Решение по дело №1141/2020 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2020г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,

в открито заседание на осемнадесети юни 2020г., в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                                                    РОМЕО СИМЕОНОВ

 

            при секретаря Светлана Стоянова,

с участието на прокурора Александър Атанасов

            като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 1141 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ вр. чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на И.Н.Ж. срещу Решение № 356/27.02.2020г. постановено от XХІІІ състав на ВРС по нахд № 4363/2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление №  03-20 / 05.07.2017г. на Началник на отдел ”Рибарство и контрол- Черно море”- Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА.

Касаторът, в касационната жалба моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който да бъде отменено НП.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител в публично съдебно заседание и в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 356/27.02.2020г. постановено от XХІІІ състав на ВРС по нахд № 4363/2019г..

 С оспореният съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №  03-20 / 05.07.2017г. на Началник на отдел ”Рибарство и контрол- Черно море”- Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на И.Н.Ж. за нарушение по чл.17 ал.1  от Закона за рибарството и аквакултурите на основание чл.56 ал.1 от ЗРА  е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500 лв ,  постановено е  отнемане в полза на Държавата 50 кг. рапани и   1 брой гумена лодка 2м., гребна,    на основание чл.90 ал.1 от ЗРА, както и заплащане на обещетение за причинени вреди на рибните ресурси в размер на 250лв. на основание т.66 от Наредба за размера на обещетенията за причинени вреди на рибните ресурси.

 

За да постанови оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

           На  13.06.2017г. около 14.30 часа , специалисти РК, сектор „РК“-Бургас, офис –Варна, в изпълнение на служебните си задължения, се намирали с патрулна лодка ИАРА 22 във водите на Варненския залив. В района на т.нар „Райски залив“ , на около 200м. от брега,  те видели във водата лодка с гребла, в която имало мъж, който  вадел рапани от морето и ги пълнел в чували. Поради това била извършена проверка. Лодката била установена на място с координати Ш=43 ˚ 10,649  N и Д = 27 ˚ 55,850 Е .При проверката се установило, че мъжът в нея е И.Н.Ж.. Той бил с водолазно оборудване, а в лодката имало 50 кг. рапани в чували. И.Н.Ж. не притежавал разрешително за стопански риболов и удостоверение за усвояване на ресурс на риба и други водни организми във водите на Черно море. Уловът бил претеглен със служебен кантар. Против г-н Ж. бил съставен акт за установяване на нарушение за това, че на 13.06.2017г. около 14.30ч. е извършвал улов на рапани -50 кг. с водолазно оборудване с гумена лодка, 2 метра, на гребла, като не притежава разрешително и удостоверения за усвояване на ресурс на риба или други водни организми.   Нарушението било квалифицирано като такова по чл.17 ал.1 т.3  от ЗРА.С акта били иззети 50 кг. рапани и гумената лодка,  за която  било посочено, че се оставя на отговорно пазене на г-н  Ж.. При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, възражения не били направени и депозирани.

              Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното пред въззивната инстанция наказателно постановление № 03-20 / 05.07.2017г. , с което административно-наказващият орган изцяло  възприел фактическите констатации в акта. Нарушението било квалифицирано по  чл.17 ал.1 т.1  от ЗРА. За него,  на основание чл.56 ал.1 от ЗРА на г-н  Ж. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.,  на основание чл.90 ал.1 от ЗРА в полза на Държавата били отнети рапаните и лодката и било постановено г-н Ж. да заплати обезщетение в размер на 250лв.за причинени вреди на рибните ресурси. 

           В хода на съдебното производство бе разпитан  свидетелят при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Показания му, съдът кредитирал като логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелят си спомнил за случая с необходимата конкретика и  посочил, че г-н Ж. е бил установен във водите на Варненският залив, и по-конкретно  в района между „Карантината“ и нос „Галата“, който е известен като „Райския залив“. Свидетелят посочил, че координатите, на които е била установена лодката установяват с точност до метър мястото, на което тя се е намирала. Той описал още, водолазно оборудване на мъжът в лодката и обстоятелството, че е вадел рапани от морето, които е пълнел в чували, които при проверката са били претеглени със служебен кантар. 

          Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направил следните правни изводи:   

            Въззивната жалба е депозирана   от легитимен субект, а съгласно Определение № 17/06.01.2020г. на Административен съд-Варна и в срок, поради което е процесуално допустима. 

            Наказателното постановление № 03-20 / 05.07.2017г. е издадено от компетентен орган - от  Началник на отдел ”Рибарство и контрол- Черно море”- Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА съобразно Заповед № РД 09-25/ 21.01.2014г. на Министъра на земеделието и храните. Актът за установяване на административно нарушение също е съставен от компетентно лице, тъй като съгласно същата заповед  актосъставителя, който е бил главен специалист към „Рибарство и контрол” , е имал право да съставя актове за нарушения на разпоредбите на ЗРА по реда на ЗАНН. 

             Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са съставен/издаден от компетентни органи при спазване на законоустановената форма и в законоустановения срок и извел извод, че НП е валиден акт, годен за съдебна проверка. Въззивният съд констатирал, че нарушението е съставомерно по посочената в НП разпоредба.

           Съдът посочил, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.17 ал.1 т. 1 от ЗРА, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съдът приел, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че г-н  Ж. на 13.06.2017г. е бил установен от служители на ИАРА докато е извършвал  улов на рапани с гребна лодка и водолазно оборудване   във водите на Варненския залив,    като  същият не е имал издадено разрешение за стопански риболов  , както и удостоверение за право за усвояване на ресурс.  Съобразно разпоредбите на параграф 1, т.26 от преходните и заключителни разпоредби на ЗРА  „ риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Според § 1 т.28 от допълнителните разпоредби на ЗРА стопански риболов  е дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това  дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл.24 ал.1 – въдици или пръчки, и / или, при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл.24 ал.3 количества – до 3 килограма. В случая , от обективно установените факти  е  направен извод, че г-н Ж. е осъществявал стопански риболов по смисъла т.28 пр.2 от § 1 от ДР на ЗРА, тъй като е извършвал улов на морски организми-рапани, с водолазно оборудване и установеното количество е било над 3 кг., а именно 50кг., като рапаните , видно от показанията на св. Н. са били претеглени. На посочените съображения съдът намерил, че правилно наказващият орган е приел, че г-н  Ж. е  нарушил разпоредбата на чл.17 ал.1 т.1 от ЗРА, тъй като именно в тази разпоредба е предвидено, че стопански риболов в определените за това обекти или зони от тях се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми в предвидените от закона случаи, каквито нарушителя не е притежавал.

             Въззивният съд приел, че правилно наказващият орган е определил санкционната норма. Съгласно чл.56 ал.1  от ЗРА налага се наказание за този, който извършва стопански риболов в нарушение на чл.17 от ЗРА, каквото именно е налице в случая. Правилно на г-н Ж. е била наложена „Глоба“ в минималния предвиден от закона размер от 1 500лв.,като са били отчетени всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН.

            Съобразно всички събрани по делото доказателства съдът мотивирал изводи,   че случаят не следва да бъде приет за маловажен, доколкото обществената опасност на нарушителя и нарушението, с оглед установения улов на рапани, който не е незначителен,  не се отличават от останалите нарушения от този вид. Поради това съдът приел, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

            Съдът направил проверка на оспорения пред него акт и в частта му, в която      е постановено на основание чл.90 ал.1 от ЗРА да бъдат отнети в полза на Държавата 50 кг. рапани и 1 брой гумена лодка, 2 метра, гребна. Въззивната инстанция е посочила, че разпоредбата на чл.90 ал.1 от ЗРА предвижда, че в случаите на чл.56 от ЗРА, какъвто е разглежданията от нея, водните организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на Държавата. Съдът е цитирал нормата на чл.20 ал.1 от ЗАНН, съгласно която наказващият орган постановява отнемане в полза на Държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон. Съдът съобразно доказателствата по делото е извел извод, че правилно наказващият орган е постановил  отнемане по отношение на рапаните и лодката и, че правилно е  постановено г-н Ж. да заплати и обезщетение, тъй като в чл.90 ал.2 от ЗРА е предвидено, че такова се дължи при установяване на нанесена вреда върху рибните ресурси, каквато в случая е налице. Съдът преценил за правилно определен и размера му от 250лв. съгласно предвиденото в т.66 от Наредбата за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси.

             Съдът приел, че  оспореното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно, обосновано и законосъобразно. 

 

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства.

При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон.

Спорът пред въззивния съд както е формиран от страните е бил за това:1. правилно ли е установена фактическата обстановка и обстоятелството виновно ли е извършено нарушението от г-н Ж. в НП и 2.има ли процесуални нарушения допуснати от АНО, включително и има ли нарушения при връчването на НП.

Касационната инстанция намира, че въззивният съд е дал правилен отговор на поставените пред него въпроси. Във въззивната жалба не е посочена фактическа обстановка различна от тази в НП. Съдът е събрал писмени и гласни доказателства за установяване на фактите описани в НП и е изложил мотиви относно кредитирането им. От г-н Ж. не са представени доказателства пред въззивния съд, обосноваващи извод, че г-н Ж. не е бил на мястото посочено в НП, т.е. че по време на осъществяване на нарушението е бил на друго място. Не са представени доказателства, че не е извършвал действията възприети от контролните органи, няма и твърдения в тази посока. Единствено е оспорена възможността мястото на извършване на нарушението да се индивидуализира чрез посочване на географски координати. На това възражение е даден мотивиран отговор. Касационната инстанция споделя съображенията на съда, че при наличие на ясни и конкретни координати  мястото на извършване на нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен. Правилен и обоснован от доказателствата събрани в хода на административнонаказателното и съдебното производство е изводът на въззивния съд, че фактите са настъпили по начина описан в НП.

Съдът е направил анализ на приложимите към деянието правни норми и е изложил обстойно мотиви относно съставомерността на нарушението, справедливостта на наказанието и законосъобразността на извършеното в полза на Държавата отнемане на предмета на нарушението и на вещите послужили за извършването на нарушението, както и на определения размер на обезщетението.

На изложените съображения касационната инстанция намира, че решението не страда от касационните пороци посочени в касационната жалба и, че следва да бъде потвърдено.

Основателно при този изход на спора е направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 356/27.02.2020г. постановено от XХІІІ състав на ВРС по нахд № 4363/2019г..

Осъжда И.Н.Ж. да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури 100лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.