Р Е Ш Е Н И Е
№ 251
Гр.Шумен, 22 Ноември
2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд, в открито
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: М. Маринов
при
секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№195/2017г.
по описа на ШОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по предявени искови претенции по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр.
103 от 23.12.2005 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., считано от 01.01.2016 г./
във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
и евентуални по чл.45 ЗЗД, чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
предявени от Ц.Х.Б.
и А.Х.А., срещу "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД, гр. С., "МБАЛ –
Шумен" АД, гр.Ш. и Д.Д.В..
В
молбата си ищците излагат, че са наследници на майка си Е.Г.Х., ЕГН **********,
починала на 15.08.2012 г. в „ МБАЛ – Шумен „ АД, гр. Ш.. На 12.08.2012 г.
същата претърпяла ПТП като пътник в л.а. „ Рено 5 „, ДК № В ... СР, управляван
от собственика И.М.С., който бил ударен от л.а. „ Сеат Толедо „, рег. № В ...
РТ, като и двата автомобила са се движели по път от републиканската пътна мрежа
с номерация І-4. След ПТП участниците в него, включително майка им, били
откарани, от пристигнала на място линейка в „ МБАЛ – Шумен „. Е. Х. се
оплаквала от болки в гърдите, главата и десния крак, но след прегледа пожелала
да си тръгне. Въпреки това, по настояване на лекарите, останала за провеждане
на лечение в болницата. Във връзка с оплакванията й, дежурният лекар в „ Спешно
отделение „ я изпратил за снимка в отделението по образна диагностика, с искане
за рентгенография на глава – фас и профил, като посочил вероятна диагноза –
ПТП, подкожен хематом на главата. По това време дежурен лекар в отделението
била ответницата д-р Д.В., която работела с рентгенов лаборант М.Г.. Г.
направила две снимки, които В. видяла, разчела и в заключението си записала, че
черепните кости са без травматични изменения. По-късно същия ден д-р В.С.изпратила
Х. за образно изследване на таз, тазобедрена става – дясна и шийни прешлени.
Рентгеновият лаборант Г. направила снимките и от работния компютър ги изпратила
на компютъра на рентгенолога. За разчитане на екрана на ответницата В.
пристигнали 3 бр. снимки – една на таз и 2 бр. на шийни прешлени. След като ги
видяла, д-р В. отбелязала, че тазовите кости и тазобедрени стави са без
травматични увреждания, шийни прешлени – без травматични изменения.
Рентгеновата снимка на дясна тазобедрена става не била видяна и разчетена от В.,
тъй като преминала към първата серия снимки направени на пострадалата, които
вече били разчетени. По искане на д-р С., д-р В. направила на Х. и ехография на
коремни органи, при който преглед констатирала и отразила, че няма данни за
течност в перитонеалната кухина и огнищни изменения на паренхимни органи.
Констатирала само заболяване на десен бъбрек. За консулт бил извикан дежурният
травматолог д-р В. Д., който извършил преглед на пострадалата, запознал се с
рентгенографията на таз, не установил данни за счупване, но в консулта записал,
че при престиране на оплакванията следва да се извърши повторна рентгенография
след два дни и повторен консулт с ортопед. След изготвяне на всички
изследвания, Х. била настанена за лечение във ІІ-ра хирургия на МБАЛ – Ш.. При
приемането й бил направен консулт с дежурния неврохирург, който впоследствие
минал на визитация, като проследявал състоянието на болната. На 13.08.2012 г.
лекарят записал в ИЗ, че пострадалата е спокойна, няма главоболие, контактна,
адекватна, няма данни за повишено черепно налягане, и й предписал съответно
медикаментозно лечение. Х. се оплаквала от болки в гръдния кош и десния крак и
на 14.08.2012 г., при визитация, д-р С. поискал да й бъде направена
рентгенография на бял дроб, което било сторено. На пострадалата било
проследявано кръвното налягане, продължило и лечението с обезболяващи. Завеждащ
ІІ-ро хирургично отделение по това време бил д-р О.О., който на 14.08.2012 г.
извършил преглед на Х., която и на него се оплакала от болки в тазобедрената става.
Д-р О. отразил това в ИЗ и отбелязал, че тя следва да остане за активно
наблюдение. Вечерта на същия ден дежурен бил д-р Б.М., който направил вечерна
визитация, като и на него пострадалата споделила оплакванията си за болки по
цялото тяло, но основно в крака, поради което той назначил обезболяващи
средства. На 15.08.2012 г., в 02:00 часа д-р М. отново посетил пациентката. Тя
имала същите оплаквания, които лекарят отразил в съответната графа, както и, че
няма промяна в състоянието й. Кръвното налягане било 90/40, поради което д-р М.
назначил вливане на електролитен разтвор за венозно лечение. На същия ден, в
04:55 часа, при проверка на банката от дежурната сестра, Х. била намерена
починала, като в ИЗ било отразено, че вероятната причина за това е от
кардиологичен произход. Окръжна прокуратура – Ш. повдигнала срещу водача на
л.а. „ Рено 5 „, ДК № В ... СР – И.М.С. обвинение за престъпление по чл.343,
ал.4, вр. ал.3, б.”б”, вр. ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 и чл.129, ал.2 от НК,
вр. чл.38, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 12.08.2012 г., при управление на
посочения автомобил нарушил правилата за движение по чл.38, ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т. И. А. и смърт на Е.Г.Х.,
ЕГН **********, настъпила на 15.08.2012 г. в „ МБАЛ – Ш. „, като смъртта на Х.
е причинена в условията на независимо съпричиняване с Д.Д.В., която на
12.08.2012 г., като лекар в „ МБАЛ – Ш. „, поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /
медицинска професия / не изпълнила задължението си за компетентно
диагностициране, вменено й в разпоредбите на т.2.5 от Правилата за добра
медицинска практика на лекарите в РБ от 2005 г.. Срещу В. било повдигнато
обвинение по чл.123, ал.1 от НК, вр. чл.46, ал.2 от ЗЗ, вр. чл.2.5.2 от
ПДМПЛРБ, за това, че на 15.08.2012 г., в гр. Ш., причинила смърт на Е.Г.Х.,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност / медицинска професия /, осъществено на
12.08.2012 г. в „ МБАЛ – Ш. „, изразяващо се в недиагностициране счупване на
таза в областта на срамната кост в дясно на Е. Х., в нарушение на чл.46, ал.2
от ЗЗО и т.2.5.2 от ПДМПЛРБ, като престъплението е извършено в условията на
независимо съпричиняване с И.М.С.. По внесеното обвинение било образувано НОХД
№ 193/2015 г. по описа на ШОС. В хода на същото подсъдимият С. починал, поради
което по отношение на него производството по делото било прекратено. От
назначените в хода на наказателното производство СМЕ се установило, че
непосредствената причина за смъртта на Е.Г.Х. е остра травматична
следкръвоизливна анемия, ретроперитониален хематом, предизвикани от счупване на
таза в областта на оцетницата и частично разкъсване на саркоилачна става. По
посоченото НОХД срещу ответницата Д.Д.В. била постановена оправдателна присъда,
която била отменена с решение № 69/10.04.2017 г. по ВНОХД № 510/2016 г. на
ВАпС, като делото било върнато за ново разглеждане на ШОС, пред който било
образувано НОХД № 130/2017 г.. С разпореждане № 300/05.05.2017 г. делото било
прекратено и върнато на ШОП. Ищците твърдят, че така описаното поведение на
лечебния персонал налага извод, че по време на престоя си в „ МБАЛ – Шумен „
майка им е била лишена от адекватно лечение, основано на добра медицинска
практика, отговаряща на изискванията за своевременност, достатъчност и
качество, визирани в чл.46, ал.3 от ЗЗО, което е станало причина за нейната
смърт. В резултат от кончината на Х., ищците изпитвали изключително силни
душевни болки и страдания, свързани с непрежалимата загуба на майка им, която
те обичали безрезервно, тъй като, макар и в напреднала възраст, чувствата на
взаимна обич и привързаност били изключително ярки. След нелепата смърт на
майка им, ищците били покрусени, изгубили чувство за перспектива в живота,
изолирали се максимално от околните, нищо не било в състояние да ги зарадва. За
периода, през който Е.Г.Х. е била настанена в „ МБАЛ – Ш. „, болницата имала
застраховка „ Професионална отговорност на медицински персонал „ по
застрахователна полица № 211011271000034/29.08.2011 г., сключена с ответника „
ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, гр. С., за период от 30.08.2011 г. до 29.08.2012
г., с предмет „ Професионална отговорност на застрахования за причинено телесно
увреждане или смърт на пациент в резултат небрежност, грешка или пропуск,
допуснати при професионално обслужване, което е предоставено или би трябвало да
бъде предоставено от застрахования. „. Отговорността на ответника „ ДЗИ – Общо
застраховане „ ЕАД, гр. С. следвала от визирания договор за застраховка, като
пребиваването на майката на ищците в „ МБАЛ – Ш. „ попадала в срока на действие
на същия. Предвид изложеното, ищците молят съдът да постанови решение, с което
да осъди „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, ЕИК ..., да заплати на Ц.Х.Б., ЕГН **********
и А.Х.А., ЕГН ********** сумата от по 80000 лева за всеки, представляваща
обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на майка им Е.Г.Х., в
резултат на неадекватно лечение, неотговарящо на изискванията за
своевременност, достатъчност и качество, визирани в чл.46 от ЗЗО, проведено в
периода 12.08.2012 г. – 15.08.2012 г. в „ МБАЛ – Ш. „ АД, ведно със законната
лихва върху главницата считано от три години преди предявяване на иска
/03.08.2017г./ до окончателното и изплащане /вследствие на неправилно
обездвижена в тази част искова молба ищците са сочили и конкретен размер на
лихвата до предявяване на иска, не в съответствие с утвърдената съдебна
практика/. В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на исковете
срещу ответника „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, гр. С. или изчерпване на
застрахователния лимит, молят съдът да осъди ответниците „ МБАЛ – Ш. „ АД, ЕИК ...,
и Д.Д.В., ЕГН **********, да им заплатят солидарно посочените по-горе суми,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди и законна лихва, в пълен
размер, съответно – за остатъка над застрахователния лимит.
В съдебно заседание на 22.10.2019г.,
ищцовата страна се е отказала от исковата си претенция срещу ответника Д.Д.В.,
и с протоколно определение от същата дата, на основание чл.233 от ГПК, съдът е
прекратил производството по делото по отношение на предявените срещу този
ответник искови претенции, като му е присъдил деловодни разноски в размер на
5030 лева.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът
„ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, ЕИК ..., депозира отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове, както по отношение на тяхното основание, така
и по размер и моли за присъждане на извършените по делото разноски. Твърди, че
„ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД не е пасивно легитимирано да отговаря по
предявените искове, тъй като, съгласно чл.2, раздел І от Общите условия за
застраховане на професионални отговорности, явяващи се неразделна част от
застрахователния договор по застрахователна полица № 211011271000034/29.08.2011
г., вредите се обезщетяват на основата на искове, предявени за първи път
писмено през срока на застраховката, при условие, че събитията на чиято основа
са предявени исковете са настъпили след началната дата на застраховката. Видно
от материалите по делото, исковата молба била депозирана на 03.08.2017 г., а
материалите са получени от ответника на 29.01.2018 г., на която дата застрахователят
е уведомен за първи път относно предявените искове. За периода, обхващащ
депозиране на исковата молба и допълнителните уточняващи молби между „ ДЗИ –
Общо застраховане „ ЕАД и „ МБАЛ – Ш. „ АД не е съществувало застрахователно
правоотношение по риска „ Професионална отговорност на медицинския персонал „.
Представената от ищците застрахователна полица не покривала периода, в който се
сочи, че е настъпило застрахователното събитие – смъртта на Е.Г.Х.. Смъртта на
лицето е настъпила на 15.08.2012 г., но искът е предявен на 03.08.2017 г.,
години след изтичане крайния срок на застрахователния договор. Ответникът
заявява, че не оспорва наличието на представения от ищците застрахователен
договор, но твърди, че страните по него са постигнали съгласие
застрахователното покритие да се простира в рамките на договорените лимити, за
отговорност спрямо всички искове, предявени към застрахователя през срока на
действие на застрахователната полица, за вреди, произтичащи от неправомерни
деяния, осъществявани за периода от началото на уговорената ретроактивна дата –
30.08.2008 г. до 29.08.2012 г.. Необходимо условие за възникване правото на
застрахователно обезщетение било вредите да са причинени от деяния, осъществени
за времето от 30.08.2008 г. до 29.08.2012 г. и претенцията на третото увредено
лице спрямо застрахования да е предявена писмено през периода 30.08.2011 г. –
29.08.2012 г., или възприет е т.нар. модел „ climes made „, при който отговаря
застрахователят, сключил договор към момента на предявяване на претенцията за
обезщетение, макар и вредоносното деяние да е извършено или допуснато преди
началната дата на застрахователната полица, но след уговорената ретроактивна
дата. Предвид така избраната от застрахования клауза, при която да се сключи
застрахователния договор, следва, че, макар и вредоносното деяние да е
извършено след ретроактивната дата в срока на застраховката, то предвид
предявяване на претенцията на увреденото лице след изтичане срока на полицата –
29.08.2012 г., в настоящата хипотеза за застрахования не възниква право на
застрахователно обезщетение. На следващо място, ответникът оспорва, че смъртта
на майката на ищците е настъпила вследствие твърдяното неадекватно лечение,
неотговарящо на изискванията на чл.46, ал.3 от ЗЗО, проведено от страна на д-р Д.В.
или на което и да е друго лице, част от персонала на „ МБАЛ – Ш. „ АД, от което
следва, че липсва един от елементите от фактическия състав, който би породил
отговорност за непозволено увреждане, респ. функционално обусловената такава за
застрахователя. В условията на евентуалност, ответникът се позовава на т.18,
раздел VІІІ, който гласи, че, ако застрахованият не изпълни задълженията си по
т.17.1, т.17.2, т.17.3 – т.17.8 вкл., застрахователят може да намали или да
откаже изцяло или отчасти изплащане на застрахователно обезщетение. За
предявените от ищците искови претенции ответното застрахователно дружество е
уведомено едва с получаване на материалите по делото, но не и посредством
конкретно изпълнено задължение по договора, от страна на застрахованите лица.
Освен изложеното, счита, че претенциите на ищците се явяват неоснователно
завишени, както с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с оглед на
социално – икономическата обстановка към датата на смъртта на тяхната майка.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК,
ответникът „ МБАЛ – Ш. „ АД, депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни. Твърди, че
исковете са недопустими, предвид обстоятелството, че претенциите са вече
предявени в наказателното производство, посочено в исковата молба. Относно
основателността на исковете, счита, че липсват фактически твърдения от страна
на ищците относно наличие на конкретно виновно и противоправно действие или
бездействие на лице или лица от персонала, причинило увреждането, с оглед на
което е невъзможно да изрази становище по останалите елементи от фактическия
състав на деликта. За да бъде ангажирана отговорността на болницата по чл.49 от ЗЗД, трябва да се установи конкретно физическо лице – неин служител или
служители, които с конкретни противоправни деяния са причинили вредоносния
резултат – смъртта на Е.Г.Х., както и да е налице причинно следствена връзка
между деянията на персонала и вредоносния резултат, каквато в случая не се
установява. От приложената СМЕ за оглед и аутопсия на труп е видно, че
непосредствената причина за смъртта на Е. Х. е остра сърдечна недостатъчност,
настъпила в резултат на масивна вътрешна кръвозагуба, обусловена от травматични
увреждания – счупване на таза в областта на десния ацетабулум, частично
разкъсване на дясната хълбочно-кръстцова става и голям ретроперитонеален
хематом. Същевременно обаче се касае за жена на 75 г., с множество болести
увреждания, установени по време на аутопсията. Някои от тези заболявания сами
по себе си могат да обусловят развитие на остра сърдечна недостатъчност, поради
което експертната комисия в наказателното производство е приела, че за
настъпването на смъртта е възможно съществено да са допринесли и установените
болестни увреждания. От заключенията на експертизите е видно, че въпросното
счупване, ако и да е било пропуснато, няма отношение към настъпването на
смъртта, тъй като кръвоизливът, който това счупване причинява е незначителен. В
същото време, счупването на десния ацетабулум и разкъсването на дясната
хълбочно-кръстцова става не се изобразяват на рентгенографиите в проекциите, в
които са направени, за което рентгенологът няма вина. Предвид изложеното,
счита, че, ако има допусната лекарска грешка, то това се дължи на
несъвършенството медицинската наука или на обективно трудните условия, в които
се осъществява дейността на лекаря. Що се касае до въпроса при правилно
диагностициране и лечение на недиагностицираните травми би ли могла да се предотврати
смъртта на пострадалата, положителен отговор не може да бъде даден като се има
предвид общото й здравословно състояние. С оглед на горното, счита, че
персоналът на „ МБАЛ – Ш. „ АД е извършил всичко, което е било възможно при
осъществяване лечението на Е. Х. и е провел адекватно такова, съответстващо на
изискванията на чл.46, ал.3 от ЗЗО. В случай, че съдът приеме, че следва да
бъде ангажирана отговорността на „ МБАЛ – Ш. „ АД, прави възражение за
съществено съпричиняване от извършителя на ПТП, както и от пострадалата със
съпътстващите я заболявания, поради което евентуално дължимото от болницата
обезщетение следва да бъде в минимални размери. Наред с това, счита, че
предявеният размер на претенциите е значително завишен, несправедлив и
несъответен на конкретните обстоятелства по случая. Позовавайки се на
изложеното, моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани, респ. – да уважи направеното възражение за съпричиняване и присъди
обезщетение в минимален размер, както и да му присъди извършените по делото
разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна: Ищците са син и дъщеря на Е.Г.Х..
На 12.08.2012
г. Е.Г.Х. претърпяла ПТП на път от републиканската пътна мрежа с номерация І-4.
След ПТП участниците в него били откарани в "МБАЛ – Ш.". Е. Х. се
оплаквала от болки в гърдите, главата и десния крак, и останала за провеждане
на лечение в болницата. Във връзка с оплакванията ѝ, дежурният лекар в „
Спешно отделение „ я изпратил за снимка в отделението по образна диагностика, с
искане за рентгенография на глава – фас и профил, като посочил вероятна
диагноза – ПТП, подкожен хематом на главата. В последствие било извършено и
образно изследване на таз, тазобедрена става – дясна и шийни прешлени. Рентгенолога
отбелязал, че тазовите кости и тазобедрени стави са без травматични увреждания,
шийни прешлени – без травматични изменения. От извършена ехография на коремни
органи, било отразено, че няма данни за течност в перитонеалната кухина и
огнищни изменения на паренхимни органи. След консулт с дежурният травматолог,
който извършил преглед на пострадалата, запознал се с рентгенографията на таз,
и не установил данни за счупване, но в консулта записал, че при престиране на
оплакванията следва да се извърши повторна рентгенография след два дни и
повторен консулт с ортопед. След изготвяне на всички изследвания, Х. била
настанена за лечение във ІІ-ро хирургично отделение на "МБАЛ – Ш.".
При приемането ѝ бил направен консулт с дежурния неврохирург, който
впоследствие минал на визитация, като проследявал състоянието на болната. На
13.08.2012 г. лекарят записал в ИЗ, че пострадалата е спокойна, няма
главоболие, контактна, адекватна, няма данни за повишено черепно налягане, и й
предписал съответно медикаментозно лечение. Х. се оплаквала от болки в гръдния
кош и десния крак и на 14.08.2012 г., при визитация, дежурния лекар поискал да
й бъде направена рентгенография на бял дроб, което било сторено. На 14.08.2012
г. Х. била прегледана и отново се оплакала от болки в тазобедрената става. Завеждащия
отделението отразил това в ИЗ и отбелязал, че тя следва да остане за активно
наблюдение. Вечерта на същия пострадалата споделила оплакванията си за болки по
цялото тяло, но основно в крака, на следващия дежурен лекар в отделението,
поради което той назначил обезболяващи средства. На 15.08.2012 г., в 02:00 часа
дежурният лекар отново посетил пациентката. Тя имала същите оплаквания, които
лекарят отразил в съответната графа, както и, че няма промяна в състоянието ѝ.
Кръвното налягане било 90/40, поради което било назначено вливане на
електролитен разтвор за венозно лечение. На същия ден, в 04:55 часа, при
проверка на банката от дежурната сестра, Х. била намерена починала, като в ИЗ
било отразено, че вероятната причина за това е от кардиологичен произход. В
хода на проведеното в последствие наказателно производство било установена причината
за смъртта на пострадалата - остра травматична следкръвоизливна анемия,
ретроперитониален хематом, предизвикани от счупване на таза в областта на
оцетницата и частично разкъсване на саркоилачна става.
