МОТИВИ към присъда
№7/18.02.2020г. по
НОХД №51/2020г. по описа на АРС ІІІ-ти, н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград
е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Р.П.Б. *** и същият е предаден на съд
за извършено престъпление по чл.
151, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно за това, че
на
неустановена дата в периода от 09.06.2018 г. до 13.06.2018 г. в гр. Асеновград,
обл. Пловдив, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице,
ненавършило 14-годишна възраст – Н.Е.М., родена на *** г. /на 13 години към
онзи момент/ от гр. Асеновград, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл. 152 от НК.
След проведено разпоредителното
заседание защитника на подс. Б. направи искане делото да се разгледа по реда на
глава 27 от НПК, като заяви, че подсъдимия изразява желание да се възползва от
тази процедура. Това искане на защитника беше уважено, като след проведено разпределително
заседание, преди даване ход на съдебното следствие на подсъдимия бяха разяснени
правата му по чл.371 от НПК и същия се уведоми, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подс. Б. се призна за виновен,
като изцяло призна фактите изложени в обвинителният акт и изрази съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения,
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато,
като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по
делото доказателства се е установила фактическа обстановка идентична с
описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, предвид това,
че производството се води по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, с
оглед характеристичните данни на подсъдимия Б., това, че той е извършил
престъплението като непълнолетен, както и факта, че е оказал съдействие на
досъдебното производство за документиране на извършените деяния, както същия не
е бил осъждан към момента на извършване на престъплението,то да му се определи
наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2,б.“б“ от НК, а именно след
приложението на чл.63, ал.1,т.3 от НК да се замени предвиденото наказание
„Лишаване от свобода“ с наказание „Пробация“. Така наложеното наказание
„Пробация“ според прокурора следва да включва по съвкупност следните две
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“*** за срок от
шест месеца с периодичност на явяване е подписване от два пъти седмично, както
и мярката „Периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и
шест месеца. По този начин прокурора, счита че ще се изпълнят целите визирани в
чл.36 от НК. Пледира подс. Б. да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски, а веществените доказателства по делото да се унищожат като вещи без
стойност.
Сл. защитник на подсъдимия Б.,
адв. Н.Т., счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, като не
оспорва правната квалификация относно повдигнатото спрямо неговия подзащитен
обвинение. Счита, че спрямо подс. Б. следва да се определи наказание „Пробация“ което по съвкупност да
включва по съвкупност пробационни мерки в минимален размер.
Подс. Р.П.Б. се признава за виновен, съжалява за случилото
се и по същество моли за наказание пробация.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373 ал.2 и ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК всички
доказателства по делото, признанието на фактите по обвинителния акт направено
от страна на подсъдимия, направено в
съдебно заседание, дадените от него обяснения на досъдебното производство,
показанията на свидетелите Е.К.М., М.Н.З., П.Р.Б., М.Е.С. и Н.Е.М., като взе предвид и заключенията на вещото лице-д-р М.К.Б., по назначените по
делото две СМЕ /листи от 47 до 53 от сл.дело и листи от 56 до 62 от сл.дело/,
заключенията на вещите лица д-р М.Г.Г.и Д.Н.В.по назначените
по делото две комплексно съдебно психиатрична психологическа експертизи
/листи от 27 до 34 от сл.дело и листи от 36 до 44 от сл.дело/, както и писмените доказателства по делото, ведно с
характеристични справки, справка за съдимост, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Р.П.Б. роден на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, основно образование, работещ на частно, осъждан, с адрес
гр. Асеновград, ул. „Мургавец“ № 40, ЕГН **********
Подсъдимия Р.П.Б. призна изцяло фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
В началото на 2018г. подс. Р.П.Б.
бил непълнолетен и живеел в гр.
Асеновград, обл. Пловдив, ул. „Мургавец“ № 40, заедно със своите родители –
свидетелите М.Н.З.и П.Р.Б.. Подс. Б. се познавал с непълнолетната Н.Е.М.,
родена на *** г., която от своя страна живеела също в гр. Асеновград, обл.
Пловдив, ул. „Миньор“ № 48, заедно със своите родители – свидетелите Е.К.М. и М.Е.С..
През месец юни 2018 г. подс. Б. и
св. Н.М. започнали да се срещат по-често и отношенията им прераснали в интимни.
Към този момент подс. Б. бил на 17 години, а св. Н.М. била малолетна – на 13
години. Б. и М. не споделили на своите родители, че имат връзка.
