Определение по дело №1434/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………../………..2019г.

          ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА 

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

          Като разгледа докладваното ч.т.дело №1434/2019г. за да се произнесе по молбата съдът прецени следното:

Производството е по чл.274 ГПК вр.чл.417 ГПК.

Производството е образувано по ЧЖ на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.Милена Стоянова срещу разпореждане №2280/31.07.2019г., постановено по ЧГД №1147/2019г. на РС –Девня, с което съдът е оставил без уважение заявление на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С.Й.С., ЕГН **********, за сумата 4 996.38 лв (четири хиляди деветстотин деветдесет и шест лева, 38 ст.), от която: 3 858.03 лв – главница по Споразумение за обединяване на кредити от 18.11.2015 г., сключено между С.С. и „Банка ДСК” ЕАД; 935.39 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 17.06.2017г. до 25.07.2019 г. вкл.; 79.75 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 18.07.2017г. до 25.07.2019г. вкл.; 3.21 лв. – лихва за забава за периода от 26.07.2019г. до 29.07.2019г.; 120.00 лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.07.2019г. до окончателното плащане, както и сумата 149.93 лева (сто четиридесет и девет лева, 93 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 99.93 лева внесена д. т., и 50.00 лв възнаграждение за юрисконсулт съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК и чл.26 НЗПП, за защита по заповедно производство.

В жалбата се излага, че постановеното от ДРС разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Съдът неправилно е приел, че е налице нередовно връчване на уведомление за предсрочната изискуемост на длъжника тъй като липсват данни за връчване по месторабота на задълженото лице, а последното е пречка за приложение на чл.47, ал.5 ГПК. Жалбоподателят сочи, че в конкретния случай връчването е извършено чрез ЧСИ, а последния може да извършва справки относно граждани – длъжници, но единствено във връзка с изпълнението. Връчването на всякакви други книжа от ЧСИ не е действие във връзка с възложено му конкретно изпълнение, поради което не се прилага предвиденото в ДОПК право на достъп до данъчна и осигурителна информация. Поради това се прави довод, че е неприложима и разпоредбата на чл.47, ал.3 ГПК относно изискването за връчване по месторабота. Жалбоподателят сочи, че освен това в конкретния случай последното трудово правоотношение на длъжника е надлежно съобщено на ЧСИ с възлагателното писмо по връчването. В същото изрично е посочено, че последния работодател на длъжника е фирма КЛИФ ИНВЕСТ ООД като са приложени и справки от НОИ –извадка от регистъра на трудовите правоотношения. Твърди се, че в съставения от ЧСИ Н.Георгиев, рег.№716, констативен протокол от 07.05.2019г., са отразени обстоятелствата и относно връчването чрез работодател.

Прави се довод, че във формалното производство по чл.417 ГПК са изрично предвидени писмените доказателства, които съпътстват заявлението. Жалбоподателят счита, че е изпълнил изискването за представяне на редовен от външна страна документ както и доказателства за изискуемостта на вземането. Освен това сочи, че дори при преценка за недостатъчност в удостоверяване на връчването на длъжника, то съдът разполага със служебно правомощие да извърши справки сам в различни информационни системи. Претендира се отмяна на разпореждането и вместо това уважаване на подаденото заявление ведно с присъждане разноските за настоящото производство. Към жалбата са представени заверено копие от възлагателно писмо до ЧСИ Н.Георгиев както и справки от НОИ за осигурено лице и за трудови правоотношения на конкретния длъжник С.Й.С..

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата изхожда от легитимирана като заявител страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител на същата, подадена е в преклузивния срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съда. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.

По същество на жалбата: Производството е било образувано по заявление на БАНКА ДСК ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, срещу С.Й.С., за дължими суми по споразумение за обединяване на кредити от 18.11.2015г., в която влизат както главници, така и възнаградителни лихви, мораторни лихви, други разходи по изискуем кредит и законни лихви, общо 4 996.38 лева към 29.07.2019г. В т.14 от заявлението кредиторът изрично е посочил, че сумата е изискуема поради обявена на длъжника предсрочна изискуемост с уведомление от 16.04.2019г.

Към заявлението си кредиторът е приложил извлечение от счетоводни книги на банката относно кредитополучателя С.С., споразумение за обединяване на кредити от 18.11.2015г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление; покана-уведомление чрез ЧСИ Николай Георгиев, рег.№716, ВРС ведно със съставения констативен протокол от 07.05.2019г. и извършената служебно справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника. От същите се установява, че съдебният изпълнител е връчвал както на адреса на длъжника /при съвпадане на настоящ и постоянен адрес/ по реда на чл.47 ГПК и при данни, че лицето не живее на този адрес, така и чрез работодателя Клиф инвест ООД, посочен от кредитора – възложител на връчването. Обстоятелствата по връчването са обективирани в приложения КП от 07.05.2019г. на ЧСИ Н.Георгиев, рег.№716. Видно от същия, е извършвано връчване на личния постоянен и настоящ адрес *** както и на адреса на работодателя Клиф инвест ООД в гр.Варна, ул.Отец Паисий №15. /справка за постоянен и настоящ адрес е на л.17 по делото/ На вратата на жилището на длъжника в гр.Девня е залепено уведомление съгласно чл.47, ал.1 ГПК /с отбелязване за липса на пощенска кутия/. Не е извършвано трикратно посещение поради отразеното в протокола обстоятелство, че лицето не живее на адреса, по сведение на съсед от №47. Налице е приложение на разпоредбата на чл.47, ал.1, предложение последно ГПК и връчването е редовно проведено. Връчването на работодателя е неуспешно тъй като управителя на фирмата е отказал да съдейства с връчване на длъжника С.С.. При тези данни, съставът намира, че е извършено редовно връчване от ЧСИ по реда на чл.47, ал.1 ГПК при хипотезата, в която са налице данни, че лицето не живее на адреса, съвпадащ с регистрирания постоянен и настоящ адрес. При връчване на трето лице, каквото се явява управителя на фирмата –работодател, приложение намират разпоредбите на чл.46 ГПК като е необходимо съгласие за връчването.

Съдът не споделя изводите на заповедния съд, че липсата на извършена от ЧСИ справка за актуален работодател, опорочава извършеното по чл.47, ал.3 ГПК връчване. Съобразно правомощията си в производството по частните жалби /ТР №6/2017г. на ОСГТК на ВКС/, настоящият състав следва да съобрази и приложените към жалбата доказателства – справка от регистъра на трудовите договори към НОИ - за последното актуално действащо трудово правоотношение, обстоятелство, което е заявено и във възлагателното писмо на банката –заявител до ЧСИ. Последното също е приложено към частната жалба. От тези доказателства се установява, че заявителят е посочил и връчване по месторабота на длъжника като посочил и работодател вкл. с ЕИК. Връчването е осъществено именно на адреса на управление на дружеството Клиф инвест ООД. Именно това дружество е посоченото в справката от регистъра на трудовите договори на НОИ като работодател на С.С..

В контекста на горното, настоящият състав на ВОС намира за осъществена фикцията на закона, водеща до редовност на връчването с изтичане срока от залепяне на уведомлението на адреса на длъжника на 03.05.2019г., а изменението, въвеждащо изискване за издирване на местоработата на ответника, подобно на задължението за назначаване на особен представител - за допълнителна гаранция за осигуряване на справедлив съдебен процес, независима от редовното връчване.

В заключение, съдът намира, че изводите на първостепенния съд за липса на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение и конкретно за изискуемостта на задължението по договора за кредит, са неправилни. От представените в заповедното дело писмени доказателства се установява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, основано на представения документ по чл.417, т.2 ГПК.

С оглед основателността на частната жалба, следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на заплатените от него разноски за въззивното производство в размер на 15.00 лева, представляващи държавна такса по жалбата. Така определените допълнително разноски следва да се включат в заповедта за изпълнение, която заповедния съд следва да издаде в изпълнение на въззивния съдебен акт. Воден от горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане №2280/31.07.2019г., постановено по ЧГД №1147/2019 по описа на РС - Девня, с което е оставено без уважение искането на заявителя БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С.Й.С., ЕГН ********** и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по заявление вх.№72754/06.11.2018г. на “Банка ДСК”ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр.София, район Оборище, ул.”Московска” № 19, въз основа на извлечение от счетоводна сметка, срещу С.Й.С., ЕГН **********, за сумата 4 996.38 лв (четири хиляди деветстотин деветдесет и шест лева, 38 ст.), от които: 3 858.03 лв – главница по Споразумение за обединяване на кредити от 18.11.2015 г., сключено между С. Й. С. и „Банка ДСК” ЕАД.; 935.39 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 17.06.2017г. до 25.07.2019г. вкл.; 79.75 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 18.07.2017г. до 25.07.2019г. вкл.; 3.21 лв. – лихва за забава за периода от 26.07.2019г. до 29.07.2019г.; 120.00 лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.07.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата 149.93 лв. (сто четиридесет и девет лева, 93 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 99.93 лв. внесена д. т., и 50.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК и чл.26 НЗПП, за защита по заповедно производство както и 15.00 лева държавна такса в производството по обжалване.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.

ВРЪЩА делото на РС - Девня за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: