Решение по дело №370/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение 30/26.03.2013 г., постановено по Г. д. № 53/2013 г., М. районен съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове на С. А. И. от с. К., О. К., против Ц. „Г” с. Т., О. К. за признаване уволнението й за незаконно и за отмяната му; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „домакин” в Ц. „Г” с. Т. и за заплащане на обезщетение за времето, през което останала без работа поради уволнението, считано от 20.12.2012 г. до 20.06.2013 г. в размер на 1200 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2013 г. до окончателното й изплащане.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката С. А. И. от с. К., О. К., която чрез пълномощник го атакува като необосновано и незаконосъобразно. В жалбата се излагат подробни съображения. Поддържа се, че бил неправилен извода на съда, че е налице закриване на предприятието- работодател, а не на част от него. Закриване на предприятието щяло да е налице, ако със същата заповед е закрита и Ц. „Г” ±. Т., а не Ц. „М” с. К., като поделение на първата. След като Ц. „М” била филиал/поделение на Ц. „Г”, то същата се считала като част от основното предприятие, т. е. поделение, а не като самостоятелно трудово звено с отделен работодател. Трудовият договор на жалбодателката бил сключен с работодател- Ц. „Г” с. Т. и правният субект- работодател не е прекратил съществуването си, а била прекратена само част от предприятието като звено на основния работодател- Ц. „Г”. Съдът не взел предвид заповед № РД-10-439/29.07.2009 г. на Кмета на Община К., съгласно която Ц. „М” с. К. оставала на административно подчинение на Ц. „Г” с. Т.. Счита, че правното основание, въз основа на което следвало да бъде прекратено трудовото правоотношение било чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ-закриване на част от предприятието, при която хипотеза на основание чл. 329 ал. 1 от КТ, работодателят трябвало да извърши задължителен подбор, което не било сторено, поради което прекратяването на трудовото правоотношение било незаконосъобразно извършено. При тази хипотеза, жалбодателката се ползвала и от закрилата по чл. 333 от КТ, тъй като била трудоустроена. Искането е, да се отмени изцяло решението като се постанови друго, с което бъде уважена изцяло претенцията по чл. 344 ал.1 т. 1, т. 2. и т. 3 КТ. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбодателката чрез представителя си по пълномощие поддържа въззивната жалба.

С отговора на въззивната жалба и чрез представител по пълномощие в съдебно заседание, ответникът Ц. „Г” с.Т. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се съображения за правилността на атакуваното решение. Искането е решението да се потвърди като правилно. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ- за признаване на уволнението на С. А. И. за незаконно и отмяна на заповед № 26/19.12.2012 г. на директора на Ц. „Г” с. Т., О. К.; за възстановяване на предишната й работа- домакин в Ц. „М” с. К., О. К. и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението.

С решение № 84/11.04.2014 г., постановено по Г. д. № 6615/2013 г., ВКС на РБ е отменил въззивното решение на окръжен съд- К. с № 124/20.06.2013 г., постановено по в. Г. д. № 168/2013 г. по описа на съда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав като е указано със съдебно- икономическа експертиза да се изяснят обстоятелства от значение за изхода на делото.

Установява се по делото, че детска градина „М” с. К. е съществувала първоначално като полудневна детска градина /ПДГ/, която била на подчинение на закритото Основно училище „Н. Й. Вапцаров” с. К. и със заповед № РД-10-506/04.10.2007 г. на вр. и. д. кмет на Община К., е преминала на административно подчинение на ОДЗ „Г”, с. Т., считано от 01.10.2007 г.

Със заповед № РД-10-14/09.01.2009 г. на кмета на Община К. на основание чл. 10 ал. 6 от ЗНП, чл. 15 ал. 1 от ППЗНП, чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА и решение № 171 по протокол № 20 от 12.12.2008 г. на ОбС- К., ПДГ „М” с. К. била преобразувана в Ц. „М” с. К. на административно подчинение на ОДЗ „Г” с. Т. с педагогически персонал- 2 щатни бройки и непедагогически- 1.5 щатни бройки. Със заповед № РД-10-439/29.07.2009 г. на основание чл. 10 ал. 7 от ЗНП, чл. 15 ал. 1 от ППЗНП, чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА и решение № 274 от протокол № 29/17.07.2009 г. на ОбС- К., ОДЗ „Г” с. Т. била преобразувана в Ц. „Г” с. Т. с три групи, от които полудневна група в с. Малкоч, считано от 01.08.2009 г. като Ц. „М” с. К. „остава на административно подчинение на Ц. „Г” с. Т.. С решение № 152 по протокол № 11 от проведено заседание на ОбС- К. на 05.11.2012 г. на основание чл. 21 ал. 1 т. 23 от ЗМСМА и чл. 10 ал. 8 от ЗНП, била закрита Ц. „М” с. К., община К..

Издадена е и заповед № РД-10-759/16.11.2012 г., обнародвана в ДВ бр. 94/30.11.2012 г., видно от която на основание чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА и решение № 152 от протокол № 11 на ОбС- К. от проведено заседание на 05.11.2012 г. във вр. с чл. 10 ал. 8 от ЗНП и чл. 15 ал. 1, 3, 4 и 5 от ППЗНП, ßила закрита детска градина „М” с. К.. Съгласно заповедта, децата, посещаващи детската градина, трябвало да бъдат записани и извозвани в Ц. „Г” с. Т.; разпоредено било задължителната учебна документация на Ц. „М” с. К., да се предаде и съхранява в Ц. „Г” с. Т.; да се извърши инвентаризация на имуществото на детската градина от комисия, назначена от кмета на Общината; имуществото на закритата детска градина, което било общинска собственост се разпределяло със заповед на кмета на община К.; трудовите правоотношения на работещите в закритата детска градина трябвало да бъдат уредени при условията на чл. 328 ал. 1 т. 1 от КТ. Посочено е и това, че заповедта влиза в сила от деня на обнародването в ДВ.

Установява се по делото и не се спори, че ищцата била назначена на длъжността „домакин- помощник възпитател”, с място на работа Ц. „М” с. К., О. К. с трудов договор от 05.02.2009 г., сключен с ОДЗ „Г” с. Т.. С допълнително трудово споразумение от 04.04.2011 г., тя била назначена на длъжността „домакин”, считано от 01.04.2011 г. в Ц. „М” с. К.. Със заповед № 26/19.12.2012 г. на директора на Ц. „Г” с. Т., О. К., на основание чл. 328 ал. 1 т. 1 КТ, било прекратено трудовото правоотношение с ищцата С. А. И., заемаща длъжността „домакин” в Ц. „М” с. К., с месторабота Ц. „М” с. К., поради закриване на предприятието, считано от 20.12.2012 г. Заповедта била връчена на 19.12.2012 г. при условията на отказ. Преди заповедта, на ищцата било връчено предизвестие № 21/04.12.2012 г. С експертно решение № 0281 от зас. № 19/30.01.2012 г., ищцата била преосвидетелствана със 70 % т. н. р. с водеща диагноза „Болести на няколко клапи”.

Въззивната инстанция наМа заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение за незаконосъобразна, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗНП, детските градини и училищата са държавни, общински и частни; обслужващите звена са държавни и общински; общински са детските градини, училищата и обслужващите звена, които се финансират от общинските бюджети. По силата на ал. 5- държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена са юридически лица като на основание ал. 9- държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена придобиват качество на юридически лица или прекратяват дейността си от деня на обнародването на заповедта в „Държавен вестник”, освен ако в нея е посочено друго. Съгласно ал. 8 на сочената разпоредба общинските детски градини се откриват, преобразуват и закриват със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет.

Съгласно § 1 т. 1 от ДР на КТ „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Правните последици от сключването на трудовия договор настъпват направо в правната сфера на работодателя. При прекратяването на трудовия договор надлежен ответник по исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 от КТ, предявени от работник или служител, с който е сключен трудов договор, е работодателя, с когото се създава трудовото правоотношение. В случая, видно от трудовия договор, а и от заповедта за прекратяване на трудовия договор, работодател по трудовото правоотношение с ищцата било ОДЗ „Г”, с. Т., а не Ц. „М”, с. К., която е посочена само като място на нейната работа, уговорено чрез конкретизиране на съответното структурно звено, в което ищцата ще работи. Както вече се посочи, съгласно ал. 9 на чл. 10 от Закона, детските градини придобиват качеството на ЮЛ или прекратяват дейността си от деня на обнародване на заповедта /на кмета/ в ДВ, като в тежест на ответника по иска е да установи дали заповедта на Кмета на Общината е била обнародвана в ДВ и кога. В случая това обстоятелство е останало недоказано от ответника. По делото се установява, че е било закрито по надлежния ред общинското детско заведение Ц. „М”, с. К., но Ц. „Г”, с. Т., което детско заведение всъщност е работодател на ищцата, не е било закрито. С оглед на изложеното и предвид установеното със заключението на вещото лице Г. Д., което не се оспорва и се приема от съда, че в Ц. „М” с. К., преди закриването е имало една група с 14 деца и след закриване на детското заведение, всички 14 деца са записани в Ц. „Г”; че документацията „Дневник на група”, която е имало в Ц. „М” е била прехвърлена в Ц. „Г”; част от имуществото на Ц. „М” била прехвърлена към Ц. „Г”, а останалата част от имуществото- дребни неща по 3- 4 ст., била заведена на кметския наместник в с. К.; след закриване на Ц. „М” е представено ново поименно щатно разписание на длъжностите в Ц. „Г”, което не се различава от предходното и се запазва същия персонал, а 2 бройки и половина, които се водят в Ц. „М”, не са преминали в Ц. „Г”, както и обстоятелството, че Ц. „М” с. К. е била и е останала на административно подчинение на Ц. „Г” с. Т., при което директорът на последната е имал правомощията да сключва и прекратява трудовите договори, въззивният съд приема, че Ц. „М” с. К., която освен, че не е била работодател на ищцата и не е имала правомощията да наема самостоятелно работници по трудово правоотношение, не е била и самостоятелно ЮЛ, а по същество е съставлявала звено към Ц. „Г”, с. Т., на която са били възложени административните функции, вкл. и за възникване и прекратяване на трудовите правоотношения и която е надлежен ответник в спора. Именно ответникът по иска- Ц. „Г” с. Т., има качеството на работодател съгласно § 1 т. 1 от КТ, тъй като представлява организационно и икономически обособено образование, каквато характеристика Ц. „М” с. К. няма. Вярно е, че в случая длъжността на жалбодателката е била в Ц. „М” с. К., чийто щат е различен от този на Ц. „Г” с. Т., но само това обстоятелство не може да характеризира Ц. „М” като самостоятелен работодател, и още по- малко, като самостоятелно ЮЛ. Със закриването на Ц. „М” с. К., по- скоро е извършено организационно преустройство, при което част от дейността на закритото звено продължава да съществува като е била възложена на друго съществуващо звено без да е налице промяна на работодателя- децата са били пренасочени в Ц. „Г” с. Т., т. е. дейността на детската градина не е прекратена, а е продължила при нова организация. Това обосновава наличието на друго основание за уволнение- поради „закриване на част от предприятието” по смисъла на чл. 328 ал. 1 т. 2предл. 1 КТ, при което работодателят трябва да извърши подбор по чл. 329 ал. 1 КТ между ищцата и другите работници, изпълняващи същата или сходна длъжност в Ц. „Г”, както и да изпълни изискванията на закрилата при уволнение по чл. 333 КТ, с която ищцата се е ползвала поради заболяване на сърдечните клапи с определена при последното преосвидетелстване с ЕР на ТЕЛК 70% трайна неработоспособност за срок от три години- до 1.01.2015 г.

Впрочем, както вече се посочи, от една страна- липсват доказателства за това заповедта на Кмета на Общината за създаване на детска градина „М” да е била обнародвана в ДВ и кога, за да придобие качество на ЮЛ, а от друга- работодателят е уволнил ищцата „поради закриване на предприятието”, което означава пълно преустановяване на дейността на Ц. в с. К. и в тежест на същия е било да установи, че детското заведение е прекратило дейността си, което също не е сторено. Това води до извода за незаконосъобразност на заповедта за уволнението на ищцата и за основателност на исковете.

Съдът счита, че в случая по същество не е налице същинско прехвърляне на дейността на закритото общинско детско заведение към другото по смисъла на чл. 123 ал. 1 т. 7 от КТ, при наличието на което трудовото правоотношение с работника не се прекратява, тъй като, макар да е налице преминаване на единствената детска група и на единствената документация „Дневник група” и само на част от имуществото от закритото общинско заведение „М” с. К. към Ц. „Г” с. Т., то в случая не е налице преминаване на педагогически и помощен персонал, а и не е налице промяна на работодателя.

С оглед изложеното, съдът наМа атакуваната заповед за незаконосъобразна и като такава следва да се отмени като се възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и да бъде обезщетена на основание чл. 225 ал. 1 от КТ, съгласно която при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. И тъй като по делото са налице доказателства, че ищцата е останала без работа след уволнението в посочения от закона срок, а видно от трудовата книжка, тя е получавала трудово възнаграждение в размер на 255 лв. през месеца, предхождащ уволнението, /други доказателства за размера на възнаграждението не са представени/, следва ответникът бъде осъден да й заплати сумата в размер на 1200 лв. за времето, през което е останала без работа от 20.12.2012 г. до 20.06.2013 г.

Като е направил различни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени.

При този изход на делото следва ответникът по иска да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по делото за всички инстанции в размер на 1200 лв., а по сметка на КОС- разноски в размер на 168 лв.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 30/26.03.2013 г., постановено по Г. д. № 53/2013 г. по описа на М. районен съд, вместо което постановява:

ОТМЕНЯВА заповед №26/19.12.2012 г. на директора на Ц. „Г” с. Т., О. К. и ВЪЗСТАНОВЯВА С. А. И. от с. К., община К., К.област, с ЕГН *, на предишната й работа- „домакин” в Ц. „М” с. К., О. К..

ОСЪЖДА на Ц. „Г” с. Т., О. К. да заплати на С. А. И. от с. К., община К., К.област, с ЕГН *, сумата в размер на 1200 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от 20.12.2012 г. до 20.06.2013 г.

ОСЪЖДА на Ц. „Г” с. Т., О. К. да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд разноски по делото за вещо лице в размер на 120 лв. и 48 лв. държавна такса.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие предпоставките по чл. 280 ал.1 ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/