На неустановена дата в периода от
09.06.2018 г. до 13.06.2018 г. в гр. Асеновград, с ясното съзнание, че тя е
малолетна, подс. Б. осъществил полов акт с Н.М.. М. осъществила половия акт с
подс. Б. доброволно, водена от чувствата си към него, без той да я е
принуждавал за това със сила или заплашване. При този полов акт двамата не
ползвали предпазни средства и св. М. забременяла. В следващите няколко месеца
подс. Б. и М. продължили да се срещат. В края на 2018 г. св. Н.М. започнала да
пълнее. Това било забелязано от нейната майка – св. М.С., която се усъмнила, че
е възможно нейната дъщеря да е бременна. Св. С. закупила тест за бременност, с
който установила, че дъщеря й е бременна. Тогава св. Н.М. разказала на своите
родители за връзката си с подс. Б. и споделила, че двамата се обичат и желаят
за в бъдеще да живеят заедно. Междувременно, св. Н.М. казала на подс. Б., че е
бременна и двамата решили да заживеят заедно като съпруг и съпруга в дома на Б..
В изпълнение на взетото решение
на неустановена дата през месец януари 2019 г. подс. Б. заживял съпружески със
св. Н.М. ***. Към момента на заживяването им заедно, подс. Б. бил пълнолетен –
на 18 години, а св. М. била малолетна – на 13 години.
На 17.03.2019 г. св. Н.М. родила
момиче, което двамата с подс. Б. запиС. с името М.. Подс. Б. и св. М.
продължили съжителството си в дома на Б. и подпомагани от своите родители
полагали грижи за детето.
В хода на разследването е
назначена съдебномедицинска експертиза /листи от 47 до 53 от сл.дело/ от
заключението на която се установява, че Н.Е.М. е родила на 17.03.2019 г., в
11:00 часа в гр. Асеновград момиче на име М. Н.М.. Според експерта детето е
родено в 39 гестационна седмица и 5 дни. Според вещото лице детето М. Н.М. е
заченато на 13.06.2018 г.
В хода на разследването е
назначена допълнителна съдебномедицинска експертиза /листи от 56 до 62 от
сл.дело/ от заключението на която се установява, че за да е заченато на 13.06.2018г. детето М. Н.М.,
то родителите му е трябвало да осъществят половия акт или на същата дата
13.06.2018 г. или най-много 2-3 дни преди тази дата. Според вещото лице, като
се има предвид възрастта на майката и бащата и тяхното физическо състояние,
по-вероятно от медицинска гледна точка е половият акт да е осъществен на
13.06.2018 г.
В хода на разследването на Н.Е.М.
е назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, /листи
от 27 до 34 от сл.дело/ от заключението на която се установява,че Н.М. не
страда от психично заболяване и не се води на диспансерно наблюдение към
ЦПЗ-гр. Пловдив. Към момента на двете деяния /месец юни 2018 г., когато Р.Б. е
извършил съвкупление с нея и към месец януари 2019 г., когато същият е заживял
съпружески с нея/, макар и малолетна, М. е могла да възприема факти и
обстоятелства от обективната действителност и може към настоящият момент да
дава достоверни показания относно случилото се и да участва като свидетел в
наказателното производство. При нея липсват данни за психично заболяване и
умствено изоставане, може да се приеме, че тя е в състояние да възприема
заобикалящата я действителност и произтичащите събития и може да ги
възпроизвежда. Трябва да се вземе предвид и възрастово обусловената внушаемост
и склонност към афектно обусловено поведение, нагледно образната памет,
неустойчивото внимание и конкретно образното мислене могат да са причина за
разминаване в някои детайли на свидетелските показания.
В хода на разследването на Р.Б. е
назначена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза /листи от 36 до 44 от
сл.дело/ от заключението на която се установява,че подс. Б. не страда от
психично заболяване и не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ-гр. Пловдив.
Към датата на извършване на съвкуплението с малолетната Н.Е.М. /месец юни 2018
г./, Б. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да
ръководи постъпките си. Извършеното от Б. не е резултат на лекомислие или
увлечение. Според вещото лице, към датата на извършване на двете деяния /месец
юни 2018 г., когато се е съвкупил с малолетната Н.Е.М. и към месец януари 2019
г., когато е заживял съпружески с нея/, е могъл и може към настоящият момент да
възприема и възпроизвежда факти от обективната действителност, както и да дава
достоверни обяснения за тях и да участва в наказателното производство.
В хода на разследването в
качеството на обвиняем е привлечен Р.П.Б., на когото са било повдигнато и
предявено обвинение за извършени от него две престъпления:
За това, че на неустановена дата
в периода от 09.06.2018 г. до 13.06.2018 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив,
като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице,
ненавършило 14-годишна възраст – Н.Е.М., родена на *** г. /на 13 години към
онзи момент/ от гр. Асеновград, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл. 152 от НК -
престъпление по чл. 151, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,
За това, че на неустановена дата
през месец януари 2019 г. в гр. Асеновград, ул. „Мургавец“, № 40, като
пълнолетен, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 14 годишна възраст – Н.Е.М., родена на *** г. /на 13 години към
онзи момент/ от гр. Асеновград – престъпление по чл. 191, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
В хода на разследването прокурора е извършил служебна проверка в
деловодството на РП-Асеновград, при което се
е установило висящо досъдебно производство – следствено дело № 150/2019
г. по описа на ОСО на ОП-Пловдив, преписка № 570/2019 г. на Районна прокуратура
гр. Асеновград. Същото е било образувано на 24.04.2019 г. за престъпление по
чл. 191, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. На 17.09.2019 г. по следственото дело в
качеството на обвиняем е привлечен Р.П.Б. за това, че през месец декември 2018
г. в гр. Асеновград, като пълнолетно лице, без да е сключило граждански брак, е
заживяло съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст – Н.Е.М.
ЕГН: ********** – престъпление по чл. 191, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Според
справката, разследването по делото е приключено и на 06.11.2019 г. , като въз
основа на събраните материали в РС-Асеновград е бил внесен обвинителен акт
срещу Р.П.Б. за извършеното от него престъпление по чл. 191, ал. 3, вр. ал. 1
от НК. В РС-Асеновград е било образувано НОХД № 876/2019 г., приключило със
споразумение № 198/18.11.2019 г., в сила от 18.11.2019 г., с което на подс. Б.
е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години. Предвид установеното с
постановление на РП-Асеновград от 11.12.2019 г. на основание чл. 243, ал. 1, т.
1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, наказателното производство, по настоящото дело
водено срещу подс. Р.П.Б. за престъплението по чл. 191, ал. 3, вр. ал. 1 от НК било
частично прекратено, тъй като спрямо същото лице за същото престъпление вече
има влязла в сила осъдителна присъда на РС-Асеновград.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се установява от събраните по делото и на досъдебното производство,
гласни и писмени доказателства, както и събраните в хода на съкратеното съдебно
следствие писмени доказателства. Тя се подкрепя и направеното от подсъдимия
самопризнание на фактите по обвинителния акт, като същото си кореспондира и с останалите доказателства
събрани по делото, от обясненията на подс. Р.П.Б. дадени в хода на досъдебното
производство, от показанията на свидетелите и писмените и веществени
доказателства събрани по делото, както и от изготвената по делото две СМЕ и две
комплексни СППЕ,заключенията по която съдът възприема като обективни, пълни и
точни и от писмените доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК, както
си кореспондират със събраните по делото и надлежно приобщените към
доказателствения материал – характеристична справка, справка за съдимост и др.
писмени и веществени доказателства.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство, като свидетели Е.К.М., М.Н.З., П.Р.Б.,
М.Е.Сали и Н.Е.М., тъй като показанията им са логични и достоверни, като те
взаимно се допълват и в тях не личи стремеж към изопачаване на обективната
действителност.
Съдът кредитира заключенията на
вещите лица, тъй като те са изготвени с необходимите знания и опит в
съответните области на науката, които заключения се потвърждават от останалия доказателствен
материал по делото.
По отношение на дадените от
страна на подс. Р.П.Б. обяснения в хода на досъдебното производство следва да
се отбележи, че същите се много оскъдни, като с отказа си да даде подробни
обяснения, същия не е затруднил особено изясняването на фактите и
обстоятелствата по делото.
От правна страна:
Подсъдимият Р.П.Б. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.
151, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно за това, че на неустановена дата в
периода от 09.06.2018 г. до 13.06.2018 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, като
непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице, ненавършило
14-годишна възраст – Н.Е.М., родена на *** г. /на 13 години към онзи момент/ от
гр. Асеновград, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.
По тази правна квалификация,
съдът го призна за виновен.
В конкретния случай по настоящето
дело, спрямо подс. Р.П.Б. са налице квалифициращите признаци на чл. 151, ал.1
вр. чл. 63, ал. 1, т.3 от НК. В периода на извършване на престъплението,
подсъдимият е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките
си.
Деянието е извършено от
подсъдимият при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите
общественоопасни последици. По отношение това престъпление, подсъдимия е
съзнавал, че извършва престъпно съвкупление, а именно полов акт с ненавършило
14 годишно момиче, като това е ставало с нейно съгласие.
По наказанието:
Относно определяне на наказанието
съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК, предвид
императивноста на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи наказанието за извършеното от подс. Р.П.Б. престъпление при условията на чл.55,
ал.1,т.2,б.“б“ от НК, съобразно правилата визирани в чл.58а, ал.4 от НК.
Съобразно
принципа на законоустановеност на същото съдът взе предвид визираната в закона
санкция за извършено престъпление по чл.151, ал.1 от НК и предвидената в чл.63,
ал.1,т.3 от НК, редукция за отнасяща се за непълнолетните извършители на
престъпления. Съобразно принципа на индивидуализация на наказанието следва да
се отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца. Съдът, като взе
предвид степента на обществената опасност на деянието – не толкова ниска, с
оглед предвиденото за него наказание, а именно, че то се явява тежко по смисъла
на чл.93, т.7 от НК, както и с оглед обществените отношения и разпространеността
на този вид престъпления и степента на обществената опасност на извършителя –
сравнително ниска,като отчете, че той не е бил регистриран като извършител на
противообществени прояви и като отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства-неговата детска възраст и липсата на предишни осъждания, както и
факта, че е оказал пълно съдействие при разследването на обстоятелствата
свързани с делото, счете, че на подсъдимият Б. следва да се определи наказание
при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК. В случая безспорно са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като и най-лекото предвидено в
закона в случая наказание „Лишаване от свобода”, което може да се наложи на
подс. Б. е несъразмерно тежко. За този си извод съдът се съобрази с текста на
чл.54, ал.1 от НК и чл. 63, ал.1,т.3 от НК, като стигна до извода, че ако на Б.
се определи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, то минималното
предвидено в закона наказание следва да бъде в размер на три месеца „Лишаване
от свобода”, което с оглед неговата личност, макар и възможността за
приложението на чл.69, ал.1 от НК би се оказало несъразмерно тежко.
След
преценка на всички по-горе изложени обстоятелства, съдът счете, че на подс. Р.П.Б. следва да се наложи наказание „Пробация” включващо по съвкупност двете
задължителни пробационни мерки съобразно разпоредбата на чл. 42а, ал.4 вр.ал.3,
т.1 вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК: „задължителна регистрация по настоящ
адрес”***, за срок от шест
месеца на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, която пробационна мярка на основание
чл. 42б, ал.1 от НК, следва да се изпълни чрез явяване и подписване на
подсъдимият пред съответния пробационен служител или определеното от него
длъжностно лице в периодичност два пъти седмично до изтичане на определения
срок, която мярка е задължителна и мярката „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от една година и шест месеца на основание чл.42а,
ал.3, т.1 вр.ал.2, т.2, вр.ал.1 от НК, която също е задължителна. Действително
съобразно предвидено в чл.55, ал.1,т.2, б.”б” от НК, е налице възможност
на подс. Р.П.Б. да се наложи алтернативното предвиденото
наказание „Обществено порицание”. В случая обаче съдът като прецени всички
събрани по делото доказателства, както гласните и писмените такива, както и
тези относно личността на подс. Б. с оглед целите визирани в чл.36 и чл.60 от НК, счете, че на същия следва да се наложи
именно наказание „Пробация”. Предвид това, че подс. Б. е вече пълнолетен , съдът
е на становището, че спрямо него не може
да намери приложение и текста на чл.61,
ал.1 от НК и не приложи този текст.
В
случая, след преценка на приложените по отношение на подс. Б. справка за
съдимост, както и другите писмени доказателства, съдът установи, че са налице предпоставките
на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК. Освен престъплението предмет на
настоящето дело, по отношение на подс. Б. е налице още едно осъждане, като то
се явява от значение за прилагане на
чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК. С определение № 198/18.11.2019 г.,
постановено по НОХД № 876/2019 г. по описа на РС-Асеновград, е било одобрено
споразумение с което подс. Р.П.Б. е бил
признат за виновен за извършено от през
месец декември 2018 г. престъпление по чл. чл. 191, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. За
същото му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ в размер на осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66,
ал.1 от НК е било отложено за срок от три години.Определението в сила от
18.11.2019г.
Видно
е, че деянията предмет на настоящето НОХД №51/2020г. на АРС и това по НОХД
№876/2019г. на РС Асеновград, са
извършени от подс. Б. преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е
от тях, като няма пречка на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК да му
бъде определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията наложени му
по тези две дела, каквото в случая се явява наказанието „лишаване от свобода” в
размер на осем месеца.
При
преценка на начина на изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание
в размер на осем месеца „лишаване от
свобода”, съдът взе предвид разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и счете, че
изпълнението на същото следва да се отложи с изпитателен срок от три години,
като по този начин, ще се постигнат целите предвидени в чл.36 от НК. В
действителност, няма пречка за съда да постанови, това наказание да се изтърпи
и ефективно. При своята преценка относно отлагането на изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода” за предвидения от закона тригодишен
изпитателен срок обаче, няма как отново да не бъдат отчетени това, че подс. Б.
е признал вината си по двете дела, като първото от тях е приключило със
споразумение, като взе предвид и
неговото семейно положение и факта, че до момента същия няма регистрации
за други извършени противообществени деяния.
С оглед
изхода на делото – осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди
подсъдимия Р.П.Б. да заплати в полза на държавния бюджет, по
сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 1327.20 лв., представляваща разноски
по водене на делото.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: