Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………………/………………….… , гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5166 по описа за
2018год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Н.к.“ ЕООД ЕИК *********, подадена
чрез адв. И. ***-F398030/03.10.2018год. на зам.
Директора на ТД на НАП Варна, с което въззивника е било наложно адм. наказание имуществена санкция в размер на 4000лв. на осн. чл.104, ал.1 от ЗЗО за нарушаване нормата на чл. 40,
ал.1 т.1 от същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано и моли
съда да го отмени.
Във фазата по съществото на
делото процес. представител на въззивното дружество моли съда да отмени НП като
излага доводи както за недоказаност на адм.наказателното
обвинение, така и за допуснати нарушения на процес. правила обвързани от липса
на мотиви досежно приложението на чл.28 от ЗАНН.
Процес. представител на
въззиваемата страна, във фазата по съществото на делото моли жалбата да бъде
оставена без уважение като изразява становище за безспорна доказаност на
нарушението.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Във
връзка със Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000318002192-020-001/13.04.2018 г., изменена
със ЗИЗВР №№ Р-03000318002192-020-002/25.06.2018 г. и
Р-03000318002192-020-003/26.06.2018г. св. О.Г. извършил проверката
на въззивното дружество "Н.К."
ЕООД при която констатирал, същото като работодател не е внесло по сметка на
компетентната ТД на НАП Варна в
законоустановения срок по чл. 40, ал.1 от ЗЗО дължимите осигурителни
вноски за здравно осигуряване на лицето за което е длъжно да плати за м. 12.2017го
и за м.01.2018год. декларирани за периоди, с декларации обр.
6, в размери както следва:
-
Декларация обр. 6 № 0300018302553/23.01.2018год. за период
01.12.2017г. - 31.12.2017г. Дължима здравноосигурителна вноска 104лв. със срок
на плащане до 25.01.2018год.;
-
Декларация обр. 6 № 03000183076869/26.02.2018год. за период 01.01.2018г. - 31.01.2018г. Дължима здравноосигурителна вноска
104лв. със срок на плащане до 26.02.2018год.;
Предвид
така установените обстоятелства, св. Г. приел, че дружеството е нарушило
разпоредбата на чл. 40, ал.1, т.1 от ЗЗО вр. чл. 104,
ал.1 от същия закон. До дружеството била изпратена покана за явяване на негов
представител в 7-дневен срок за съставяне АУАН. Поканата била получена на
адреса на управление на 05.07.2018год.
На
02.08.2018год., в отсъствие на представител на въззивното дружество, св. О.Г. съставил срещу дружеството АУАН бл.№
F398030. Актът бил надлежно предявен и връчен на
представляващия въззивното дружество на 19.09.2018год.
На
03.10.2018год., въз основа на акта, АНО издал процесното НП като е приел изцяло
фактическите констатации изложени в него приел, е че въззивника е нарушил
разпоредбата на чл. 40, ал.1, т.1 от ЗЗО вр. чл. 104,
ал.1 от ЗЗО и му наложил адм. наказание имуществена
санкция в размер на 4000лв.
Като
писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № ЗЦУ – ОПР-17 от
17.05.2018год. на ИД на НАП, Покана изх.№
Р-03000318002192-УДДд11-01/29.06.2018год. изходяща от св. Г. и адресирана до
въззивното дружество, известие за доставяне, както и протокол №
1357414/18.05.2018год.
Като
свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал актосъставителя,
О.Г., който в показанията си пред съда пресъздава възприятията си от
извършената проверка и констатациите от нея с нужната конкретика.
Като
писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети справка за
задълженията на осигурител по Декларация обр.6 за
период на задължението от 12/2017 до 1/2018, протокол изх.№
0300018302553/23.01.2018год., Протокол изх.№ 03000183076869/26.02.2018год.,
заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на ел.
административни услуги предоставяни от НАП с КЕП, както и разпечатка от инф.
масив на ТД на НАП досежно подадени декларации обр.1
и обр.6.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства,
както писмени така и гласни, които преценени по отделно и в своята съвкупност
не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.
При извършена служебна проверка
за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното
производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В същото време обаче съдът
констатира, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това
основание.
Безспорно се установява, че с
декларации обр. 6, въззивното дружество е декларирало
пред ТД на НАП гр. Варна ЗОВ за месеците декември 2017год. и януари 2018год. в
размер на по 104лв. за всеки от месеците. Установява се също така от
приложената по делото справка за задължения по декларации обр.6,
че тези осигурителни вноски за ЗО не са били внесени по сметка на ТД НАП в законоустановените срокове, които в случая съобразно чл.40,
ал.1, т.1 б. „в“ от ЗЗО вр. чл.7, ал.1 от КСО са до
25.01.2018г. за вноската за месец декември 2017год. и до 26.02.2018год.
(доколкото 25.02.2018год. е неприсъствен ден) за втората вноска за месец януари
2018год.. Невнасянето на вноските за ЗО в посочените по-горе срокове от
обективна страна осъществява състава на нарушението по чл. 104, ал.1 вр. чл. 40, ал.1, т.1, б.“в“ от ЗЗО, вр.
чл. 7, ал. 1 от 1 от КСО.
И доколкото нарушението е
формално, а въззивника е ЮЛ, то неговата отговорност е обективна и безвиновна, т.е. единственото условие за нейното ангажиране
е да се установи поведение, което да представлява нарушение на законови
задължения. В случая както бе посочено по-горе в мотивите, е налице
неизпълнение на задължението за внасяне на вноски за здравно осигуряване за два
месеца. Установено е бездействие при правно задължение за действие, поради
което и нарушение на закона е налице.
Що се касае до наведеното във
фазата по същество възражение от процес. представител на въззивника за
недоказаност на нарушението обусловено от липсата на доказателства досежно
това, че лицето което било подало декларациите било упълномощено от въззивника
да подава декларации, то не се споделя от съда доколкото видно от представените
писмени доказателства двете декларации са подадени от лице с представителна
власт, упълномощено от въззивното дружество да подава декларации пред ТД НАП.
Освен това задължението е безспорно и е факт, че вноските не са постъпили и към
момента на съставяне на НП. В контекста на всичко изложено по-горе съдът счете,
че поведението на въззивника принципно попада в хипотезата на чл. 104 от ЗЗО.
При това съдържание на НП обаче очевидно и за самия административно-наказващ
орган е останало неясно конкретно извършеното деяние, изпълнителната му форма и
в крайна сметка за какво точно нарушение е упражнил санкционната си власт,
респективно ангажирал отговорността на нарушителя. В случая видно от
наказателното постановление АНО е описал словесно две отделни адм. нарушения (невнасяне на ЗОВ за месец декември в срок
до… и невнасяне на ЗОВ за месец януари в срок до…), а е приел за осъществено
едно единствено нарушение. Горното представлява съществено процесуално
нарушение изразяващо се в пряко противоречие с императивната разпоредба на
чл.18 ЗАНН съгласно която когато едно лице извърши няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват отделно за всяко от тях. Очевидно е, че
нормата на чл.18 от ЗАНН не допуска при наличие на идеални и реални съвкупности
на административни нарушения да се определя едно общо наказание, а ЗАНН като
цяло не предвижда и хипотезата на продължавано нарушение (каквато възможност е
предвидена в НК – чл.26). В горната насока е и ТР № 77 от 29.XI.1984 г. по н.
д. № 68/84 г., ОСНК. Съгласно същото „В административнонаказателната
отговорност не се прилагат разпоредбите на чл.
23 - 26 НК, ако са извършени две или
повече деяния, за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно
наказание и няма да се определя общо наказание. Няма пречка обаче нарушенията
да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление“. И
доколкото в случая в АУАН и НП са описани на практика по две нарушения, а е
прието че е осъществено само едно (в акта е посочено, че нарушението е първо и
навсякъде в него се сочи единствено число), с НП пък е наложена само една
санкция при пълна неяснота за кое точно нарушение е наложена тя, то според
настоящия съд в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването
на какво точно нарушение е обвинено кога и при какви обстоятелства го е
извършило за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.
В случая при факти за извършени няколко административни нарушения е наложена
една санкция, при липсата на ясни мотиви колко деяния са приети за извършени и
кое от деянията е санкционирано.
Що се касае до наведеното
възражение за липса на мотиви в НП досежно неприложението на чл.28 от ЗАНН то
се споделя от съда, доколкото действително мотиви в тази насока липсва. Липсата
на мотиви по отношение неприложението на чл.28 от ЗАНН обаче само по себе си не
влече отмяна на НП на процес. основание доколкото тази преценка би могла да
бъде направена и от съда и при положителен отговор би довела до отмяна на НП
като издадено в нарушение на материалния закон. В случая обаче съдът намира за
нужно да отбележи, че и според него предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН не са налице. Касае се за типично нарушение.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона,
същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова
следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание
чл. 63 от ЗАНН Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП №361692-F398030/03.10.2018год.,
на зам. Директора на ТД на НАП Варна, с което на „Н.К.“ ЕООД ЕИК ********* е
било наложено адм. наказание имуществена санкция в
размер на 4000лв. на основание чл.104, ал.1 от ЗЗО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: