 часов срок за даване на допълнителни
обяснения и възражения.
По съответствието на оспорения акт с
материалния закон, съдът съобрази следното:
Дисциплинарната отговорност на служителите от МВР се реализира в
рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на
служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни
наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. За
проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно
извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон
поведение на държавен служител от МВР. Административният орган следва да
докаже, че служителят виновно е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по
някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Следователно, нарушение на
служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното
правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно
не съответства на правно дължимото поведение на служителя.
Както се посочи, за вменяването на
отразените в заповедта нарушения на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР,
от ДНО е прието, че жалбоподателят не
е изпълнил задължението си при регистрацията на специални автомобили /МПС/ с
рег. № ***, рег. № ***, рег. № ***, рег.
№ ***и рег. № ***, всички със страна произход Дания и внесени от Дания, Румъния
и Литва. Според административният орган при регистрацията на описаните по-горе
превозни средства, приключила с издаването на CPMПС
- част 1 и 2, инсп. Д. е осъществил незадълбочена и формална проверка на
представените, документи за регистрация на ПС, което е довело до промяна на
действителните данни на представените ПС. При спазване на разписаната в Технологичния
ред процедура на работно място 1 /РМ1/, е следвало да се впише модел МПС,
съгласно чуждестранното свидетелство за регистрация, като се отрази видът МПС,
който се генерира от АИС КАТ „Регистрация на ППС и собственици им“. Според
Технологичния ред на РМ1 не се предвижда възможност служителят да променя вида
на МПС от „седлови влекач“ на „специален“. На работно място 2 /РМ2/
техник-механикът, след извършване на идентификация па МПС, има право да прецени
и да промени вида на МПС в специален.
Жалбоподателят е наказан за това, че при
регистрацията в България на посочените по-горе пет броя МПС, е осъществил
незадълбочена и формална проверка на представените документи за регистрация на
ПС, което е довело до промяна на действителните данни на представените превозни
средства, като са вписани данни за марка и модел на МПС, не според данните в
чуждестранното свидетелство за регистрация, и от служител на работно място 1, е
вписана промяна на вида на МПС от „седлови влекач“ на „специален“.
При запознаване с преписката обаче се
установява, че са основателни възраженията на жалбоподателя относно
фактическата вярност на въпросните констатации по отношение на автомобили с
рег. № рег. № *** и рег. № ***.
Относно регистрацията на МПС с рег. № № ***,
товарен автомобил MAN TGX 18.480 4X2 BLS, номер
на рама WMA05XZZ0FW202504, произход Дания, внос от Дания.
Съгласно заявлението за регистрация № 191275020172/ 30.08.2019 г. /л. 509 от
преписката/ и приложените към него документи, отразено е и в оспорената заповед,
в СРМПС датски образец ПС е вписано като „MAN TG 18
4X2 BLS“, в заявлението за регистрация – като „МАН ТГХ
18.480 БЛС“. Видно от представените след изискване справки от „МВБ Трак енд бъс
България“ АД – официален вносител на MAN за България /л.
173 - 182 от преписката и по-конкретно л. 174, гръб и разяснението на л. 282/
е, че марката и моделът на процесното МПС е „MAN
TGX 18.480 4X2 BLS“. Съгласно
посоченото разяснение на обозначаването
на моделите автомобили МАН, за MAN TGX 18.480 4X2 BLS-EL /каквото е процесното МПС/ TGH е генерация автомобили /търговско наименование/; 18.
- 18 тона допустима максимална маса на превозното средство; 480 - 480 конски
сили; 4X2 - колесна формула, 4 колела, от които 2 колела са задвижващи, т.е.
автомобил с две оси, една от които е задвижваща; BLS означава,
че автомобила е седлови влекач; EL - търговско
наименование. При така установеното следва извод, че при изписване на марката и
модела на МПС в заявлението за първоначална регистрация № 191275020172/
30.08.2019 г. /впоследствие вписан в българското СРМПС/ не е допуснато
нарушение, тъй като в същото е посочена рама, генерация на автомобила
(търговско наименование), допустима максимална маса и мощност, брой оси /в
заявлението като запис: „2 оси“/, вида автомобил. Липсва
единствено търговското наименование (EL), но съдът
намира, че същото не е задължителен елемент от записа на превозното
средство, аргумент в тази насока е
обстоятелството и че същото не фигурира в записа в чуждестранното СРМПС. В
СРМПС датски образец /л. 511 от преписката/ има текст Lastbil и
Special Lastbil, последното от които съгласно извършеното
в хода на дисциплинарното производство проучване, в превод от датски език
означава „специален камион“.
Относно регистрацията на МПС с рег. № ***
В, товарен автомобил MAN *** BLS, номер
на рама ***, произход Дания, внос от Литва. Съгласно
заявлението за регистрация № 191275021834/ 20.09.2019 г. /л. 489 от преписката/
и приложените към него документи, отразено е и в оспорената заповед, в СРМПС
латвийски образец ПС е вписано като „***“, в заявлението
за регистрация – като „***“. Видно от представените след изискване справки от
„МВБ Трак енд бъс България“ АД – официален вносител на MAN за
България /л. 173 - 182 от преписката и по-конкретно л. 173, гръб и разяснението
на л. 182/ е, че марката и моделът на процесното МПС е „***“.
Съгласно посоченото разяснение на
обозначаването на моделите автомобили МАН, за *** TGH е генерация автомобили /търговско наименование/; 26.
- 26 тона допустима максимална маса на превозното средство; 440 - 440 конски
сили; 4X2 - колесна формула, 6 колела, от които 2 колела са задвижващи, т.е.
автомобил с три оси, една от които е задвижваща; /2 - означава, че 2 колела са
задвижващи; BLS означава, че автомобила е седлови влекач. При така
установеното следва извод, че при изписване на марката и модела на МПС в
заявлението за първоначална регистрация № 191275021834/ 20.09.2019 г.
/впоследствие вписан в българското СРМПС/ не е допуснато нарушение, тъй като в
заявлението са посочени пълни данни за автомобила - рама, генерация на
автомобила /търговско наименование/, допустима максимална маса и мощност, брой
оси брой задвижващи колела, вида автомобил. Всъщност
в заявлението са изписани марката и пълното означение на модела на автомобила
така както са посочени в разяснението от официалния вносител на MAN. Обстоятелството,
че в чуждестранното свидетелство за регистрация моделът на автомобила не е
прецизно изписан, не означава, че при заявяването и направената въз основа на
него регистрация, е извършена промяна на действителните данни на превозното
средство. Обратно – именно в българското СРМПС тия действителни данни са
посочени в пълнота. Доколкото СРМПС латвийски образец не се съдържа в
преписката единствено на чужд език /л. 490 и л. 491 от преписката/, съдът не
може да прецени дали в него се съдържа текст обозначаващ, че същият е със
специално предназначение.
В представената от ДНО преписка не се
съдържат чуждестранните СРМПС /латвийски и румънски според заповедта/, за ППС с
рег. № *** /рама № ***/, рег. № *** /рама № ***/
и рег. № ***/рама № ***/, за да може
съдът да провери твърденията на страните относно извършено в същите вписване на
вида на камионите /“седлови влекач“ или „специален“/. Съобразно това и
установеното в чл. 170, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 211 от ЗМВР, разпределение на
доказателствената тежест в настоящото производство, което е надлежно указано на
ответника с определението за насрочване на делото, съдът намира за недоказани
твърденията, че при регистрацията в сектор „ПП“ – при ОД на МВР – Велико
Търново, видът на изброените МПС е променен от „седлови влекач“ на „специален“.
Същият краен извод се налага и за ППС с рег. № *** В /рама № ***/, доколкото административният орган не е представил
СРМПС латвийски образец, придружено с точен превод на български, съгласно
изискването на чл. 185 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.
В обобщение следва да се отбележи, че по
делото не е доказано по безспорен начин нито едно от сочените от ответника
несъответствия на действителните данни за процесните 5 броя ППС с произход
Дания, внос от Дания, Литва и Румъния. Съобразно това съдът приема, че П.Т.Д.,
като лице упражняващо контрол по отношение на служителите, извършващи попълване
и заверяване на заявленията за регистрация
на МПС, не е допуснал неизпълнение на служебни задължения,
което да обоснове носене на дисциплинарна отговорност.
На второ място - с оспорената заповед
жалбоподателят е наказан за извършване на пет нарушения. В същото време обаче
му е наложено едно наказание. Действително такава възможност е предвидена в
разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, съгласно която на държавен служител,
който е извършил пет едновременно установени нарушения на служебната
дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да
наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на
нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо
наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането
на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Това обаче може да бъде
сторено, само след като преди това административният орган определи наказание,
за всяко нарушение поотделно. В конкретния случай в диспозитива на обжалвания
административен акт, в който всъщност следва да се съдържа разпоредителната
воля на административния орган, директно е наложено едно наказание, без да е
налице произнасяне преди това от ответника по налагане на отделно наказание за
всяко конкретно нарушение, описано в обжалвания акт. Горното обосновава извод
за липса на надлежно определяне на конкретно наказание за всяко едно от визираните
в заповедта нарушения, предвид което органът е издал заповедта си при
неспазване изискванията на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. Нарушението на закона при
определяне на наказанието води до незаконосъобразност на обжалваната заповед и
е основание за отмяната й. В този смисъл е и трайната практика на Върховният
административен съд (Решение № 7764 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
926/2017 г., V о. Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2017
г., V о., Решение № 9452/10.07.2018 г. по адм. дело № 11030/2017 г. по описа на
ВАС V о., Решение № 13940/18.10.2019 г. по адм. дело № 5417/2018 г. и много
др.).
Отделно от изложеното, съгласно § 1, т
22 от ДР на ЗМВР, „системни нарушения“ са три или повече нарушения, извършени в
продължение на една година. Системността предполага извършването на отделни
деяния, всяко от които самостоятелно осъществява състав на дисциплинарно
нарушение, а това означава да е различно по време, място или начин на
извършване. В случая не са доказани пет отделни нарушения, извършени от
жалбоподателя. Регистрациите по пункт 1, 2 и 3 /всеки от трите пункта е с
претенции за отделно нарушение/ от процесната заповед са извършени на
30.08.2019 г., тоест по едно и също време, на едно и също място, по един и същ
начин. Съответно, регистрациите по пункт 4 и 5 са извършени на 20.09.2019 г.,
отново по идентично време, място и начин. С оглед на това съдът счита, че това
дисциплинарно нарушение не е извършено в условията на системност, поради което
и не може да обоснове ангажиране на дисциплинарната отговорност на
жалбоподателя на посоченото от органа основание – чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
На последно място, настоящият съдебен
състав намира, че при издаване на заповедта е допуснато и още едно нарушение
на закона. Съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. В случая общо в заповедта
е посочено, че са взети предвид тежестта на нарушенията, настъпилите последици, обстоятелствата,
при които са извършени, формата на
вината и цялостното поведение на държавния служител, но липсва обосновка какво
точно по всяко едно от изброените обстоятелства е приел дисциплинарно наказващият орган. Задължение на дисциплинарно
наказващия орган е да изложи мотиви, които да обективират волята му относно
избора на съответното дисциплинарно наказание и неговия размер, но в настоящия
случай такива мотиви не са посочени. Посоченото обуславя извода за неизпълнение
и на задължението по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което е императивно и влече
необоснованост както по отношение въпроса за извършване на нарушението, така и
за вида и размера на наложеното наказание. Предвид това е налице и още един
довод за съда, за да обоснове извод за допуснато нарушение на материалния
закон.
По изложените съображения съдът намира,
че оспорената заповед е материално незаконосъобразна и като такава следва да
бъде отменена.
При този изход на делото и предвид
направеното искане от процесуалния представител на оспорващия за присъждане на
разноски, съдът следва да осъди Министерството на вътрешните работи да заплати
на жалбоподателя направените и доказани такива в размер на 510,00 лв.,
представляващи държавна такса от 10,00 лв. и заплатен адвокатски хонорар за
един адвокат от 500,00 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие на
л. 6 от делото.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя по жалба на П.Т.Д. с ЕГН **********,
адрес ***, Заповед № 8121К-9816/ 13.10.2020 г., издадена от министъра на
вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една година“.
Осъжда Министерството на вътрешните
работи да заплати на П.Т.Д. с ЕГН **********, адрес *** разноски по делото в
размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението съгласно чл. 211, пр. последно
от ЗМВР не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :