Решение по дело №705/2022 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за защитените територии (ЗЗТ).

Образувано е по жалба на С. Д. К. от [населено място], [улица], ет.3, ап.7, с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.5, против Решение №1 по Протокол №1 от 16.05.2022 г. от заседание на Комисия, назначена със заповед на директора на Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград, издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Рила“, в частта му, с която е извършено разпределение по подаденото от жалбоподателя Заявление с вх.№РР-01-04-30 от 28.04.2022 г. до Дирекция „НП Рила“ при МОСВ.

Жалбоподателят твърди, че с оспореното Решение №1 му били предоставени пасища – 1231 дка в парков участък „Якоруда“ за отглеждани от него 89 бр. говеда (на възраст над 2 г.); 3 бр. говеда (на възраст от 6 м. до 2 г.) и 38 бр. телета (на възраст под 6 м.). Съгласно подаденото Заявление обаче жалбоподателят бил заявил пасища за 174 бр. говеда (на възраст над 2 г.); 5 бр. говеда (на възраст от 6 м. до 2 г.) и 74 бр. телета (на възраст под 6 м.). Очевидно било, че за повече от половината от отглежданите от него животни, пасища на жалбоподателя не били предоставени.

Твърди, че като животновъд отглеждал едър рогат добитък (ЕРД) и имал качеството на традиционно пашуващ в НП „Рила“ – парков участък „Белово“, пасище „Белмекен“. Ето защо съгласно т.3.3 , т.4 от Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2022 г. (ГПП-2022 г.), утвърден със Заповед №РД-24 от 15.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“ (потвърден с Решение №65 от 12.05.2022 г. на Министъра на околната среда и водите), подаденото от него Заявление следвало да бъде разгледано с предимство пред заявленията, депозирани от лица – от местното население, нетрадиционно пашуващи. Жалбоподателят сочи, че правилото на т.3.3, т.4 от ГПП-2022 г. не било спазено, поради което за голяма част от отглежданите от него животни не било осигурено подходящо място за пашуване. На практика той бил лишен от възможността да осигури прехраната за всички отглеждани от него животни в летните месеци от годината, което го поставяло в изключително затруднено положение.

В жалбата се твърди, че целта на разпределянето била да се извърши справедливо разпределение, което да удовлетвори нуждите на всички правоимащи, като при недостиг на пасища Комисията да извърши допълнително и обоснована преценка как да бъдат удовлетворени нуждите на заявителите. В конкретния случай обаче от Решение №1 не ставало ясно как именно е извършено разпределението на пасищния ресурс в НП Рила. Определянето на площта, необходима на всеки отделен кандидат, било задължителна част от процедурата по разпределение на пасищата, а Комисията била задължена да съобрази критериите – съобразно разпоредбите на утвърдения ГПП-2022 г. Жалбоподателят считал, че в конкретния случай Комисията не била определила необходимата за животните на всеки заявител площ от пасища. Не ставало ясно и въз основа на какви критерии са разпределени процесните пасищни територии, както и дали разпределението е извършено съразмерно и пропорционално на притежаваните животински единици, или някой от участниците е поставен в по-благоприятно положение от друг.

Твърди се, че неизвършването на описаните действия довело до постановяване на акта при липса на мотиви, от които да може да се провери законосъобразността на извършената от органа преценка, на която се основава разпределението на имотите. Посочено било само кой каква обща площ притежава, без да е отразено каква е необходимата площ за всеки. В случая не било спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което лишавало съда от възможността да установи дали актът е в съответствие с целите на закона и било основание по чл.146, т.5 от АПК. Следвало да се приеме, че е налице противоречие на оспорения административен акт с материалния закон, и че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Претендира се в оспорената му част Решение №1 да бъде отменено.

Ответникът, Директор на Дирекция „Национален парк Рила“, в писмено Становище оспорва подадената жалба, излага съображения за нейната неоснователност и претендира същата да бъде отхвърлена.

В Становището (л.29) се сочи, че Заявлението на жалбоподателя било разгледано, и след като било установено, че в парков участък „Белово“ няма свободни терени, въпреки че са приложени всички критерии, даващи предимство на заявителя, и след като било взето предвид заявеното от К., че желае да му бъдат разпределени пасища и в други паркови участъци при липса на свободни терени в ПУ „Белово“, на същия били дадени площи за паша в парков участък „Якоруда“. С Решение №1 на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“ на К. били предоставени 1231 дка пасищни площи в парков участък „Якоруда“. След като било установено, че в същия парков участък има останали свободни пасищни терени, било издадено Решение №2 на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“ по Протокол №2 от 02.06.2022 г. и на К. били предоставени за ползване още 326 дка. Следователно за по-голямата част от заявените от К. животни, пасищни терени били осигурени и не било основателно твърдението му, че е застрашено изхранването на отглежданото от него стадо.

Сочи се също, че всички заявления били разгледани, оценени и класирани при спазване критериите и реда за подбор и допустимост при разпределяне на пасищния ресурс, разписани в раздел IV, т.3.3 от „Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2022 г.“, като нямало издаден отделен административен акт, в който да са посочени мотиви за издаване на Решението – както в частта му, касаеща С. К., така и всеки друг от заявителите.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На С. Д. К., като собственик и ползвател, е било издадено Удостоверение №0642А/04.08.2017 г. (л.62), с което на основание чл.137, ал.6 от ЗВМД Областна дирекция по безопасност на храните [населено място] – БАБХ, МЗХГ, удостоверява, че регистрира животновъден обект: пасище, за временно отглеждане на животни в периода от 01.05. до 31.10; за вид животни – ЕПЖ, намиращ се в [населено място], НП „Рила“, местност „Белмекен“, отдел-83038, 1120 дка, община Белово, област Пазарджик, с GPS координати: х 41.1602, y 23.8336.

От Директора на ОДБХ – Пазарджик е подписано и Удостоверение №0642/06.08.2021 г. (л.63) за регистрирането на животновъден обект: пасище за временно отглеждане на животни в периода от 01.06. до 20.11., за вид животни ЕПЖ – 141 броя говеда, намиращ се в: НП Рила, местност „Белмекен“, землище „Сестримо“, парков участък „Белово“, община Белово, обл.Пазарджик, с GPS координати: ***, със собственик: НП Рила, [населено място], и ползвател: С. Д. К. от [населено място].

Видно от писмо изх.№РР-07-16-(1)/19.08.2021 г. на МОСВ, Дирекция „Национален парк Рила“ Благоевград (л.51), на С. Д. К. е разрешено да изгради временен сезонен заслон за паша на домашни животни на територията на НП „Рила“, ПУ Белово – в пасищен район „Белмекен“, до 20.11.2021 г.

По делото са представени Разрешителни за паша, издадени на С. Д. К., съответно за срок: от 08.05.2013 г. до 31.10.2013 г.; от 10.05.2014 г. до 31.10.2014 г.; от 01.05.2015 г. до 31.10.2015 г.; от 09.06.2016 г. до 31.10.2016 г.; от 03.05.2017 г. до 31.10.2017 г.; от 11.05.2018 г. до 31.10.2018 г.; от 13.05.2019 г. до 31.10.2019 г.; от 04.05.2020 г. до 20.11.2020 г.; от 01.06.2021 г. до 20.11.2021 г. (л.67-77), издадени на основание чл.50, т.5 от ЗЗТ от Директора на Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград, в които са вписани съответните местности, парков участък, количество Едър рогат добитък и площ.

Представени са и Заповеди №№РД-82/16.05.2009 г.; РД-РР-185/08.08.2012 г. и РД-РР-71/23.04.2014 г. (л.59-61) на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград, с които на С. Д. К. се разрешава да пусне на паша на територията на НП „Рила“, ПУ Белово, местност Белово – на конкретен отдел и площ, едър рогат добитък в посочено количество.

О. С. Д. К. до Директора на Дирекция Национален парк „Рила“ е подадено попълнено по образец (Приложение 10а) Заявление за издаване на разрешително за паша (на основание чл.50, т.5 от ЗЗТ), заведено с вх.№РР-01-04-30/28.04.2022 г. (л.37 от адм.д.504/2022 г.), с което същият е поискал да му бъде разрешена паша в НП „Рила“ на Говеда: над 2 години – 174 бр.; от 6 месеца до 2 години – 5 бр. и до 6 месеца – 74 бр., като е посочил, че предпочитаните от него пасища са: т.1 – в Парков участък Белово, пасище Белмекен. Като „забележка“ в заявлението е вписано, че в случай, че няма достатъчно място в посочения парков участък, се моли животните да бъдат разпределени на друго подходящо за целта място, в това число Паркови участъци Боровец, Якоруда и Костенец.

Със Заповед №РД-36 от 11.05.2022 г. (л.39 от адм.д.504/2022 г.), на основание чл.50, т.5 от ЗЗТ, чл.5, ал.1, т.10, т.12 и чл.7, ал.1, т.5, т.7 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове, във връзка с чл.5, т.2, буква „б“ и чл.7, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии – изключителна държавна собственост, Раздел II, т.4.0: подточка 1 – т.26 и 27, т.4.2: подточка I – т.10, 11, 12, 13 и 14, подточка II – т.2 и т.3, подточка IV – т.1 и Приложение №28 от Плана за управление на НП „Рила“, Директорът на Дирекция „Национален парк Рила“ е назначил комисия в поименно определен състав, със задачи (т.1) да разглежда, оценява и класира участниците, подали заявление за паша съгласно критериите в Годишния план и подбор за допустимост, по посочен в точки от 1.1 до 1.6 ред. В Заповедта са посочени в две точки „Условия за приоритетно право на ползване на пасище на заявителите по гореизброените точки (важат за всички ползватели по т.1.1, 1.2, 1.3 и 1.4)“; в три подточки към т.2 са посочени условията, при които се прави мотивиран отказ за ползване паша на домашни животни/добив на сено.

Комисията, в определения със Заповедта състав, е изготвила и подписала Протокол №1 от 16.05.2022 г., в който е посочено, че се е събрала на същата дата със задача да оцени, класира и разпредели пасищните райони на граждани, подали заявления за паша, съгласно критериите за подбор и допустимост, посочени в Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2022 година. В Протокола са посочени критериите, по които работи Комисията, като е възпроизведено съдържанието на заповедта за назначаването й. Посочено е, че въз основа на тези критерии и ред, във връзка с подадени заявления за паша и ползване на сено, въз основа на налични пасищни площи на територията на Национален парк „Рила“ и въз основа налични животни в Интегрираната информационна система (ВетИС) на БАБХ към 16.05.2022 г., Комисията е пристъпила към индивидуално разпределение на пасищата за 2022 г. между заявителите. Изготвено е Предложение, с което Комисията предлага да бъдат допуснати да пашуват описаните по вид и брой домашни животни, собственост на изброени физически и юридически лица. В табличен вид са представени собствениците, животните им, площта в дка и сумата за плащане за всеки един, съответно за Паркови участъци: Благоевград, Белица, Якоруда, Белово, Костенец, Боровец, Говедарци и Дупница.

С частично оспореното в настоящото производство Решение №1 (л.6-16 от адм.д.504/2022 г.), относно: Осъществяване на дейност – паша на домашни животни на територията на Национален парк „Рила“, издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград, се допуска да пашуват описаните по вид и брой домашни животни в пасищата на територията на Национален парк „Рила“, собственост на изброени физически и юридически лица.

В таблицата за Парков участък Белово, както и в таблиците за Паркови участъци Благоевград, Белица, Костенец, Боровец, Говедарци и Дупница, не е включен жалбоподателят С. Д. К..

Същият е посочен в таблицата за Парков участък Якоруда, както следва:

„Стефан Димитров Калайджиев/ПУ Белово/ЕРД/Над 2 г. – 89/От 6 м. до 2 г. – 3/До 6 м. – 38/дка – 1231/плащане – 1 231 лв.“

В Забележка в Решението е посочено, че пасищните райони на всеки заявител ще бъдат описани в индивидуалните разрешителни за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Парка за 2022 г.

Видно от представените разпечатки (л.73-74 от адм.д.504/2022 г.) Решение №1 по Протокол №1 от 16.05.2022 г. от заседание на Комисия, назначена със заповед на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград, е публикувано на официалната интернет страницата на Национален парк Рила (достъпно на интернет адрес: [интернет адрес]%202022/%D0%A0%D0%95%D0%A8%D0%95%D0%9D%D0%98%D0%95%20%D0%9F%D0%90%D0%A8%D0%90%[интернет адрес] ), ведно със съобщение за издаването му с дата 17.05.2022 г.

Издадено е (л.72 от адм.д.504/2022 г.) Разрешително за паша №004836 от 30.05.2022 г. на МОСВ, Дирекция „Национален парк Рила“, с което се разрешава на С. Д. К. от [населено място], на основание чл.50, т.5 от ЗЗТ, да пуска на паша Едър рогат добитък в количество 130, на площ 1231 дка, в община Якоруда, землище Якоруда, местност ***, Парков участък Якоруда, за срок от 01.06.2022 г. до 31.10.2022 г., при заплатени по банков път 1231 лв. и посочени условия. Разрешителното е подписано от ползвателя С. К..

Жалбата на С. Д. К. (л.2-3 от адм.д.504/2022 г.) срещу частта от Решение №1, която го засяга, е подадена на 30.05.2022 г. чрез МОСВ, Дирекция „Национален парк Рила“ Благоевград, където е заведена под вх.№Ж-а №2 от същата дата.

Допълнително по делото е представен Протокол №2 (л.30-31) от проведено на 02.06.2022 г. заседание на Комисията, назначена със Заповед №РД-36 от 11.05.2022 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“, която се е събрала със задача да оцени, класира и разпредели освободените пасищни площи, поради отказали се заявители от правото на паша, незаплатени такси и непоискани разрешителни за паша в 3 (три) паркови участъка, както следва:

1. ПУ Благоевград – общо 456 дка;

2. ПУ Якоруда – общо 520 дка;

3. ПУ Белово – общо 240 дка.

В Протокола е посочено, че освободената площ се разпределя на следващите по ред ползватели, неполучили разрешителни за паша или с редуциран брой животни, подали заявление за съответния парков участък в установения срок за подаване на заявления, съгласно критерии за подбор и допустимост, посочени в Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2022 година, утвърден със Заповед РД-24/15.04.2022 г. на Директора на Дирекция „НП Рила“. Комисията е направила предложение да бъдат допуснати да пашуват описаните в табличен вид и брой домашни животни на 8 броя заявители, включително жалбоподателя.

Представено е и издаденото въз основа на този протокол Решение №2 (л.32-33) на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“, с т.II от което, във връзка с отказали се заявители от правото на паша и освободените площи, право на паша и допълнителен брой животни на наличните свободни площи получават изброените в табличен вид заявители, като по отношение на жалбоподателя е посочено следното:

„С. К.ПУ Якоруда/ЕРД/Над 2 г. – 23/От 6 м. до 2 г. – 1/До 6 м. – 11/дка – 326/плащане – 326 лв.“

С депозирана по делото молба-уточнение (л.46) от пълномощника на жалбоподателя се заявява, че жалбата се поддържа и след издаването на Решение №2, като се твърди, че разпределението на ползването на пасищата в НП Рила било извършено без да е съобразен фактът, че оспорващият се ползва с предимство, а установяването на наличието/липсата на свободни пасища е следвало да се извърши след прилагане на „предимството“, което кандидатите имат, а това в случая не било направено.

Съдът намира направеното оспорване за процесуално допустимо по следните съображения:

Категориите защитени територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление, се уреждат в Закона за защитените територии (ЗЗТ). Съгласно разпоредбите на чл.5, т.2 и чл.8, ал.1 от ЗЗТ, националните паркове са защитени територии, а парковете с национално значение, посочени в приложение №2, какъвто е Национален парк Рила, са изключителна държавна собственост. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗЗТ, поддържането и ползването на обекти в защитените територии се извършват в съответствие с режима на дейностите, установен по реда на този закон, със заповедта за обявяване и с плана за управление на защитените територии, устройствените и технически планове и проекти. В чл.22 от ЗЗТ е предвидено, че условията за извършване на дейностите в националните паркове се определят с плановете за управлението им.

Според чл.48 и чл.51 от ЗЗТ, дирекциите на националните паркове са регионални органи на Министерството на околната среда и водите за защитените територии, като функциите, задачите и структурата на дирекциите на националните паркове се уреждат в правилник за устройството и дейността им, утвърден от министъра на околната среда и водите.

В чл.5 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове, издаден от министъра на околната среда и водите (обн.ДВ бр.28 от 2013 г., в сила от 19.03.2013 г.) е предвидено, че (ал.1) при провеждане на своята дейност ДНП осигурява провеждането на държавната политика по опазване и поддържане на разнообразието от екосистеми и естествените процеси, протичащи в тях, защита на дивата природа, опазване и поддържане на биологичното разнообразие и предоставяне на възможности за развитието на научни, образователни и рекреационни дейности в поверените й защитени територии; (ал.2) Дирекцията има контролни, охранителни, регулиращи и информационни функции; (ал.3) При осъществяване на функциите по ал.2 ДНП изпълнява произтичащите от законовите и подзаконовите нормативни актове задачи, включително като: (т.3) прилага плановете за управление; (т.11, б.„а“) издава разрешителни за паша в националния парк в съответствие с плановете и проектите по глава четвърта от ЗЗТ.

Съгласно чл.2, ал.3, предл.първо от същия Правилник, Директорите на дирекциите на националните паркове са органи на изпълнителната власт.

С оспореното (частично) в настоящото производство Решение №1, Директорът на Дирекция „Национален парк Рила“, е допуснал домашни животни на отделни собственици да пашуват в пасищата на територията на националния парк.

В Решението е посочено, че същото е издадено във връзка с критерии за подбор и допустимост, посочени в Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2022 година, във връзка с подадени заявения за паша и ползване на сено.

По делото е представен (л.18-36 от адм.д.504/2022 г.) Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2022 година, (по-нататък ГПП-2022 г.) ведно с Приложения №№1 до 9, и Заповед №РД-24 от 15.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“ (л.17 от адм.д.504/2022 г.) за неговото утвърждаване, включително на основание изброени точки от Плана за управление на НП „Рила“. От ответника писмено (л.107) е удостоверено, че Плана за управление на „Национален парк Рила“ 2001-2019 г. (по-нататък Плана за управление) е публикуван на посочени адреси в интернет страниците на Дирекция „Национален парк Рила“ ([интернет адрес]%[интернет адрес]) и на МОСВ.

Изброените планове спадат към посочените в Глава четвърта от ЗЗТ, респ. издаденото въз основа на тях Решение №1 се явява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, издаден от орган на изпълнителната власт, с който пряко и непосредствено се засягат права и интереси на неговите определени адресати – физически и юридически лица.

В частта на Решение №1, с което се допуска да пашуват в пасищата на територията на Национален парк „Рила“, ПУ Белово, на 1231 дка, домашни животни собственост на заявителя С. Д. К. – ЕРД общо 130 бр. (или 89 бр. над 2 г.; 3 бр. от 6 м. до 2 г. и 38 бр. до 6 м.), вместо заявените от него общо 253 бр. (или 174 бр. над 2 г.; 5 бр. от 6 м. до 2 г. и 74 бр. до 6 м.), решението се явява неблагоприятно за заявителя и за него е налице правен интерес от оспорването на тази му част.

Макар с последващо жалбата Решение №2 да са допуснати да пашуват на 326 дка в ПУ Якоруда още общо 35 бр. ЕРД, собственост на С. К., то заявлението на последния не е уважено в цялост и процесната жалба се явява подадена от надлежна страна, за която не е отпаднал правния интерес от търсената защита, и е насочена е срещу годен за съдебно оспорване акт. Освен това обжалването е направено при спазване преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК, който започва да тече от 17.05.2022 г. – датата на публикуване на Решение №1 на интернет страницата на ДНП, съобразно предвиденото в т.3.2 от ГПП-2022 г.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваната част от административния акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Решение №1 е в писмена форма, подписано от издателя си и представлява валиден административен акт. Същото е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.50, т.5 от ЗЗТ, съгласно която в изпълнение на своите правомощия директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите в защитените територии, какъвто е Директорът на Дирекция „Национален парк Рила“, в своите райони, издават годишни разрешителни за паша и разрешителни за ползване на дървесина от местното население в рамките на поддържащите и възстановителните дейности в националните паркове, в съответствие с плановете и проектите по глава четвърта.

В Решението са посочени правни основания за приемането му и е извършено позоваване на Протокол №1 от 16.05.2022 г. от заседание на Комисия, назначена със заповед на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград със задача да оцени, класира и разпредели пасищните райони на граждани, подали заявления за паша.

Въпреки това посочване, настоящият съдебен състав споделя възражението на оспорващия за немотивираност на административния акт. В процесното Решение №1 липсват изложени фактически констатации, от които да е възможно да бъде извършена проверка за спазване критериите за подбор и допустимост, посочени в ГПП-2022 г., както по отношение на всички заявители, чиито домашни животни са допуснати да пашуват в пасищата на територията на ПУ Белово (или на Парков участък Якоруда), така включително и по отношение на частта от решението, с което в същия парков участък са допуснати да пашуват част от заявените домашни животни на жалбоподателя.

Такива релевантни фактически констатации липсват изцяло и в Протокол №1 от 16.05.2022 г., в който назначената Комисия е възпроизвела съдържанието на заповедта за нейното назначаване, съдържаща задачите на Комисията, но не е обективирала своите фактически констатации в изпълнение на тези задачи.

По-конкретно от съдържанието на Протокол №1 от 16.05.2022 г. на Комисията не става ясно кои са заявителите по т.1.1 и т.1.2 от Заповед №РД-36 от 11.05.2022 г., които изпълняват условията за приоритетно право ползване, респ. получават пасищни площи за всички заявени животни; както и кои са заявителите по т.1.3 (местно население/традиционно пашуващи, които притежават постоянен животновъден обект в землището на съответния парков участък или съседно землище), и заявителите по т.1.4 от заповедта (традиционно пашуващи, осъществявали дейност без прекъсване през последните години), ползващи се със съответното предимство.

По отношение на последните две категории заявители е предвидено информацията за броя животни да се обобщи и сравни с наличните свободни площи, след разпределението на ползвателите по т.1.1 и т.1.2, и ако има достатъчно налични свободни площи, всички заявители получават пасищни площи за всички заявени животни, а ако няма достатъчно свободни площи, заявените животни на всеки заявител се намаляват с един и същ процент, така че всеки заявител да получи пасищна площ. В Заповед №РД-36 от 11.05.2022 г. е предвидено също, че заявителите по т.1.3 получават приоритетно площи, ползвани през предходните години или площи в близост, а заявителите по т.1.3 и т.1.4 получават пасищни площи, ако изпълняват условията за приоритетно право на ползване. Предвидено е също, че заявителите по т.1.5 (местно население, нетрадиционно пашуващи), получават площи за паша, в случай, че има останали площи след разпределение на ползвателите по предходните точки, и че поредността на разпределяне на пасищните площи следва установения ред, като се започва от точка 1.1 и се стигне до точка 1.6.

Декларативното изброяване на тези условия в Протокол №1 от 16.05.2022 г. на Комисията, без никаква конкретизация кои са заявителите от отделните категории, има ли достатъчно налични свободни площи след разпределяне на пасищата на заявителите по т.1.1 и т.1.2, с какъв процент и на кои заявители се намаляват пасищните площи и т.н., води до невъзможност да бъде проверена работата на Комисията, съответно спазването на поредността на разпределянето и правилността на крайния резултат по индивидуалното разпределение на пасищата за 2022 г. между заявителите, включително по отношение на заявителя С. Д. К..

Такава проверка по законосъобразността на оспорената част от административния акт не може да бъде направена и въз основа на документите, съдържащи се в изпратената в съда административна преписка по издаването на Решение №1, тъй като в същата не се съдържат изброените данни.

Жалбоподателят представя по делото Удостоверение от 06.08.2021 г., че е ползвател на регистриран животновъден обект – пасище за временно отглеждане на животни в периода от 01.06. до 20.11., за вид животни ЕПЖ – 141 броя говеда, намиращ се в: НП Рила, местност „Белмекен“, землище „Сестримо“, парков участък „Белово“, както и издадените му Разрешителни за паша без прекъсване през годините за периода от 2013 г. до 2021 г. включително, с което доказва претенцията си да бъде преценен като заявител по т.1.4 – традиционно пашуващ, осъществявал дейност без прекъсване през последните години. Съответно в случай, че след разпределяне на пасищата на заявителите по т.1.1 и т.1.2 са останали достатъчно налични свободни площи, същият е следвало да получи пасищни площи за всички заявени от него животни. В процесния случай определените му пасищни площи са намалени спрямо броя на заявените животни, без да е ясно на какво основание и по какви критерии е станало това.

От съдържанието на оспореното Решение №1 остава неясно също така защо жалбоподателят е включен в таблицата за Парков участък Якоруда, като площите срещу името му са посочени за „ПУ Белово“. Липсва пояснение, или конкретизация относно това какво точно е включено във втората колона на таблицата за всеки парков участък, при което не става ясно дали площта от 1231 дка за животните на С. Д. К. попада в Парков участък Якоруда (според заглавието на таблицата, и впоследствие издаденото му Разрешително за паша №004836 от 30.05.2022 г.), или в ПУ Белово.

В оспорената му част Решение №1 се явява немотивирано, доколкото изложените в него обстоятелства не дават възможност на адресата му да разбере волята на административния орган и да организира защитата си, както и препятстват упражняването на съдебния контрол върху законосъобразността на тази част от акта.

Неспазването на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената част от административния акт и същият следва да бъде отменен в тази му част, с която се допуска да пашуват в пасищата на територията на Национален парк „Рила“ домашни животни, собственост на заявителя С. Д. К., в брой по-малък от заявените от него общо 253 бр. ЕРД.

Отделно от това, по делото е представено Решение №523 от 23.03.2023 г., постановено по адм.дело №465/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което в производство по реда на чл.179-184 от АПК са отменени разпоредбите на т.8 от Раздел III и т.3.3, т.1 от Раздел IV от Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк Рила през 2022 г., утвърден със Заповед №РД-24/15.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“, потвърдени след обжалване по административен ред с Решение №65/12.05.2022 г. на Министъра на околната среда и водите. Решението е влязло в законна сила на 14.03.2024 г., оставено в сила с окончателно Решение №3143/14.03.2024 г. по адм.дело №5610/2023 г. на Върховен административен съд.

Отменените по съдебен ред разпоредби имат следното съдържание:

- т.8 от Раздел III от ГПП-2022 г.: „8. Във връзка с изпълнението на Мярка 32 „Подобряване/поддържане на природозащитното състояние на тревни типове природни местообитания и местообитания на видове птици чрез екологосъобразно управление на пасищни и ливадни системи“ от Националната рамка за приоритетно действие за Натура 2000 в България за периода 2021 - 2027 г., в границите на природни местообитания 6150, 6230 и 6520 на територията на НП Рила се разрешава приоритетно пашата на овце“;

- т.3.3, т.1 от Раздел IV: „3.3. Критерии и ред за подбор и допустимост при разпределяне на пасищния ресурс: Пасищните площи на територията на Национален парк „Рила“ се разпределят по паркови участъци, по следния ред: 1. В границите на природни местообитания 6150, 6230 и 6520 на територията на НП „Рила“ се разрешава пашата на овце.“

Отменените по съдебен ред текстове от ГПП-2022 г. са с белезите на общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК, както е приел и Административен съд – Благоевград по адм.дело №465/2022 г.

Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.177, ал.1 и чл.195, ал.1 от АПК обуславят извод, че конститутивното действие на решенията за отмяна на индивидуален административен акт се изразява в отпадането с обратна сила на разпоредените с него права и задължения, като по препращането от чл.184 от АПК, такова е и действието на решенията за отмяна на общите административни актове (в този смисъл Решение №6878/23.06.2023 г. по адм.дело №1479/2023 г. на ВАС, I о., както и мотивите към Тълкувателно решение №2 от 27.06.2016 г. на ВАС по т.д. №2/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия, според които „След отмяна на другите два вида административни актове – индивидуален и общ, актът се счита отменен от момента на издаването му.“).

По изложените съображения, новият факт на отмяна на разпоредбите на т.8 от Раздел III и т.3.3, т.1 от Раздел IV на ГПП-2022 г., следва да бъде отчетен на основание чл.142, ал.2 от АПК, тъй като е от значение за делото.

Следва да се приеме, че след като отменените разпоредби от ГПП-2022 г. са послужили като критерий и ред за подбор и допустимост при разпределяне на пасищния ресурс с процесното Решение №1, видно от Протокол №1 от 16.05.2022 г. на Комисията, в който като т.1 е вписано, че „В границите на природни местообитания 6150, 6230 и 6520 на територията на НП „Рила“ се разрешава приоритетно пашата на овце“, то това разпределяне на пасищния ресурс е извършено и въз основа на частично отменени критерии и ред за подбор, поради което по отношение индивидуалното разпределение по отделните ползватели е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, тъй като е напълно вероятно недопускането на същото да доведе до различен резултат. Иначе казано, при изключване приоритетността на пашата на овце за конкретните граници на природни местообитания, размерът на пасищните площи, които подлежат на разпределяне между останалите ползватели – по т.1.2, т.1.3 и т.1.4 би бил различен, което би се отразило и на размера на пасищната площ на жалбоподателя.

Както вече беше посочено, при липса на изложени мотиви относно конкретното разпределяне, съдът е в невъзможност да разреши спора по същество, поради което на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по подаденото от С. Д. К. З. за издаване на разрешително за паша (на основание чл.50, т.5 от ЗЗТ) с вх.№РР-01-04-30/28.04.2022 г., с излагане на конкретни мотиви, съобразно посоченото по-горе в настоящото решение. При новото произнасяне следва да бъде зачетен и факта на получаването на право на паша от жалбоподателя с Решение №2 по протокол №2 от заседание на комисията, издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Рила“.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, основателна се явява претенцията на жалбоподателя в негова полза да бъдат присъдени направените по делото разноски – 10 лв. внесена държавна такса (л.78 от адм.д.504/2022 г.) и 1000 лв. възнаграждение за един адвокат, договорено в Договор за правна защита и съдействие от 15.06.2022 г. (л.12) и заплатено по банков път на 20.06.2022 г. и 12.06.2024 г., съгласно представените по делото писмени доказателства (л.19, л.138), платими от ответника.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №1 по Протокол №1 от 16.05.2022 г. от заседание на Комисия, назначена със Заповед №РД-36 от 11.05.2022 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград, издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Рила“, в обжалваната му част, с която е извършено разпределение по Заявление за издаване на разрешително за паша (на основание чл.50, т.5 от ЗЗТ) с вх.№РР-01-04-30/28.04.2022 г. и се допуска да пашуват в пасищата на територията на Национален парк „Рила“, домашни животни, собственост на заявителя С. Д. К., в брой по-малък от заявените от него общо 253 бр. ЕРД.

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград за ново произнасяне по подаденото от С. Д. К. З. за издаване на разрешително за паша (на основание чл.50, т.5 от ЗЗТ) с вх.№РР-01-04-30/28.04.2022 г., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград, към Министерство на околната среда и водите, да заплати на С. Д. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.7, разноски по делото в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.