От изготвената по делото комплексна съдебно-медицинска
експертиза се установява, че посочените при аутопсията увреждания - Счупването
на таза в областта на срамната кост в дясно, в областта на оцетницата,
частичното разкъсване на дясната сакроилиачна става, счупването на седмо ребро
в лява гръдна половина, и образувалия се в резултат на травмите ретро -
перитонеален хематом, не са били диагностицирани при пролежаването на
пострадалата в болницата. На тези травми не било провеждано лечение. На третия
въпрос експертите са отговорили, че недиагностицирането на счупването на
пубисната кост вдясно се дължало на технически проблем, възникнал с
рентгеновата система в отделението, а по отношение на останалите травматични
увреждания е било необходимо динамично проследяване на състоянието на пациента,
назначаване на други параклинични изследвания - лабораторни и образни,
допълнителни консултации със специалисти. На четвъртия въпрос отговора е - не
намаляването на оплакванията от страна на пациента са налагали провеждането на
допълнителни повторни прегледи, изследвания и консултации, каквито не били
извършени. При правилно диагностициране и лечение на горните травми би могъл да
се избегне смъртния изход. На въпроса допуснати ли са пропуски и нарушения от
специалисти във връзка с диагностицирането и лечението, вещите лица препращат
към отговора на третия въпрос. При извършване на щателен преглед на пациента по
отношение на таза и при наличие на болка в посочената област с оглед факта на
претърпяното автопроизшествие би следвало лекуващия лекар да предположи
наличието на счупване в посочената област. С оглед клиничната картина при
пациентката би следвало да бъдат назначени допълнителни образни изследвания. В
съдебно заседание експерта уточнява, че при констатирания срив в хемодинамиката
/спад на кръвното налягане/ и оплакванията за болки в дясна тазобедрена става,
е следвало незабавен консулт с ортопед и назначаване на по - мащабно образно
изследване, скенер на таз, параклинични изследвания, минимум проследяване на
хемоглобина. Посочва се, че при допълнителна рентгенография е било възможно да
се установят другите счупвания на пострадалата. По отношение на диагнозата, с
която е била приета Х. "Мозъчно сътресение лека степен - КП - 208 МКБ №S 06.00" медицинските стандарти били
спазени, а поради недиагностицирането на травматичните увреждания в областта на
таза, лечение в тази посока не било извършвано. На поставения към вещите лица
въпрос - Изпълнили ли са лекарите своите задължения в съответствие с Правилника
за устройството организацията и вътрешния ред в МБАЛ – Ш. и Медицинските
стандарти по Спешна медицина, Образна диагностика, Ортопедия и травматология, и
Хирургия, същите сочат, че отговора е даден в отговорите на предходните трети и
четвърти въпрос. Отбелязано е, че поставянето на диагноза в медицината не е
еднократен акт а процес. Първоначално се поставя предварителна клинична
диагноза. След проведени прегледи и изследвания тя може да се промени, ако
лабораторни и други изследвания показват наличие на други заболявания и
увреждания. Лекуващия лекар, дежурните лекари и консултанти участвали в
попълването на декурзусите в историята на заболяването. Параклинични
изследвания на пострадалата били направени само веднъж, при постъпването
ѝ в болницата. Клиничните прегледи отразени в документацията сочели на
липса на задълбочено клинично изследване на пациента. Наблюдението над болната
по същите документи, било провеждано повърхностно. Поставянето на диагноза било
отговорност на лекуващите лекари. Възрастта и придружаващите заболявания
утежнявали клиничната картина, но не повлиявали симптомите за установяване на
кръвоизлив.
От разпитаните в съдебно заседание свидетели М.Н.К.
/живееща на съпружески начала с ищеца А.А./ и К.Ж.Б. /съпруг на ищцата Ц.Б./ се
установява, че ищците са били в много близки отношения с майка си. През
последните години тя заживяла в къща в с.М.Г.. Помагали са ѝ, всяка
седмица са носели храна и лекарства. Баща им починал през 1973г. при сходни
обстоятелства, което допълнително се отразило на емоционалното състояние на
ищците. И двамата изживели изключително тежко смъртта на майка си, която била
основният човек в живота им, след смъртта на баща им. Затворили се в себе си,
ограничили контактите си, не можели да спят, и до настоящия момент не можели да
преживеят загубата и плачели с повод и без повод.
От
представената застрахователна полица №211011271000034/29.08.2011г., Клауза
"Професионална отговорност на медицински персонал" и "Общи
условия за застраховане на професионални отговорности" е видно, че между
"ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД като застраховател и "МБАЛ-Ш."АД
като застраховащ е сключен договор за застраховка "Професионална
отговорност на медицински персонал" за периода 30.08.2011 г. -29.08.2012
г. Застрахован по договора съгласно полицата, общите условия и специалната
клауза, е медицинският персонал на "МБАЛ-Ш."АД. Съгласно
посочения предмет и обхват на застрахователната защита застрахова се
отговорността на посоченото в полицата като застрахован лице, по отношение на
всички суми до размера на договорените лимити, за отговорността, която
застрахованият бъде законово задължен да заплати като обезщетение за вреди на
трети лица, вследствие на виновно неизпълнение на професионалните му
задължения, както и съдебните разноски по делата срещу застрахования,
образувано въз основа на искове, покрити от застраховката, като вредите се
обезщетяват въз основа на искове, предявени за първи път писмено през срока на
застраховката, при условие, че събитията, на чиято основа са предявени
исковете, са настъпили след началната дата на застраховката. Уговорена е
ретроактивна дата - 30.08.2008 г. като вид разширение на покритието, при което
застрахователят приема да обезщетява и искове, предявени в срока на полицата,
при условие, че събитията, на чиято основа са предявени исковете, са настъпили
след вписаната в полицата реткроактивна дата. Посочен е лимит на отговорността
- за един иск: Висш медицински персонал - 10000 лева, Медицински специалисти -
3000 лева, и за всички искове: Висш медицински персонал 100000 лева, Медицински
специалисти - 60000 лева.
Анализът
на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи. На първо место
е необходимо да се обсъди действието на процесния застрахователен договор по
отношение на настъпилото на 15.08.2012г. събитие. Договорът е сключен при
действието на чл.223 от КЗ
/обн. ДВ, бр. 103/05 г., отм. ДВ, бр. 102/15 г. / като вид договор за
застраховка "Гражданска отговорност", от подкатегорията застраховка
"професионална отговорност на лекари и медицински персонал", чието
сключване е предвидено като задължително съгласно нормата чл.189, ал.1 от ЗЗ,
и който няма самостоятелна уредба в КЗ (отм.), като попада в хипотезата на третия
вид задължителни застраховки по чл.249, т.3 от КЗ
(отм.) - други застраховки, установени със закон или с международен договор,
ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република Б.. Съгласно нормата на чл.189 от ЗЗ
/в действащата ѝ редакция към датата на договора/ лечебните заведения
задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в
лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно
неизпълнение на професионалните им задължения. Въпреки възприетата от настоящия
състав практика по отношение на валидността на изтъквания от ответната страна
принцип на определяне на застрахователното събитие "claims
- made principle",
съдът намира, че с оглед постановената актуална съдебна практика по аналогични
хипотези, в това число и по чл.290 и сл. от ГПК - Решение №355 от 19.03.2019 г.
на ВКС по т.д.№855/2018 г., II т.о., и др., следва да се съобрази с последната.
В застрахователноправната теория и практика са се обособили три модела на
застрахователно покритие при ЗГО. Първият принцип е "occurency
principle",
според който застрахователното покритие е според момента на извършване на
нарушението /непозволеното увреждане/. Вторият принцип е "damage
principle", който
определя като застрахователно събитие настъпването на вредата, която е
основание за претенцията за обезщетение. Според третия принцип "claims
- made principle",
за да възникне правото на застрахователно обезщетение, предявяването на
претенцията на пострадалия трябва да е станало по време на действието на
застрахователния договор. Този принцип познава три модела - първо, притезания,
които са повдигнати срещу застрахования по време на застрахователния договор и
произтичат от събития, които са настъпили през същия период от време; второ -
притезания, които са повдигнати през времетраене на договора, но произтичат от
събития, които са станали преди сключването на застрахователния договор
/обратно застраховане/; и трето - притезания, които са повдигнати след изтичане
на срока на застрахователния договор, но се дължат за събития, настъпили по
време на застрахователния период /застраховане на последваща отговорност/. В
горния смисъл "Застрахователно договорно право" П.Г.. Третия принцип,
въпреки по - честото му прилагане в по - новата международна практика, не е
възприет от българския законодател, поради което и следва да се приеме, че той
не е меродавен за отговорността на застрахователя. "Застрахователен
риск" по смисъла на § 1, т.2 от
Допълнителните разпоредби на КЗ отм. е обективно съществуваща
вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването
на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице.
Съобразно тази легална дефиниция, дейността на застрахования, като свързана с
вероятност за допускане на грешки, вследствие на които се налага извършването
на допълнителни разходи, се квалифицира като застрахователен риск. В параграф § 1 т.3
от Допълнителните разпоредби на КЗ отм. е дадена легална дефиниция
на понятието "Застрахователно събитие"- а именно "настъпването
на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие". Разпоредбите
на чл.2 от Раздел І от Общите условия, предвиждащи, че вредите се обезщетяват
на основата на искове, предявени за първи път писмено през срока на
застраховката, при условие, че събитията на чиято основа са предявени исковете,
са настъпили след началната дата на застраховката, от една страна не сочат с
катеричност и безусловност на възприемане на третия принцип на определяне на
застрахователното покритие, а от друга противоречат, на горепосочените
разпоредби, както и на разпоредбата на чл.186, ал.7 КЗ
отм., съгласно която Общите условия не могат да предвиждат условия и изисквания
към застрахования, включително такива при настъпване на застрахователното
събитие и по отношение на неговото доказване, за които може да бъде направена
благоразумна преценка, че нямат съществено значение по отношение на
ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие или на
доказването му, както и такива, за които може да се прецени, че съществува
правна или фактическа пречка да бъдат изпълнени. В случая правото на
застрахования да получи застрахователно обезщетение за вреди, настъпили по
време на действие на договора е предпоставено от поведението на трето лице –
увредения, от чиято воля зависи дали и кога ще предяви съдебен иск против
застрахования за причинените му от последния вреди. Все в подкрепа на горното
следва да се отбележи и, че към настоящия момент действа Наредба за задължителното
застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия, обн. ДВ,
бр. 80/2018 г., която изрично урежда този вид застраховане, с определяне на
условията и редът за сключването на договора, минималния му срок,
застрахователното покритие, размерът на минималната застрахователна сума и
начинът на нейното определяне, в съответствие с признатите принципи и
действащите разпоредби на КЗ. Неоснователни са и останалите възражения на
ответника ДЗИ за наличието на пречки за ангажиране на отговорността му.
Съобразно чл.226, ал.2 от КЗ отм. застрахователят може да прави възраженията,
които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с
изключение на възраженията по чл. 207, ал. 3 и 4
и чл. 224, ал. 1. Когато застраховката
"Гражданска отговорност" е задължителна по закон, застрахователят не
може да прави и възраженията за самоучастие на застрахования, а в ал.3 е
предвидено, че по застраховка "Гражданска отговорност", която е
задължителна, застрахователят отговаря спрямо увредения и когато застрахованият
го е увредил умишлено.
Елементите
на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са следните: Вреда; Причинна
връзка на вредата с противоправно
поведение на причинителя и; Вина
на прекия причинител на вредата. Елементите на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД са следните: Вреда; Причинна връзка на вредата с противоправно поведение на прекия
и причинител, а не с това на възложителя на работата; Вина на прекия причинител на вредата; Възлагане на работа на прекия причинител на вредата; Вредата
да е причинена от изпълнителя При или
по повод изпълнението на работата. В тежест на ищеца е да докаже настъпилите
вреди и причинната им връзка с противоправно поведение на изпълнителя, без
които елементи не би могло въобще да се коментират, както останалите изискуеми
от закона предпоставки, така и отговорността на възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на
някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Ищцовата страна твърди, че противоправното
поведение на преките причинители на вредата - служители на МБАЛ – Ш., се
изразява в допусната лекарска грешка /нарушение на правилата на добрата медицинска
практика/, в следствие на която са допуснали смъртта на майка им.
За да е налице противоправно деяние осъществено от служители на ответника МБАЛ – Ш. е необходимо да бъде установено нормативно задължение, неизпълнението на което да ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя. С оглед нормата на чл. 80 от Закона за здравето качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Принципите на които се основава предоставянето на медицинска помощ залегнали в чл. 81, ал.2, вр. ал.1 от Закона за здравето и обуславящи правото на достъпна медицинска помощ сочат на 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения;4. зачитане правата на пациента. Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 6, ал. (1) от Закона за лечебните заведания /изм. ДВ, бр. 59 от 2010 г./ лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Ето защо следва да се приеме, че е противоправно поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от ЗСОЛЛДМ, с основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. В конкретната хипотеза е приложима НАРЕДБА № 20 от 23.06.2010 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия /обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2010 г., отм. бр. 11 от 10.02.2015 г./, както и Наредба № 21/28.06.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ортопедия и травматология", обн. ДВ, бр. 75/ 04 г., отм. ДВ, бр. 95/16 г. В утвърдения стандарт по хирургия, раздел І.1 е посочено, че Медицинските стандарти по специалности с хирургична насоченост имат за цел да формулират изисквания за качество на хирургичната помощ, оказвана на пациентите в хирургичен кабинет, хирургично отделение или хирургична клиника, независимо от обема на извършваната в тях оперативна дейност. В раздел І.13.1 е записано - Хирургията обхваща познанията, техническите умения и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на болести на човешкото тяло, чието лечение трябва или може да се проведе по хирургичен начин. Научната основа на практическата дейност по хирургия включва знания за болестите на главата, шията, гръдния кош, коремната кухина и ретроперитонеалното пространство, горните и долните крайници. Хирургията изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, патофизиология, клинична патология, лабораторна и образна диагностика, предоперативно оценяване и интензивни следоперативни грижи, по хирургична онкология, травматология и други. Наред с това в хирургията се изучават основните принципи на асептиката и антисептиката, основната техника на операциите, лечението на хирургичните заболявания, както и на имунологията, трансплантологията, генетиката по хирургични проблеми. В Раздел ІV 2.1.4. се сочи - Клиничния диагностичен преглед като част от диагностичния процес включва следните основни компоненти: 2.1.4.1. анамнеза, насочена към уточняване на основното заболяване, неговата органна локализация, характер, разпространение на съседни органи и структури, наличие на спешни индикации за операция; 2.1.4.2. физикален преглед, насочен към уточняване на органната локализация на заболяването, неговото разпространение и/или ангажиране на съседни органи и структури, стадии на онкологично заболяване, симптоми, подкрепящи тезата за спешно състояние или спешни индикации за операция; 2.1.4.3. назначаване и провеждане на биохимични, микробиологични, вирусологични и други лабораторни изследвания, насочени към уточняване на основното заболяване и неговите усложнения; 2.1.4.4. назначаване и изпълнение на инструментални изследвания в обем, уточняващ характера на основното заболяване и неговите усложнения, прецизиращ индикациите за операция, евентуалния необходим лечебен обем на операцията, възможните варианти на оперативно или алтернативно нехирургическо третиране на заболяването; 2.1.4.5. провеждане на консултации със специалисти от други клинични специалности, насочени към уточняване на диагнозата, показанията за операция и причините за спешност. Като не са осъществили в пълния необходим обем диагностичните дейности, които специалистите в хирургичното отделение са били длъжни да извършат, както с оглед приетите стандарти и влошаващото се състояние на пациента, така и предвид задължението им за спазване на основните принципи при осъществяване на медицинската дейност - своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, служителите на МБАЛ - Шумен са допринесли, за леталния изход от лечението на пациента им. В тази насока е и заключението на вещите лица, които установяват, че при неотшумяващите оплаквания на пациента се е налагало провеждането на допълнителни повторни прегледи, изследвания и консултации, като е било необходимо и динамично проследяване на състоянието на пациента, назначаване на други параклинични изследвания - лабораторни и образни, допълнителни консултации със специалисти, каквито не били осъществени. Съобразно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на изпълнителя се предполага до доказване на противното.
За
да се ангажира отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД, следва да се
докаже, че противоправните действия са извършени от прекият причинител на
вредите, те са настъпили именно, поради това негово виновно поведение, и
вредите са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа, която
би следвало винаги да е позволена от закона. Законът предполага, че възложителя
поръчва работа, която е напълно правомерна, и затова именно е недопустимо да се
търси причинна връзка между вредата и противоправно поведение на възложителя. В
настоящия случай е безспорно установено, възлагането на работата от втория
ответник по смисъла на чл.49 от ЗЗД на служителите му, обстоятелство неоспорено
и от ответника.
Ето
защо съдът намира предявените искови претенции за доказани по основание.
Досежно размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Чл.52 от ЗЗД
указва на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но
и основанието за обезщетението е подчинено на справедливостта. Понятието
“справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценка на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид при определяне размер на обезщетението, а именно – характера
на увреждането, /което в настоящия случай е свързано със съпричиняване на
смъртта на майката на ищците, страданията, които са изпитвали/, начинът на
извършване, обстоятелствата, при които е извършено, първопричината за
увреждането, здравословното състояние и възрастта на починалата жена, близката
ѝ връзка с децата ѝ. Не се установява съпричиняване на вредата от
пострадалото лице. Съобразявайки всички изложени по – горе обстоятелства съдът
счита, че предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от по 30000 лева за всеки един от ищците, които са в съответствие с
характерът на увреждането, начинът и обстоятелствата на осъществяването му, и
не би довело до неоснователното им обогатяване.
Съобразно разпоредбата на чл.223 ал.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява, чрез заплащането на обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряка и непосредствена резултат от увреждането. С чл.226 ал.1 от КЗ е уредена правната възможност пострадалото лице, спрямо което застрахователят е отговорен да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента, тъй като непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие. За да е налице отговорност на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” между прекият причинител на вредата и застрахователят. Увреденото лице може да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени, а това са вредите, които не биха били покрити, когато отговорността на застрахователя е ограничена от лимита на застрахователната сума по сключената застраховка. Процесната хипотеза е именно такава. Ангажира се отговорността на застрахователя по сключения застрахователен договор по задължителна застраховка Професионална отговорност на медицински лица, на които е възложено осъществяване на медицинска помощ, от противоправното поведение на които е реализирана неимуществена вреда. Налице е покрит застрахователен риск съгласно клаузата по застрахователната полица, като лимитът на отговорност е 10000 лв., поради което и с оглед определения размер на дължимото обезщетение предявения иск срещу застрахователя следва да бъде уважен в размер на този лимит, а именно по 5000 лева за всеки един от ищците. Иска в останалата му част, до пълния предявен размер следва да се отхвърли, като неоснователен. Като законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна лихва за забава от 03.08.2014г. /три години преди завеждане на исковата молба/ до изплащане на вземането.
Доколкото иска по чл.49 от ЗЗД е предявен в условията на евентуалност, при отхвърляне на главния или изчерпване на застрахователния лимит, следва да се разгледа евентуалния. За разликата до дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди до 30000 лв., с оглед установения фактически състав по чл. 49 от ЗЗД, доколкото се установи противоправно деяние от служители на МБАЛ – Ш., на които е възложено извършване на медицинска помощ, то настоящия състав намира исковата претенция срещу "МБАЛ – Ш." АД за основателна за сума в размер на по 25000 лева за всеки един от ищците. За разликата до пълния предявен размер от 80000 лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от 03.08.2014г. /три години преди завеждане на исковата молба/ до изплащане на вземането.
На адвоката на ищцовата страна, на основание чл.38,
ал.2 вр. чл.38, ал.1 от ЗА вр. чл.7, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се определи
адвокатско възнаграждение в размер на 4730 лева, от която сума следва да се
присъди 1773,75 лева на адвоката представлявал ищците - адвокат Г. Шаренски от
ВАК, съразмерно с уважената част от иска, а платените от ищците разноски за изготвената
експертиза в размер на 500 лева, от които следва да се присъдят съразмерно с
уважената част от иска, в размер на 187,50 лева. На ответника "ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД следва да се присъдят деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 2206,25 лева, а на ответника
"МБАЛ Ш." АД - 3662,50 лева.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът "ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД
следва да заплатят държавна такса върху уважения иск в размер на 400 лева, а
ответника "МБАЛ
Ш." АД - в
размер на 2000 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА "ДЗИ
– Общо застраховане" ЕАД,
гр. С. с ЕИК ... ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Х.Б. с ЕГН ********** ***, и А.Х.А. с ЕГН **********,***, по 5000
лева на всеки, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки
и страдания от смъртта на майка им Е.Г.Х., в резултат на неадекватно лечение,
неотговарящо на изискванията на своевременност, достатъчност и качество,
проведено в периода 12.08.2012г. - 15.08.2012г. в "МБАЛ-Ш." АД, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 03.08.2014г. до окончателното изплащане на сумите,
като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ШУМЕН" АД с ЕИК ..., да заплати на Ц.Х.Б. с ЕГН ********** ***, и А.Х.А. с ЕГН **********,***, по 25000
лева на всеки, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
болки и страдания от смъртта на майка им Е.Г.Х., в резултат на неадекватно
лечение, неотговарящо на изискванията на своевременност, достатъчност и
качество, проведено в периода 12.08.2012г. - 15.08.2012г. в "МБАЛ-Ш."
АД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 03.08.2014г. до окончателното
изплащане на сумите, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен
размер.
ОСЪЖДА
"МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ШУМЕН" АД с ЕИК ... и "ДЗИ
– Общо застраховане" ЕАД,
гр. С. с ЕИК ... ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц.Х.Б. с ЕГН ********** и А.Х.А. с ЕГН ********** сумата от 187,50 лева, представляваща направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ц.Х.Б. с ЕГН ********** и А.Х.А. с ЕГН ********** да заплатят на "ДЗИ
– Общо застраховане" ЕАД,
гр. С. с ЕИК ...,
сумата от 2206,25 лева,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА Ц.Х.Б. с ЕГН ********** и А.Х.А. с ЕГН ********** да заплатят на
"МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – Ш." АД с ЕИК ..., сумата
от 3662,50 лева, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД, гр. С. с
ЕИК ... да заплати по сметка на ШОС държавна такса
върху уважения иск в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – Ш." АД с ЕИК ... да заплати по сметка на ШОС
държавна такса върху уважения иск в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – Ш." АД с ЕИК ... и "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД, гр. С. с
ЕИК ... ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат Г.В.Ш.
***...., в качеството му на процесуален представител на Ц.Х.Б. с ЕГН ********** и А.Х.А.
с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в
размер на 1773,75 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.В. в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: