Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

                     Гр.Пазарджик, 13.11.2015г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 13.10.2015г., в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря Е.П. и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№730/2014г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба против Н.И.Б., ЕГН********** *** ищецът Г.Й.Г., ЕГН********** ***, чрез адв.Б. твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД №2020/12г. по описа на ПРС ответницата била призната за виновна в това, че  на 31.03.2011г. в гр.Пазарджик пред служител от сектор „КАТ-ПП" при ОД на МВР-  гр.Пазарджик, съзнателно се е ползвала от неистински частен документ- договор за покупко- продажба на МПС - л. а. „БМВ" 316 i, с рама № ...., в който е посочено, че е сключен на 28.03.2011г. в гр.Нюрберг, Федерална Република Германия между М.В., в качеството му на продавач и Н.Б., в качеството й на купувач, като от нея за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Призната била за виновна и в това, че на 31.03.2011г. в гр.Пазарджик е потвърдила неистина в писмена декларация за придобиване на собствеността - Приложение №2, която по силата на закон - чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба 1-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, се подава пред орган на властта /в случая - пред Сектор „КАТ-ПП" към ОД на МВР - гр.Пазарджик/ за удостоверяване истинността на изложените в декларацията обстоятелства, като е посочила, че лек автомобил „БМВ" 316 i, с рама № ...., е бил закупен от нея от лицето М.В. в гр.Нюрнберт, Германия на 28.03.2011г.

Лекият автомобил ищецът закупил с договор за покупко-продажба на МПС втора употреба, частна продажба, на 28.03.2011г. от М.В. за сумата от 3000евро. Н.Б., ползвайки документ с невярно съдържание - за което била влязлата в сила присъда - на 15.10.2012г. продала лекия автомобил на А.Д.П.. На 29.11.2012г. П. продал автомобила на М.Г.. Ищецът бил лишен от възможността да иска обратно вещта си, тъй като била придобита от трето добросъвестно лице по смисъла на чл.78 от ЗС. Ищецът претърпял вреда в размер на 3000евро - цената, която платил за лекия автомобил при закупуването му в Германия. Вредата била пряка и непосредствена последица от престъпното поведение на ответницата. Последната съзнателно, ползвайки се от неистински частен документ, се разпоредиба с вещ, която не й принадлежи. Поради това моли съдът да подстанови решение, с което осъди Н.Б. да му заплати сумата от 3000евро, представляваща покупната цена на лек автомобил марка „БМВ", модел "316 i", рама №.....

Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата. Не оспорва, че има влязла в сила присъда по НОХД №2020/12г. по описа на ПРС. Не оспорва също, че лекият автомобил е закупен от М.В. за сумата от 3000евро, както и факта, че на 15.10.2012г. Б. е продала автомобила на А. П., който пък го продал на М.Г..

Оспорва, че Г. е станал собственик на автомобила в Германия на 28.03.2012г. по договора за покупко-продажба на МПС втора употреба, частна продажба, на 28.03.2011г. от М.В., за да е лишен от възможността да си иска обратно вещта и по тази причина да му е причинена вреда. Оспорва също, че Н.Б. е причинила вреда на Г.Г. чрез ползването на 31.03.2011г. на неистински документ - договор за покупко-продажба от 28.03.2011г., сключен между М.В. и Б. за сумата от 900евро. Оспорва, че увреждането е причинено чрез подаване в КАТ на заявление по чл.12, ал.1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. и декларация по чл.12, ал.1, т.6 от Наредбата, както и да има причинна връзка между действията на ответницата и твърдяната вреда за Г.. Претендира разноски.

Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане е необходимо да са налице кумулативно следните елементи: противоправно деяние /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между тях и вина.

Не се спори между страните, че с влязла в сила присъда по НОХД №2020/12г. по описа на ПРС ответницата е призната за виновна в това, че  на 31.03.2011г. в гр.Пазарджик пред служител от сектор „КАТ-ПП" при ОД на МВР-  гр.Пазарджик, съзнателно се е ползвала от неистински частен документ- договор за покупко- продажба на МПС - л. а. „БМВ" 316 i, с рама № ...., в който е посочено, че е сключен на 28.03.2011г. в гр.Нюрберг, Федерална Република Германия между М.В., в качеството му на продавач и Н.Б., в качеството й на купувач, като от нея за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Призната е за виновна и в това, че на 31.03.2011г. в гр.Пазарджик е потвърдила неистина в писмена декларация за придобиване на собствеността - Приложение №2, която по силата на закон - чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба 1-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, се подава пред орган на властта /в случая - пред Сектор „КАТ-ПП" към ОД на МВР - гр.Пазарджик/ за удостоверяване истинността на изложените в декларацията обстоятелства, като е посочила, че лек автомобил „БМВ" 316 i, с рама № ...., е бил закупен от нея от лицето М.В. в гр.Нюрнберт, Германия на 28.03.2011г.

Безспорно е също, че процесният лек автомобил е закупен от М.В. в Германия за сумата от 3000евро, както и че този автомобил е продаден на 15.10.2012г. от Б. на А. П., който от своя страна на 29.11.2012г. го е продал на М.Г..

Спорно е дали ищецът е станал собственик на процесния автомобил - на 28.03.2011г. в Германия - в тази връзка от ответната страна се поддържа, че ищецът е "подарил" като е закупил на името на ответницата автомобила и поради това към документите, които го съпровождат, бил приложен и договора за покупко-продажба, сключен между М.В. и Н.Б.. Тъй като ответникът Г. не бил станал собственик, то не бил противоправно лишен от възможността да иска обратно автомобила, поради което не му била причинена вреда.

От представения договор за покупко-продажба на МПС втора употреба, частна продажба  се установява, че на 28.03.2011г. Г.Г. е закупил от М.В. лек автомобил марка "БМВ", рег.№NXР603 за сумата от 3000евро. Истинността на този договор е оспорена единствено в частта досежно датата на продажбата. Т.е. не се оспорва съществуването му, а неговата истинност в определена част. Във връзка с откритото производство по оспорване по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на разпитания по делегация свидетел М.В. - продавач на автомобила - се установява, че Г.Г. е работел в неговата фирма. Свидетлят В. продал процесния автомобил на ищеца през м.март, 2011г. - не може да каже дали точно на 28.03.2011г. или по-късно. Със сигурност устната договорка и цената към онзи момент били уточнени. Установява се несъмнено по делото, че към 30.03.2011г. лекият автомобил вече е бил на територията на РБългария - т.е., покупко-продажбата във всички случаи следва да е била преди тази дата.  Показанията на св.Т. са в подкрепа на горното - същият е докарал автомобила в България по поръчка на ищеца, като не бу е казвал да е за подарък на жена му. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като взаимно се допълват, не си противоречат, подкрепят се и от писмени  доказателства по делото. В този смисъл не кредитира показанията на св.М. и П., тъй като от една страна пресъздават разказаното им от ответницата, от друга - опровергават се от събрани писмени доказателства.

Както е посочено по-горе - с влязла в сила присъда ответницата е  призната за виновна, че е ползвала неистински частен документ- договор за покупко-продажба на процесното МПС, в който е посочено, че е сключен на 28.03.2011г. в гр.Нюрберг, Федерална Република Германия между М.В., в качеството му на продавач и Н.Б., в качеството й на купувач. Потвърдила е и неистина в писмена декларация пред Сектор „КАТ-ПП" към ОД на МВР - гр.Пазарджик, като е посочила, че лекият автомобил е бил закупен от нея от М.В. в гр.Нюрнберт, Германия на 28.03.2011г.

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Съобразявайки всичко изложено до тук от една страна, а от друга безспорния факт, че процесният автомобил е продаден на 15.10.2012г. от Б. на А. П., който от своя страна на 29.11.2012г. го е продал на М.Г., съдът приема, че на ищеца виновно е причинена вреда от страна на ответницата.

Няма спор, че последният преобретател на лекия автомобил е добросъвестен по смисъла на чл.78, ал.1 от ЗС, поради което ищецът е лишен от възможността да иска обратно вещта си. Затова за него съществува правен интерес да иска възстановяване на сумата от 3000евро, представляваща покупната цена на лекия автомобил. Искът по изложени по-горе съображения съдът намира за основателен и като такъв следва да бъде уважен. Претендираната законна лихва следва да се присъди считано от датата на увреждането - 31.03.2011г. до окончателното изплащане.

 В тежест на ответницата следва да се възложат сторените от ищеца разноски в размер на 930лв.

По изложените съображения Пазарджишкият районен съд

 

Р       Е       Ш       И:

 

  ОСЪЖДА Н.И.Б., ЕГН********** *** да заплати на Г.Й.Г., ЕГН********** *** сумата от 3000евро, представляваща покупната цена на лек автомобил марка „БМВ", модел "316 i", рама №...., ведно със законната лихва, считано от 31.03.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата от 930лв сторени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: