№ 161
гр. София, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Гергана Хр. Христова
в присъствието на прокурора Олег Иванов Димитров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100601721 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подс. И.С.И. срещу присъда от 14.10.2020 г.
н а СРС, НО, 107-ми състав по НОХД № 8432/2017 г., с която подс. И. е признат за виновен
в това, че на 13.09.2016 г., около 08:30 ч., в гр. София, по бул. „Цар Освободител”, с посока
на движение от бул. „Васил Левски” към ул. „Г. С. Раковски”, при управление на моторно
превозно средство - мотоциклет Кимко Гранд Динк 250 с peг. № **** и в района на
кръстовището с ул. „6-ти Септември”, приближавайки към пешеходна пътека с пътна
маркировка М. 8.1 от ППЗДвП (тип „Зебра”), обозначена с пътен знак № Д17 от ЗДвП,
нарушил правилата за движението по пътищата по чл. 116 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП
и по непредпазливост причинил на Т. В. ИЛЧ. средна телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено на
пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а”, пр. 2, вр.
чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 54 от НК Е ОСЪДЕН на ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата. С
присъдата, на основание чл. 343г, вр. чл. 343, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият
1
И.С.И. е ЛИШЕН ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Във въззивната жалба и допълнението към нея се излагат съображения, че
възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка противоречи на събраните
по делото доказателства, от които се установявало, че произшествието е било
непредотвратимо за подсъдимия. Предлага се присъдата на СРС да бъде отменена и вместо
нея да бъде постановена оправдателна присъда или да бъде намален размерът на
наложеното на подсъдимия наказание.
В съдебно заседание на въззивната защитникът на подс. И.И. поддържа въззивната
жалба срещу първоинстанционната присъда по изложените в нея съображения. Счита, че
районният съд необосновано е мотивирал осъждането на подсъдимия с противоречащи си и
взаимно изключващи се заключения на експертизи, които заключения са изготвени, без
използване на точни методи и необходимата техника за изясняване на изследваните
въпроси. Според защитника на подс. И., по делото не е доказана виновността му по
безспорен и категоричен начин, което е основание за отмяна на обжалваната присъда и
оправдаването му по повдигнатото обвинение. Алтернативно пледира за изменение на
присъдата на първоинстанционния съд и намаляване на наложеното -- наказание, при
отчитане на поведението на пострадалата, като съпричинило произшествието.
Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Пледира да бъде потвърдена първоинстанционната
присъда, като намира, че определеното с нея наказание съответства на високата обществена
опасност на деянието, предвид мястото на настъпване на произшествието, уязвимостта на
пострадалата и характера на причинените й увреждания.
Частният обвинител Т.И. и нейният повереник считат, че въззивната жалба на
защитата на подсъдимия е неоснователна и пледират първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
Подсъдимият И.И. поддържа заявеното в хода на съдебните прения от неговия
защитник. Изразява съжаление за процесния случай.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка
на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
2
За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
На 13.09.2016 г., около 08.30 ч., подсъдимият И.И. управлявал моторно превозно
средство - мотоциклет „Кимко Гранд Динк“ 250 с peг. № ****, в гр. София по бул. „Цар
Освободител”, с посока на движение от бул. „Васил Левски” към ул. „Г. С. Раковски”.
Било през светлата част на денонощието, времето било ясно и видимостта била добра.
Пътното платно на бул. „Цар Освободител” преди и след кръстовището с ул. „Шести
септември” било покрито с паважна настилка, сухо, без неравности, без наклон, участъкът
от пътя бил прав.
Пътното платно в посочения участък било предназначено за двупосочно движение,
като за всяка една от посоките имало по едно платно за движение, отделени с двойна
непрекъсната маркировка. Всяко едно от платната се състояло от по две ленти за движение с
широчина 2.80 метра. В района на кръстовището с ул. „Шести септември” на бул. „Цар
Освободител” била обособена пешеходна пътека, означена с пътен знак Д-17 и пътна
маркировка М.8.1 - тип „Зебра”.
Движението било натоварено. Подс. И. се движел в лявата пътна лента за посоката му
на движение. След като видял, че в лентите за насрещно движение няма автомобили,
започнал да се придвижва напред по осевата линия, разделяща двете платна за движение на
бул. „Цар Освободител”. От дясната му страна били спрели автомобили. Приближавайки се
до кръстовището с ул. „Шести септември”, видял очертаната с бяла боя пешеходна пътека.
По същото време свидетелката Т. В. ИЛЧ. се намирала на посочената пешеходна
пътека. В момента, в който предприела пресичане на пешеходната пътека, автомобилите,
които се движели в двете ленти за движение в посока към ул. „Г.С. Раковски”, спрели, за да
я пропуснат. Свид. И. се придвижвала по пешеходната пътека, затичвайки се отдясно наляво
за посоката на движение на управлявания от подс. И. мотоциклет.
Непосредствено преди да достигне пешеходната пътека, подс. И. забелязал, че в
посока отдясно наляво спрямо посоката му на движение пресича човек на пешеходната
пътека. В този момент поде. И. натиснал спирачките на мотоциклета и се отклонил
максимално наляво, но въпреки това последвал сблъсък между него и пешеходката Т.И.,
като ударът станал с предната част на мотоциклета в тялото на свид. И..
Вследствие на удара, свид. И. паднала на около 2-3 метра след пешеходната пътека в
посока към Руската църква. Подс. И. загубил равновесие и паднал на пътното платно, като
той и мотоциклетът се плъзнали и спрели в крайната лява лента на булеварда в близост до
левия бордюр спрямо посоката му на движение.
Пътно-транспортното произшествие било видяно от свидетелите М.Б., който се
движел в района като пешеходец и Д.М., който се намирал в управлявания от него
автомобил, които подали сигнал на тел. 112.
На място пристигнали полицейски служители от ОПП-СДВР. Подс. И. бил изпробван
с техническо средство Алкотест Дрегер, който дал отрицателен резултат за наличие на
алкохол в издишания въздух. Скоро след това на място пристигнал екип на „Спешна
медицинска помощ” и свид. И. била откарана в Пирогов.
3
Районният съд се е позовал на заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза, според което пострадалата Т.И., вследствие
на пътно-транспортното произшествие е получила следните травматични увреждания —
контузия на мозъка, травматичен субарахноидален кръвоизлив, минимален субдурален
кръвоизлив вдясно теменно, което реализира медико-биологичния признак разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Първоинстанционният съд се е позовал и на заключенията на приетите в хода на
съдебното следствие заключения на автотехническата и допълнителната автотехническа
експертизи, за да приеме, че мястото на удара се намира — по дължина на пътното платно -
на пешеходната пътека, по широчина на пътното платно - на около 7 метра вляво от десния
край на пътното платно, считано за посоката на движение на мотоциклета; че пешеходката
навлиза в пътното платно в 8:31:44 ч., а ударът се осъществява в 8:31:48 ч., при което,
според техническия извод, тя изминава 7 метра за четири секунди или средната й скорост на
движение е 1.75 м/сек. или 6.3 км/ч., като за това време мотоциклетът е изминал около 25
метра, което означава средна скорост от 6.25 м/сек. или 22.5 км/ч.; че скоростта на движение
на мотоциклета в района на произшествието е била около 22.5 км/ч; че опасната зона за
спиране на мотоциклета в конкретната пътна обстановка и натоварване при скорост на
движение 22.5 км/ч. е около 10 метра; че в момента на тръгване и навлизане на пешеходката
в пътното платно отдясно наляво предната част на мотоциклета е отстояла на около 25
метра от мястото на удара при движението на пешеходката със средна скорост 6.3 км/ч.; че
от техническа и професионална гледна точка при сравняване на опасната зона за спиране на
мотициклета при скорост на движение 30 км/ч - 15 метра или с 22.5 км/ч. — 10 метра, с
възможността за възприемане на пресичането на пешеходката в пътното платно, ударът е
бил предотвратим чрез аварийно спиране; че причина за настъпването на произшествието са
били субективните действия на водача на мотоциклета, който не е предприел спиране на
мотоциклета при наличието на пешеходка на пешеходната пътека на пътното платно; че
относно възможността за възприемане на пешеходката в пътното платно — нормалната
височина на лек автомобил от обикновен тип е около 150 см, височината на седалката на
мотоциклета е 73 см. от пътното платно, към момента на стъпване на пешеходката на
пешеходната пътека, мотоциклетистът е имал възможност да вижда само главата на
пешеходката над автомобилите; че мотоциклетът е следвало да възприеме, че автомобилите
са спрели пред пешеходната пътека, което е сигнал за възможност за наличие на пешеходец
на платното.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства: обясненията на подс. И.И.; показанията на свидетелите: Т.И., Радослав
Михайлов, М.Б., Д.М.; заключенията на приетите по делото: съдебно-медицинска
експертиза, видеотехническа експертиза, автотехническа експертиза, допълнителна
автотехническа експертиза; протоколите за извършени действия по разследването и
писмените доказателства, приложени по делото в досъдебната му и първоинстанционната
съдебна фази.
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е събрал
необходимите за изясняване на истината по делото доказателства и не е ограничил страните
в упражняване на правата им да правят относими доказателствени искания.
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и
при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически
изводи, които се споделят и от въззивната инстанция.
Въззивният съдебен състав също счита, че обстоятелствата за времето, мястото и
механизма на настъпване на произшествието между управлявания от подс. И.И. мотоциклет
и пострадалата пешеходка Т.И. се установяват по еднопосочен и безпротиворечив начин от
4
събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд подробно е посочил в мотивите към първоинстанционната
присъда кои от съответните обстоятелства на инкриминираното произшествие от кои от
гласните и писмените доказателства по делото се установяват, както и е аргументирал
надлежно защо е кредитирал съответните доказателствени източници.
Подробно първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото, относими
към изясняването на спорните обстоятелства, каквито в случая се явяват конкретните
показатели за скоростта на движение на управлявания от подсъдимия мотоциклет,
разстоянието между него и пострадалата пешеходка в момента на възприемането й, начинът
и скоростта на движение на пострадалата пешеходка преди удара, както и възможността на
подсъдимия да предотврати произшествието.
Въззивният съдебен състав също счита, за съответстващи на останалите
доказателствени източници и обосновани изводите на изготвената в хода на досъдебното
производство автотехническа експертиза относно стойностите на скоростта на движение на
управлявания от подсъдимия мотоциклет и на пострадалата пешеходка преди
произшествието, както и за отстоянието им до мястото на удара, определено при условията
на два варианта на придвижване на пешеходката.
Първоинстанционният съд обосновано е кредитирал и изводите на допълнителната
автотехническа експертиза, които са формирани след изследване на приложения по делото
видеозапис, в който са документирани обективно обстоятелствата на настъпването на
произшествието. Въз основа на тези, обективно възпроизведени данни, е определено
изминатото от пострадалата пешеходка разстояние от мястото на навлизането й на пътното
платно, до мястото на удара, като с използването на съответните изчисления са посочени и
средната скорост на движението й, както и скоростта на движение на управлявания от
подсъдимия мотоциклет, както и разстоянието му, по дължината на пътното платно, до
мястото на удара.
Въззивният съдебен състав също счита за убедително аргументирани еднопосочните
изводи и в заключенията на автотехнически експертизи, и от вещото лице при неговия
разпит, за предотвратимост на произшествието чрез аварийно спиране на управлявания
мотоциклет от страна на подсъдимия. В това отношение подробно първоинстанционният
съд e обсъдил и всички релевантни обстоятелства, за да приеме за установено, че
подсъдимият е имал възможността да възприеме пострадалата в момента на предприемане
от нейна страна на пресичане на пътното платно по пешеходната пътека.
Неоснователни се явяват оплакванията, поддържани в хода на въззивното
производство от защитата на подсъдимия, за неизясненост на обстоятелства, свързани с
механизма на произшествието. В хода на първоинстанционното производство предмет на
съдебното следствие са били всички въпроси, свързани с този механизъм, за изясняването
му районният съд е обсъдил всички относими доказателства и е използвал предвидените в
процесуалния закон доказателствени способи. Въззивният съд се произнесе по исканията на
защитата на подсъдимия за събиране на други доказателства и не намира основания да
преповтаря основанията си да отхвърли тези искания и в настоящето решение.
Въззивният съдебен състав също счита, че по несъмнен и категоричен начин, от
приложената по делото съдебно-медицинска експертиза, се установя характера и медико-
биологичните признаци на претърпените от пострадалата увреждания, които са обусловили
разстройство на здравето, временно опасно за живота й.
При така установената и от въззивния съд фактическа обстановка, правилни се явяват
правните изводи на първоинстанционния съд, според които подсъдимият И.С.И. е извършил
5
престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а”, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр.
ал. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което е обвинен с внесения от СРП обвинителен акт.
Както е посочил районният съд, от обективна страна, на 13.09.2016 г., около 08.30
часа, в гр. София, по бул. „Цар Освободител” с посока на движение от бул. „Васил Левски”
към ул. „Г.С. Раковски”, подс. И.И. е управлявал моторно превозно средство - мотоциклет
Кимко Гранд Динк 250 с ДК № **** и в района на кръстовището с ул. „Шести септември”,
приближавайки към пешеходна пътека с пътна маркировка М.8.1 тип „Зебра”, обозначена с
пътен знак Д17, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 116 ЗДвП: „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив с пешеходците....” и чл.
119, ал. 1 ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че съблюдаването от страна на подс.
И. на разрешената скорост, не го е освобождавало от изпълнение на задължението му по чл.
119, ал. 1 от ЗДвП, според което той е следвало, като приближава пешеходна пътека, да
намали скоростта или да спре, така че да пропусне стъпилите на нея или преминаващи през
нея пешеходци. Подсъдимият не е изпълнил това свое задължение, доколкото, виждайки
спрелите автомобили пред пешеходната пътека, е предприел заобикалянето им, за да се
придвижи към пешеходната пътека, при което е могъл да види пресичащата пешеходка и е
могъл, също така, своевременно да спре, за да я пропусне. ичащата пешеходка на пътното
платно, ударът е бил предотвратим чрез аварийно спиране.
В резултат от така извършените от подс. И.И. нарушения е настъпило
пътнотранспортното произшествие, при което на пострадалата Т.И. са били причинени
контузия на мозъка, травматичен субарахноидален кръвоизлив, минимален субдурален
кръвоизлив вдясно теменно, което е реализирало медико-биологичния признак разстройство
на здравето, временно опасно за живота - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 НК.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че от субективна страна подсъдимият
И.И. умишлено е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 116 от
ЗДВП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като в следствие на това по непредпазливост е причинил
средната телесна повреда на свид. Т.И., който резултат, макар и да не е предвиждал, е бил
длъжен и е могъл да стори това.
Първоинстанционният съд обосновано е посочил защо не са налице основания за
преквалификация на деянието по привилегирования текст на чл. 343а, ал. 1, б. „а” НК,
доколкото е установено, че сигнали за произшествието са били подадени до телефон 112 от
свидетелите Марков и Бушев, а твърдяните като извършени от подсъдимия действия по
предоставяне на телефон и вода на пострадалата не представляват такива по оказване на
помощ по смисъла на посочения текст.
При индивидуализацията на следващото се на подсъдимия наказание правилно
първоинстанционният съд е отчел липсата на изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради което е определил наказанието по реда на чл. 54 от НК.
Въззивният съдебен състав намира за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия за
съпричиняване от страна на пострадалата на произшествието. Пострадалата е пресичала
пътното платно на разрешено за това място – пешеходна пътека, не е установено същата да е
предприела внезапно навлизане на пътеката, нито за нея е съществувало задължение да се
движи със спокоен ход по пешеходната пътека. В този смисъл и първоинстанционният съд
обосновано е приел за смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и
добрите му характеристични данни. Правилно като отегчаващи обстоятелства районният съд
е отчел високата степен на обществена опасност на деянието, която, според въззивният съд
6
се изразява в допуснатите груби нарушения на две от правилата за движение, както и
конкретния характер на причиненото на пострадалата увреждане, създало опасност за
живота й и обусловило последици за здравето й. При така установените смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, наложеното от първата инстанция наказание от две години
лишаване от свобода, не се явява несправедливо тежко и не са налице основания за неговото
намаляване.
При липса на съответен протест, настоящата въззивна инстанция не може да ревезера
приложението на чл. 66 от НК. Определеният изпитателен срок, за който изпълнението на
наказанието е отложено, съответства на отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
и не са налице основания за неговото намаляване.0
Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343,
вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, като е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от
две години. Този срок съответства на характера и тежестта на нарушенията на правилата за
движение, извършени от подсъдимия и на причинения от него противоправен резултат.
При така извършената от въззивната инстанция проверка на обжалваната присъда,
доколкото не бяха установени основания за нейното изменение и отмяна, същата следва да
бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, НО, ІV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.10.2020 г. на СРС, НО, 107-ми състав по НОХД №
8432/2017 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И
ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7