Р Е Ш Е Н И Е
№ 643/20.7.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик,
XII
касационен
състав, в открито заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
Членове: МАРИЯ ХУБЧЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Димитрина
Георгиева, и с участието на прокурора Паун Савов,
като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 560 по описа за 2022 година на
Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК.
Делото е образувано е по касационна жалба на П.Д.Т. с ЕГН
********** понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Решение № 135/28.02.2022
г., постановено по адм. дело № 94/2021 г. описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно
и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и
необосновано. Иска се отмяна на решението, като се постанови друго по
съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск в претендирания
размер.
В съдебно заседание, касаторът Т. се явява лично и
поддържа касационната жалба.
Ответната страна –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призована, се представлява
от юриск. Р., който по изложени съображения моли съда да остави без уважение
подадената касационна жалба и остави в сила оспореното решение като правилно и
законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за
правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред АС Пазарджик е образувано и се е развило по искова молба на П.Д.Т. ЕГН **********,***,
да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София да му заплати сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени в периода 01.01.2020 г. до 05.04.2021
г., неимуществени вреди от пренаселеност – под 3 кв.м., лоша хигиена, дървеници
и гризачи в затвора. Твърди се, че са настъпили неимуществени вреди, срам,
унижение, чувство на безпомощност, болки и страдания, поради което претендира
посочения размер на обезщетение.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба,
становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.
284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е отхвърлил исковата претенция на П.Д.Т. ЕГН **********,***, да бъде осъдена Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София
да му заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени в
периода 01.01.2020 г. до 05.04.2021 г., неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, вреди, срам, унижение, чувство на безпомощност,в резултат на пренаселеност
– под 3 кв.м., лоша хигиена, дървеници и гризачи в затвора.
Разпитан по делото е Г.А.Г.,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик. Бил е в четвърти отряд от април 2020 до
април 2021г. Твърди, че е ходил в
килията на ищеца, която е била в четвърти отряд, около 20 кв.м. площ, като тя
била за 6 човека, но хората постоянно ги местили, затова не знаел точно колко
човека са в килията – 4, 5, 6. Споделил
е, че има хлебарки, дървеници, плъхове. В килиите имало мухъл, влага, няма
проветрение. Прозорците били високо и не може да проникне светлина. Топлата
вода се пускала два пъти седмично за по 1 час, което било крайно недостатъчно.
На лавката имало скъпи стоки. Дрехите се сушат в килията, затова имало влага.
Слагат багаж и под леглата. Имат разходки в коридора и на каре. Хигиената в
килията се поддържа от затворниците, имало отговорник и график. Съдът е
кредитирал с доверие част от показанията на свидетеля Георгиев за установяване
размерите и пренаселеността на помещението, тъй като той е имал непосредствени
впечатления от обстановката в килиите.
Неговите показания не противоречат на събраните писмени доказателства. Като се
установява, че площта на килия № 406 е
20,03 кв.м. чиста жилищна площ.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е
направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284,
ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите
по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Законът забранява осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава
Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им
наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга -
начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание
или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани.
Правилен е изводът на
административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка,
че ищецът винаги е разполагал с помещение над 4,00 кв. м., освен това в
килиите, в които е пребивавал е имало тоалетна и баня, като тяхната полезна
площ е 1,87 кв. м. След извършен цялостен ремонт абсолютно всички помещения в
т. ч. и килия № 406 са изцяло и основно обособени, ремонтирани и обзаведени в
съответствие с актуалните законови изисквания за битови условия при изпълнение
на наказанията „Лишаване от свобода“, „Доживотен затвор“ и „Задържане под
стража“.
От представените по делото
справки се установява, че ищецът е бил настанен в помещение № 406 в Затвора гр.
Пазарджик, с утвърден капацитет от 5 места. Видно от справката на л. 151 от
делото общата площ на спално помещение № 406 е 21,90 кв.м. Размерът на
санитарния възел е 1,87 кв.м., при което чистата жилищна площ е 20,03 кв.м.
След приключване на цялостния ремонт на Затвора гр. Пазарджик март 2020г. на
лишените от свобода се е осигурила 4 кв.м. изискуема по закон площ. Спалните
помещения са обзаведени с легла, шкафчета, маси, табуретки, нова дограма и
врати. Храненето се осъществява в специални помещения, отговарящи на всички
санитарно-хигиенни условия. Спалните имат достъп до собствен санитарен възел,
баня с течаща студена и топла вода. Ползването на пералня е по график. Всяка
килия разполага с две точки за ползване на кабелна телевизия. Помещенията
разполагат с прозорци, достъп до свеж въздух, осигурено осветление през тъмната
част на деня. Стените са боядисани в свежи цветове, подовата настилка е
теракот, отоплението е на газ, с монтирани нови алуминиеви радиатори. В случая
се установява, че не е налице отклонение от жизнената среда, а администрацията
в Затвора гр. Пазарджик е осигурила на Т. минимално изискуемата жилищна площ
през процесния период.
Първоинстанционният съд е
установил, че твърденията на ищеца за наличие на мухъл и лоша хигиена в килиите
са необосновани, като за това свидетелстват и приетите по делото писмени
доказателства. Представени са доказателства за
извършване на дезинфекция, дератизация и дезинсекция през процесния период,
като са приложени протоколи за извършването им за процесния период. За така
посочения период - 01.01.2020г. до 05.04.2021г., в съответствие със събраните
доказателства по делото първоинстанционният съд е приел, че помещението, което
е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му наказание, е било
дезинфекцирано, извършена е дератизация и дезинсекция.
Недоказани останаха и твърденията
на ищеца, че администрацията на Затвора – Пазарджик с действия и бездействия му
е причинила имуществени щети, които са причинени от наличието на влага и мухъл
в помещението – килия № 406.
С оглед на това съдът правилно е приел,
че не може да се направи извод, че са налице действия или бездействия от страна
на конкретната затворническа администрация, с които лишените от свобода да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Не е налице и незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация,
изразяващо се в неосигуряване на санитарно-хигиенни условия през исковия
период. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на
който и да е от елементите му, не може да се реализира отговорността на ГДИН.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната
жалба като неоснователна - без уважение.
Водим от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр.
Пазарджик, XI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 135/28.02.2022 г.,
постановено по адм. дело № 94/2021 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/